ЖИВЕЙ ТАКА, ВСЕ ЕДНО,ЧЕ ВЕЧЕ СИ УМРЯЛ...

ЖИВЕЙ ТАКА, ВСЕ ЕДНО,ЧЕ ВЕЧЕ СИ УМРЯЛ...

Сатоко Мияширо е една от многото възрастни жени в Япония, доживели до над 90-годишна възраст
Сатоко Мияширо

Възрастната японка няма сайт за самопознание, не е участвала в телевизионни предавания, няма и последователи в Instagram или Facebook. Просто, защото не ползва социални мрежи за комуникация.

Онова, което японката разказва, се появява първо един блог за пътуване, като коментар към някаква статия. Кой блог и коя статия – не е важно. По-важно е, че разказът за Сатоко Мияширо прекрачва тези граници и става популярен, благодарение на хилядите хора, които го преразказват и споделят в социалните мрежи, и не само там.

От всичко казано и разказано една реплика на почти столетницата прави впечатление – живей така, все едно вече си мъртъв… Какво означава това? И възможно ли е точно тази малко стряскаща, но и логична сентенция да е прекия път към дълголетието?

В славянската култура от детството ни се учат, че отговорният човек постига целта чрез саможертва. В името на децата, родителите жертват кариерата си. В името на брака съпрузите жертват свободата си, а в подкрепа на семейството и всичко, което се върти около него, се правят и други по-малки и не чак толкова важни жертви.

Отговорен човек
Днешните хора са съсипани духовно и здравословно от потискането на техните желания. Принудителните жертви неминуемо пораждат агресивни емоции в нас. Представете си, че това което ние наричаме „жертва“ в японската култура се счита само за взаимна обмяна.

„Когато правим това, което наричаме саможертва, казва Сатоко, го правим от желание да дадем или защото е хубаво да даваме“. Ние не съжаляваме за себе си. Без значение колко всъщност жертваме за другите, ние не вярваме, че този дар ни издига духовно и не очакваме обезщетение в замяна.“

Ако условията на договора са от полза и за двамата участници, никой не се чувства като жертва.

Много от нас са запознати със стреса и депресията – чувство за загуба на контрол над живота. Как Изтокът се справя с тези проблеми? Г-жа Мияширо разказа за техниките за култивиране на самодисциплина чрез духовна подготовка.

„Самодисциплината е един вид търпение. Представете си как ще се държите, когато искате да ядете нещо. Дали ядете колкото можете? Необходимо е да консумирате храна умерено (не прекалено много), за да запазите теглото си в здравословен диапазон. Обикновено не ям толкова, колкото мога да ям, защото искам да живея по-дълго.“

Уменията за самодисциплина в Япония имат обосновка: по този начин човек по-добре контролира живота си.

Едно високо ниво на самодисциплина прави човека способен да управлява живота си. Всички знаем колко трудно е да научим, какво дразнение изпитваме ако животът ни не носи удоволствие. В края на краищата, всичко което си мислим е, че трябва да се откажем.

Благодарение на самодисциплината, много неща, които изглеждат непоносими, се превръщат в лесно постижими за нас. Философският принцип казва, че няма бариери между волята и действието.

Или иначе казано: „Ако искате да направите нещо – направете го и не търсете извинение!“
Осъзнаването на нашите действия, и оценката от гледна точка на другите, не ни позволява да получим това, което искаме. Японската мъдрост ни учи да премахнем чувството за вина и нашата уязвимост, причинена от това да „наблюдаваме“ себе си. „Когато тежестта на самоконтрола се отхвърли, откриваме истинските си способности.“

За да насърчи себе си, преди всяко важно действие Сатоко Мияширо си казва: направи го така, все едно вече си мъртва!
Ако човек е в състояние на тежка психична криза и не може да определи бъдещия си път, той често намира силата в себе си, като взема решение „да живее, сякаш вече е мъртъв“. Идеята на този философски принцип се основава на премахването на вътрешния самоконтрол, и в резултат на това, на страха от провал.

Мъртвите вече не се страхуват, те са свободни. Да се ​​придържаме към правилото „живей така, все едно вече си мъртъв“ означава напълно да се освободим от нашите вътрешни конфликти.

Принципите на живота на японците ще помогнат да спасим своята умствена енергия и да се съсредоточим върху постигането на целта, като се премахне тежестта на страха. Това осигурява безпрепятствено изпълнение на задачи без скованост и депресия. Практикувайки този подход, ще разберем, че невъзможното не е чак толкова невъзможно, колкото ни изглежда на пръв поглед.