Чесънът (Allium sativum) или чеснов лук е многогодишен луковичен зеленчук от семейство Лукови. Най-често консумираната част от растението е подземната складираща структура, наречена „глава“. Една чеснова глава се състои от дузина или повече отделни скилидки. Древните египтяни са сред първите, които са култивирали чесънът и той е заемал важно място в тяхната културна традиция. Зеленчукът се давал за подобряване на здравето и издръжливостта на тези, които строяли пирамидите, поставял се в гробниците на фараоните. Чесънът е почитан още от древните гърци, като в „Илиадата“ Омир го нарича „свещената девица“ и му приписва магически свойства, а римляните го използвали масово като ефикасно средство срещу абсцеси и циреи. Римските атлети и войници консумирали чесън за сила и издръжливост. В Библията се споменава за чудодейния чесън в Книга четвърта - Числа (глава единадесета, стих 5). През Първата световна война зеленчукът се използвала от руските войници като лек срещу гангрена. Счукан чесън се разстилал върху импровизирана превръзка от торфен мъх и се поставял направо върху раната. Това се оказало толкова ефикасно, че през Втората световна война започнали да наричат чесъна „руския пеницилин“. Здравословният му ефект се дължи на вещество, наречено "алиин". Именно той придава на зеленчука острия и специфичен мирис. Сам по себе си алиинът няма особена полза за организма. Но при дъвчене той се превръща в алицин, който е природен антибиотик. Алицинът може да понижи вредния холестерол в кръвта, да подобри дейността на мозъка, да нормализира работата на нервната система и да стимулира повишава работоспособността. Чесънът е чудесен източник на манган, витамин B6 и витамин C, на протеини и тиамин (витамин В1), както и на минералите фосфор, селен, калций, калий, желязо и мед.
Чесънът (Allium sativum) или чеснов лук е многогодишен луковичен зеленчук от семейство Лукови. Най-често консумираната част от растението е подземната складираща структура, наречена „глава“. Една чеснова глава се състои от дузина или повече отделни скилидки. Древните египтяни са сред първите, които са култивирали чесънът и той е заемал важно място в тяхната културна традиция. Зеленчукът се давал за подобряване на здравето и издръжливостта на тези, които строяли пирамидите, поставял се в гробниците на фараоните. Чесънът е почитан още от древните гърци, като в „Илиадата“ Омир го нарича „свещената девица“ и му приписва магически свойства, а римляните го използвали масово като ефикасно средство срещу абсцеси и циреи. Римските атлети и войници консумирали чесън за сила и издръжливост. В Библията се споменава за чудодейния чесън в Книга четвърта - Числа (глава единадесета, стих 5). През Първата световна война зеленчукът се използвала от руските войници като лек срещу гангрена. Счукан чесън се разстилал върху импровизирана превръзка от торфен мъх и се поставял направо върху раната. Това се оказало толкова ефикасно, че през Втората световна война започнали да наричат чесъна „руския пеницилин“. Здравословният му ефект се дължи на вещество, наречено "алиин". Именно той придава на зеленчука острия и специфичен мирис. Сам по себе си алиинът няма особена полза за организма. Но при дъвчене той се превръща в алицин, който е природен антибиотик. Алицинът може да понижи вредния холестерол в кръвта, да подобри дейността на мозъка, да нормализира работата на нервната система и да стимулира повишава работоспособността. Чесънът е чудесен източник на манган, витамин B6 и витамин C, на протеини и тиамин (витамин В1), както и на минералите фосфор, селен, калций, калий, желязо и мед.
No comments:
Post a Comment