РЕВНОСТТА

                                                              РЕВНОСТТА..
Някой, някъде на Балканите беше казал: 

"Дай да си верваме, оти ако си не верваме, ше се следиме, а следиме ли се ше се 'фанеме, а 'фанеме ли се ше се тепаме.."

"Ревноста е болестно състояние на влюбен човек, който се страхува да не бъде изоставен!"

Ревността е силно болезнено, обсесивно и разяждащо те като киселина чувство. Тя замъглява ума ти, задушава щастието и радостта ти и те приковава в тревожната мъчителна гневност на тъмницата си.
Поначало ревността е присъща на почти всички и играе определено добра роля в приятелските и семейни отношения, поддържаща морала и единството в двойката, ако е в нормални граници. Но надхвърлила ги, тя се превръща в опасно бреме и тежък товар и за двамата.
Нима човек трябва да се постави в клетка и да не общува? Нима не трябва да работи? Нима трябва да общува само с хора от своя си пол?
Ревността - ако е в нищожни дози, е нормална - тя е част от "животното", в което живеем. Но, ако е прекомерна - това значи, че животното язди човека, а не обратното!
Много често ревността съществува предимно благодарение на предразположеността на притежателя си към нея. По този начин тя само трови живота и на ревнуващия, и на ревнувания. И ги подтиква постоянно към изневяра, тъй като това чувство се проявява амбивалентно, едновременно изисквайки вярност, и тлаксайки към изневяра, за да оправдае съществуването си.
Ревността е признак за така наречената в психологията "несигурна привързаност" или "емоционална недиференцираност". Ревнивецът през детските си години най-вероятно не е получавал достатъчно обич и безрезервна вяра в силите си, особено от най-близките си.
Изследователи от Университета в Хайфа откриха причинителят на ревността. Според учените хормонът окситоцин, известен още като хормон на любовта, може да предизвиква негативни емоции, като ревност и агресия. Окситоцин се отделя в организма по време на раждане и секс. На участниците в експеримент хормонът бил вкаран изкуствено, след което при тях се повишили алтруистичните чувства и чувствата на загриженост.
Ревността е признак за слабост, зависимост и неувереност. Привличайте другия със силата и спокойствието си, с вътрешният си баланс и увереност! Само така ще задържите човека до вас.
Ако ревнуваш и постоянно търсиш да изкарваш на дневен ред грешките на ближният си, ти проектираш в него собствената си неувереност и дисбаланс. Колкото и да те обича човекът до теб, все някога ще му омръзне и ще избяга, или ще се отдръпне емоционално!

---------------------------------------------------------------
 И не на шега, адресирано до по-добрата (женската) половина от човечеството..

5 класически и нелепи обвинения, които гарантирано могат да ви стъжнят съвместния живот:

Обвинение 1: “Той не помни датите на годишнините!”
Ако беше една дата – да я запомня! Но е нелепо да се помнят датата на запознанството, на първата среща, на първата целувка, на първия секс, на годежа, на сватбата....
Сигурно е, че за мъжът наистина важни дати са служебните крайни срокове, но дори и тях си ги записва. Помни и кога се е оженил, защото умишлено е избрал тази дата. А има и такива дни, в които така го е “завъртяла шайбата”, че въобще не знае кой ден от седмицата е това.
Така че, слънчице, дай да оставим летоброенето и да се радваме на живота!

Обвинение 2: “Той не ми обръща внимание!”
Когато видя нацупената физиономия и мрачното настроение на любимата си, веднага ми става ясно, че следва дежурното обвинение. Много пъти е отделял време, за да й обясня като на малко дете, че не може да й бъда нон-стоп “под ръка”. Но укротяването е временно и пак се връща на любимата реплика. Странното е, че детето разбира много по-добре в подобна ситуация, а жената продължава да се бори за внимание по наивен и глуповат начин. Така всичките старания на мъжа да е добър съпруг и грижовен баща отиват “по дяволите”. А подобни обвинения провалят всичките ми усилия за това.
Затова, мила, искай по-малко внимание, а току-виж си получила повече, отколкото очакваш!

Обвинение 3: “Той се заглежда по чужди жени!”
Обвинението би имало смисъл, ако се заглежда по чужди мъже. Няма нищо лошо в това, че е естет и цени женската хубост. Има милиони красиви жени по света, защо да е тесногръд и да гледа само своята? С очи не се вършат неща, а просто се задоволява висшата потребност да се ценят красивите неща около нас. Едни ще ги погледа, с други може и да поговори, защо не и да потанцува? Изневярата рядко се поражда след “гледане”. Има си далеч по-сериозни причини за възникването й.
Скъпа, не се засягай като се възхищавам на хубавото, а се гордей, че съм избрал теб!

Обвинение 4: “Той не може да ме успокои, когато съм нервна!”
Как да бъде успокоен човек, особено жена, която не иска да се успокои, а се самонавива? Всяка реплика, с която цели да й върне спокойствието, се оказва клечка кибрит. Към повода за сегашната нервност се прибавят още стотици лоши отминали случки, които донавиват пружината на емоционална неудовлетвореност. Те би трябвало отдавна да са забравени, но излиза, че са добре запаметени. Понякога от това следват сълзи, викове, истерия..., апокалипсисът е неизбежен. Накрая вместо той да успокоя нея, тя го изкарва от равновесие и положението става неспасяемо. Той се чувства като “психоаналитик без портфейл”.
Бейби, дай да се обичаме, без да се ядосваме за дреболии!

Обвинение 5: “Той псува и ругае!”
Не виждам по-чист и по-първичен начин да изразиш възмущението си или някакво друго несъгласие от една натурална псувня. Евфемистичните изрази не вършат работа, когато ядът ти се е насъбрал и имаш нужда да изпуснеш напрежението. Ами ако в този момент му се иска да чупи, блъска, удря, не е ли най-безобидно ако изригне в поток от псувни и ругатни. Животът е крайно жесток на моменти и не ти идва отвътре да бъдеш изискан в изказа и поведението. Да запазиш възпитание в подобни случаи е излишно, а по-често и невъзможно усилие. Човешката простотия също няма граници понякога.
Така че, слънчице, не се стряскай от грозните думи, те не са за теб! Аз дори и не съм си го помислял, просто така – изплъзнаха ми се от езика!