Американски лекар: Захарта съсипва сърцето!

Световноизвестният американски лекар д-р Андрю Вейл – най-популярният в Америка специалист по алтернативна и интегративна медицина, дава ценни здравни съвети.

Д-р Вейл, вярно ли е, че захарта е вредна за сърцето?

Да, това е научно потвърдено. Проведено изследване показва, че двуседмична употреба на голямо количество захаросъдържащи напитки увеличава концентрацията на „лошия“ холестерол в кръвта като забележете, това в по-голяма степен касае мъжете. Предишни епидемиологични изследвания потвърждават, че употребата на захар увеличава риска от сърдечносъдови заболявания и смъртност. На нас ни е добре известна връзката между сладките напитки и метаболитните синдроми, а това четири пъти повишава вероятността да се превърнете в жертва на инфаркт в следващите 10 години. А защо не преставаме да ядем сладко и да пием газирани напитки? Отговор на този въпрос дава още едно изследване: оказва се, че при замяна на натуралната захар с подсладителя аспартам нараства нивото на стресовия хормон кортизол, т.е. нашият организъм има физическа тяга към захарта. Авторът на разработката Кевин Лаугеро – диетолог заявява, че захарта е способна да понижи нивото на стрес у човека, от което следва, че ние привикваме към сладкото и ставаме зависими от него, независимо от сериозните последствия за здравето.

Истинско заболяване ли е т.нар синдром на разбитото сърце?

Синдромът на разбитото сърце е реален медицински проблем, нарича се още стресова кардиомиопатия, или кардиомиопатия такоцубо. Отключва се заради някакъв стрес, обикновено свързан със смърт на близък човек, със загуба на работа, с развод, с тежка диагноза и дори с приятна изненада понякога. Симптомите на това състояние могат да наподобят инфаркт на миокарда, затова е плашещо докато излязат резултатите от тестовете. Те възникват за минути или часове след преживяното стресово събитие. Най-често от стресова кардиомиопатия страдат жени на средна и преклонна възраст, но и мъжете не са застраховани.

Синдромът на разбитото сърце може да бъде резултат и от физическа травма, от хирургическа намеса или тежък пристъп на астма. В редки случаи е резултат на лекарствен препарат или наркотик – например епинефрин за лечение на алергия, антидепресантите дулоксетин и венлафаксин, L-тироксинът също (хормон за щитовидната жлеза). Добрата новина е, че синдромът на разбитото сърце е напълно обратимо състояние и се лекува бързо. Но това не означава, че трябва да се неглижират подобни симптоми. Вие на всяка цена трябва да се прегледате при кардиолог и съответно да се изследвате. За лечение на този синдром се назначават аспирин, инхибитори, бета-блокери, диуретици и други препарати. По време на лечението е нужно да се намали натоварването, да си отдъхне сърцето. Много рядко се случва да се случи повторно.

Вярно ли е, че ниските хора по-често страдат от болести на сърцето?

Колкото и да е странно, ниският ръст действително предразполага към сърдечни заболявания. Ние, учените, отдавна се досещаме за това, но нямахме правдоподобно обяснение. През април 2015 година международно изследване, в което са включени около 200 000 човека от различни страни в света, помогна да се разгадае тази загадка. Резултатите от изследването показват, че всичко се дължи на нашите гени. Статистически всеки 6 сантиметра над собствената височина намаляват риска от коронарна болест на сърцето с цели 13,5%. Това важи за мъжете, но не и за жените, но трябва да се има предвид, че във въпросното изследване са участвали малко жени. Анализирайки 180 генетични варианта, които контролират ръста на човека, учените открили няколко такива, които едновременно предопределят риска от проблеми със сърцето. Оказало се, че съществуват генетични варианти, обуславящи едновременно ниския ръст и високото ниво на холестерол. Ето ти коронарна болест на сърцето. А човек като си помисли – само заради единия ръст!

През миналия век лекари и учени са си блъскали главите и са извеждали всевъзможни версии, дори най-невероятни. Но ако трябва да бъдем докрай справедливи, допълнителният риск от коронарна болест, свързана с ръста на човека, е доста незначителен в сравнение с такива рискови фактори, като хиподинамия, тютюнопушене, диабет, затлъстяване или хипертония. Пушенето например повишава риска от коронарна болест на сърцето с цели 200-300%. Така че здравословният начин на живот остава основна профилактика, а ниският ръст въобще не е оправдание за бездействието на много хора.

Ако млад човек е с повишен холестерол, трябва ли да се безпокои за сърцето си? Какво ще посъветвате?

Да, независимо, че е млад. Съгласно данни от Националния институт по сърцето, белите дробове и кръвта, една трета от американците са с повишено ниво на холестерола. Понякога причината може да е в гените. Но каквото и да е, при хора с хиперхолестеринемия рискът от сърдечносъдови инциденти е два пъти по-висок. Ние наблюдаваме ръста на заболяемост при младите хора. От 2000-та до 2010-а година в САЩ броят смърти в резултат на сърдечносъдови инциденти се е понижил с 30%, обаче в категорията 25-34 години се е увеличил с 5%.

Учени от Университета „Калифорния“ в Сан Франциско вече се опитват да отговорят на този въпрос. Те проведоха голямо изследване и откриха, че повишеният холестерол в младостта (18-30 години) увеличава 5,5 пъти вероятността от отлагане на калций по артериалните стени, когато тези млади хора навършат 45-50 години. Това е сериозен повод за безпокойство. Рисковите фактори за младите хора са същите, както и за по-възрастните – недостатъчно движения, наднормено тегло, употреба на захар и фастфуд. Но трябва да се има предвид и генетичната склонност. Какво мога да посъветвам такива хора? Нищо оригинално: да променят начина си на живот, повече физически труд, по-здравословно хранене с минимум животински мазнини, избягване на сладкишите с техните транс-мазнини и другите потенциално опасни добавки. Средният американец употребява ежедневно 255 ккал енергия със захарта, което съответства на 25 чаени лъжички. Това е ненормално. Последни данни ни показват, че захарта е по-сериозен проблем дори от наситените мазнини. Аз също така предлагам при проблеми с холестерола да добавите в менюто си растително масло, особено зехтин. В него има много полиненаситени мастни киселини и антиоксиданти, които понижават сърдечносъдовия риск.