Шифърът на древните българи е разкодиран
Според авторите на новата книга, шумерската цивилизация е зачената на Балканите и е пренесена в Месопотамия
Основната идея на Киряк Цонев и Мирослава Цонева е, че е една от първите в историята на човечеството цивилизации е Варненско-Дуранкулашката (Х-ІХ хил.пр.Хр.), която е почти заличена от Черноморския потоп (VІ хил.пр.Хр.). Авторите доказват, че прадедите на българите, като част от автохтонно население на Балканите, са принудени да търсят спасение в нови земи. Независимо от унищожителното бедствие предците ни са успели да запазят част от културното наследство на тази древна цивилизация, пренасяйки я в Месопотамия. Там те създават шумерската цивилизация.
По-късно с „морските народи” в Близкия изток основават втора Палестина – първата е по поречието на р. Струма. В многобройните си преселения предците ни оставят следи от своята държавност и култура в Египет, Индия, Китай, Сибир, и т.н.
Цоневи – баща и дъщеря, показват и историческата връзка и общите корени на прадедите на древните българи с многобройните азиатски племена, движещи се към Европа в края на І хил. пр.Хр. и І хил. сл.Хр. Те изследват от езикова гледна точка и названията на различните племена, които наричаме български.
Изводът им е, че тези народи са възприели от прадедите на българите тяхното древно название, пренесено през хилядолетията. За първооснова на понятието българи авторите вземат древния бог Ба,ал, който приемат не като финикийско, а като много по-древно черноморско божество, пренесено към източното Средиземноморие, в древна Финикия. Само по този начин може да се обясни твърдението, че за потомци на древните българи се възприемат и народи като башкирци, уйтури, осетинци и др.
По-късно с „морските народи” в Близкия изток основават втора Палестина – първата е по поречието на р. Струма. В многобройните си преселения предците ни оставят следи от своята държавност и култура в Египет, Индия, Китай, Сибир, и т.н.
Цоневи – баща и дъщеря, показват и историческата връзка и общите корени на прадедите на древните българи с многобройните азиатски племена, движещи се към Европа в края на І хил. пр.Хр. и І хил. сл.Хр. Те изследват от езикова гледна точка и названията на различните племена, които наричаме български.
Изводът им е, че тези народи са възприели от прадедите на българите тяхното древно название, пренесено през хилядолетията. За първооснова на понятието българи авторите вземат древния бог Ба,ал, който приемат не като финикийско, а като много по-древно черноморско божество, пренесено към източното Средиземноморие, в древна Финикия. Само по този начин може да се обясни твърдението, че за потомци на древните българи се възприемат и народи като башкирци, уйтури, осетинци и др.
Какво означава името българи?
Откъс
Нека оставим без коментар твърде глупавите и наивни обяснения, че името на българите произхождало от тюркските думи буламач, булгур и т.н. и да потърсим някакви по-сериозни съвременни тълкувания. Правени са доста опити за обясняване на народностното ни име. Едни изследователи смятат, че то идва от названието на река Волга. Доказано е обаче, че това название идва след появата на българите, следователно генезисът е най-вероятно обратен. Други виждат връзка с тюркско-монголския глагол bulgha – смесвам.
Две обширни антропологически изследвания обаче показаха, че ние притежаваме индоевропейски корени и като произход нямаме нищо общо с турците или с други азиатски народи. Д. Дечев предлага обяснение с немската дума Bаlger – войнствен, несговорчив, драка, обаче е доказано, че тази дума няма успоредици в другите германски езици и това показва, че е заемка.
Нека потърсим отново древните автори. Повече от хиляда години българите са отъждествявани, както видяхме, с мизи и пеони – тракийски племена от Югоизточна Европа и Мала Азия. Пеони ги наричат Й. Зонара и Й. Цеца (според тях пеони и панонци са идентични, а в този район имало и град Болгум). Други древни историци като Л. Дякон, Д. Хоматиан, М. Аталиат, Й. Кантакузин и много други отъждеcтвяват древните българи с мизите, където се намира селище на име Балгатия, а под Беласица – древната планина Орбел, е локализиран град с името Балагрос. В земите на тези два народа са регистрирани градовете Болгум, Балгатия, Бургарама, а и племената белги, балагри, блегури.
На юг от Сердика се намирала крепостта Бургарама, в Тракия са открити надписи-посвещения на Зевс-Блегур и на Арес-Блегур, което показва, че може би е имало и тракийско племе блегури. В армията на Александър Македонски има и племе на име балагри. През VI в. пр.Хр. племето болги се преселват в Ирландия, където е град Вента Белгарум. Преди хилядолетия Плиний Стари споменава името на народа белги в Панония. Помпоний Мела говори за народ със същото име в Скития. И още много все още неизследвани факти.
Вл. Георгиев свързва тракийската дума блекур с гръцката дума флекурос, която означава пламтящ, горящ. Тя е сродна с латинското фулгор – сияние и със санскритското барга – светкавица, сияние, а и с латвийското (балтийското) балганс – светъл. Всички те са сродни с българската дума благ, която в древното си значение също означава светъл.
Горните факти не говорят, че етнонимът българи непременно ще се намери в тракийския език. Той само показва, според нас, първоначалното значение на местния бог Баал, преди да бъде изместен от едноименника му в Близкия изток, където е пренесен именно от прадедите на българите.
При всички случаи ние се връщаме към онези значения на Баал, които обяснихме в началото на нашия разказ, и едно от тях наистина означава светъл, сияен и е свързан със светлината – в крайна сметка с Тангра. Така че идеята за това значение не е наша, ние само я допълваме с нов фактически материал за произхода й.
Очевидно е, че и след Черноморския потоп, и след нашествието на семитите в Шумер прадедите на онези, които ще се нарекат българи, са носили със себе си и са предавали на други народи вярата в основното си божество Ба’ал. Дали те сами са се нарекли така, или другите са ги нарекли с тази религия – не е толкова важно. Просто развитието на този термин започва като религиозно понятие, което с времето се развива като народно-етносно понятие, подобно на това, както от Христос се е получило християни, от Буда – будисти, от ислям – мюсюлмани (не мохамедани, този термин не се употребява от мюсюлманите, които го смятат за дълбоко погрешен) и т.н. – вече дадохме в текста достатъчно примери за подобни религии и техните секти и отклонения.
Българите стават българи първоначално именно чрез своята религия. Ако погледнем към названията на българските племена, ние едва на по-късен етап намираме в тях частици, свързани с понятията гури и гари. Според нас това е станало по време, когато те са осъзнали себе си като членове на една единна неразделима общност. Тогава вече племенните и родови имена минават на заден план.
Вече показахме, че преводът на Тангра е Господар на небесата, където думата небеса е равнозначна на светлина (с възможните най-разнообразни варианти). Показахме, че и Ба’ал е Господар, при това също на небесата (т.е. на светлината)! Показахме, че думата господар се изразява на българо-хунорски (макар и наследено от много по-древни езици) приблизително като -гра, което се е развило в множествено число като -гури, -гари и т.н.
А щом Ба’ал е Господар, ако се вземе именно това произношение, Господар на господарите ще бъде Ба’ал-гра или Ба’ал-гур. И щом това може би изкуствено създадено понятие се превърне в съществително като самоназвание на един народ, или като религия, обединяваща разнородни племена, техните членове би трябвало да бъдат ба’ал-гури!
Не напразно през цялото време дотук ние изписвахме странния звук аин в названието на бога, който нашите съвременници изписват опростено като Баал – просто защото този звук не съществува в други езици, освен в някои семитски, между които най-добре се е съхранил в съвременния арабски език.
Поради това в съвременните транскрипции той или се губи съвсем, или се превръща във второ А. Но езикът на българо-хунорите е имал специфичен звук, запазен и до днес в българския, който по-точно би могъл да отрази това сложно гърлено произношение. Това е оригиналното, толкова трудно за произнасяне от чужденци, българско Ъ.
И така ба’л-гъри се превръща в баъл-гъри и оттам – в българи! Макар че в редица производни другите произношения на името на бога, Бел или Бол, също да са се запазили.
В тази крайна формулировка и произношение името българи се запазва до днес. Тайната тук се крие в неговия вътрешен смисъл – то е „божествено“ име, т.е. народът, който го носи, смята, че има също божествен произход! Може би именно поради тази презумпция то е възприето и запазено и от славяните на Балканския полуостров, чийто език се налага в крайна сметка над коренния древнобългарски с насилственото въвеждане на християнството, като официален за всички, които в бъдеще ще се наричат българи.
И така – Баал – Бъл значи Бог – дума, чийто първокорен е сред народите на допотопните черноморски брегове и пренесен впоследствие в Близкия изток.
-гур е господар, стопанин – също Бог – дума, чийто първокорен намираме в окончанието на древното шумерско божество Дингир, чието име се превръща в Тангра.
Съчетанието на двете думи дава Българ-ин, което би трябвало да се преведе като Бог на господарите или Бог над всички богове. Самото име подсказва, че българите от най-дълбока древност са се смятали за богоизбран народ.
И към всичко това може да се добави прилагателното светъл, слънчев, искрен, чист...
...Преди известно време един български вестник публикува обширен материал за новооткрития в района на Петрич древен град Хераклея Синтика. Много място в него е отделено на пагубната роля на иманярите, които продават на безценица паметници от българските земи на богати чужди колекционери, вместо да ги запазят като предмети, привличащи чужди туристи. Меркантилната страна на съзнанието, превърнала се в характерна черта на нашата съвременност, така бързо и неуместно копирана от Запада за сметка на изконните ни национални ценности, се прехвърля и у нас в неочаквани области. Съвременната глобализация ликвидира безвъзвратно уникалните, първоначалните, най-древните черти на цивилизацията, която днес наричаме общочовешка и която се е породила по нашите земи!
Последните събития в Украйна пораждат тревога не само за съдбата на многочисленото българско население, живеещо в тази държава и в Крим, но и за някои български светини върху тази територия. Историята е показала, че при подобни събития стават най-големите мародерства на културни паметници, които впоследствие се продават на богати безсъвестни колекционери за баснословни цени и те се загубват практически завинаги за съответния народ. Така е и с тези паметници. Напр. доказано е, че гробът на кан Кубрат се намира недалеч от големия град Полтава, в селцето Малая Перешчепина. Съществува реална опасност в сегашната украинска бъркотия този гроб да бъде осквернен и ограбен.
Знае се също, че град Киев носи името на кан Кий, брата на Кубрат, и че в него има запазени паметници, които не са открити за широката публика, от онези времена, само и само да се премълчава древнобългарският им произход и да се изтъкне мнимият им древноруски или древноукраински характер. Впрочем може и да премълчим втория вариант, като се имат предвид доказателствата за древнобългарския произход на приднепровските, приднестровските или кубанските казаци.
...Настоящата книга бе вече в последна предпечатна подготовка, когато гръмна „бомбата“ с новото сензационно археологическо откритие – три съвършени златни огърлици и 5 хиляди златни детайла, подготвени от алчни иманяри за продажба на богати маниаци, каквито съществуват и в България, и в чужбина и които предпочитат да си държат предметите в дебели метални каси, вместо да ги предадат за показване на широката публика. Мястото на това откритие е в района на Карлово. Датирането на новото съкровище – около 3 хил.г. пр. Хр., говори за наличност на велика цивилизация, която при това не се е ограничавала само с черноморското крайбрежие, но се е разпростирала и по вътрешните части на Балканския полуостров. Това ново откритие още веднъж потвърждава нашата теза, подкрепяна от редица учени, че Балканският полуостров е бил център на развитие в световната култура, което е прекъснато от навлизането на чужди на Балканите и много по-ниско развити етноси, каквито са били най-вероятно елините, например, които впоследствие обаче си присвояват редица от ценностите на тази много по-древна цивилизация и профанизират в значителна степен нейните достижения и знания.
Откритото съкровище по своята древност е второ след Варненското, което датира от около 5 хил. г. пр.Хр., т.е. по времето около епохата на Потопа. То показва, че този грандиозен катаклизъм не е спрял развитието на региона, че тогавашната цивилизация е намерила все пак начини и форми да се запази и развие.
Никъде в Европа, освен по българските земи, не са открити съкровища в такова количество и с такова качество, изискващо използването на методи (например вбиването на злато в друг метал), които и днес са трудност дори за съвременните бижутери.
Обаче тук не става въпрос само за високо развитите технологии. Тези безценни бижута са носени от хора, от жени, които безспорно са били високопоставени фигури в обществото. Тяхното наличие говори за вече развито общество, за начало на нов етап в общочовешката история. Защото няма съмнение, че притежанието и носенето на подобни бижута означава наличие на богати общности, вече оформени като държавни формации със свои развити управленчески структури. Само този факт измества световната история с няколко хилядолетия назад. Оказва се, че Казанлъшкото, Рогозенското и т.н. съкровища не са случаен факт, а продължение на древни традиции и наследство от високотехнологична цивилизация, притежаваща още в онези времена богати традиции в различни области, вкл. във военната. И тази традиция се е запазила във вековете – не напразно българският войник не е изгубил нито едно бойно знаме, а там, където е стъпил, той е особено високо ценен не само с бойния си дух, но и с дълбоката си хуманност, вкл. при сегашните мисии на армията. Но това е вече друга тема!
Това че все още не разполагаме с необходимата писмена информация за тази цивилизация, не означава, че тя не е съществувала, напротив, просто липсата на писмени сведения пречи на някои учени да видят истинското є развитие не само като технология, но и като държавна структура. Впрочем надписите от Градешница подсказват, че в онези времена е имало дори писменост. Друг е въпросът, че тя не се е запазила или не може за сега да бъде разчетена. А следите є трябва и може да се търсят в шумерологията, за която, за съжаление, в България все още няма специалисти.
...Историческото развитие на българската държавност след появата на Аспарухова България също показва, че е съществувала дълбока древна традиция за подобно развитие. При това тя не се е ограничавала само в рамките на българските държави. Нещо повече – тя целенасочено е предавана на други народи и е засягала както тяхната структура, така и тяхната култура. Вече е време да си зададем въпроса – а не е ли бил българският етнос онзи, който е носител и на древнославянската култура, че той, като наследник на траките и техните предшественици, е предал тази култура и на други народи...
За отбелязване е например особената роля, която играе България при създаването в края на IХ век на първата руска държава, наречена Киевска Рус. Тогава нейният княз Олег премества столицата на княжеството си от Ладога в Киев и обединява наследената от викингите-Рюриковичи власт в Новгород и Киев. Има два въпроса, две теории за първооснователите на тази формация – дали това са викингите-варяги, от които е и Олег, или просто местни славяни. Спорът си е спор, но руските историци не оценяват и тук по достойнство ролята на България и фактът, че град Киев е основан от кан Кий – брат на кан Кубрат. Този брат създава паралелна българска държава, но впоследствие под натиска на славяните българите се изтеглят към вече възникналата след разпада на Кубратовата държава Волжка България. Името Славянска Рус се появява през IХ в., а тя наследява държавната организация, създадена още при кан Кий. Следващият етап е когато християнството влиза в Русия при царица Олга, сестра на българския цар Борис I Покръстител – тогава Олег получава титлата велик княз. Християнството става окончателно официална религия в Киевска Рус обаче от 988 г.
Именно български свещеници разпространяват и популяризират християнската православна религия по цялата руска земя. Руснаците са издигнали в ранг на светец българина Киприян, ученик на патриарх Евтимий, който търси спасение от османското нашествие в Киев, а после става и Московски патриарх, с което съдейства за укрепване на силата и авторитета на славянската руска държава.
Наличието на българска организация в управлението на земите около Киев, появата на Киевска Рус, наследила българското управление, наличието на значителни казашки общности, за които генетично е доказано, че са роднини на древните българи, предаването на славянобългарската азбука и християнската религия на другите славянски народи, включително на руския, са също поредица от доказателства, за върховенството на българите. Чрез тези си действия те са показали, че наистина с право са смятали себе си за народ на светлината, за богоизбран народ, който е поел върху плещите си великата мисия да предаде тази цивилизация и на други народи или да бъде посредник при възприемането и предаването на други култури, каквато е например византийската.
...Ние, българите, сме народ със светла душа, който се е славел със своята справедливост. Самото ни име е свързано със Слънцето и неговите богове. У нас е заложена упорита непримиримост към злото, което погубва душите на хората. Ние сме вечните бунтари и будители, тези, които разкъсват черната завеса на лъжите. Напълно естествено е, че точно тези качества са ни превърнали в мишена за силите на тъмнината. Тези, които є служеха, се постараха да омърсят името българи и успяха да заблудят мнозина. За да почетем предците си, трябва да извадим наяве истината за тях. Потомците на светлината не трябва да тънат в забвение!
Това е спасителният път за България и за идните ни поколения. Да се знае обаче едно – че началото на българския етногенезис е тук, на Балканите, преди Черноморския потоп. И че най-вероятно тук е и началото на съвременната световна цивилизация! ...По тази тема е писано и може да се пише още много. Дано сме казали и частица от онова, което сме могли и е трябвало да кажем…
Откъс
Нека оставим без коментар твърде глупавите и наивни обяснения, че името на българите произхождало от тюркските думи буламач, булгур и т.н. и да потърсим някакви по-сериозни съвременни тълкувания. Правени са доста опити за обясняване на народностното ни име. Едни изследователи смятат, че то идва от названието на река Волга. Доказано е обаче, че това название идва след появата на българите, следователно генезисът е най-вероятно обратен. Други виждат връзка с тюркско-монголския глагол bulgha – смесвам.
Две обширни антропологически изследвания обаче показаха, че ние притежаваме индоевропейски корени и като произход нямаме нищо общо с турците или с други азиатски народи. Д. Дечев предлага обяснение с немската дума Bаlger – войнствен, несговорчив, драка, обаче е доказано, че тази дума няма успоредици в другите германски езици и това показва, че е заемка.
Нека потърсим отново древните автори. Повече от хиляда години българите са отъждествявани, както видяхме, с мизи и пеони – тракийски племена от Югоизточна Европа и Мала Азия. Пеони ги наричат Й. Зонара и Й. Цеца (според тях пеони и панонци са идентични, а в този район имало и град Болгум). Други древни историци като Л. Дякон, Д. Хоматиан, М. Аталиат, Й. Кантакузин и много други отъждеcтвяват древните българи с мизите, където се намира селище на име Балгатия, а под Беласица – древната планина Орбел, е локализиран град с името Балагрос. В земите на тези два народа са регистрирани градовете Болгум, Балгатия, Бургарама, а и племената белги, балагри, блегури.
На юг от Сердика се намирала крепостта Бургарама, в Тракия са открити надписи-посвещения на Зевс-Блегур и на Арес-Блегур, което показва, че може би е имало и тракийско племе блегури. В армията на Александър Македонски има и племе на име балагри. През VI в. пр.Хр. племето болги се преселват в Ирландия, където е град Вента Белгарум. Преди хилядолетия Плиний Стари споменава името на народа белги в Панония. Помпоний Мела говори за народ със същото име в Скития. И още много все още неизследвани факти.
Вл. Георгиев свързва тракийската дума блекур с гръцката дума флекурос, която означава пламтящ, горящ. Тя е сродна с латинското фулгор – сияние и със санскритското барга – светкавица, сияние, а и с латвийското (балтийското) балганс – светъл. Всички те са сродни с българската дума благ, която в древното си значение също означава светъл.
Горните факти не говорят, че етнонимът българи непременно ще се намери в тракийския език. Той само показва, според нас, първоначалното значение на местния бог Баал, преди да бъде изместен от едноименника му в Близкия изток, където е пренесен именно от прадедите на българите.
При всички случаи ние се връщаме към онези значения на Баал, които обяснихме в началото на нашия разказ, и едно от тях наистина означава светъл, сияен и е свързан със светлината – в крайна сметка с Тангра. Така че идеята за това значение не е наша, ние само я допълваме с нов фактически материал за произхода й.
Очевидно е, че и след Черноморския потоп, и след нашествието на семитите в Шумер прадедите на онези, които ще се нарекат българи, са носили със себе си и са предавали на други народи вярата в основното си божество Ба’ал. Дали те сами са се нарекли така, или другите са ги нарекли с тази религия – не е толкова важно. Просто развитието на този термин започва като религиозно понятие, което с времето се развива като народно-етносно понятие, подобно на това, както от Христос се е получило християни, от Буда – будисти, от ислям – мюсюлмани (не мохамедани, този термин не се употребява от мюсюлманите, които го смятат за дълбоко погрешен) и т.н. – вече дадохме в текста достатъчно примери за подобни религии и техните секти и отклонения.
Българите стават българи първоначално именно чрез своята религия. Ако погледнем към названията на българските племена, ние едва на по-късен етап намираме в тях частици, свързани с понятията гури и гари. Според нас това е станало по време, когато те са осъзнали себе си като членове на една единна неразделима общност. Тогава вече племенните и родови имена минават на заден план.
Вече показахме, че преводът на Тангра е Господар на небесата, където думата небеса е равнозначна на светлина (с възможните най-разнообразни варианти). Показахме, че и Ба’ал е Господар, при това също на небесата (т.е. на светлината)! Показахме, че думата господар се изразява на българо-хунорски (макар и наследено от много по-древни езици) приблизително като -гра, което се е развило в множествено число като -гури, -гари и т.н.
А щом Ба’ал е Господар, ако се вземе именно това произношение, Господар на господарите ще бъде Ба’ал-гра или Ба’ал-гур. И щом това може би изкуствено създадено понятие се превърне в съществително като самоназвание на един народ, или като религия, обединяваща разнородни племена, техните членове би трябвало да бъдат ба’ал-гури!
Не напразно през цялото време дотук ние изписвахме странния звук аин в названието на бога, който нашите съвременници изписват опростено като Баал – просто защото този звук не съществува в други езици, освен в някои семитски, между които най-добре се е съхранил в съвременния арабски език.
Поради това в съвременните транскрипции той или се губи съвсем, или се превръща във второ А. Но езикът на българо-хунорите е имал специфичен звук, запазен и до днес в българския, който по-точно би могъл да отрази това сложно гърлено произношение. Това е оригиналното, толкова трудно за произнасяне от чужденци, българско Ъ.
И така ба’л-гъри се превръща в баъл-гъри и оттам – в българи! Макар че в редица производни другите произношения на името на бога, Бел или Бол, също да са се запазили.
В тази крайна формулировка и произношение името българи се запазва до днес. Тайната тук се крие в неговия вътрешен смисъл – то е „божествено“ име, т.е. народът, който го носи, смята, че има също божествен произход! Може би именно поради тази презумпция то е възприето и запазено и от славяните на Балканския полуостров, чийто език се налага в крайна сметка над коренния древнобългарски с насилственото въвеждане на християнството, като официален за всички, които в бъдеще ще се наричат българи.
И така – Баал – Бъл значи Бог – дума, чийто първокорен е сред народите на допотопните черноморски брегове и пренесен впоследствие в Близкия изток.
-гур е господар, стопанин – също Бог – дума, чийто първокорен намираме в окончанието на древното шумерско божество Дингир, чието име се превръща в Тангра.
Съчетанието на двете думи дава Българ-ин, което би трябвало да се преведе като Бог на господарите или Бог над всички богове. Самото име подсказва, че българите от най-дълбока древност са се смятали за богоизбран народ.
И към всичко това може да се добави прилагателното светъл, слънчев, искрен, чист...
...Преди известно време един български вестник публикува обширен материал за новооткрития в района на Петрич древен град Хераклея Синтика. Много място в него е отделено на пагубната роля на иманярите, които продават на безценица паметници от българските земи на богати чужди колекционери, вместо да ги запазят като предмети, привличащи чужди туристи. Меркантилната страна на съзнанието, превърнала се в характерна черта на нашата съвременност, така бързо и неуместно копирана от Запада за сметка на изконните ни национални ценности, се прехвърля и у нас в неочаквани области. Съвременната глобализация ликвидира безвъзвратно уникалните, първоначалните, най-древните черти на цивилизацията, която днес наричаме общочовешка и която се е породила по нашите земи!
Последните събития в Украйна пораждат тревога не само за съдбата на многочисленото българско население, живеещо в тази държава и в Крим, но и за някои български светини върху тази територия. Историята е показала, че при подобни събития стават най-големите мародерства на културни паметници, които впоследствие се продават на богати безсъвестни колекционери за баснословни цени и те се загубват практически завинаги за съответния народ. Така е и с тези паметници. Напр. доказано е, че гробът на кан Кубрат се намира недалеч от големия град Полтава, в селцето Малая Перешчепина. Съществува реална опасност в сегашната украинска бъркотия този гроб да бъде осквернен и ограбен.
Знае се също, че град Киев носи името на кан Кий, брата на Кубрат, и че в него има запазени паметници, които не са открити за широката публика, от онези времена, само и само да се премълчава древнобългарският им произход и да се изтъкне мнимият им древноруски или древноукраински характер. Впрочем може и да премълчим втория вариант, като се имат предвид доказателствата за древнобългарския произход на приднепровските, приднестровските или кубанските казаци.
...Настоящата книга бе вече в последна предпечатна подготовка, когато гръмна „бомбата“ с новото сензационно археологическо откритие – три съвършени златни огърлици и 5 хиляди златни детайла, подготвени от алчни иманяри за продажба на богати маниаци, каквито съществуват и в България, и в чужбина и които предпочитат да си държат предметите в дебели метални каси, вместо да ги предадат за показване на широката публика. Мястото на това откритие е в района на Карлово. Датирането на новото съкровище – около 3 хил.г. пр. Хр., говори за наличност на велика цивилизация, която при това не се е ограничавала само с черноморското крайбрежие, но се е разпростирала и по вътрешните части на Балканския полуостров. Това ново откритие още веднъж потвърждава нашата теза, подкрепяна от редица учени, че Балканският полуостров е бил център на развитие в световната култура, което е прекъснато от навлизането на чужди на Балканите и много по-ниско развити етноси, каквито са били най-вероятно елините, например, които впоследствие обаче си присвояват редица от ценностите на тази много по-древна цивилизация и профанизират в значителна степен нейните достижения и знания.
Откритото съкровище по своята древност е второ след Варненското, което датира от около 5 хил. г. пр.Хр., т.е. по времето около епохата на Потопа. То показва, че този грандиозен катаклизъм не е спрял развитието на региона, че тогавашната цивилизация е намерила все пак начини и форми да се запази и развие.
Никъде в Европа, освен по българските земи, не са открити съкровища в такова количество и с такова качество, изискващо използването на методи (например вбиването на злато в друг метал), които и днес са трудност дори за съвременните бижутери.
Обаче тук не става въпрос само за високо развитите технологии. Тези безценни бижута са носени от хора, от жени, които безспорно са били високопоставени фигури в обществото. Тяхното наличие говори за вече развито общество, за начало на нов етап в общочовешката история. Защото няма съмнение, че притежанието и носенето на подобни бижута означава наличие на богати общности, вече оформени като държавни формации със свои развити управленчески структури. Само този факт измества световната история с няколко хилядолетия назад. Оказва се, че Казанлъшкото, Рогозенското и т.н. съкровища не са случаен факт, а продължение на древни традиции и наследство от високотехнологична цивилизация, притежаваща още в онези времена богати традиции в различни области, вкл. във военната. И тази традиция се е запазила във вековете – не напразно българският войник не е изгубил нито едно бойно знаме, а там, където е стъпил, той е особено високо ценен не само с бойния си дух, но и с дълбоката си хуманност, вкл. при сегашните мисии на армията. Но това е вече друга тема!
Това че все още не разполагаме с необходимата писмена информация за тази цивилизация, не означава, че тя не е съществувала, напротив, просто липсата на писмени сведения пречи на някои учени да видят истинското є развитие не само като технология, но и като държавна структура. Впрочем надписите от Градешница подсказват, че в онези времена е имало дори писменост. Друг е въпросът, че тя не се е запазила или не може за сега да бъде разчетена. А следите є трябва и може да се търсят в шумерологията, за която, за съжаление, в България все още няма специалисти.
...Историческото развитие на българската държавност след появата на Аспарухова България също показва, че е съществувала дълбока древна традиция за подобно развитие. При това тя не се е ограничавала само в рамките на българските държави. Нещо повече – тя целенасочено е предавана на други народи и е засягала както тяхната структура, така и тяхната култура. Вече е време да си зададем въпроса – а не е ли бил българският етнос онзи, който е носител и на древнославянската култура, че той, като наследник на траките и техните предшественици, е предал тази култура и на други народи...
За отбелязване е например особената роля, която играе България при създаването в края на IХ век на първата руска държава, наречена Киевска Рус. Тогава нейният княз Олег премества столицата на княжеството си от Ладога в Киев и обединява наследената от викингите-Рюриковичи власт в Новгород и Киев. Има два въпроса, две теории за първооснователите на тази формация – дали това са викингите-варяги, от които е и Олег, или просто местни славяни. Спорът си е спор, но руските историци не оценяват и тук по достойнство ролята на България и фактът, че град Киев е основан от кан Кий – брат на кан Кубрат. Този брат създава паралелна българска държава, но впоследствие под натиска на славяните българите се изтеглят към вече възникналата след разпада на Кубратовата държава Волжка България. Името Славянска Рус се появява през IХ в., а тя наследява държавната организация, създадена още при кан Кий. Следващият етап е когато християнството влиза в Русия при царица Олга, сестра на българския цар Борис I Покръстител – тогава Олег получава титлата велик княз. Християнството става окончателно официална религия в Киевска Рус обаче от 988 г.
Именно български свещеници разпространяват и популяризират християнската православна религия по цялата руска земя. Руснаците са издигнали в ранг на светец българина Киприян, ученик на патриарх Евтимий, който търси спасение от османското нашествие в Киев, а после става и Московски патриарх, с което съдейства за укрепване на силата и авторитета на славянската руска държава.
Наличието на българска организация в управлението на земите около Киев, появата на Киевска Рус, наследила българското управление, наличието на значителни казашки общности, за които генетично е доказано, че са роднини на древните българи, предаването на славянобългарската азбука и християнската религия на другите славянски народи, включително на руския, са също поредица от доказателства, за върховенството на българите. Чрез тези си действия те са показали, че наистина с право са смятали себе си за народ на светлината, за богоизбран народ, който е поел върху плещите си великата мисия да предаде тази цивилизация и на други народи или да бъде посредник при възприемането и предаването на други култури, каквато е например византийската.
...Ние, българите, сме народ със светла душа, който се е славел със своята справедливост. Самото ни име е свързано със Слънцето и неговите богове. У нас е заложена упорита непримиримост към злото, което погубва душите на хората. Ние сме вечните бунтари и будители, тези, които разкъсват черната завеса на лъжите. Напълно естествено е, че точно тези качества са ни превърнали в мишена за силите на тъмнината. Тези, които є служеха, се постараха да омърсят името българи и успяха да заблудят мнозина. За да почетем предците си, трябва да извадим наяве истината за тях. Потомците на светлината не трябва да тънат в забвение!
Това е спасителният път за България и за идните ни поколения. Да се знае обаче едно – че началото на българския етногенезис е тук, на Балканите, преди Черноморския потоп. И че най-вероятно тук е и началото на съвременната световна цивилизация! ...По тази тема е писано и може да се пише още много. Дано сме казали и частица от онова, което сме могли и е трябвало да кажем…
No comments:
Post a Comment