Начало › Информация и статии › Контролът на кръвната захар след нахранване е важен! Как да го направим? Контролът на кръвната захар след нахранване е важен! Как да го направим? Рязкото и значително повишение на кръвната захар след нахранване има токсичен ефект върху стените на кръвоносните съдове. Високата кръвна захар отключва поредица от реакции, които разстройват равновесието между съдовете и преминаващата през тях кръв.

Човешкото тяло се намира в две основни състояния, в зависимост от приема на храна:
1. На гладно - период най-малко от 8 часа, през който не се приема никаква храна. Кръвната захар, измерена сутрин след нощно гладуване се определя като “кръвна захар на гладно“. Когато кръвната захар се измерва през деня преди някое от храненията тя се определя като “кръвна захар преди хранене“.

2. След нахранване - период 2-4 часа след прием на храна, съдържаща главно въглехидрати. Този период може да продължи и до 8 часа, когато храната съдържа по-голямо количество мазнини. Повечето медицински специалисти приемат кръвната захар, измерена 2 часа след консумация на смесена храна, като “кръвна захар след нахранване“ или “постпрандиална кръвна захар“. Очевидно, че човешкият организъм се намира в състояние “след нахранване“ през повече от 70% от времето в денонощието.

При здрави хора кръвната захар се поддържа в строги граници: 3.6 – 5.8 ммол/л (65-105 мг/дл), независимо от това в какво състояние се намира организмът. Тази възможност се дължи на една изключително ефективна и високочувствителна система на регулация на нивото на кръвната захар. Системата на регулация се намира в задстомашната жлеза и нейното действие се реализира основно чрез три хормона: 1) глюкагон, който се образува и отделя от алфа-клетките; 2) инсулин и 3) амилин, които се образуват и отделят от бета-клетките на задстомашната жлеза.

Хормонът глюкагон се отделя, когато кръвната захар в организма е ниска и предизвиква образуване на собствена кръвна захар от черния дроб. Обратно, когато кръвната захар е висока, се отделят останалите два хормона - инсулин и амилин и намаляват нейното ниво.

При хора със захарна болест тази система за регулация на кръвната захар е разстроена. Най-често са засегнати бета-клетките и последствието на това е, че организмът не може да се справи с повишаването на кръвната захар след прием на храна в състоянието “след нахранване“. Липсата на достатъчно количество инсулин води и до неконтролируемо собствено производство на кръвна глюкоза в състояние “на гладно“.

До скоро контролът на кръвната захар след нахранване не беше обект на специално внимание. Но, натрупаните доказателства за изключително важната роля на този показател при възникването на самата захарна болест и на свързаните с нея хронични съдови усложнения доведоха до създаването на цялостна нова стратегия за контрол на кръвната захар след нахранване, наречена “постпрандиална глюкозна регулация“.

Цялостният контрол на захарната болест се определя от:

1. хроничното (постоянно) повишено ниво на кръвната захар
2. острите (високи) върхове, които кръвната захар достига в периодите след нахранване.

За обективна оценка на контрола на заболяването обикновено се използва показателят, наречен “гликиран хемоглобин“. Той отразява какво е било средното ниво на кръвната захар за период от около три месеца назад във времето. За съжаление, въпреки че част от неговата стойност се определя и от нивата на кръвната захар след нахранване, не можем да разберем конкретно кога и след кои приеми на храна стойностите са били високи.

Повечето лекари обаче препоръчват на своите пациенти да изследват кръвната захар сутрин на гладно и в часовете преди хранене. Нещо повече, клиничните лаборатории също провеждат т.н. кръвно-захарен профил в съответствие с тези препоръки.

КАКВО МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ, АКО НЕ СЕ ПРОСЛЕДЯВА КРЪВНАТА ЗАХАР СЛЕД НАХРАНВАНЕ?

# Възможно е да се пропусне диагностицирането на състояние, наречено “нарушен глюкозен толеранс“. След 10 години - в 40-50% от случаите това състояние преминава във фазата на истинския диабет. То се характеризира с нормално ниво на кръвната захар на гладно и високо ниво 2 часа след прием на храна или на 75 грама глюкоза, разтворена във вода. Ако това състояние не се открие навреме, непостоянните, но резки повишения на кръвната захар след храненията могат да предизвикат по-нататъшно увреждане на бета-клетките и по-бърза поява на захарна болест. Резултатите от някои последни изследвания сочат, че когато се консумират храни, предизвикващи високо покачване на кръвната захар (храни с висок гликемичен индекс), рискът от поява на диабет се повишава многократно. Високата кръвна захар е токсична за клетките на задстомашната жлеза! Ето защо, навременното диагностициране на този скрит и много опасен феномен е от изключителна важност. Налице са данни, които доказват, че ако контролът на повишената кръвна захар след нахранване започне навреме, то секрецията на инсулин от бета-клетките и неговото действие могат да бъдат подобрени. Състоянието на “нарушен глюкозен толеранс“ може да бъде нормализирано.

# Възможно е да се пропусне откриването на Тип 2 захарен диабет. 60% от хората с този тип захарна болест имат ниво на кръвната захар нагладно под 7.0 ммол/л (140мг/дл) и високо след нахранване. Някои специалисти наричат това състояние “постпрандиален диабет“. Сред хората в тази група по-често се откриват увреждания както на малките, така и на големите кръвоносни съдове.

# Възможно е да се повиши инсулиновата резистентност (да се намали ефектът на инжектирания инсулин) при пациенти с Тип 1 захарен диабет, както и да се повиши рискът от поява на късните хронични съдови усложнения.

ПО КАКЪВ НАЧИН ВИСОКАТА КРЪВНА ЗАХАР СЛЕД НАХРАНВАНЕ ПРЕДИЗВИКВА УВРЕЖДАНИЯ НА КРЪВОНОСНИТЕ СЪДОВЕ?

Рязкото и значително повишение на кръвната захар след нахранване има токсичен ефект върху стените на кръвоносните съдове. Високата кръвна захар отключва поредица от реакции, които разстройват равновесието между съдовете и преминаващата през тях кръв. От една страна склонността на кръвта да се съсирва се повишава, от друга - самата съдова стена претърпява редица промени. Повишава се нейната пропускливост, някои слоеве задебеляват, напрежението в съда се повишава. Върху стената се отлагат атеросклеротични плаки, съдът постепенно се стеснява и, ако този процес не бъде спрян, съдът окончателно се запушва. По тази причина органът, който се захранва от този съд, също страда и се уврежда. Освен това, високата кръвна захар след нахранване пуска в действие и допълнителни механизми, които също разстройват функцията на организма. В периодите след хранене се повишава нивото на окислените продукти на обмяната на веществата и това състояние се нарича “оксидативен стрес“. Едновременно с повишената кръвна захар се повишава и нивото на вредни за съдовете продукти на обмяната на мазнините. Всичко това, ако не се контролира, води в крайна сметка до появата на усложнения на очите, бъбреците, периферната нервна система, сърцето и голямите съдове на човешкото тяло.

КАК МОЖЕ ДА СЕ ПРОСЛЕДИ КРЪВНАТА ЗАХАР СЛЕД НАХРАНВАНЕ?
При хора с повишен риск от появата на диабет, според препоръките на Световната здравна организация, е необходимо да се проведе тест, наречен “обременяване с глюкоза“. При този тест се оценява възможността на задстомашната жлеза да се справи с повишената кръвна захар 2 часа след като през устата се приеме разтвор, който съдържа 75 грама глюкоза.

# При хората с изявен диабет изследването на кръвната захар след нахранване се извършва 2 часа след прием на обичайна храна (сутрешна закуска, обяд или вечеря). Международната диабетна федерация и нейната Европейска група са определили какви трябва да бъдат стойностите на кръвната захар 2 часа след нахранване, за да се избегне или намали рискът от появата на хронични диабетни усложнения: Стойности по-ниски от 7.5 ммол/л (135мг/дл) носят много малък риск

# Стойности от 7.6 до 9.0 ммол/л (135 до 160 мг/дл) носят риск, но се приемат за задоволителни

# Стойности по-високи от 9.0 ммол/л (160 мг/дл) носят риск от появата на усложнения

Определянето на кръвната захар след нахранване може да се извърши в домашни условия като се използва личния глюкомер. За съжаление, при ограничения брой тест-ленти, измерването не може да бъде всекидневно. Тогава? Достатъчно е в различни дни след различни хранения в рамките на една седмица да се измери кръвната захар и да се запишат стойностите. Много полезно е самият пациент да оцени ефекта на любимите си храни върху кръвната захар и заедно с лекаря да намерят правилния подход за овладяване на високите стойности след нахранване.

Хора с диабет, които не притежават глюкомер могат при провеждането на контролен профил да изследват кръвната си захар след закуска. За целта - в деня на профила е достатъчно да приемат противодиабетното лекарство и закуската около 9-10 часа. По този начин при следващото вземане на кръвна проба, което е около 12 часа, ще се измери кръвната захар 2 часа след закуска.Това е приложимо за хора, които провеждат само диетично лечение или лечение с таблетки.

КОИ СА НАЧИНИТЕ ЗА КОНТРОЛИРАНЕ НА КРЪВНАТА ЗАХАР СЛЕД НАХРАНВАНЕ?

Методите за контролиране на постпрандиалната кръвна захар се разделят на два основни:1) диетични и 2) лекарствени.

Диетични методи:
– Намаляване на количеството на въглехидратите в храненията
– Разделяне на въглехидратите на по-малки порции
– Определяне на количеството на въглехидратите в зависимост от нивото на кръвнята захар
– Повишаване на съдържанието на баластните вещества (фибри) в храната
– Употреба основно на храни с нисък гликемичен индекс

Въглехидратите са онази част от храната, която е отговорна за високите кръвни захари след хранене. Колкото “по-прости“ са те (обикновена захар, глюкоза, мед, плодови сокове, обикновени безалкохолни напитки и т.н.), толкова по-бързо и значително се повишава кръвната захар. Обратно - колкото по-сложна е тяхната структура (житни, бобови храни, плодове), толкова по-бавен и незначителен е ефектът им върху кръвната захар.

Възможно е всеки да разработи своя собствена система на гликемичен индекс като изследва нивото на кръвната захар след прием на определени храни.

Лекарствени методи:
– Акарбоза (Глюкобай)
– Репаглинид (Новонорм), Натеглинид
– Инсулин Лизпро (Хумалог)

При новооткрит Тип 2 захарен диабет, след като са изчерпани възможностите на контрола без лекарства и кръвната захар на гладно е в нормални граници, а след нахранване е висока, удачно е да се започне с един от първите два медикамента. Първият от тях - Глюкобай може да се комбинира почти с всички останали противодиабетни таблетки и с повечето инсулини. По-ограничени са възможностите за комбинации с втория медикамент.
При пациенти с Тип 1 захарен диабет и всички, които провеждат инсулиново лечение се използва с отлични резултати бързодействащият инсулинов аналог - Хумалог.
Създаден изключително, за да контролира нивото на кръвната захар след нахранване, този инсулин в последните години се прилага с голям успех. Неговата продължителност на действие е кратка и по тази причина използването му в дози, необходими да предотвратят нежелано високите повишения на кръвната захар след нахранване, не крие опасност от хипогликемии.

Хумалог навлиза бързо в кръвта и действието му започва едновременно с началото на повишаване на кръвната захар след прием на храна. Ето защо не е необходимо да се изчаква интервал от 20 минути между инжекцията и храненето, което по правило важи за всички останали бързодействащи инсулини.

МОЖЕ ЛИ САМОСТОЯТЕЛНО ПАЦИЕНТЪТ ДА КОНТРОЛИРА КРЪВНАТА СИ ЗАХАР СЛЕД НАХРАНВАНЕ?

# Управлението на постпрандиалната гликемия е част от цялостния контрол на захарния диабет и се осъществява от самия пациент. За постигане на целта е необходимо: да се установи каква е стойността на кръвната захар след отделните хранения и стойностите да се запишат в дневника

# да се обсъдят резултатите с лекуващия ендокринилог и да се прецени необходима ли е промяна в провежданото до момента лечение

# да се поставят целите, които трябва да бъдат достигнати и да се определи новият метод на лечение

# да се постигне съгласие между лекаря и пациента

# да се проведе обучение на пациента за самостоятелно постигане на поставените цели.

Контролът на кръвната захар след нахранване е поредното предизвикателство към хората с диабет, медицинските специалисти и фармацевтичната индустрия. Само обединените усилия на всички тях биха допринесли за овладяването на това предизвикателство.