Как да прощаваме

Как да прощаваме

Едно от най-трънливите и трудни неща, които някога се изисква от нас хората да правим е да отвръщаме на злото с добро и да прощаваме непростимото. Умираме си да четем истории за хора, които са отвърнали на злото с любов, но когато същото това нещо се изисква лично от нас, нашата реакция сякаш е яд, тревога (страх или мъка), депресия, праведност, омраза и т.н. И въпреки това, изследване след изследване показват, че един от ключовете към дълголетие и добро здраве е развиването на навика да благодарим и да се освобождаваме от минали рани. Искате да живеете дълъг и щастлив живот? Прощавайте непростимото. Това наистина е най-доброто нещо, което можете да направите за себе си. Врагът ви може да не заслужава да му бъде простено заради цялата болка и тъга и страдания, които нарочно е причинил в живота ви, но вие заслужавате да се освободите от това зло. Както често казваше Ан Ландърс, „Омразата е като киселина. Тя уврежда съда, в който е налята и унищожава съда, върху който се излива”.

Стъпки

1

Осъзнайте, че омразата, която изпитвате към противника си не му вреди по начина, по който ви се иска. „Негодуванието е като да изпиеш отрова и да чакаш тя да убие врага ти”

2

Разберете, че най-доброто отмъщение срещу враговете ви е да живееш ползотворен и щастлив живот. Искате да си оправите сметките с някой, който се е опитал да ви унищожи? Покажете му и покажете на себе си (и на света), че пречките, които те се опитват са създават не са достатъчно значими, за да ви извадят от строя и/или да ви унищожат.

3

Разберете че второто най-добро отмъщение е да превърнете злото в нещо добро, да намерите прословутото добро в злото, знаейки че всяко зло е за добро. Мислете за врага си като за някой, който ви е помогнал да израстнете. Макар че ни се случват неприятни неща, най-доброто, което можем да направим е да приемем тези възможности като изпитания, които или ще ни унищожат или ще ни направят по-силни. Ако сте преживели нещо и то не ви е унищожило – използвайте наученото и станете по-добър човек поради него.

4

Направете списък за хубавите неща, които са произлезли в резултат на това ужасно преживяване. Вероятно сте се фокусирали достатъчно дълго върху отрицателните страни на това преживяване. Погледнете проблема от напълно различен ъгъл; погледнете го от положителната страна. Първото нещо в този списък може да е доста закъсняло, защото сте се вторачвали върху отрицателното толкова дълго. Вижте дали ще успеете да посочите 10 положителни резултата от това преживяване.

5

Търсете помагачите. Фред Роджърс (г-н Роджърс) разказва, че като малък често се разстройвал от големи катастрофи по новините. И тогава майка му казвала „търси помагачите”. В собствените ви кошмари, мислете за хората, които някога са ви помагали. Мислете за тяхната доброта и себеотрицание. Практикувайте онова, което сте научили от тях.

- Някой бил ли е вашият „добър самарянин”? В тази библейска притча, странник помага на бедняк, който бил пребит на път за Йерихон и оставен там на пътя да умре. Може би в случая не става дума за вас. Може би вашето изпитание е дало възможност на други да се извисят и да предоставят помощ и подкрепа на вас.

6

Бъдете състрадателни към себе си. Ако дълго размишлявате върху проблема, насочването на тази лодка в нова посока може също да отнеме време. Докато се опитвате да намерите нов път, по който да излезете от тъмните дебри на тази стара обида, вие ще правите грешки. Прощавайте си. Бъдете търпеливи и добри със себе си. Силната емоционална болка има дълбоко въздействие върху тялото. Дайте си време да оздравеете – физически и емоционално. Хранете се добре. Почивайте. Съсредоточете се върху естествената красота на света. Позволете си да усещате емоции и да ги асимилирате. Не потискайте болката.

7

Научете, че на арамейски думата „прощавам” означава буквално „развързвам”. Най-бързият начин да се освободите от враг и от цялата свързана с него негативност е като простите. Развържете връзките и освободете себе си от грозотата на този човек. Омразата ви връзва към човека, отговорен за болката ви. Вашата прошка ви позволява да започнете да се отдалечавате от него и от болката. Прошката е за вас, а не за другата страна. Освобождавайки себе си като простите е все едно да се освободите от веригите на робство или от затвор.

8

Научете се да уравновесявате доверието с мъдростта. Вярно е, че не може да се вярва на всички хора. Болезнените спомени могат да послужат като ни предпазват от бъдещи наранявания. Както пише Роуз Суийт, „Липсата на доверие понякога се изразява в това просто да признаеш ограниченията на другия човек”.

- Прошката не е приемане на лошото поведение. Ако трябва да продължите да общувате с някой, който ви е навредил, който е направил куцо извинение и след това отново се е държал зле, нищо не ви заставя да вярвате на такъв човек. Малко вероятно е някога да можете пак да се доверите на този човек – трябва да стоите на разстояние от него. Макар че е безполезно да се измъчвате от постъпките на този човек, вие не трябва да се съгласявате да сте негова жертва. Приемете; продължете.

- Прегрешил, който иска сдобряване трябва да направи каквото трябва: да се извини искрено, да обещае да не повтаря прегрешението (или подобни на него), да компенсира стореното и да изчака. Ако не видите покаяние, знайте, че прошката за този човек е полза за вас самия, не за прегрешилия.

- Освен ако онези, които са ни навредили не са се разкаяли напълно за онова, което са направили, ние трябва да сме мъдри, за да избегнем пак да бъдем наранени. Това може да изисква избягване на непокаялите се за вредата, която са ни нанесли. Това би било мъдро за съпоставяне на прошката със знанието, че злото съществува и че на някои хора им е приятно да нараняват другите.

9

Спрете да „разказвате” случката. Колко пъти тази седмица разказахте историята за това колко зле сте наранени и колко ужасно ви е навредено? Колко пъти на ден мислите за тази рана? Това е кол, забит в земята, който не ви позволява да се освободите от тази болка. По-скоро, простете на врага си, защото това е най-доброто нещо, което можете да направите за приятелите и семейството си. Негативността е депресираща – физически, умствено, духовно и емоционално.

10

Разкажете случката от гледна точка на другия човек. Действително си представете, че сте другия човек (онзи, който ви нарани) и използвайте думата „аз” когато казвате онова, което този човек би казал. Вие, най-вероятно не знаете точно какво той е мислел, когато се е разразила случката, но се преструвайте, че знаете и следвайте историята, която изниква в ума ви. Седнете с приятел или дори с човека, на който се опитвате да простите и разкажете историята все едно сте този. Важно е да го изречете, а не само да си го представяте в ума си. Осъзнайте предварително, че това не е лесно упражнение, то съдържа голяма сила. Готовността ви да разкажете историята от гледната точка на наранилия ви изисква усилие в посока прошка. Също така разберете, че това не противоречи на предишния параграф, защото тази гледна точка ще промени вашата история.

11

Променете начина си на мислене. Когато врагът ви и неговите лоши постъпки изникнат в ума ви, изпратете му благословия. Пожелайте на врага си всичко хубаво. Надявайте се да му се случи най-доброто. Това води до две последици. Едната, неутрализира отровата на омразата, която разрушава тялото, в което се е събрала. Злото, което искаме за някой друг сякаш има ефект на бумеранг. Същото е вярно и за доброто, което пожелавате на някой друг. Когато успеете да овладеете способността да отговаряте с благославяне, вместо с омраза, ще знаете, че вече съвсем уверено сте на пътя към целостта. Първите 15 или 150 пъти когато опитате това, „благословията” може да изглежда изкуствена, празна и дори лицемерна, но продължавайте да опитвате. С времето тя ще се превърне в нов навик, а скоро след това гневът и болката, която омразата е прогорила в сърцето ви ще се изпарят като роса на сутрешното слънце. Тази техника кара ума ви да превъзмогва различието между това да мразите някого и да подхождате със съчувствие към него. След като няма начин да помирите добрината и омразата си, единственото нещо, което умът ви може да направи е да промени съответно представата ви за този човек. Ще започнете да си повтаряте „той/тя заслужава благословия, ама, наистина, сигурно много се нуждае от нея”.

12

Не губете ясната си перспектива. Макар че „лошите” постъпки на вашия „враг” нараняват вас и непосредствено заобикалящата ви среда, останалата част от света няма и представа за това. Потвърдете значението им по отношение на вашия живот, но никога на забравяйте, че другите не участват и не заслужават да си изкарвате каквото и да било на тях. Вашият враг е любимото дете на някой, нечий служител или родител на дете