Мистерията около пророка дядо Влайчо остава неразгадана

Кой е пророкът Влайчо Жечев и защо ДС крие досието му с години?

Името на един от доказаните български пророци, живял през комунистическия период – Влайчо Жечев, и до днес остава обгърнато от мрак и съмнения. Не за друго, а защото силните на деня през онзи период направиха всичко възможно, за да потулят съществуването и делото му в сянка.

Дядо Влайчо, както го наричали хората, които го познавали, макар и не прехвърлил още Христова възраст, си спечелил почитта на едни и презрението на други. Повече от 20 години обаче, дълго след катотой вече  не е между живите, подробности около това какво е можел и с какво се е занимавал, около срещите му с Ванга, Петър Дънов, дори и със самия цар Борис остават затулени в архивите на ДС. Защо? Какво толкова е знаел и вършел дядо Влайчо, че историята му да се нареди сред най-строго пазените тайни на отминалия период?

„Настояваме да надникнем в тази мръсотия, за да се знае истината, че дядо Влайчо предпочете да гние по арести и лагери, да бъде преследван и да се крие в нелегалност от комунистите, но да не предаде вярата си в Бог и дарбата, с която помагаше на хората”, споделя пред в. „Торнадо” Жечо Жечев – племенник на пророка.

Предположенията на родственика са, че към доносите за Влайчо са преплетени и сведения за други известни българи. Вече се знае, че самата баба Ванга е контактувала с представители на тайните служби, че сестра й – Люба, е била агент на ДС, но какво още? Какво друго лежи, заровено в праха на архивите.

А житейската история на дядо Влайчо е повече от впечатляваща. През мрачната 1948 г. той бива пометен от червената машина за репресии. Без причина и обяснение е затворен в пернишко ТВУ, преместен е по-късно в Белене.

“Какъв “кабахат” ми намериха. Казаха ми, че съм лъгал хората. Аз, без да отварям писмата, знам какво пише в тях, без да ме попита човек, аз знам вече за какво е дошъл”, припомня си думите на Влайчо другарят му по неволя Иван Ангелов от Раднево.

Безсребреникът дядо Влайчо: „Даром съм получил уменията си, даром ги давам“

Безсребреникът дядо Влайчо е един от най-добрите български ясновидци, но въпреки това през целия си живот не е взел и стотинка от хората, които е лекувал. „Даром съм получил уменията си, даром ги давам“, били неговите думи през целия му земен път.

Още на 10-годишна възраст Влайчо предрича Балканската война, а по-късно обикаля страната и казва кой от мъжете ще се върне от фронта жив и здрав и кой – не. Пророкувал е дори на бойното поле като доброволец през далечната 1916 година.

Интересен е фактът, че след завръщането си от фронта станал последовател на Петър Дънов. 4 години след това – през 1920 година, той се почувствал зле и се затворил в една малка стая. Там духът му го напуснал за един ден и една нощ, издигнал се на един метър над земята, а после напуснал и къщата. След дълго лутане, стигнал до мраморна стая, където благ глас му казал, че вътре в стаята един до друг седят учениците на Господ. На следващия ден той се събудил и казал: „Ако ме бяха намерили в това състояние, сигурно щяха да ме помислят за мъртъв и щяха да ме погребат“.

Един месец след тази странна случка, Влайчо лежал тежко болен на легло, но през това време ясновидските му способности се засилили. Той започнал да помага на стотици хора с неизлечими болести, откривал изчезнали предмети и хора, като никога не пропускал да се помоли на Бог. При него идвали както хора от страната, така и от чужбина.

Разбира се, като всеки друг, който тогава е бил неудобен на властта, и дядо Влайчо е получил своето наказание. През 1948 година е изпратен в ТВУ – Перник, а след това и в Белене. Връща се в родното си място село Коньово пет години след това, но властта не го оставя на спокойствие.

Често хората сравняват силата на Влайчо с тази на Ванга.