Как да направим сироп от бъз (бъзак) и какви са ползите му

Как да направим сироп от бъз (бъзак) – през месец Август или в началото на Септември започват да узряват зрънцата на черния бъз. Тревистият бъз (Sambucus ebulus) е известен още с имената бъзак, бъзлян, бъзовина, бъзуняк, като не трябва да го бъркаме с дървесния бъз (Sambucus nigra), от който правим сок (сироп) през пролетта от неговите цветове. За домашния сок от бъз вече писахме как да го направим.

Цвят на дървесен бъз (Sambucus nigra)

Дървесният вид бъз е най-често срещаният вид в България. Цъфти през пролетта през месеците Май и Юни. От белите му цветове правим вкусен домашен сок (лимонада).

Цвят на тревист бъз (Sambucus ebulus)

Тревистият бъз също се среща често в България, но е по-малко разпространен в сравнение с дървесния вид бъз. Името на това растение на английски език е danewort или dwarf-elder, а на руски език се нарича бузина травянистая. Черните зърна на бъзака се смятат за едни от най-добрите билки в България, като някои народни лечители смятат това растение за най-добрата билка по нашите земи.

Много важно нещо, което трябва да запомним е, че за направата на домашен сироп от бъзак, трябва да берем само и единствено добре узрели черни зрънца (зелените са отровни). Как да познаем безопасния плод – цветът на узрелите зрънца бъз са много тъмни и черни, а сокът му боядисва пръстите.

Как да направим сироп от бъз (бъзак)

Преди да стигнем до рецептите за правене на сироп от бъз, първо да видим няколко домашни хитрини (за да получим отлично качество). Както казахме по-горе, трябва да наберем само добре узрели черни плодове. Добре е да наберем узрелите плодове на бъзака на чисти места, които са далеч от пътища. Вкъщи можем пак да ги погледнем, дали случайно не са попаднали зелени зрънца или листенца.

За идеалното приготвяне на сироп от бъз, трябва да измиваме хубаво плодовете и да ги разстиламе върху подходяща повърхност, за да се изсушат добре. Това се прави с цел да не ни вкисне сиропа. Също така използваме добре измити и подсушени буркани. Сега да разгледаме 3 подходящи рецепти за домашен сироп от бъз по студен начин:

Как да приготвим сироп от бъз по оригиналната рецепта

Вземаме голям стъклен буркан от 5л и слагаме на дъното слой със захар от 5 см. Започваме да редим един слой зърна от бъз, един слой захар и така докато буркана започне да се стеснява. Дебелината на слоевете трябва да са около 2 см. Най-отгоре слагаме 5 см слой захар и приключваме с подредбата.

Слагаме на гърлото на буркана двойна марля (тензух) и я захващаме с конец или ластиче. Поставяме буркана на слънчево място и оставяме така за около 17-20 дни или до стопяване на зърната. Прецеждаме готовия сироп и наливаме в сухи бутилки. Държим на тъмно и хладно, най-добре в хладилник.

Как да приготвим сироп от бъз на тъмно

Вземаме голям стъклен буркан от 3 или от 5 литра. Измиваме добре бъзовите китки и ги изсушаваме на слънце. Оронваме зърната с помощта на вилица. Слагаме 4-5 см захар на дъното на буркана и редим 3 см ред бъз, 3 см ред захар. И така повтаряме редовете, като най-отгоре слагаме 5 см захар. Завръзваме гърлото на буркана с марля и оставяме буркана на тъмно място.

Държим го така 30 дни, а след това започваме да го разбъркваме всеки ден в продължение на 10 дни. Прецеждаме готовата течност през двойна марля (като натискаме хубаво да изтече) и насипваме в сухи буркани или бутилки.

Добре е да направим съхранение на сироп от бъз на тъмно и студено място, най-добре в хладилник. Трайността на този сироп може да е повече от 2 години.

Как да направим сироп от бъз (бъзак) с пчелен мед (без захар)

Вземаме добре измит и сух стъклен буркан от 5л. Слагаме 1 ред плодове от бъз (около 3-4 см) и след това допълваме с пчелен мед, над нивото на бъзака. Отново добавяме нов ред плодчета от бъзак и отново мед. Продължаваме докато се запълни буркана, като най-отгоре покриваме всичко с по-дебел пласт пчелен мед. Не пълним буркана до горе, защото в следващите дни сместа ще се активизира.

Покриваме гърлото на буркана с марля или тензух и го слагаме на тъмно място. Веднъж на ден разбъркваме с дървена лъжица, като продължаваме това упражнение 40 дни. Прецеждаме течността през тензух, като натискаме хубаво и държим в хладилник.

Как да предпазим сиропа от бъз от вкисване – как да направим сироп от бъз (бъзак)

Понякога има вероятност сиропа от бъз да вкисне. Това може да се получи по няколко причини:

1. Използване на плодове, които не са достигнали пълна зрялост;
2. Не сме измили добре плодовете на бъза
3. Недобре измити и подсушени буркани;
4. Неправилно съхранение;
5. Завършващият слой захар (мед) трябва да е доста дебел (поне 5-6 см). Оставяме празно пространство от 3-4 пръста разстояние до върха на буркана;
6. За по-сигурно можем да започнем да бъркаме сиропа след 10-тия ден с дървена лъжица. Разбъркваме сутрин и вечер;

Как да приемаме сироп от бъз

Препоръчва се дневният прием на сироп от бъз да бъде:

• Дозировка за възрастни – 1 супена лъжица сутрин и вечер, на гладно задължително. За болни, дозата може да достигне до 3 супени лъжици на ден, но само за няколко дни. Не ядете нищо 30 минути след приема.
• Дозировка за деца (над 6 години) – 1 чаена лъжичка сутрин, на гладно.

За какво е полезен домашно приготвения сироп от бъз

Тревистият бъз е известен с антиоксидантните си качества, като растението се препоръчва за повишаване на естествените защитни сили на организма, както и за неговото пречистване. Има изключително много ползи, като например неутрализиращото действие на свободните радикали и борбата с хроничната умора.

Подходящо е за кашлица, вдига имунитета, подпомага работата на черния дроб (поради наличието на холин) и на пикочните пътища. Домашният сироп от бъзак се препоръчва при анемия, за укрепване на нервната система, за разширени вени и високо кръвно, при проблеми с щитовидната жлеза, при гастрит и много други.

Противопоказания и евентуални вреди от сиропа от бъз

Сиропът от бъз няма сериозни противопоказания. Има диуретичен и слабителен ефект, затова може да причини некомфорт на страдащи от тези неща хора. Сиропите не са подходящи за диабетици, поради голямото количество захар. Предозирането предизвиква гадене или диария.