Алкално­киселинен баланс. Мит ли е алкалната диета?

Алкално­киселинен баланс. Мит ли е алкалната диета?

Нашият организъм е сложно устроена и добре прецизирана машина, която постоянно се стреми да запази вътрешния си баланс (хомеостаза). Ключът към доброто здраве е в това, тялото ни да съумее да съхрани идеалната клетъчна и извънклетъчна среда за оптималното функциониране на всички органи и системи. За да запази хомеостазата си, тялото разполага с различни механизми, чрез които да противодейства на негативни външни влияния.

КАКВО Е АЛКАЛНО­КИСЕЛИННО РАВНОВЕСИЕ? Едно от нещата, към които нашите тела са особено чувствителни, е алкално­ киселинното равновесие на различните течни среди (клетъчни и извънклетъчни, да си припомним, че телата ни са около 70% вода). Мерната единица за киселинност или алкалност се нарича рН (от англ. potential hydrogen). рН е мярка за количеството и активността на водородни йони (H+) в разтвор. Използва се 14­степенна скала, при която стойност 7 е неутрална. Това е стойността на чистата вода (рН 7.0) при температура 25 градуса. Колкото по­надолу от 7 е стойността, толкова по­киселинна е средата, а колкото по­нагоре е, толкова е по­алкална. Скалата на рН от 0 до 14 е логаритмична т.е. всяка следваща стъпка е десет пъти по­голяма от предишната. Например рН 4 е десет пъти по­киселинно от рН 5, сто пъти по­киселинно от рН 6 и 1000 пъти по­киселинно от рН 7. Затова лека промяна на рН за различните течни среди в тялото може много да наруши неговата хомеостаза. Човешкото тяло е в оптимално здраве при малки граници на рН за различите среди. Най­ тясна е границата и най­чувствително е тялото при много малки колебания в рН на кръвта, което трябва да бъде между 7.35­7.45. При стойност 7.1 настъпва кома, а при 6.8 – смърт! За различните органи и системи рН­то е различно, но допустимата норма е в малко по­голям диапазон спрямо кръвта (например: рН в стомаха – 1.5­3.0, в дуоденума – 7.5­7.9, на урината – 4.6­8, на кожата 4­6.5 и т.н.). pH на слюнката съотвества на рН на извънклетъчните течности. При здрав човек повечето източници посочват, че рН на слюнката трябва да е 6.8­7.5. Важно е да се отбележи, че всеки орган може да изпълнява функциите си оптимално само при рН в нормалните за него граници. Когато стойностите излезнат извън тези граници се задействат буферни системи, които да ги върнат в нормалните. Тези буферни системи са специфични белтъчни молекули, които имат възможност да доставят или отнемат йони, като по този начин променят киселинността на средата според моментната необходимост. Освен буферните системи, съществуват и други компенсаторни механизми, свързани с дихателната система и бъбреците. Когато механизмите на тялото не успеят да се справят с това да поддържат алкално­ киселинното равновесие, то излиза от нормалните граници (под или над нормата) и се получава ацидоза или алкалоза. При ацидоза рН спада под долния праг на нормата. В зависимост от степента и времето, през което сме били „подкислени“ се наблюдават от леки до много тежки симптоми. Обща слабост и отпадналост, лесна уморяемост, хронична умора и лошо възстановяване от тренировки, стрес и натоварвания са сред първите симтоми. Следват отслабена имунна система (чести боледувания), гадене и повръщане, болки в мускули и стави, метаболитни и сърдечно­съдови проблеми, затлъстяване, образуване на камъни, остеопороза, ошипяване и др. При тежки форми на ацидоза: припадъци, гърчове, белодробен оток, бърбечна недостатъчност и др

При алкалозата имаме концентрация на водородни катиони под минимума и повишено количество хидроксилни аниони (ОН­), което води до повишаване на рН над нормата (основност). Алкалозата също в зависимост от степента си може да се прояви с различни по сила симптоми: обща отпадналост, аритмии, тревожност, мускулни крампи, задух, изтръпвания, гърчове и др. Причините и за ацидоза, и за алкалоза, най­често са бъбречни проблеми, някои заболявания, високо кръвно налягане, метаболитни проблеми, отравяне и други. ВЛИЯЕ ЛИ ХРАНЕНЕТО ВЪРХУ АЛКАЛНО­КИСЕЛИННОТО РАВНОВЕСИЕ? Сигурно сте чували за алкалната диета? За тези, които не са ще направя кратко въведение. Според теорията на алкалната диета, храните които консумираме, могат да увеличат или да намалят рН в тялото. Всяка храна, след като бъде усвоена, оставя киселинни или алкални остатъци, според микроелементите, които съдържа. Храни, богати на фосфор, сяра, хлор, йод и манган действат „подкисляващо“, защото това са киселинно­ образуващите елементи. Те се свързват с водородни катиони и образуват киселини – солна киселина (HCl), сярна киселина (H2SO4) и метафосфорна киселина (H3PO4). Алкализиращи са храните, които съдържат повече алкално­образуващи елементи, като: калций, калий, магнезий, желязо, натрий. За да се определи дали една храна действа киселинно или алкално, трябва да се изгори, а пепелта да се разтвори във вода. Според рН на разтвора се определя дали тази храна е киселинно­ или алкално­образуваща, защото пепелта е минералното съдържание на храната. При храносмилане, храната се окислява по същия начин, както при горене, но при ниска температура и благодарение на ензими. Важното е каква реакция прави дадена храна в тялото, а не нейното рН. Например, лимонът е кисел, но пепелта му е алкална и има алкален ефект в тялото ни. Поддръжниците на алкалната диета алармират, че съвременния човек консумира твърде много „подкисляващи“ и твърде малко „алкализиращи“ храни, а клетките ни произвеждат киселини, като вторичен продукт на метаболизма си. Според тях, това изчерпва алкализиращите минерали в тялото (напр. черпи се калций от костите, което предизвиква остеопороза), тъй като чрез тях се неутрализират киселинните остатъци. В последствие, тялото не може да се справи, което води до ацидоза със всички негативни последици от това – от остеопороза, през метаболитни проблеми и затлъстяване (за да има мазнини, където да се трупат киселинните „отпадъци“) до рак. Затова според теорията на алкалната диета, трябва да консумираме много повече „алкализиращи“ храни и много малко „подкисляващи“, за да бъдем здравословно „алкализирани“. Защото като изключим стомаха и урината, в останалите телесни течности рН­то е добре да бъде леко алкално) Това се приема за оптималната среда, необходима на органите и ензимите да функционират по­добре. Въпреки, че има разминавания в различните таблици (най­вероятно поради различния минерален състав на една и съща храна, според съдържанието на почвата за растителните храни и фуража на животните), сред „най­подкисляващите“ храни са тези, от които нищо няма да загубим (освен излишни килограми), ако се откажем от тях или ги намалим до минимум: сладкарски продукти, захар, алкохол, газирани напитки, пържени храни, транс мазнини и други подобни НЕ ИСТИНСКИ храни. Едва ли има диета в света, която да ги препоръчва. Но от друга страна, в тази група са също: месото, рибата, яйцата,млечните продукти, бобовите храни, кафето и други. В частност, това са храните, богати на белтъчини. Те оставят пепел от фосфати, сулфати и нитрати, които се образуват от фосфора, сярата и азота в белтъчините. Означава ли това, че не трябва да ги консумираме? Според теорията на алкалната диета, те трябва да присъстват минимално в храненето ни или да бъдат изключени изобщо (според това дали „промоутър“ на алкалната диета е вегетарианец, веган, всеяден и до колко сме „подкислени“ и трябва да се „алкализираме“). А храните, които основно трябва да се консумират, са силно „алкализиращите“ – най­вече пресни плодове и зеленчуци (сред най­големите привърженици за алкалната теория са суровоядците), както и да се пие йонизирана (алкална) вода. МИТ ЛИ Е АЛКАЛНАТА ДИЕТА? През годините се убедих, че диетологията е противоречива наука. Това не е математика и 2+2, рядко прави 4. Нещата никога не са бели и черни, а винаги са в различни нюанси на сивото. Храната, която може да е „лекарство“ за един, е възможно да е отрова за друг, в зависимост от налични заболявания и индивидуална поносимост. Мненията на различни авторитети се противопоставят едно спрямо друго, като всяко има своята научна и логическа обосновка. Затова има и толкова различни теории за това кое хранене е най­правилно и най­здравословно. Може би през годините всеки трябва да открие за себе си – кое го кара да се чувства максимално здрав и енергичен, и подобрява всички показатели на оптималното здраве. А ролята на диетолога е само да насочва, да образова, да предлага различни алтернативи и да предпазва от грешки. Затова е важно всеки сам да се интересува, да чете, да прилага и да отчита ефекта. Но когато става въпрос конкретни въпроси като: „Възможно ли е храната да променя рН в тялото?“ и „Ще получа ли остеопороза, ако не се храня алкално?“, трябва да оставим теорията на страна и да оставим науката да се произнесе. Да отсеем истината от мита! Алкалната диета и рН в тялото Преди всичко, това на което се основава алкалната диета е вярно – различните храни наистина оставят след себе си алкални или киселинни остатъци (1, 2). Също така, начинът на хранене може да промени рН на тялото…, но само това на урината (3, 4). Ако вие закусите шепа сурови бадеми с фреш от цвекло, след няколко часа рН­то на урината ще бъде по­високо, отколкото ако закусите яйца със сирене. За хора, които следват алкалната диета, това е добър признак и оправдава очакванията им: „Ето, алкализирам се, значи работи!“. Но както ще разберете след малко рН­то на урината не е индикатор за промяна на рН в останалата течна среда в тялото (в частност кръвта). Според „проповедниците“ на алкалната диета, консумацията на „подкисляващи“ храни намалява рН на кръвта, а на „алкализиращи“ го увеличава. А „подкислената“ кръв е причина за много заболявания, докато алкалната ни предпазва от тях. Преди всичко, както отбелязах по­горе“, тялото е много чувствително към промените в рН­то на кръвта и за поддържане на оптималната средна стойност (около 7.4) се грижат мощни буферни системи, и ние не можем да променяме това, чрез консумацията на определени храни (5, 6). Единствено високи дози сода бикарбонат могат само временно да увеличат рН на кръвта, но не и без да предизвикат гастроинтестинални проблеми (7, 8). Да, ацидозата на кръвта е възможна, но се предизвиква от сериозни здравословни проблеми, а не от това, че избираме пържола вместо салата (най­добре и двете, но по други причини и това е друга тема). По­сериозните последователи на алкалната диета използват лентички за рН тест, за да проверяват ежедневно киселинността на урината. рН­то на урината може да варира в широки граници – от 4.6 до 8.0 и всяка от тези стойности се приема за нормална. Излишните киселинни остатъци се изхвърлят чрез бъбреците и урината и не остават в тялото ви. Бъбреците са създадени да се справят с излишните киселини и това няма да ги увреди. Когато от дадена храна останат киселинни остатъци в кръвта (например при консумация на белтъчини), те се свързват с бикарбонатни йони (задейства се буферната система). Реакцията произвежда въглероден диоксид (който се издиша) и соли, които се извеждат от тялото чрез бъбреците. По време на екстракцията, бъбреците произвеждат „нови“ бикарбонатни йони, които се връщат в кръвта т.е. способността на тялото да се справя с киселинните остатъци е затворен цикъл и не черпи минералите в тялото (7). Наистина рН на урината може да се повлияе от алкалната диета, но това само показва, че тялото ви има по­малко киселинни „отпадъци“ за екстракция. Няма научни доказателства, че алкализирането на урината има някаква връзка с риска от здравословни проблеми или че е свързано с промяна на рН на кръвта. Просто това е отпадъчен продукт, чието съдържание е съвкупност от цялостната работа на метаболизма, включително храна, двигателна активност, количество на приеманите течности, хранителни добавки и др. Алкалната диета и остеопорозата Друга част от теорията на алкалната диета казва, че за да запази нормалното рН при консумация на повече „подкисляващи“ храни, тялото черпи калций от костите, с което се предизвиква остеопороза. Но нещата не са толкова прости. На пръв поглед, някои изследвания потвърждават, че диетите с повече киселинно­ образуващи храни увеличават екстракцията на калций в урината (8). Някои от изследователи заключават, че този калций идва от костите. Но когато е измерен баланса на калция (прием спрямо загуба) се оказва, че няма негативен ефект върху калциевия метаболизъм (9). Всъщност, тялото на възрастен човек съдържа около 1 кг калций, като 1­ 2% от него не е в състава на костите. Едно от най­големите и стойностни проучвания на Flamingham Heart Study разглежда връзката между диетата и костната плътност за 4 годишен период. Изследването потвърждава, че наистина консумацията на повече плодове и зеленчуци, богати на магнезий и калий намалява загубата на костна плътност. Но от друга страна, високата консумация на белтъчини също се свързва с по­малка загуба на костна маса (10). Това се потвърждава и от други изследвания (11, 12). Изводът, който можем да си направим е, че за здрави кости, диетата ни трябва да е богата на калий и магнезий (както и на калций и витамин D, разбира се), но и на белтъчини, а не да ги избягваме. Алкалната диета и мускулната маса Някои изследователи казват, че за да елиминират киселинните остатъци, бъбреците трябва да черпят аминокиселини от мускулите. При повечето от тези изследвания не е отчетен азотния баланс, така че това няма как да се потвърди. Всъщност, дори има изследване, според което „киселинната“ диета подобрява азотния баланс (13). Според друго изследване, което доказва покачването на повече чиста мускулна маса при алкална диета (14), дори не е измерен цялостния алкален и киселинен прием на диетата. Вместо това е добавен калий като хранителна добавка и заради това диетата е приета като алкална. А дали по­добрият мускулен растеж не е, защото калият е важен минерал в това отношение?
Едно от най­разпространените схващания и изтъквани предимства на алкалната диета е, че лекува и предпазва от рак. Твърде хубаво, за да е истина и щеше наистина да е страхотно, ако беше вярно. Поддръжниците на тази теория казват, че ракът може да расте само в кисела среда, а в алкална раковите клетки не се развиват или загиват. Тази теория, за съжаление, няма как да бъде вярна. Преди всичко, алкалната диета трябва да може да променя рН в кръвта и тъканите, а това не е така. Второ, доказано е, че раковите клетки могат да се развиват и в алкална среда (15). В интерес на истина се развиват по­ добре в кисела среда, но веднъж възникнал, туморът създава собствена киселинна среда, независеща от рН на кръвта и останалите тъкани (16). Т.е. не киселинната среда предизвиква рак, а ракът, произвежда киселинна среда, за да се развива по­добре. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Много хора, преминали на алкалната диета, споделят че се чувстват страхотно. Разбира се, ако до вчера сте се хранили с повече бургери, пица и понички, а от днес ги заместите с пресни плодове и зеленчуци, няма как да не се почувствате по­добре (или ако сте имали минерален дефицит, заради непълноценно хранене). Но причината не е, защото сте се „алкализирали“, а защото се храните по­здравословно! В този смисъл, адмирирам идеята на алкалната диета да накара хората да включат повече пресни плодове и зеленчуци в храненето си, както и да ограничат захарите, алкохола и „джънк“ храните. Но дотам. Възможно е да има и нещо вярно в цялата тази теория. Има няколко изследвания, които свързват киселинното хранене с високото кръвно налягане, лошия холестерол, инсулиновата резистентност и затлъстяването (17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25). Но резултатите са смесени, доказателствата оскъдни и не може да се направи пряка връзка. Ако сте предразположени към диабет например и се храните с много тестени храни, дали състоянието ви ще се влоши, защото се „подкислявате“ или защото се тъпчете с въглехидрати? (въпросът е риторичен). Но ограничаването на белтъчините и други здравословни храни, няма да ви направи нито по­здрави, нито по­силни, нито по­ енергични. И ще нанесе повече вреда, отколкото полза. Ключът, както винаги, е в баланса. Истината винаги е някъде по­средата (в различни нюанси на сивото) и далеч от всички крайности.