БОЛНИТЕ БЪБРЕЦИ И ОТНОШЕНИЯТА С ПАРТНЬОРА - КАКВО Е ОБЩОТО?

Когато някоя жена ми се оплаче от бъбреци - болки в кръста, песъчинки, винаги я питам какви са отношенията й с партньора. Дамите често се сепват и недоумяват как съм разпознала проблема... Лесно е да позная, защото бъбреците са органът на партньорството и реагират веднага при конфликти в тази сфера. Песъчинките например символизират многобройни трупани негодувания.

Наскоро срещнах една позната и когато я попитах как е, тя веднага сподели, че напоследък има проблеми с бъбреците и неприятни болки. Следващият ми въпрос, разбира се, беше за отношенията й с мъжа й. Тя веднага въздъхна тежко, че проблеми и негодувания има колкото искаш, но не ги трупала, а ги споделяла веднага. "Споделяш с мъжа си или го обвиняваш?" - попитах отново. Този въпрос сякаш отприщи вълна в нея, тя започна гневно да изрежда как върши всичко вкъщи, как се товари, как той нищо не пипва... Едвам я прекъснах, за да уточним дали някога го е молила за помощ и е споделяла, че се справя трудно с всичко. Тя мълча дълго, а после каза:

- Аз един път казвам и си го върша сама!

Познахте ли себе си в това заявление? Чувала съм го от не една жена. Аз научих по трудния начин, че тази тактика е напълно безуспешна с мъжете. Мъжът мисли стратегически, това е заложено в него. Той отговаря за прехраната на семейството, за бизнеса, работата, за големите неща. Детайлите в бита и дома са грижа на жената и не е чудно, че мъжът просто изключва за тях. Не е, защото не ви обича, така е устроен.

С мъжете е нужно да бъдем търпеливи и да ги молим по няколко пъти да свършат нещо. Ако след първото казване, което дори не е молене, се нацупим, попадаме в омагьосан кръг, защото така отдалечаваме още от себе си мъжа, озлобяваме го, той е още по-малко склонен да чува молбите ни и ние отново сме сърдити. Това се повтаря отново и отново, понякога с години, както беше при моята позната. Жените много бързо губим търпение, когато искаме нещо от партньора, бързаме да се нацупим и да му покажем колко сме обидени. Това, че си го свършваме сами, е един вид "натриване на носа" на мъжа. Уж целим по-добри взаимоотношения, целим следващия път той да е по-досетлив и да свърши всичко веднага, но постигаме обратното.

Когато влезем в коловоза да вършим всичко сами, индиректно изпращаме послание на мъжа, че не ни е нужен. Получава се параграф 22 - той нищо не върши, защото така сме го свикнали с годините, от друга страна подсъзнателно се чувства безполезен. А за мъжа е от изключителна важност да се грижи за любимите хора и да се чувства необходим, иначе просто търси друга жена. Като споделих това с моята позната, тя възкликна: "Значи затова онези глезани, на които с моите приятелки им се подиграваме, мъжете им ги носят на ръце, а ние опъваме като волове!" Да, точно затова!

Не бъдете вол, не бъдете мъж, бъдете жена! Жената е нежна и търпелива, умее да моли - поне такава е автентичната й природа. Покажете разбиране към различността на мъжа, той се грижи за вас по друг начин - гледа цялостната картина, финансите, дългосрочните планове, няма как да следи за битовите детайли едновременно. Ако развиете женската си същност, мъжът до вас ще покаже истинската си мъжка сила! Разбирането ще сложи край на негодуванието ви към партньора и бъбреците ще се почувстват много по-добре!