Българското кисело мляко

Българското кисело мляко

За българското кисело мляко, което е нашумяло в началото на XX век със своите уникални свойства, се носят легенди.
В езиците на Западна Европа самата дума за кисело мляко се появява преди век в съчетанието „български йогурт”. Популярността на киселото мляко се дължи на млад български учен от катедрата по бактериология на Женевския университет, който през 1905 г. открива „виновника” за превръщането на прясното мляко в кисело – това е пръчковидна бактерия в съчетание с кълбовидна бактерия. Тя е изолирана от овчето кисело мляко.

Откритието на Стамен Григоров прави добро впечатление на руския учен и бъдещ нобелов лауреат Иля Мечников. Стига до извода, че причината, която води организма към неговото загиване, са гнилостните процеси в стомаха на човека, които бавно го „отравят”.

Проф. Стамен Григоров

Изследвайки новооткритата бактерия „бацилус булгарикус”, той констатира, че има способността да убива гнилостните микроорганизми в червата и така укрепва организма.

Влиянието на киселото мляко върху дълголетието той намира в статистическите данни за столетниците в отделните страни. Класацията по онова време се води от България, където киселото мляко е основна храна от незапомнени времена.

Оттогава започва спорът дали киселото мляко е измислено от българите или е просто една по-лековита разновидност на продукта. Има различни версии.

Още прабългарите са познавали киселото мляко

Една от тях е, че прабългарите, конен народ, който идва към Европа от Азия, практикували пиенето на ферментирало мляко от кобила. В последствие, когато българите минали към по-уседнал начин на живот, започнали да консумират и ферментирало овче мляко, като го превръщали в гъсто кисело мляко. Според историците прадедите ни го наричали „катък”.

Думаа „йогурт” има безброй исторически хипотези. Една от тях е, че именно българите са въвели консумацията на кисело мляко в Османската империя. През 1345 година българите в Тракия били нападнати от турци, които отвели със себе си в Мала Азия огромни стада овце и много български пленници. От млякото на стадата, българските пленници приготвяли кисело мляко, което било единствената им храна.
Дотогава турците не употребявали киселото мляко за храна. Никъде в историята им не се говори за кисело мляко, твърди д-р Попдимитров. Наричали са го „яурт” – дума, която няма нищо общо с „мляко” или „храна”. Историците твърдят, че към средата на XIX век до Балканската война /1912-1913 г./, млекарниците в Цариград са били собственост на българи. Млекарите, които първоначално приготвяли киселото мляко за българския народ, постепенно въвели употребата му и сред турското население.

Българското кисело мляко дебютира в Западна Европа като лекарство

Българското кисело мляко прави първата си поява в Западна Европа като лекарство. Френският крал Франсоа І (1515-1547) страдал от неизлечима болест на стомаха. Вълшебното средство, което излекувало краля, било овчето кисело мляко. Тъй като българското кисело мляко бързо се вкиселява, не можело да издържи дългия път, затова лекарят довел със себе си и стадо овце. За кратко време приемът на киселото мляко става много известен във френския кралски двор.

До средата на XX век във Франция, както и в други западноевропейски страни, киселото мляко се продавало само в аптеките в малки дози като лекарство за стомашни проблеми. Любопитно е, че емигранти от Балканите и Украйна научили французите да ползват киселото мляко като храна. Един от тях е Петър Горгачев, който живее в Париж.

Отначало продуктът не се харесвал, но добрите му вкусови качества и ефект върху храносмилането постепенно го наложили на пазара. През 50-те години френската държава разпоредила задължителното му включване в менюто на детските градини и училищните столове. Така възниква индустриалното производство на кисело мляко във Франция. Но това, което там се нарича „йогурт”, няма нищо общо с българското кисело мляко и специфичните му млечно-кисели бактерии.

Откривателят на „лактобацилус булгарикус“ отказва шеметна кариера в Бразилия, за да се върне в Трън

Преди 2 години в България бе издигната статуя на откривателя на млечнокиселата бактерия, проф.Стамен Григоров. Той е разработил и първата противотуберкулозна ваксина. След откритието му на „лактобацилус булгарикус”, той получава много предложения. Неговият професор в Женева Леон Масол го поканил да оглави катедрата по бактериология, а по-късно му предлагат и да оглави филиал на Института „Пастьор” в Бразилия.

Младият българин обаче предпочита да се завърне и да работи в родината си, където оглавява болницата в родния си град Трън. Като военен лекар Григоров участва във Втората балканска война /1913 г./ и в Първата световна война. Награден е с орден „За храброст” и златен медал „Червен кръст”. През 30-те години е поканен в Милано, където успешно прилага своята противотуберкулозна ваксина в белодробните санаториуми на Италия. Когато през октомври 1945 г. умира, всички европейски радиостанции разпространяват тъжната вест за кончината на големия учен.