Лекарят лекува, а природата ни излекува!
Трагедията на съвременното здравеопазване е, че ни церят „на парче“
Иванка Гюлева е от София. Преживяла е няколко катастрофи и напук на съдбата е оцеляла. В една от катастрофите загиват съпругът й и петгодишната й дъщеричка, а тя със сина си, който е още бебе, оцелява. Известно време работи в посолството ни в Берлин, в някогашна Източна Германия. Често боледува от бронхопневмония и сърдечни кризи. Тя е една от първите пациентки на новооткритата клиника за алтернативна медицина извън Берлин - “Бух”.
- Г-жо Гюлева, какво се случи с вас?- На 29-годишна възраст загубих семейството си при тежка автомобилна катастрофа - съпруг и петгодишна дъщеря. Самата аз, тежко ранена, обезобразена и с амнезия дълго лежах по болници и прохождах като дете. А когато съм била в хирургията в Пловдив (наблизо стана катастрофата), съседите ми в София извадили и на мен некролог. Оцелях благодарение на това, че повече от месец криеха от мен за смъртта на любимите ми хора. Психотравмата, която получих, след като узнах истината, беше ужасна, но човек е устроен така, че да издържи на всичко.
- Какво ви даде сили да продължите напред?- В името на невръстния си син, който по чудо беше спасен, намерих сили да започна втория си живот. Останала сама, без средства, болна и отчаяна, трябваше да сменя медицинската си професия, да уча и да работя, за да отгледам бебето си, останало сираче. През 1980 г. бях на работа в нашето посолство в Берлин - Източна Германия. Там непрекъснато боледувах от бронхопневмонии и сърдечни кризи, и много пъти ме караха в берлинската болница “Шарите” и “Фридрихсхайм”.
- Какво заболяване имахте?- Лекуваха ме за ангина пекторис и изпробваха почти всички лекарства за сърдечни заболявания, но без успех - нито едно не ми помогна. Вече нямах сили да изкачвам стълбите на подземното метро, а трябваше да работя. Отчаяна отидох в болница “Шарите”. За мой късмет попаднах на възрастна лекарка. Попитах я дали има начин да се лекувам без таблетки - от тях се чувствах вече отровена. Лекарката с радост ми съобщи, че точно за такива болни пациенти има клиника извън Берлин (клиниката “Бух”). Веднага ме изпрати там за лечение.
- Как ви лекуваха в тази клиника?- Лекуваха ме един месец без лекарства, само с природни средства и най-вече с лечебна гимнастика по няколко часа на ден. Когато постъпих в клиниката, едва ходех, а си тръгнах от там като нов човек. След това изучавах един месец автогенен тренинг при д-р Петер Одерих - известен с книгата си “Живея ли правилно”, която излезе и на български език. С него станахме приятели и той ми гостува заедно със семейството си в България година по-късно. Години след това
преживях още две автомобилни катастрофи
и общо пет черепно-мозъчни травми. Един от невролозите дори ми каза, че съм била за “Книгата на Гинес”.
- Как се чувствате сега?- Благодарение на Божията милост все оцелявах, но с годините здравето ми се влошаваше. Бях хипотоник години наред, а сега съм хипертоник с две дискови хернии, коксартроза, гонартроза, остеопороза и от няколко години и с хипофункция на щитовидната жлеза - Хашимото. Алергична съм към наркози и много видове лекарства. И въпреки че се стараех да ги избягвам, колкото мога, напоследък нещата се влошиха.
- Защо? Какво се случи?- На 4 януари т.г. се събудих в леглото си със страхотен кръвоизлив от носа. Последваха още два. Загубих много кръв. С “Бърза помощ” ме настаниха в Клиниката “Уши, нос, гърло” на болница “Царица Йоанна-ИСУЛ”. Там ме тампонираха, но на другия ден получих сърдечна криза с болки в сърдечната област и аритмия. Поставиха ме на системи с лекарства, които лекарката ми предписа да приемам след изписването ми. Но няколко дни след като се прибрах вкъщи, получих отново сърдечен пристъп, с високо кръвно налягане и аритмия. Този път синът ми ме закара в модерна частна клиника. Там ми направиха коронарография.
Оказа се, че нямам стенози и запушвания. Предписаха ми лекарства, допълнително към тези от ИСУЛ. Предупредих кардиолога, че съм алергична, а в листовките пише да не се вземат при определени заболявания, които и аз имам. Той ми отговори, че не трябва да чета никакви листовки. Бях послушна този път и реших да гълтам всичко, което ми беше предписано. Но добре, че не го направих. При изписването сестрата ми даде три таблетки от новоизписаните ми лекарства. Прибрах се вкъщи и още същата вечер се случи това, от което се страхувах. И друг път съм преживявала алергичен шок, и то много тежък, но този беше по-различен и просто ужасен.
- Какво чувствахте?- Изведнъж ме втресе, започнах неудържимо да треперя.
Поду ми се лицето
Чувствах горещина както при 40-градусова температура. Виеше ми се свят, не можех да говоря, просто пелтечех. След това ми се подуха и коленете - не можех да ги сгъвам. Едва тогава се сетих да отворя листовката на лекарствата, които синът ми вече беше купил от аптеката. А в тези листовки съвсем ясно бяха описани противопоказанията на предписаните ми лекарства. А аз вече преживях целия този ужас от “страничните им ефекти”. При това не бях започнала да вземам всички предписани ми лекарства след изписването ми от клиниката. Сигурно нямаше да съм жива, ако ги бях изпила. Този шок получих само от трите таблетки, които ми дадоха от клиниката преди изписването ми.
- Обадихте ли се на лекаря, който ви беше предписал лечението?- Когато получих шока, отидох до най-близката болница. Там ми отказаха помощ, защото нямали право да се месят в работата на друга клиника. Бях принудена да търся помощ по телефона. Обадих се на кардиолога, който ми беше забранил да чета листовките на лекарствата. Той ми каза да отида при него, за да ми смени терапията. Кръвното ми налягане беше много високо, имах и аритмия. След редуциране на лекарствата хипертонията ми не се подобри, нито състоянието ми.
Отчаяна, спрях да пия всички лекарства, включително и таблетките за щитовидната жлеза, защото там също пишеше, че могат да повишат кръвното налягане.
- С нищо ли не се лекувате сега?- От четири дни се лекувам само с природни средства. Пия глог, чесън и др.
Успях да смъкна кръвното налягане,но най-вече се спасих от болките в ставите, изчезна ми главоболието, гаденето, подуванията, треморът. Просто отзвучаха всички неща, които преживях. И накрая какъв ми беше изводът? Да слушам своя вътрешен лекар. Т.е. интуицията, която никога не греши.
Фармацевтичните фирми всеки ден пускат все нови и нови лекарства, които, вместо да ни излекуват, ни разболяват още повече и ни убиват. Всъщност фармацевтичните фирми са по-честни към нас, пациентите, защото ясно изписват в листовките към лекарствата какво може да ни се случи. Но лекарите, които явно са заинтересовани да ги изписват, съвсем не ги е грижа за пациентите. От това печалбарство, в цял свят лекарите получават проценти от продадените лекарства на определената фармацевтична фирма, страдат хиляди хора. Има и официална статистика за хората, починали от т.нар. странични ефекти на лекарствата. Трагедията на съвременното ни здравеопазване, според мен, е това, че ни лекуват “на парче”. Т.е. всеки лекар се интересува само (в повечето случаи) от болестите по неговата специалност. След като му кажете какво ви боли, бърза да ви напише рецептата, като ви препоръчва неслучайно “най-новите и модерни лекарства”, от които често умираме по-бързо.
Те просто “затапват” симптомите на заболяването, без да се търси причината за това заболяване. Организмът на всеки човек е едно цяло, съвкупност от много органи и системи, които си влияят взаимно. Природата е създала телата ни с вградени механизми за самолечение, които трябва само да подпомагаме. С други думи, лекарят - лекува, а природата ни излекува! Всеки човек притежава чувствителна, “тънка антена” за своя вътрешен свят и затова е в състояние сам да приема сигналите на тялото и трябва да им обръща внимание, а не да ги потиска набързо с някакви медикаменти.
- Г-жо Гюлева, какво се случи с вас?- На 29-годишна възраст загубих семейството си при тежка автомобилна катастрофа - съпруг и петгодишна дъщеря. Самата аз, тежко ранена, обезобразена и с амнезия дълго лежах по болници и прохождах като дете. А когато съм била в хирургията в Пловдив (наблизо стана катастрофата), съседите ми в София извадили и на мен некролог. Оцелях благодарение на това, че повече от месец криеха от мен за смъртта на любимите ми хора. Психотравмата, която получих, след като узнах истината, беше ужасна, но човек е устроен така, че да издържи на всичко.
- Какво ви даде сили да продължите напред?- В името на невръстния си син, който по чудо беше спасен, намерих сили да започна втория си живот. Останала сама, без средства, болна и отчаяна, трябваше да сменя медицинската си професия, да уча и да работя, за да отгледам бебето си, останало сираче. През 1980 г. бях на работа в нашето посолство в Берлин - Източна Германия. Там непрекъснато боледувах от бронхопневмонии и сърдечни кризи, и много пъти ме караха в берлинската болница “Шарите” и “Фридрихсхайм”.
- Какво заболяване имахте?- Лекуваха ме за ангина пекторис и изпробваха почти всички лекарства за сърдечни заболявания, но без успех - нито едно не ми помогна. Вече нямах сили да изкачвам стълбите на подземното метро, а трябваше да работя. Отчаяна отидох в болница “Шарите”. За мой късмет попаднах на възрастна лекарка. Попитах я дали има начин да се лекувам без таблетки - от тях се чувствах вече отровена. Лекарката с радост ми съобщи, че точно за такива болни пациенти има клиника извън Берлин (клиниката “Бух”). Веднага ме изпрати там за лечение.
- Как ви лекуваха в тази клиника?- Лекуваха ме един месец без лекарства, само с природни средства и най-вече с лечебна гимнастика по няколко часа на ден. Когато постъпих в клиниката, едва ходех, а си тръгнах от там като нов човек. След това изучавах един месец автогенен тренинг при д-р Петер Одерих - известен с книгата си “Живея ли правилно”, която излезе и на български език. С него станахме приятели и той ми гостува заедно със семейството си в България година по-късно. Години след това
преживях още две автомобилни катастрофи
и общо пет черепно-мозъчни травми. Един от невролозите дори ми каза, че съм била за “Книгата на Гинес”.
- Как се чувствате сега?- Благодарение на Божията милост все оцелявах, но с годините здравето ми се влошаваше. Бях хипотоник години наред, а сега съм хипертоник с две дискови хернии, коксартроза, гонартроза, остеопороза и от няколко години и с хипофункция на щитовидната жлеза - Хашимото. Алергична съм към наркози и много видове лекарства. И въпреки че се стараех да ги избягвам, колкото мога, напоследък нещата се влошиха.
- Защо? Какво се случи?- На 4 януари т.г. се събудих в леглото си със страхотен кръвоизлив от носа. Последваха още два. Загубих много кръв. С “Бърза помощ” ме настаниха в Клиниката “Уши, нос, гърло” на болница “Царица Йоанна-ИСУЛ”. Там ме тампонираха, но на другия ден получих сърдечна криза с болки в сърдечната област и аритмия. Поставиха ме на системи с лекарства, които лекарката ми предписа да приемам след изписването ми. Но няколко дни след като се прибрах вкъщи, получих отново сърдечен пристъп, с високо кръвно налягане и аритмия. Този път синът ми ме закара в модерна частна клиника. Там ми направиха коронарография.
Оказа се, че нямам стенози и запушвания. Предписаха ми лекарства, допълнително към тези от ИСУЛ. Предупредих кардиолога, че съм алергична, а в листовките пише да не се вземат при определени заболявания, които и аз имам. Той ми отговори, че не трябва да чета никакви листовки. Бях послушна този път и реших да гълтам всичко, което ми беше предписано. Но добре, че не го направих. При изписването сестрата ми даде три таблетки от новоизписаните ми лекарства. Прибрах се вкъщи и още същата вечер се случи това, от което се страхувах. И друг път съм преживявала алергичен шок, и то много тежък, но този беше по-различен и просто ужасен.
- Какво чувствахте?- Изведнъж ме втресе, започнах неудържимо да треперя.
Поду ми се лицето
Чувствах горещина както при 40-градусова температура. Виеше ми се свят, не можех да говоря, просто пелтечех. След това ми се подуха и коленете - не можех да ги сгъвам. Едва тогава се сетих да отворя листовката на лекарствата, които синът ми вече беше купил от аптеката. А в тези листовки съвсем ясно бяха описани противопоказанията на предписаните ми лекарства. А аз вече преживях целия този ужас от “страничните им ефекти”. При това не бях започнала да вземам всички предписани ми лекарства след изписването ми от клиниката. Сигурно нямаше да съм жива, ако ги бях изпила. Този шок получих само от трите таблетки, които ми дадоха от клиниката преди изписването ми.
- Обадихте ли се на лекаря, който ви беше предписал лечението?- Когато получих шока, отидох до най-близката болница. Там ми отказаха помощ, защото нямали право да се месят в работата на друга клиника. Бях принудена да търся помощ по телефона. Обадих се на кардиолога, който ми беше забранил да чета листовките на лекарствата. Той ми каза да отида при него, за да ми смени терапията. Кръвното ми налягане беше много високо, имах и аритмия. След редуциране на лекарствата хипертонията ми не се подобри, нито състоянието ми.
Отчаяна, спрях да пия всички лекарства, включително и таблетките за щитовидната жлеза, защото там също пишеше, че могат да повишат кръвното налягане.
- С нищо ли не се лекувате сега?- От четири дни се лекувам само с природни средства. Пия глог, чесън и др.
Успях да смъкна кръвното налягане,но най-вече се спасих от болките в ставите, изчезна ми главоболието, гаденето, подуванията, треморът. Просто отзвучаха всички неща, които преживях. И накрая какъв ми беше изводът? Да слушам своя вътрешен лекар. Т.е. интуицията, която никога не греши.
Фармацевтичните фирми всеки ден пускат все нови и нови лекарства, които, вместо да ни излекуват, ни разболяват още повече и ни убиват. Всъщност фармацевтичните фирми са по-честни към нас, пациентите, защото ясно изписват в листовките към лекарствата какво може да ни се случи. Но лекарите, които явно са заинтересовани да ги изписват, съвсем не ги е грижа за пациентите. От това печалбарство, в цял свят лекарите получават проценти от продадените лекарства на определената фармацевтична фирма, страдат хиляди хора. Има и официална статистика за хората, починали от т.нар. странични ефекти на лекарствата. Трагедията на съвременното ни здравеопазване, според мен, е това, че ни лекуват “на парче”. Т.е. всеки лекар се интересува само (в повечето случаи) от болестите по неговата специалност. След като му кажете какво ви боли, бърза да ви напише рецептата, като ви препоръчва неслучайно “най-новите и модерни лекарства”, от които често умираме по-бързо.
Те просто “затапват” симптомите на заболяването, без да се търси причината за това заболяване. Организмът на всеки човек е едно цяло, съвкупност от много органи и системи, които си влияят взаимно. Природата е създала телата ни с вградени механизми за самолечение, които трябва само да подпомагаме. С други думи, лекарят - лекува, а природата ни излекува! Всеки човек притежава чувствителна, “тънка антена” за своя вътрешен свят и затова е в състояние сам да приема сигналите на тялото и трябва да им обръща внимание, а не да ги потиска набързо с някакви медикаменти.
No comments:
Post a Comment