Да забраниш живота или природната профилактика на рака, витамин В-17

Да забраниш живота или природната профилактика на рака, витамин В-17

Чували ли сте за витамин B-17? Може би сте чували другото му име – лаетрил.

Американците нямат достъп до В-17, защото Агенцията за храните и лекарствата (FDA) го иззе от пазара през седемдесетте години на двайсти век и го извади от витамините В-комплекс! Незаконно е медицински лица да предписват този витамин на пациентите. Кайсиевите ядки са най-добрият източник на витамин В-17, но и те бяха иззети от рафтовете на всички магазини за здравословни храни и от пазарите за природни продукти в цялата страна. Малко изследвания са правени за витамин В-17 от 1977 г насам. След като го забраниха, той бе забравен.

Според изследвания от преди години, предоставени от диетолози и учени медици, витамин В-17 е естествено, съдържащо цианид съединение, което отдава съдържащия се в него цианид единствено в присъствието на конкретна група ензими, наречена бета глюкозидаза или глюкуронидаза. По чудо тази група ензими се открива почти изключително само в ракови клетки. Ако бъде открита на друго място в тялото, тя е придружавана от по-големи количества от друг ензим, роданеза, който има способността да дезактивира цианида и да го преобразува в напълно безвредна субстанция. Раковите тъкани не съдържат предпазващия ензим роданеза.

И така, според натрупаните научни познания, раковите клетки се изправят пред двойна заплаха: наличието на един ензим, излагащ ги на цианид, докато липсата на друг ензим, открит във всички останали, нормални клетки, води до неспособността на рака да се самодетоксикира. Самата природа предоставя форма на цианид, която може естествено да унищожава раковите клетки! Раковите клетки не могат да противодействат на цианида са унищожени, докато нераковите клетки не са заплашени от цианида, и следователно остават незасегнати. Никога не подценявайте потенциала на човешкото тяло!

Витамин B-17 се открива в естествен вид в много. Ако ядете храни, съдържащи витамин В-17, тялото ви ще знае какво да прави с тях. Всички други животни инстинктивно го правят. Приемете го като профилактика на рака от страна на природата. Само дето модерната медицина не я позволява.

Д-р Ърнст Кербс от Сан Франциско открива лечебните свойства на витамин В-17 през 1923 година. Синовете му д-р Ърнст Кребс младши и д-р Браян Кербс продължават изследванията на баща си през 1952 г., прецизирайки хранителните свойства на лаетрила (В-17).

На база на своите изследвания братята Кербс смятат, че рака не се причинява от нахлуваща отвън сила, а по-скоро от неизправности в нормалните механизми вътре в самото тяло. Те определят рака като ‘заболяване, породено от недостици’. Ненормалната работа на механизмите в тялото, според изследванията им са в резултат на недостига на определени химикал, които те конкретно идентифицират като витамин В-17, както и на недостига на ензимите, познати като трипзини, произвеждани в панкреаса.

Братята Кербс откриват естествен безлекарствен метод, помагащ в превенцията на рака. Но откритието им не е лично тяхно. Години преди разработките на докторите Кербс, лекарите Джордж Ууд и Франклин Бах публикуват справочник през 1833 година, в който описват амигдалина, извличан от B-17, като обичайно лечение за широк спектър от болести и разстройства.

Витамин B-17 също е наричан и нитрилозид, който е основата на лаетрила, амигдалин и пруназин. Наред с панкреатичния ензим трипзин, те заедно формират естествена бариера срещу растежа на раковите тумори. Ако редовно ядем храни, съдържащи които и да било нитрилозиди, собствените имунни механизми на тялото могат естествено да се преборват с формиращите рака клетки. Но ако храни, съдържащи тези особено важни витамини не се консумират (нито произвеждат) редовно, механизмите на природата не могат да действат ефективно срещу натрупването на факторите, формиращи рака и безбройните дегенеративни заболявания.

Ето това се случва с хората днес. Околната среда в развитите страни е не само замърсена в опасни размери, но и все повече храни биват променяни от самия човек и вече не са естествени. Съвременните изсушавани чрез замразяване, обезмаслени, несъдържащи захар, несъдържащи калории, непозволяващи качването на килограми, годни за третиране в микровълнови печки, изкуствени заместители на храната не съдържат нитрилозиди. Повечето производители на храни дори не знаят какво представляват нитрилозидите. Никога в историята на човечеството храненето не е било така доминирано от изкустевни храни, наситени с консерванти и вредни за здравето химикали, както днес. Днешното храна вече не е хранителна.

В края на седемдесетте години на двайсти век д-р Харолд Манър, председател на Факултета по биология на Университета Лайола, Чикаго, Илиноис изучава цялостно полезните свойства на лаетрила (B-17). Работата му е уважавана и считана за едно от първите непредубедени изследвания след тези на Кербс през двайсетте години на двайсти век. Манър съобщава, че лаетрилът на практика не е токсичен.

Д-р Манър използва лаетрила в научните си изследвания наред с витамин А и с храносмилателни ензими и открива, че производството на антитела е стимулирано да действа срещу спонтанни тумори на гърдата при лабораторните мишки включени в експеримента. Той изучава резултатите на пълна регресия в 76 процента от лекуваните мишки с тумори на млечната жлеза.

Д-р Манър счита, че лаетрилът дава най-добри резултати когато е използван заедно с храносмилателни ензими, добре балансиран хранителен режим и с витамин А.

Няма лекар с повече клиничен опит в използването на лаетрила от Ернесто Контрерас от болницата Контрерас в Тихуана, Мексико, бившата болница ‘Оазис на надеждата’.  Д-р Контрерас използва лаетрил от повече от четиридесет години при хиляди диагнозирани с терминален рак пациенти и се радва на внушителни успехи.

Един от пациентите на д-р Контрерас е мъж, страдащ от рак на дебелото черво в напреднала фаза. Чрез леченията с лаетрил в комбинация с процедури за детоксикация и правилно приемане с витамини, Контрерас успява да спре развитието на рака на своя пациент. Мъжът живял повече от петнайсет години след предречената му смърт.

И още малко за витамин В-17: Факт е, че за народи, които се хранят с храни, богати на В-17, ракът е непознат. Пример за това са жителите на долината Хунза на границата между Индия  и  Пакистан, за които кайсията, чиито костилки са богати на витамин В-17, е неизменна част от хранителния режим. Всяка пролет с напъпването на кайсиевите дръвчета, те престават да поемат храна и единственото, което консумират е специфична местна напитка, приготвена от сушени кайсии и вода. Тази тяхна така наречена гладна пролет те провеждат в период от 2-3 месеца до узряването на кайсиите, като през този период организмът бива захранен с балансирано количество амигдалин.

Витамин В-17 може да се счита ефективно средство за превенция срещу рака, ако е приеман редовно чрез изяждане на няколко горчиви ядки от типа на горчивия бадем, кайсия или ябълка.

Ето и списък с богатите на витамин В-17 храни:

- пореч (крес)

- спанак

- бамбукови кълнове

- алфаалфа кълнове (кълнове от люцерна)

- кълнове от леща

- цели ядки

- кълнове от папуда (азиатско бобово растение)

- смлени ядки

- кълнове от леблебия

- ябълкови семки

- кайсиеви ядки