Живовляк
широколист(жиловляк, жиловлек)
Plantago major L. Сем. Живовлякови – Plantaginaceae
Още през XII в.пр.н.е. билкари в Китай са продавали живовляка на баснословни цени. Древният алхимик и лечител Плиний смятал, че ако в котела, в който се вари месо, се пусне лист живовляк, приготвеният по този начин бульон избавя буквално от всякакви болести.
Родът на живовляка не е голям, състои се само от 260 вида. Той цъфти до края на лятото. Със сока от листата му хората от стари времена лекуват рани, изгаряния, фистули, циреи, а с отвара са се борели срещу възпаленията на дихателните пътища и туберкулозата.
Чистите намачкани листа спират кръвта. Лекарите препоръчат консервиран сок от живовляк при хроничен колит и язва на стомаха. А козметолозите ни съветват да го добавяме към витаминизираните кремове за суха кожа.
Младите листа са добри през пролетта при авитаминоза, а семената се използват като безвредно слабително средство.
Листата на живовляка са истинска съкровищница на витамини С, А и К.
Високо е съдържанието и на дъбилни вещества и полизахариди. Ето защо като суперценна лекарствена суровина растението се включва в различни аптечни смеси.
Фитохимичните изследвания доказват, че листата съдържат редица вещества с противовъзпалително действие. Освен това сокът на растението убива патогенните микроби, пречиства раните от гнойни секрети, подпомага бързото им зарастване.
Родът на живовляка не е голям, състои се само от 260 вида. Той цъфти до края на лятото. Със сока от листата му хората от стари времена лекуват рани, изгаряния, фистули, циреи, а с отвара са се борели срещу възпаленията на дихателните пътища и туберкулозата.
Чистите намачкани листа спират кръвта. Лекарите препоръчат консервиран сок от живовляк при хроничен колит и язва на стомаха. А козметолозите ни съветват да го добавяме към витаминизираните кремове за суха кожа.
Младите листа са добри през пролетта при авитаминоза, а семената се използват като безвредно слабително средство.
Листата на живовляка са истинска съкровищница на витамини С, А и К.
Високо е съдържанието и на дъбилни вещества и полизахариди. Ето защо като суперценна лекарствена суровина растението се включва в различни аптечни смеси.
Фитохимичните изследвания доказват, че листата съдържат редица вещества с противовъзпалително действие. Освен това сокът на растението убива патогенните микроби, пречиства раните от гнойни секрети, подпомага бързото им зарастване.
Разпространение. Расте по влажните и тревисти места, край пътищата и насипите на цялата страна. Листата се събират само, когато са напълно развити през лятото по време на цъфтеж.
Описание. Многогодишно тревисто растение, високо 12-30 см. Листата са широко елипсовидни, до яйцевидни, целокрайни, със силно изпъкнали дъговидни жилки. Цветовете са дребни, светлокафяви, ципести, събрани в съцветие, цилиндричен клас, дълъг колкото цветоносното стъбло или по-дълъг от него. Цъфти през цялото лято.
Използваема част. Използват се листата. Периодът на събиране е от средата на пролетта до края на лятото по време на цъфтеж, когато листата са напълно развити. Брането трябва да се извършва задължително в сухо време, след вдигането на росата. Листата се отрязват с нож и се поставят не на гъсто в кошници или касети. Не трябва да се притискат, защото е възможно да почернеят. Суши се на сянка в проветриви помещения. За да се осигури нормалното размножаване на вида, растението не трябва да се изскубва, нито да се изрязва цялата розетка в основата.
Лечебно действие и приложение.
Билката има омекчаващо, отхрачващо, ранозаздравяващо, противомикробно, слабително, противоязвено, диуретично действие.
Лечебният ефект се дължи главно на слузните и дъбилни вещества. Използва се широко за лечение на бронхит и други възпаления на дихателните пътища (прилага се при всички видове кашлица – простудна, туберкулозна, коклюш, при задух), при храносмилателни разстройства – гастрит с повишена киселинност на стомашния сок, язва, диспепсия, ентероколити. Противоязвеното действие е потвърдено.
Много добър ефект се получава и при хроничен гастрит и ентерит. Тъй като билката има противовъзпалително и кръвоспиращо действие, с нея се лекуват и някои кожни заболявания, на първо място младежките пъпки.
В българската народна медицина листата на живовляка се употребяват още и при кръвохрачене, киселини в стомаха, чернодробни и жлъчни заболявания, газове, увеличена простата, сърдечни болест, ухапвания от насекоми, циреи, повърхностни гнойни рани, екземи и компреси при възпаление на очите..
Билката има омекчаващо, отхрачващо, ранозаздравяващо, противомикробно, слабително, противоязвено, диуретично действие.
Лечебният ефект се дължи главно на слузните и дъбилни вещества. Използва се широко за лечение на бронхит и други възпаления на дихателните пътища (прилага се при всички видове кашлица – простудна, туберкулозна, коклюш, при задух), при храносмилателни разстройства – гастрит с повишена киселинност на стомашния сок, язва, диспепсия, ентероколити. Противоязвеното действие е потвърдено.
Много добър ефект се получава и при хроничен гастрит и ентерит. Тъй като билката има противовъзпалително и кръвоспиращо действие, с нея се лекуват и някои кожни заболявания, на първо място младежките пъпки.
В българската народна медицина листата на живовляка се употребяват още и при кръвохрачене, киселини в стомаха, чернодробни и жлъчни заболявания, газове, увеличена простата, сърдечни болест, ухапвания от насекоми, циреи, повърхностни гнойни рани, екземи и компреси при възпаление на очите..
Начин на употреба.
Извлекът от листата се използва за улесняване на заздравяването на рани.Запарката се приготвя от 1 супена лъжица сухи нарязани листа с 250 см3 вряща вода. След като престои 10 минути, се изпива на глътки за 1 час (доза за 1 ден).
Използва се и сокът от пресни листа при заболяване на стомашно-чревния тракт, както и при наранявания на роговицата на окото.
Външно – за жабурене за укрепване на венците и при зъбобол, гаргара при болки в гърлото, за компреси при възпалени очи, бани при кожни възпаления, за налагане на лапи при натъртвания. Пресни листа се използват за налагане при циреи, гнойни рани, ужилване и ухапване от насекоми. С отвара от жиловлек се лекуват дизентерия идиспепсия. Настойката от листата е едно от най-добрите отхрачващи средства при бронхит и туберкулоза.
Семената на жиловлека се прилагат при захарен диабет, диспепсия, кашлица,женско и мъжко безплодие. За приготвяне на настойка се взимат 3 супени лъжици листа на чаша вряла вода, запарват се за 4 часа, прецеждат се и се ползва по 1/3 чаша 3 пъти на ден. Прашец от семената се приема по 1 грам 3-4 пъти дневно 20 до 40 минути преди хранене.
Извлекът от листата се използва за улесняване на заздравяването на рани.Запарката се приготвя от 1 супена лъжица сухи нарязани листа с 250 см3 вряща вода. След като престои 10 минути, се изпива на глътки за 1 час (доза за 1 ден).
Използва се и сокът от пресни листа при заболяване на стомашно-чревния тракт, както и при наранявания на роговицата на окото.
Външно – за жабурене за укрепване на венците и при зъбобол, гаргара при болки в гърлото, за компреси при възпалени очи, бани при кожни възпаления, за налагане на лапи при натъртвания. Пресни листа се използват за налагане при циреи, гнойни рани, ужилване и ухапване от насекоми. С отвара от жиловлек се лекуват дизентерия идиспепсия. Настойката от листата е едно от най-добрите отхрачващи средства при бронхит и туберкулоза.
Семената на жиловлека се прилагат при захарен диабет, диспепсия, кашлица,женско и мъжко безплодие. За приготвяне на настойка се взимат 3 супени лъжици листа на чаша вряла вода, запарват се за 4 часа, прецеждат се и се ползва по 1/3 чаша 3 пъти на ден. Прашец от семената се приема по 1 грам 3-4 пъти дневно 20 до 40 минути преди хранене.
Сиропът от живовлек е много добро средство против кашлица. Приготвя се от сок на пресен живовлек, смесен с равно количество мед и варен в продължение на 20 мин. (в добре затворена опаковка може да се съхранява дълго време.
При възпаления се приготвя запарка, като се вземат две супени лъжици живовляк и по една супена лъжица от следните билки: босилек, невен, лайка, глухарче и листа от касис и се запарват с чаша вряла вода. Запарката престоява 2-3 часа, прецежда се и се пие три пъти на ден по 50 мл топла.
При язви на стомаха с понижена киселинност се използва отвара от живовляк в чист вид – по една супена лъжица 3 пъти на ден или сок от билката.
При язва на дванадесетопръстника е много важно да се осигури бързо зарастване на увредената лигавица. За тази цел е полезно да се приемат билки, които имат съсирваща съставка. Залива се 1 чаша сушени листа от живовляк с 2 чаши вряла вода. Оставя се да изстине. След като се прецеди, се пие по чаша няколко пъти на ден 30 минути преди ядене. Пресните листа на живовляка могат да се смелят в месомелачка. Към получената паста се прибавя същото количество вряла вода, разбърква се и след това се изцежда сока. Приема се по 1/3 чаша 3-4 пъти на ден.
При поява на цирей се стриват листата на живовляк със сол и мас, прибавя се среда от черен хляб и с получената смес се налага болното место.
При остър гастрит. Сложете 200 г листа от живовляк в 2 чаши водка и сложете сместа да ври само пет минути. Прецедете, изстудете и налейте в една малка бутилка. Приемайте на гладно по една супена лъжица един час преди да станете от леглото. Внимание! По никакъв начин не трябва да пушите един час преди, по време на процедурата и един час след нея.
При кашлица:Смесват се три части листа от живовляк, две части листа от градински чай и по една част цветове от лопен и семена от анасон. От така приготвената смес, две супени лъжици се заливат с 500 мл. кипяща вода и се оставят да престоят в нея в продължение на 20-30 минути. След прецеждане, запарката се разделя на 4 равни дози, подслажда се на вкус и се изпива сутрин, обед и вечер, преди хранене и преди лягане за нощен сън.
При възпаления се приготвя запарка, като се вземат две супени лъжици живовляк и по една супена лъжица от следните билки: босилек, невен, лайка, глухарче и листа от касис и се запарват с чаша вряла вода. Запарката престоява 2-3 часа, прецежда се и се пие три пъти на ден по 50 мл топла.
При язви на стомаха с понижена киселинност се използва отвара от живовляк в чист вид – по една супена лъжица 3 пъти на ден или сок от билката.
При язва на дванадесетопръстника е много важно да се осигури бързо зарастване на увредената лигавица. За тази цел е полезно да се приемат билки, които имат съсирваща съставка. Залива се 1 чаша сушени листа от живовляк с 2 чаши вряла вода. Оставя се да изстине. След като се прецеди, се пие по чаша няколко пъти на ден 30 минути преди ядене. Пресните листа на живовляка могат да се смелят в месомелачка. Към получената паста се прибавя същото количество вряла вода, разбърква се и след това се изцежда сока. Приема се по 1/3 чаша 3-4 пъти на ден.
При поява на цирей се стриват листата на живовляк със сол и мас, прибавя се среда от черен хляб и с получената смес се налага болното место.
При остър гастрит. Сложете 200 г листа от живовляк в 2 чаши водка и сложете сместа да ври само пет минути. Прецедете, изстудете и налейте в една малка бутилка. Приемайте на гладно по една супена лъжица един час преди да станете от леглото. Внимание! По никакъв начин не трябва да пушите един час преди, по време на процедурата и един час след нея.
При кашлица:Смесват се три части листа от живовляк, две части листа от градински чай и по една част цветове от лопен и семена от анасон. От така приготвената смес, две супени лъжици се заливат с 500 мл. кипяща вода и се оставят да престоят в нея в продължение на 20-30 минути. След прецеждане, запарката се разделя на 4 равни дози, подслажда се на вкус и се изпива сутрин, обед и вечер, преди хранене и преди лягане за нощен сън.
При колит: В 1 л вода се слагат един средно голям стрък живовляк, нарязан на ситно, 4 листенца джоджен и малко липов цвят за аромат. Билките се пускат, когато водата започне да ври и се оставя така 5 мин, после кисне 1 час, прецежда се и се пие вместо вода половин час преди ядене.
No comments:
Post a Comment