ХИМИЯ В ЧИНИЯТА!

ВНИМАНИЕ: ХИМИЯ В ЧИНИЯТА!

Всяка година средностатистическият потребител поглъща 3 килограма химически вещества...

Естествено, не ги гребе с лъжица, а ги поема съвсем неусетно под формата на оцветители, емулгатори, уплътнители, сгъстители, консерванти и прочее „подобрители” на хранителните продукти.

Дали те наистина са безопасни за здравето, както твърдят производителите, или крият някакъв риск?

Хранителните добавки не са изобретение на нашия високотехнологичен век. Солта и подправките са известни на хората от незапомнени времена, а истинският разцвет на хранителната химия настъпва през XX век. На добавките се възлагат големи надежди и те ги оправдават напълно. С тяхна помощ се създава богат асортимент от вкусни и дълготрайни продукти. И подобрителите започват да се прилагат масово.

Колбасите стават нежнорозови, киселите млека придобиват свеж плодов вкус, кексовете дълго остават като току-що изпечени. Сладоледът дължи цвета и вкуса си до голяма степен на изкуственитеоцветители и ароматизатори, за които едва ли може да се каже, че са полезни. Потребителите са доволни, производителите и търговците - още повече. Но се оказва, че прехвалените от тях добавки са нож с две остриета.

Насищането на хранителните продукти със специални вещества, което се практикува широко през последните десетилетия в развитите страни, от една страна, дава възможност да бъдат предотвратени редица болести, свързани с недостига на един или друг елемент: на витамин В2 (конюнктивит, кератит, себореен дерматит, хейлоза, ангуларен стоматит, глосит), на витамин С (цинга), на витамин Е (анемия) и др. Учени, застъпници за тази тенденция, прогнозират, че към края на XXI век нашето меню ще се състои предимно от хранителни добавки.

Противниците на хранителната химия обаче се множат, а страстите около нея се разгорещяват след всяко поредно съобщение за открит страничен ефект на една или друга добавка.

Обосновани ли са страховете за здравето ни, или не са? Проблемът е в това. че не всички хранителни добавки, използвани в хранително-вкусовата промишленост, са добре проучени. Типичен пример са подсладителите - изкуствените заместители на захарта така наречените (Е-та). Но постепенно стана ясно например, че захаринът е канцерогенен

Наистина става дума за количество, което нито един човек не е способен да погълне, но червената лампичка трябва да свети. Прекомерният прием нa сорбит пък може да предизвика стомашно-чревна недотатъчност и да доведе до разстройство или пък да задълбочи :индрома на раздразненото дебело черво.

Френски изследователи са установили, че и хранителните влакна крият риск. Те не само че не предпазват от рак на червата, но могат да го провокират.

Други учени твърдят, че има връзка между агресивното поведение на подрастващите и консумацията на храни и напитки с химически добавки. Учени от Австралия са убедени, че калциевият пропионат (Е282), който се добавя в хляба като консервант, може да предизвика нарушения на съня и концентрацията при децата, да бъде причина за резки промени в настроението.

Доказано е и отрицателното влияние на натриевия глутамат (Е621), който влияе на главния мозък, влошава състоянието на болните от бронхиална астма, води до разрушаване на ретината на окото и глаукома.

Ясно е, че днес човечеството не може да мине без хранителни добавки. Друг е въпросът, че те трябва да бъдат максимално безопасни за здравето и прилагането им да се държи под строг контрол от съответните органи и институции.