Съветите на Слава Севрюкова

  Източник: http://slava-sevrukova.com/saveti/

„Притисне ли ви съдбовен проблем, двоумите ли се в търсене на решение – за бъдеще, за работа, за отговорност към други хора – първо се помолете с „Отче наш“, да ви се даде правилен отговор. После вземете Евангелието. Спонтанно го разтворете. На лявата страница, на абзаца, където попадне взорът ви, ще намерите ориентираща насока как да постъпите. Необходима е обаче интуиция и мъдрост за разтълкуване. Опрени на тях, дешифрирайки посланието, няма да сгрешите.“

„В затруднение ли сте, внимателно се вслушайте в уж случайните реплики на децата. Някои „ключови слова“ биха могли да ви дадат насока или подскажат спасителен изход. Но трябва да съумеете да ги разкодирате с интуиция и, пак ще повторя, най-вече с мъдрост.“

„Дарбата е врата към света . Не си ли в чистота и искреност пред Бога, може да нахлуе тъма. Тогава тежко ти. „Искаше – ще си кажат отгоре, – но не бе готов.“ Желаете ли да усъвършенствате способности, стремете се към всички добродетели. И ги отстоявайте. Инак ще затънете в тинята на мрака.”

„Често пъти се разрешава да поискаш да ти се спусне пример, за да обясниш онова, което ти се дава, какво е – просвещава. Но трябва мъдрост, да го разгадаеш и приложиш, за да разбереш какво ще последва. Затова, стремете се към нея. Хората с дарба, лишени от мъдрост, се развиват донякъде. Тя трябва да се отгледа. С лишения, добрина и търпение.”

„Искайте! Искайте и ще имате! Но без мъдрост нищо не ще ви ползва. Свободата е отговорност. Съдбата не ни държи зависими на каишка, като куче. Глупостта плете лепкави мрежи. Мъдростта руши ограничения. Извор на радост, животът е и страдание. Трансформирате ли го в добро, умъдрели сте. Не е лесно.” 

„Търсещият никога не се изчерпва. Живейте тъй, че след края ви и Космосът да плаче…”

„Не е желана емиграцията. За предпочитане е отредените ни дни да преминат в рождената земя. Имаме, разбира се, свободна воля за местене, но там, където сме се явили на бял свят, свише е определено да протече животът ни. Там са роднини, приятели, с които сме кармично свързани. С най-подходящи условия за изпълнение на мисията, там трябва да доразвием качествата, от които се нуждаем. Да се усъвършенстваме и отхвърлим негативите. Ако е възможно.”

„Дадат ли ви нещо с любов, никога не отказвайте. Като си отидете, ще почувствате лекота от благотворния заряд на посланието. Но това не касае откъснатите цветя.“

„Дарованието може да бъде пропиляно в примамливите изкушения на живота. Пазете се. При материално претоварване растат душевни гърбици. Стремете се към чистота и издръжливост на себедоказване в бурите на съдбата. Колкото по-извисена е дарбата, толкова по-тежки изпитания за притежателя й. От утрото на живота, до сетния дъх.“

„Линиите на дясната длан издават информация за настоящето, на лявата – за миналото. Вгледате ли се внимателно в тях, чрез знание и интуиция, може да съзрете дори… очевидното. Тогава, когато сте готови за него. Най-трудно е да съзрем света през собствените си очи.”

„Проверявайте до седем пъти онова, което ви се „разкрива“. Уверите ли се, ама на сто процента, че е истина, едва тогаз го споделете. Инак е опасно да не навредите на потърсилите помощ, а и на себе си.“

„Не пътят е труден, трудността е пътят“

„Най-големите изпитания са за природно най-надарените. Ударите, причиняващи болка, не озлобят ли, силно оттласкват напред и нагоре. За полет.”

„Намираме се в края на един цикъл от хилядолетното ни развитие. Наближаваме друг – много по-значим и извисен. След него ще станем съвършено различни. Така, както оцелелите след Потопа вече не са били същите…”

„Животът е посвещение за душите. Не само да понасят трудности и страдания. Шанс е духовно да се облагородят от тях и поемат пътя към доброто.”

„И друго – човек е не само туй, до което се домогва, а най-вече онова, което му липсва. И от което се лишава в името на нещо по-висше. Затова толкова се цени постигнатото с много, много труд. И още, помислете: с какво богатите на притежание превъзхождат богатите на желание? Изгубеният покрив над главите не ни ли приближава до звездите?…”

„Събитията в живота никога не са лоши. Лош е начинът, по който ги възприемаме. Родителите бъркат, ужасно бъркат, когато волно или неволно манипулират рожбите си.”

„Човекът е като татула. Зависи как гледаш на него – може да се превърне в унищожителен яд, може и в целебно биле… Не е изключено страда­нието, което приемаме за отрова на живота, в умерени количества да е нашият цяр…”

„Какво ли не прави от нас животът, това сиамство от радости и скърби… И знаете ли що – най-важно е човек сам себе си да разбере. Другото, другото е суета.”

„Чуйте… Не красотата, доброто у човека ще спаси света. Има ли нещо по-обаятелно на тази Земя от него?”

„Бъдете искрени, честни! Бъдете в този свят, но не от този свят…”

„Няма утъпкана пътека към Бога. Той е Състрадание и Любов. В нас и с нас ще е, ако сме съхранили Човечността. Плодовете на доброто, което сме сторили, тогава никога не ще ни се отнемат. Никога, никога. Ни в това съществувание, ни в следващо. Но, ако пътят ни тръгва от сърцето, да не се надяваме да е равен и спокоен…”

„Помнете, всяка минута, всяка секунда от онова, което трябва да премине през човешката душа на Земята, са строго предопределени. Упованието във Висшата сила ни помага да понесем и най-тежки изпитания с лекота. Трябва да живеем със съзнанието: дори когато губим, печелим… един урок. Имаме ли благородна цел, работим ли ден и нощ за нея, заслужим ли я, ще ни се „даде“.”

„Днешният ден – това е всичко, което имаме. За днес…“

„За да се разкрият границите на възможното, трябва да се премине през невъзможното.“

„Потребни са огромни усилия да устоим вярата и задържим постигнатото. Едва тогава то ще разцъфти. Ще ни дари прекрасни плодове. Ако не сега, занапред.”

„Колкото по-здраво сме стъпили на земята, толкова по-далеч сме от звездите.”

„Ако щастието и нещастието изграждат пътя, Мъдростта е крайната цел. Доброта и Любов я осветяват! Празник е денят, в който сме добри.“

„Човек не може да бъде сам – дори в самоналожено заточение. Висшите духовни същества и тогава ни подкрепят. Не се бойте от самотата – Мойсей, Исус и Мохамед са намерили Бога в пустинята…“

„От каналите, трасиращи Космоса, узнавам онова, което ме интересува. Мисията ми на Земята е да докажа, че едно обикновено човешко същество може по духовен път да общува с пулсиращата и разумна Вселена.“

 „От една майка – две деца. И двете различни. Помислете, какво на тоя свят, при отсъствие на духовно просветление, облагородява повече от многообразните изпитания? Не си въобразявайте, че сте рожба единствено на порива любов на вашите родители. Създала ви е мъдростта на Вселенския разум.”

„На Земята никой няма право да бъде наречен учител. Ако човек е учен, той би могъл само да напътства. Единственият учител на всички е Космическият разум. Вярвам, че той наистина е справедлив.”

„Нас ни свързва животът. После – Отвъдното. Е, и там с духовно най-близките сме заедно. Душите и в Отвъдното мислят, следователно съществуват.”

„У Духа в Отвъдното се съхраняват най-светли мисли и чувства от последните му земни проявления. Телесната сетивност ориентира душите при тяхната еволюция. Непреходният Дух разполага с абсолютно безпогрешни вътрешни сетива. Мнозина са убедени – живее се само веднъж. Открехнат ли се небесата, с почуда съзнават – животът не спира. С поредното „ново раждане“ нищо не се губи в бездната на Необята.”

„Човешкият род, затънал в консуматорство, би се превърнал в завод за отпадъци.”

Наклонен шрифт – Слава Севрюкова
Нормален шрифт- авторът на сайта

Източници:
„Зеница към Вселената. Свръхфеноменът Слава Севрюкова“, Христо Нанев

Източник:http://slava-sevrukova.com/saveti/

Източник:http://slava-sevrukova.com/saveti/