ГОЛЯМАТА ТАЙНА НА СОДАТА

Един от тези, които открито тръгнаха против системата, е италианецът Тулио Симончини. Той бе оплют от всички страни и хвърлен в затвора, защото успешно е лекувал хора в последния стадий на рака. Престъплението му се е състояло в това, че той е разбрал, че злокачествените образувания са разраснала се гъба кандида (подобна на дрожди гъба, с паразитна природа, живееща в организма на здравите хора, чийто силен имунитет я държи под контрол, но при отслабването му, гъбата се разпространява по цялото тяло и води до образуването на злокачествени тумори.). Гъбичките и особено кандида живеят за сметка на тялото на стопанина. На този организъм, както и на всеки друг паразит, за да се възпроизведе, му е нужен приемник. Продуктите от жизнеността на кандидата отслабват имунната система и водят до това, човек да се чувства зле, както физически, така и психи-чески. Тулио Симончини счита, че традиционното тълкуване на природата на рака е изцяло неправилно. Сам специалист в онкологията и метаболичните нарушения, той е тръгнал против интелектуалния конформизъм на традиционната медицина, против традиционните методи за лечение на глобалната епидемия на рака. Симончини решил да отхвърли всичко, което е знаел за онкологията и да започне собствено независимо изследване. Открил, че всички видове рак се проявяват еднакво, независимо от това в какъв орган или каква тъкан се е образувал туморът. Всички злокачествени новообразувания са били с бял цвят. Той се замислил, на какво прилича раковото образувание. На гъбата кандида? Нима това, което традиционната медицина смята за неконтролируемо деление на клетките, е старти-ран от организма процес за защита от кандидозата? Ако се изходи от това предположение, то развитието на болестта протича по следния сценарий – гъбичката кандида, обикновено контролирана от силния имунитет, започва да се размножава в отслабналия организъм и образува собствена колония. Когато някой орган се заразява с кандидоза, имунитетът се опитва да го защити от чужди завоеватели. Имунните клетки построяват защитна бариера -точно това традиционната медицина нарича рак. Счита се, че разпространението на метастази в организма е нахлуване на злокачествените клетки в органите и тъканите. Но Симончини твърди, че метастазите са предизвикани от това, че гъбичката кандида се разхожда в организма. Тези гъбички могат да бъдат унищожени само от нормално функциониращ имунитет. Имунната система е ключът към оздравяването. . Имунитетът се подкопава с хранителните продукти, хранителните добавки, пестицидите и хербицидите, ваксините, електромагнитните и микровълнови технологии, фармацевтичните препарати, стресът от съвременния живот и т.н. Децата до 2 годишната си възраст получават около 25 ваксини. А в това време имунитетът само се формира. 

 

Когато Симончини разбрал, че ракът има гъбична природа, започнал да търси ефективен фунгицид. Тогава му станало ясно, че противогъбичните препарати не работят. Кандида мутира бързо и дотолкова се приспособява към препарата, че дори започва да се храни с него. Оставало само старото, проверено, евтино и достъпно средство срещу гъбичките – сода бикарбонат. Основна съставка на хранителната сода. Неизвестно защо, гъбичките не могат да се адаптират към натриевия бикарбонат. Пациентите на Симончини пият разтвор на содата или натриевия бикарбонат се вкарва непосредствено в тумора с помощта на приспособление, наподобяващо ендоскоп (дълга тръбичка, която използват за изследване на вътрешни органи). През 1983 г. Симончини лекувал италианец на име Генаро Сенгерма-но, на когото лекарите давали само няколко месеца живот, вследствие рак на дробовете. След кратко време този човек се излекувал изцяло. Ракът изчезнал. Окрилен от успеха и с други пациенти, Симончини представил данни на италианското министерство по здравеопазване, с надеждата, че ще започнат клинични изследвания, за да се провери, как работи метода му. Какво било удивлението му, когато италианското медицинско общество не само не разгледало изследванията му, но и го лишил от медицинския му лиценз заради лекуване на пациенти с неодобрени лекарства. Масмедиите започнаха кампания против Симончини, с подигравки към него и изливане на помия към неговия метод. И по спешност този талантлив лекар влиза за три години в затвора, заради това, „че е убивал пациентите си”. Симон-чини е обграден от всички страни. Авторитетите в медицината заявяват, че методът му за лекуване на онкологичните заболявания чрез сода бикарбонат е „налудничаво и опасно”. За щастие не им се отдава да изплашат Симончини. Той продължава работата си. Сега за него може да се чуе благодарение на интернет. Този лекар твори чудеса и лекува дори най-изоставените случаи в онкологията чрез простичкия и евтин натриев бикарбонат. В някои случаи процедурите продължават с месеци, в други (примерно при рак на гърдата) – само за няколко дни. Често Симончини просто казва по телефона или чрез електронната поща какво да правят хората. Дори лично не присъства при лечението и въпреки това резултатът винаги е над очакванията. 

 

Раковите клетки имат уникален биомаркер – ензимът CYP1B1. Ензимите са белтъци, които катализират химичните реакции. CYP1B1 променя химическата структура на веществата, наречени салвестрол, и които се съдържат в много плодове и зеленчуци. Химическа-та реакция превръща салвестрола в компонент, който убива раковите клетки. Ензимът CYP1B1 се изработва само в раковите клетки и реагира на салвестрола на плодовете и зеленчуците, като образува субстанция, убиваща само раковите клетки. Салвестролът е естествената защита, намираща се в плодовете и зеленчуците за борба с гъбичките. Колкото повече растението е нападнато от гъбично заболяване, толкова повече салвестрол съдържа то. Към такива плодове и зеленчуци се отнасят: ягодата, боровинката – черна и червена, малината, гроздето, черното и червено френско грозде, къпината, ябълките, прасковите, зелените зеленчуци (броколи и всякакъв вид зеле), артишока, червената и зелена чушка, авокадото, аспарагусът и патладжаните. Но агро- и фармацевтичните компании знаят за това. И ето какво предприемат – произвеждат химически фунгициди, които убиват гъбичките и спъват образуването на естествена защита (салвестрол) в растенията като отговор на гъбичното заболяване. Салвестрол съдържат само плодовете, които не са химически обработени с фунгициди. Най-разпространените фунгициди блокират изработването на CYP1B1. Затова, ако се храните с химически обработени плодове и зеленчуци, не получавате очакваният оздравителен ефект. 

А гъбичките започват да се размножават в организма, когато в човека възниква окислителен (оксидативен) стрес. Този стрес, за който говори Люк Монтание и който води до СПИН. Следователно всичко е в киселинно-алкалния баланс в организма. Ролята на содата и основата при защита здравето на хората и растенията - http://my.mail.ru/community/sila-v-trezvosti/1B65B2318E195689.html - 22 януари 2009 г. 

 

КЪДЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРИЛОЖИ СОДАТА? 

 

Профилактика и лечение на рак. 

Лечение на алкохолизъм. 

Отвикване от цигарите. 

Лечение на всички видове наркомания и токсикомания. 

Изчистване от олово, кадмий, живак, талий, барий, бисмут и други тежки метали в организма. 

Извеждане на радиоактивните изотопи от организма, профилактика на радиоактивното заразяване. 

Извличане и разтваряне на вредните натрупвания в ставите, гръбначния стълб, камъни в жлъчката и бъбреците, т.е. лечение на радикулитите, остеохондрозата, полиартрити-те, подаграта, ревматизма, бъбречно-каменната болест, жлъчните камъни, разтваряне камъчетата в черния дроб, жлъчните канали, стомаха и бъбреците. 

Прочистване на организма за подсилване на вниманието, съсредоточеността, равновесието и растежа на неуравновесените деца. 

Прочистване на организма от отрови, отработени при яд, злоба, ненавист, завист, съмнения, недоволства и други вредни чувства и мисли на човека (Границите на Агни Йога т.8, с.99-100) 

 

СЪВРЕМЕННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ 

 

В организма на човека, животните и растенията ролята на содата е да неутрализира киселините, да повишава алкалните резерви на организма, да поддържа киселинно-алкалния баланс. За човека показателят за киселинност рН в кръв-та трябва да е в рамките на 7.35-7.47. Ако е по-малък от 6.8 (много киселинна кръв, силна ацидоза), то настъпва смърт за организма (Голяма съветска енциклопедия, т.12, с.200). В днешно време повечето хора страдат от повишена киселинност в организма (ацидоза) с рН по-ниско от 7,35. при рН по-малко от 7.25 (силна ацидоза) трябва да се назначи алкализираща терапия – прием на сода от 5 до 40 г. в денонощие (Справочник на терапевта, 1973, с.450, 746). При натравяне с метанол, дозата за инжекция сода във вената достига 100 г (Справочник на терапевта, 1969 г., с.468). Причините за ацидозата се намират в храната, водата, въздуха, лекарствата и пестицидите. Голямото самоотравяне на хората с психически отрови става чрез страха, безпокойството, раздразнението, недоволството, завистта, злобата, ненавистта, които сега са много засилени благодарение на нарастващи-те вълни Космически Огън. При загубата на психическа енергия, бъбреците не могат да удържат високата концентрация на содата в кръвта, която се губи заедно с урината. Това е другата причина за ацидозата – загубата на психическа енергия, води до загубата на осно-ви (сода) За коригиране на ацидозата се назначават 3-5 г сода в денонощие (Машков-ский, М.Д. Лекарствени средства, 1985, т.2, с.113). Содата унищожава ацидозата, повишава алкалните резерви на организма, раздвижва киселинно-алкалния баланс към алкалната му страна (рН примерно с 1,45 и повече). В алкалния организъм се активизира водата, т.е. раз-падането й на йони Н+ и ОН- за сметка на аминните основи, аминокиселините, белтъците, ферментите, нуклеотидите на РНК и ДНК. В активираната вода, наситена с огнената енергия на организма, се подобряват всички биохимични процеси, ускорява се синтезът на белтък, по-бързо се обезвреждат отровите, по-активно работят ферментите и аминните витамини, по-добре действат аминните лекарства, които са с огнена природа и биологически активните вещества. За преработване на храната здравият организъм изработва силно алкални преработващи сокове. Храносмилането в дванадесетопръстника става в алкална среда под въздействието на сокове – панкреатичен, жлъчка, сок от брутенеровата жлеза и сок от лигавицата на дванадесетопръстника. Всички сокове имат висока алкалност (Голяма Медицинска енциклопедия, изд. 2, т.24, с.634). Панкреатичният сок има рН между 7,9 и 9,0. ферментите на този сок действат само в алкална среда. Жлъчката като норма има алкална реакция рН 7.50-8.50. Секретът на дебелото черво има силно алкална среда рН 8.9-9.0 (ГМЕ, изд.2, т.12 ст. Киселинно-алкален баланс, с.857). при силна ацидоза жлъчката става кисела рН 6.6-6.9 вместо нормалната рН 7.5-8.5. Това влошава храносмилането, което води до отравяне на организма с несмляните продукти, образуването на камъни в жлъчка-та, жлъчния мехур, червата и бъбреците. В киселата среда спокойно си живеят глистите: опистархоза, остриците, аскаридите, тениите. В алкалната среда те загиват. В киселинния организъм слюнката е кисела рН 5.7-6.7, което води до бавното рушене емайла на зъбите. В алкалният организъм и слюнката е алкална рН 7.2-7.9 (Справочник на терапевта, 1969, с.753) и зъбите не се рушат. За лечението на кариес трябва да се приема два пъти на ден сода (за да стане алкална слюнката). Содата неутрализира излишната киселина, повишава алкалните резерви на организма, прави урината алкална, което облекчава работата на бъбреците (съхранява психическа-та енергия), запазва глутаминовата аминокиселина, предотвратява отлагането на камъни в бъбреците. Забележителното свойство на содата е това, че нейният излишък лесно се отвежда от бъбреците като дава алкално свойство на урината (ГМЕ, изд.2, т.12 с.861). „Но тялото трябва дълго да се приучва към нея (М.О. ч.1, с.461), тъй като алкализирането на организма води до извеждане на голямо количество отрови (шлаки), натрупали се в организма през многото години киселинен живот. В алкална среда с активираната вода многократно нараства биохимическата активност на аминните витамини: В1 (тиамин, кокарбоксилаза), В4 (холин), В5 или РР (никониномид), В6 (пиридоксал), В12 (кобимамид). Витамините с огнена природа (М.О., ч.1 205) могат да се проявят изцяло само в алкална среда. В киселинната среда на отровения организъм, дори най-добрите растителни витамини, не могат да проявят най-добрите си качества (Бр., 13). „Мускус и горещо мляко със сода е добро предпазващо средство. Колкото хладното мляко не се съединява с тъканите, толкова пък горещото със сода прониква в центровете” (М.О. ч.1, п.58). Затова, за подобряване всмукването на содата от червата, тя се приема с горещо мляко. В червата содата реагира на аминокиселините на млякото, като образува алкални натриеви соли на аминокиселината, които по-лесно, отколкото содата, се всмукват в кръвта и повишават алкалните резерви на организма. Големите дози сода с вода не се всмукват и предизвикват разстройство, затова се ползва като слабително. За борба с аскаридите и остриците се приема аминната основа пиперазин, допълнени с клизми със сода (Машковский, М.Д, т.2 с.366-367). Содата се приема при натравяне с метанол, етилов спирт, формалдехид, малатион, трихлорфон, бял фосфор, фосфороводород, флуор, йод, живак и олово (Справочник на терапевта, 1969). Разтворът на содата, натриев хидроксид и амоняк се приемат за унищожаване (дегазация) на бойните отровни вещества (Кратка Химическа енцикопедия, т.1, с.1035). За отвикване от цигарите – изплакване на устата с гъст разтвор сода или омазване на устната кухина със смесена със слюнка сода– содата се слага на езика, разтваря се в слюнката и предизвиква отвращение към цигарите при пушене. Дозите са малки, за да не се нарушава храносмилането. Живата Етика за содата: В Учението за Живата Етика, записано от Елена Рьорих, нееднократно се говори за нуждата от прием на сода, за благотворното й влияние върху човешкия организъм. В писмо от 1 януари 1935 г. Е. Рьорих пише: ”Въобще Владиката настоятелно ни съветва да се научим да приемаме два пъти на ден сода. Това е изумително предпазно средство от много тежки заболявания, в частност и от рак” (писма на Елена Рьорих, т.3 с.74). На 4 януари 1935 – „Приемам я ежедневно, понякога при силно напрежение до осем пъти на ден по кафяна лъжичка. При това просто я изсипвам върху езика си и пия вода. Също действа забележително добре при всички простуди и напрежение на центровете, горещо, но не прекипяло мляко със сода” (Писма, т.3 с.75). „Добре е и на децата да се дава сода в горещо мляко” (П6, 20,1). 18 юли 1935 „После ви съветвам ежедневно да приемате по два пъти на ден сода бикарбонат. При болки под лъжичката (напрежение в слънчевия сплит) приема на сода е незаменимо. Изобщо, содата е най-благодетелното средство, тя предпазва от всевъзможни заболявания, започвайки от рака, но трябва да се научите да я приемате ежедневно без пропуски... Също при болки и парене в гърлото горещото мляко е незаменимо, но не прекипяло, а също и със сода. Обичайната пропорция е кафена лъжичка на чаша. Съветвайте всички за содата. Също следете жлъчката да не се обременява и червата да са чисти” (П, 18.06.35). Великият Учител съветва, ежедневно да се приема по два пъти сода от всички. „Правилно е като не забравяте значението на содата. Не без причина я наричат пепел от Божествения Огън. Тя е от тези широко приложими лекарства, които са изпратени за полза на цялото човечество. Трябва да се помни за содата не само при болест, но и при благополучие. Като връзка с огнените действия, тя е щит срещу тъмнината и разрушението. Трябва да приучвате тялото си към нея дълго. Всеки ден трябва да я приемате с вода или мляко и при приема трябва да я направлявате към нервните центрове. Така постепенно имунитетът може да се възстанови” (МО2, 461). „За отслабване на диабета се приема сода,... млякото със сода винаги е добро” (МО3, 536). „Явленията на преизпълване с психическа енергия предизвикват много симптоми, както в крайниците, така и в гърлото и стомаха. Содата е полезна за освобождаване от депресията, също и горещото мляко” (С, 88). „При раздразнение и вълнение ви съветвам мляко във всякакъв вид като про-тивоотрова. Содата укрепва действието на млякото” (С. 534). „При вълнение - преди всичко, недохранване и валериан, и разбира се мляко със сода” (С, 548), „Содата е полезна и смисълът й е толкова близък до огъня. Содовите полета са наричани пепелта на Великия Пожар. Така в древността хората са познавали особеностите на содата. Повърхността на Земята е покрита със сода за широка употреба” (МО3, 595) „Запекът се лекува по различни начини, но се пропуска най-простия и естествен, а именно – простата хранителна сода с горещо мляко. В този случай действа металът натрий. Содата е дадена за широка употреба на хората. Но те не знаят за това и често приемат вредни и разрушаващи лекарства” (ГАЙ11, 5151). „За обичайното прочистване на червата може да се добави редовен прием на питейна сода, която има способността да неутрализира много отрови...” (ГАЙ12, 147, М.А.Й.) На 1 юни 1936 г. Елена Рьорих пише: „Но содата получи повсеместно признание и сега по нея много са увлечени в Америка, където тя се приема едва ли не против всички болес-ти... Указанията са за прием два пъти на ден, също като при валериана, без да се пропуска ден. Содата предпазва от много заболявания, включително и рак” (Писма, т.3, с.147). „Това е изумително предпазно средство против много болести, в частност и рак. Чувала съм за случай на излекуване на дългогодишен открит рак чрез посипването му със сода. Когато си спомним, че содата е главната съставка на кръвта ни, то ще ни е лесно да разберем благотворното й действие. При огнени явления содата е незаменима” 

 

С витамин В 17 лекуват рак: Тайната на племето хунзи в Пакистан

Леатрилът, който се нарича и витамин В 17, е едно от многобройните лекарства, които лекуват рак, но медицината го игнорира.

Той не е единственият, в природата има безброй билки срещу рак, които са лечебни. Обаче са забранени за използване  дори и хранителни добавки, които съдържат този витамин.

Добре известно е, че "съвременният" човек е засегнат повече от рака, отколкото "примитивните" култури, а племето хунзи е доказателство за това. Това е старо племе, което живее в Северен Пакистан, а  жителите му живеят над 100 години и не знаят нищо за рака.

Легенди разказват за невероятно здравите, издръжливи, силни и дълголетни хунзи, което може би  се дължи на непознати за областта болести като запек и съдечносъдови заболявания.

Тайната на тези хора е витамин В 17.

 Хората от племето консумират 250 до 3000 милиграма витамин В 17 дневно. Богатството в племето хунзи се измерва с количество дървета от кайсии. Този, който има повече дървета се счита за богат, защото сухите ядки от кайсия са специална храна, която съдържа витамин В 17.

Митът за здраве, сила и дълголетие е популярен сред туристите и се предполага, че се дължи на храната.
Традиционно храната на племето хунзи е основно растителна (ечемик, просо, елда, пшеница, царевица, картофи, кайсии, праскови, бадеми, орехи), предимно сурова храна (поради липса на горивни материали) и млечни продукти, като месо се е ядяло само в редки случаи.

Защитниците на химиотерапията са най-големите противници на този природен лек срещу болестта.

Д-р Ернст Т. Кребс (1912-1996) е един от малкото лекари, които използват витамин В 17 при лечението на своите пациенти.

Той е провел подробни проучвания за действието на витамин  В 17 върху пациенти, болни от рак и събрал достатъчно доказателства за неговото популяризиране като онкологично лекарство.

Д-р Кребс бил обявен за измамник, а лаетрилът е приет за най-мистифицираната и най-подла измама в историята на медицината.

ВИТАМИН В 17 СЕ НАМИРА В ЯДКИТЕ ОТ КАЙСИИ, А СЪЩО ТАКА И В ПРОСОТО. ОСВЕН ТОВА, БОГАТИ НА ЛАЕТРИЛ СА И ЧЕРВЕНИТЕ МАЛИНИ ИЛИ ЧЕРНИТЕ КЪПИНИ.

How to install Android 4.4 KitKat on the Galaxy Tab 2 7.0

If you want to get the latest version of Android on your ancient tablet, here is the tutorial on how to install CyanogenMod 11 / Android 4.4 KitKat on the Samsung Galaxy Tab 7.0.

© Samsung

Warning

Installing a custom ROM can be risky, especially if you don’t follow the tutorial step-by-step. You could wind up with a useless brick if you're not careful. Backup all of your data before getting started, neither AndroidPIT nor I will take responsibility for any damages that might happen.

This is the non-official version of CyanogenMod 11, which is still in development. The version could still contain bugs. Its installation and usage are therefore recommended for advanced users only.

What you will need

• Charge your tablet to at least 80%
• Check to make sure you have the correct build number (to do this go to your Settings and then About Tablet).
• The installation could cause a loss of data, so make sure you backup everything beforehand.

Downloads

	CWM Recovery	CyanogenMod 11 / Android 4.4 KitKat
Samsung Galaxy Tab 2 7.0 P3110	http://goo.gl/8HVQn7	http://d-h.st/brn
Samsung Galaxy Tab 2 7.0 P3100	http://goo.gl/TdqoKw	http://goo.gl/SnV3Nv
Samsung Galaxy Tab 2 7.0 P3113	http://goo.gl/lAFa7S	http://d-h.st/brn

• Odin
• Google applications (Gapps)

Installation

If your tablet is already rooted and equipped with a custom ROM, you can go directly to the next section on installing CM 11. Otherwise, perform the following steps:

1. Identify the correct build for your device and install the corresponding file. Copy the CM 11 / Android 4.4 file as well as the Google application to the root directory of your tablet (without putting them in a folder).

2. Decompress and install Odin on your computer.

3. Launch Odin on your PC and turn off your Galaxy Tab 2.

4. Start your tablet in download mode (hold the power, volume down and home buttons for about ten seconds).

5. Plug your tablet into your PC, Odin should recognize it and display the words ID:COM in the top left corner on a yellow background.

6. Click on PDA and look for the CWM file that corresponds to the build number of your phone, and then check the ‘auto reboot’ box. Do not touch anything else!

7. Restart your tablet in recovery mode (power, volume up and home) and then go to the next part of the tutorial.

Install Android 4.4.2 KitKat / CyanogenMod 11

You are now in recovery mode, if you chose a different custom recovery to CWM (like TWRP), the names of the menu items might be different, but you'll figure it out.

1. Choose backup and restore and then select backup.

2. Once the backup is complete, choose wipe data/ factory reset.

3. Select advanced and then wipe cache partition and wipe dalvik cache.

4. Choose install zip from sdcard, then choose zip from internal storage.

5. Go to the file with the CyanogenMod 11 / Android 4.4 ROM and validate. Validate yet another time with yes.

6. Do the exact same thing with the Gapps file.

7. Return to the main menu and choose reboot now.

After a few minutes, your tablet will start again with Android 4.4 KitKat, congrats!

(originally by Quentin Ducreux)

What is courage?

What is courage?

Is it to fly a fighter in combat?

Is it to practice free fall parachuting?

Is it bungee jumping? White water rafting?

Bullshit - those are nothing!

THIS, my friend, is COURAGE!!!

Plus it's the last photo I have

of my dog, Whitey.

7 Math Hacks That Will Change Your Lives!

"I'm really bad at math." How many times have you heard that? Yet, basic math is one of the most useful subjects we ever learn in school. Some have even said numbers are the secret to the universe! That aside, some of us have a lot of trouble with specific tasks and, with the rise in smartphones, we all have calculators with us on the go. But what about those rare moments we don't? Here are 7 math hacks that will change your lives. Never be caught looking bad again...EVER. 

1. Multiples of 9 works in reverse order!

2. Your hands can tell you the future ... okay, fine, it can tell you multiples of 6, 7, 8, and 9!

(Source: Life Hacker.) 

3. Butterfly method for adding and subtracting fractions! No fighting over pizza anymore!
(Source: Pinterest.) 

4. Reverse Zorro! Starting at the bottom, draw a line from the 4 to the 24 (4 goes into 24 six times). Draw the line to the 

3 (six times three is 18). Draw the top line and write the answer. 
(Source: Think, Share, Teach.)

4. Know what date will fall on what day of the week any time ... GENIUS!
(Source: Life Hacker.)

5. How to convert Fahrenheit to Celsius and vice versa all in your head!
(Source: Reddit.)

6. Percentages will never stifle you ever again
(Source: Pinterest.)

7. My exact reaction when I actually learned this. Mind. Explosion.
(Source: The Meta Picture.)

ВИТАМИН В17 – МОЩНИЯТ УБИЕЦ НА РАКОВИТЕ КЛЕТКИ

Витамин В17 се съдържа в костилките на горчивия бадем, кайсиите, прасковите, вишните, сливите и др.

Своята книга “Свят без рак” американският писател евреин Едуард Грифин посвещава на историята на едно откритие, чийто главен герой е витамин В17 – лаетрил,или амигдалин, веществото, което бързо унищожава раковите клетки. Авторът дава научни обяснения на лечението на рака с виамин В17  и недоумява защо ортодоксалната медицина обяви война на лекарството, с което много клиники успешно излекували пациентите си.

Амигдалинът се съдържа в семената на горчивия бадем, в костилките на кайсиите, прасковите, сливите и др. растения.

Авторът на книгата намира отговора на този въпрос не в науката, а в политиката в областта на рака, в икономическата мотивация на онези, които доминират във фармацевтичната промишленост. Всяка година билиони долари се изразходват за изследвания в областта на рака, други се харчат за производството на химически съединения за лечението на болестта. С една дума

от рака живеят много повече хора, колкото умират

 Ако лекарството е  един прост витамин, то само за един миг ще се разруши  една гигантска индустрия, която се противопоставя на лечението. Фармацевтичните компании провеждат изследвания само с химическите съединения, които те създават. Те никога няма да проведат изследване с прости вещества, които се продава във всеки супермаркет, защото не могат да ги патентоват.

Веществото, което убива рака, е открито в плодовите костилки, най-вече в кайсиевите

Кайсиевите костилки (семена) още преди 35 години бяха обявени за лекарство срещу всички видове рак. Учените заявиха, че ако това вещество се употребява всеки ден, човек никога няма да заболее от рак. Транснационалните фармацевтични компании обаче заедно с министерството на здравеопазването в САЩ притиснаха Управлението по контрола  на храните и лекарствата да обяви за незаконна продажбата на сурови кайсиеви костилки, както и на витамин В17, с приложената към него информация за антиканцерогенните му свойства.

Витамин В17 е открит още в семената на ябълките,  гроздето, в някои бобови култури и билки,  в горчивия бадем. Твърдата обвивка на кайсиевата костилка защитава един от най-забележителните хранителни продукти на земята.

Според д-р Ернст Т. Кребс-младши – биохимик от Сан Франциско, ракът подобно на скорбута (авитаминозата) и пелаграта (кожна болест)  не се предизвиква от тайнствена бактерия, вирус или токсин, а е болест на витаминния дефицит, предизвикан от недостига на ценни хранителни компоненти в менюто на днешния човек. Кребс-младши определил този компонент като част от семейството на нитрилоцидите, които се срещат в повече от 1200 растения.

Най-много това вещество се съдържа в семената на растенията от семейство Prunus Rosacea (горчив бадем, кайсия, вишна, праскова и слива), съдържа се още в царевицата, соргото, просото, лененото семе, ябълковите семки и в много хранителни продукти, които днешният човек не употребява. Доказателствата на доктор Кребс впечатляват.

Преди няколко века хората употребявали богатия на витамин В17 просен хляб, но сега всички предпочитаме  белия хляб, който не го съдържа.

Някога нашите баби добавяли в ястията сливи, стафиди, зелено грозде, ябълки, кайсии и др.; за зимата  ги счуквали на прах.

Изследвания показали, че племето Ханза в Хималаите никога не е боледувало от рак, докато храната му съдържала просо и кайсии. Щом хората му се сблъскали със западната цивилизация,  започнали да боледуват от рак.

Защо някога хората се спасяваха от скорбута, а днес не могат да победят рака – пита авторът на книгата Грифин. Отговорът е прост – западните правителства се огъват под натиска на фармацевтичните транснационални корпорации, Управлението по контрола на храните и лекарстсвата FDA, Американската медицинска асоциация. Всички те проведоха обща кампания срещу витамин В17, в която залегна твърдението, че витаминът съдържа цианид. Витамин В12 също съдържа голямо количество цианид, но никой не го е иззел от магазините.

Лаетрилът (амигдалинът) на д-р Кребс е получен от кайсиевите костилки, след това е синтезиран под формата на крисал. Но FDA засипа пресата с историята за една нещастна двойка от Сан Франциско, която се отровила, ядейки сурови костилки. Статията беше на първа страница на всички издания. Журналистическото проучване не открило тази двойка. Но статиите свършили своето – оттогава витамин В17 започнал да се асоциира със самоубийство.

Според Алманаха по храненето от 5 до 30 костилки от кайсии, изядени за един ден, но не наведнъж, могат да бъдат добра профилактична доза.

Още през 50-те години Кребс доказал, че витамин В17 е безвреден за хората. Той проверил витамина върху животни и след това го инжектирал на себе си. Докторът е жив и здрав и сега. Витаминът съдържа една част цианид, една част – бензолдехид и две части глюкоза. За да стане цианидът опасен, първо трябва да се “отвори” молекулата и цианидът да бъде освободен, но това може да стане с помощта на един ензим, който се нарича бета-глюкозид; той присъства в организма в минимални количества, но почти 100 пъти повече се съдържа в раковите тумори.  Следователно цианидът се освобождава само  в раковите участъци и унищожава раковите клетки;  бензолдехидът също се освобождава в същото време. Той е смъртоносна отрова по свойства и в съчетание с цианида става сто пъти по-силен. От това съчетание на двете вещества раковите клетки загиват.

Ето една извадка от доклад на д-р Кребс: “…Когато не получаваме адекватна на нашия организъм храна, той заболява. Ако не получавате витамин В17 с хранителните продукти, най-добрият начин да го получавате е чрез инжектиране. Ако раковото заболяване се е появило, най-важното е за кратък период от време да снабдим организма с максимална доза витамин В17… По-рано плодовете съдържаха витамин В17, и то не само в семената, но и в меката си част. Днес само дивите плодове съдържат витамин В17. Плодът, който ядем днес, е печален резултат от многогодишното култивиране в името  размерите и външния му вид; меката му част вече не съдържа В17. За да удовлетворим нужните на организма си от този витамин, трябва  да ядем семената на тези плодове или да пием таблетки, които съдържат В17. За съжаление този витамин днес е забранен, но се надяваме да го видим достъпен за хората, за да можем да ги предпазваме от рак, както лесно се справихме със скорбута. Ние имаме нужда приблизително от седем кайсиеви костилки на ден. Това количество ще ви предпази от раково заболяване…”

За профилактика започнете с малко количество костилки  – 1-2 на ден, и стигнете до 7-10 броя. Избягвайте рафинираната захар, която подхранва раковите клетки, кофеина, който влияе зле на черния дроб и бъбреците, бялото брашно, което лесно се превръща в захар в организма. Яжте повече необработени продукти.

Книгата на Е. Дж. Грифин съдържа подробна информация за изследванията в областта на рака, които бяха спрени,  големи учени бяха арестувани, когато започнаха да поддържат използването на витамин В17 в борбата с рака.

Помня, че като деца много обичахме вътрешната част от костилките на джанките и сливите, дори преди да узреят. Родители и баби ни плашеха, че са отровни. Но нямаше нито един случай на отравяне или разстройство на стомаха сред децата. Може би интуитивно сме приемали онова, от което има нужда организмът ни.

А Маркс беше казал, че няма такова престъпление, което да не може да извърши един капиталист, заради 300% печалба. А фармацевтичните компании имат 1000% печалби!

Вижте уникална система на Дънов за това как мисълта лекува всички болести!

Болестите се лекуват с мисъл. Мисълта може да изпъди всяка болест от човешкия организъм.

Ако знаеше законите, които управляват мисълта му, човек би се справил с всички свои недъзи. Няма недъг, който мисълта да не е в състояние да изправи.

Ако хората биха концентрирали умовете си в определена точка, те биха стопили това, което се намира там. Канара би се стопила от енергията, която се излъчва от човешките мозъци. Хората, ако знаят как, чрез концентрация на мисълта си могат да разтопят всички скърби и болести.

При здравословно състояние организмът има едни вибрации. При различните болести са различни вибрациите, но всяка болест говори за понижени вибрации. Температурата трябва да се повиши. Това става с изговаряне на специални мисли и формули, които човек, като ги изговори и внесе в организма си, променят вибрациите. Това се постига и с гледане на хубави картини, пейзажи, звездното небе може също да служи за цяр. Обезсърченият и болният да гледат трептящите с различна светлина звезди. От светлината на звездите човек може да се насърчи и да се лекува.

Всяка дума крие в себе си известна сила. Ако концентрирате вниманието си върху дадена дума, вашият мозък ще се свърже със силата, която е вложена в нея, и ще изпитате едно ободряване или отпадналост според характера на думата. Има думи, които веднъж изговорени, човек втори път не може да ги произнесе. Защо? Те оказват вредно въздействие върху човешкия мозък. Например, ако няколко пъти произнесете думите: Ще се разболея, човек ще изпита тяхното лошо действие върху организма си и няма да мине много време, той може да се разболее. И обратно ако някой туберкулозен повтаря няколко пъти на ден думите: Ще оздравея, той наистина ще оздравее.

Човек може да се лекува чрез мисълта си. Колкото по-силна и съсредоточена е мисълта на човека, толкова по-лесно може да се излекува от известна болест. Достатъчно е да каже една дума, за да се излекува. Има думи, които действуват магически върху човека. Той трябва да знае и кога да каже думата. Всяко нещо трябва да става на своето място и време.

Болестите се дължат на натрупване на чужди вещества, обаче чрез мисълта и волята си човек може да ги изхвърли вън от тялото си и да оздравее. Колкото по-възвишена е мисълта, толкова по-големи възможности крие в себе си.

Силната мисъл лекува всички болести. Кабалистът изяснява по следния начин лекуването чрез мисълта: мисълта е в състояние да видоизмени вибрациите на човешкото тяло. Когато човек заболее, тези вибрации се понижават; с мисълта той може да ги обърне от нисши във висши. Хремата например се предизвиква от особен род микроби, които попадат в носа, и ако вибрациите са понижени, те намират условия за размножаване. Като се размножават, те дразнят слизестата ципа на носа, носните жлези, за да се освободят от това дразнене, отделят изобилно течност, която ги изхвърля навън. Щом вибрациите на организма се повишат, изхвърлянето на чуждите вещества став

Човешката мисъл е свързана с жизненото електричество в живота. Когато мислите са положителни, те привличат жизнените сили към себе си; когато мислите са отрицателни, тия жизнени сили се разпръскват, отдалечават се от човека, вследствие на което се появява заболяване. Например, ако имате някой противник, който ви мрази, неговата мисъл спрямо вас е много силна. Той може да ви направи негативен и вие ще заболеете.

Законът е следният: ако вие заболеете, туй заболяване ще се върне върху него, ще има обратно движение.

Вие можете да изпращате вашите положителни мисли, вашите топли чувства и пожелания към някой болен с абсолютна вяра, без никакво колебание и съмнение и той ще оздравее. Значи, за да бъде здрав някой човек, трябва да изпратите от себе си един жизнен ток към него. Той ще възприеме вашата мисъл и пожелание и ще се почувствува по-добре. В туй отношение добрите приятели са добра ограда за здравето, а лошите приятели всякога носят болести и страдания.

Когато волята взима участие, вие можете сами да се лекувате. При участие на волята вие можете да стоите с часове вън на студа с тънки дрехи, без да се простудите. Мислено човек може да си изработи топла, магнетична дреха, с която и в най-големия студ няма да трепери. Без такава дреха, без участието на волята, колкото добре да е облечен, човек пак може да усеща студ и да се простудява.

Ако някой заболее от ревматизъм, трябва да го хване, да го разтърси малко и да започне да му говори, че е забъркал пътя си и да напусне организма му. Ако ревматизмът се е загнездил някъде в рамото, трябва да го насочва към лакътя си, после към пръстите на ръката, докато го изкара навън. Болестите се лекуват не само с лекарства, но и с мисъл. Мисълта може да изпъди всяка болест от човешкия организъм. Мощна е силата на мисълта.

Ако някой от вас страда от треска, нека вложи в себе си мисълта, че иска да оздравее, да посвети живота си за реализиране на едно добро, велико дело. В скоро време мисълта започва да работи в него и треската ще мине. Ако идеята му даде добър резултат и той оздравее, това показва, че тя е проработила. Всяка идея, всяка добродетел, която може да се реализира, първо подобрява здравето на човека.

Индусите имат следния начин за лекуване на раните си: събират праната от природата и с помощта на мисълта си отправят тази прана към болното място, което най-много за 20 минути оздравява.

Докато живеете в света на противоречията, трябва да знаете, че се намирате под закона на внушението. Никой смъртен, даже и безсмъртен, не е свободен от този закон. Като имате предвид това, всякога ще държите в ума си положителни мисли и чувства, ако искате да се освободите от много болезнени състояния, които не са ваши. Ако се свържете с някой човек, който страда от крак, и вие ще изпитате същата болка.

Има дни и часове, когато внушението се отразява вредно върху човека. Тогава нито той трябва да внушава, нито другите на него. В такива моменти човек трябва да се огражда от внушението така, както военните се ограждат от своите неприятели с ред крепости.

Яви се тумор в корема или другаде някъде. Не се плашете това показва, че се е насъбрала на едно място излишна енергия, която трябва да се отправи някъде навън. Ще стимулирате някои от здравите клетки наоколо да изгонят тази енергия вън, мисълта да е силна, съсредоточена и ще се дойде до естественото състояние. Ако няма друг изход, може и с операция да се премахне болестта. Но със силна, концентрирана мисъл един тумор може да изчезне сам по себе си. Чрез внушение може да поболите и най-здравия човек. Чрез внушение може да изкарате какъвто и да е тумор вън от тялото, и то за 24 часа. За три дни може да изкарате тумор, като поставите болния в магнетичен сън. Чрез внушение какъвто и да е тумор може да се премахне, зависи всичко от мисълта.

Ако сте хремави, мислете за здравето. Често повтаряйте мисълта: Аз съм здрав, и в скоро време хремата ще ви напусне. Здравият често мисли за болестта и я привлича. Правете точно обратното мислете за здравето, за да го привлечете и усилите и да се освободите от болестта. Разумното, доброто, великото в човека е в състояние да се бори с микробите, които причиняват болестите. Прилагайте добрите и положителни думи и мисли като формули, с които можете да си въздействувате.

Как лекуват днес туберкулозните? Турят ги на легло да не се движат нито наляво, нито надясно, хранят ги по особен начин и нищо повече. Не, нека оставят болния свободно, ако иска да лежи да лежи, ако иска да се разхожда да се разхожда, но да започне да произнася много пъти на ден думите: Ще оздравея, като постепенно увеличава и стигне до 10002000 пъти на ден. Първия ден да произнесе тия уми 100 пъти, втория 120 пъти, третия ден 150 пъти и т.н., докато стигне до 1000 или 2000 пъти. Така може да се лекува всяка болест, всяко обезсърчаване. По този начин тежката, тъмна атмосфера около болния се разведрява, става светла, приятна и той от ден на ден се усеща все по-добре, по-разположен. Тогава всички здрави хора ще почнат да посещават този човек.

Да кажем, че имате една малка мъчнотия, боли ви пръст и не можете да търпите. За да се излекувате, или по-право, за да можете да търпите, представете си, че някой ви е забил един голям гвоздей в ръката. Тази по-голяма болка сега ще измести по-малката. Ако можете да възпроизвеждате умствено това забиване на гвоздея в ръката си, в съзнанието ви ще стане трансформиране на болката.

Заболеете ли, не бързайте да викате лекар. Приложете един, втори, трети метод, концентрирайте мисълта си към болката и няколко пъти си кажете: Ще оздравея. Някога можете десет пъти само да кажете, че ще оздравеете и така ще стане, а някога е необходимо хиляди пъти да си кажете, че ще оздравеете. Колкото пъти и да изговорите тези думи, не се обезсърчавайте. Постоянствувайте и ще получите добри резултати. Така можете да лекувате и себе си, и приятелите си.

Особена атмосфера ще се създаде около вас, ако знаете как да произнасяте думите живот, благост, любов, мъдрост, извор, Христос, Дух.

Всички искате да бъдете умни, здрави, добри, чисти качества, които може да ги имате, ако знаете да произнасяте думата Любов както трябва. Тази дума има огромно, мощно значение, има сила и пред Бога, и пред ангелите, и пред хората, стига да знаете как да я произнесете. Магическа дума, която и мъртви оживява. На тази дума всичко се подчинява. Дума, която струва милиони и билиарди.

Ако нещо зрението не е в ред, всяка вечер преди да заспите, ще си кажете: Щом се отворят очите утре, ще бъда по-добре. Който вярва, всичко може.

Трябва да правите опити. Ако десет души се съберат и концентрират ума си върху един болен човек, те могат да го излекуват, като с мисълта и молитвата си привлекат положителни и оздравителни сили.

Някой не може да спи. Ако се лекува по медицинския начин, ще вземе наркотично средство и ще заспи, без да си е починал както трябва. Ако иска да постъпи според методите на окултизма, ще си каже: Ще си легна сега, ще заспя дълбоко и след 6 часа здрав, хубав сън ще се събудя. Съвременната медицина препоръчва срещу треска хинина, а окултизмът да употребиш мисълта си срещу микробите на треската: Заповядвам ви, микроби, в продължение на 25 минути да излезете вън от моя организъм, защото съм зает, отивам на работа.

Човек може да бъде лекар сам на себе си и да се лекува без нож. С мисълта си човек може да се освободи от всички израстъци в тялото. Как? Като ги мести от едно място на друго. Ако израстъкът е вътрешен, той може да го изнесе вън някъде. Щом е отвън, той лесно се лекува.

Като знае свойствата на топлината и на студената вода, човек може да се лекува и по духовен начин. Например вместо с топла вода, човек може да се лекува с мисълта си, която внася също такова разширяване на капилярните съдове, каквото и топлата вода.

Ако отправяте често мисълта си към корените на космите, в продължение на една година вие ще постигнете много нещо: космите ви ще се заздравят и ще пораснат. На какво се дължи оредяването на космите? На вътрешно безпокойство и на липса на влага в организма.

Ако някой от вас заболее, вие можете вечер, когато той спи, да изпращате към неговото подсъзнание добри мисли, че той ще оздравее, ще се поправи скоро.

За да станат косите черни, нужно е да внесете в ума си светли мисли, в сърцето благодатни чувства, същевременно да употребявате цяла година или година и половина коприва. Всички възможности се крият в мисълта. Тя регулира функцията на органите на човешкото тяло. Отрицателната мисъл може да създаде ред болезнени състояния, хармоничната може да махне тези състояния.

Ако си болен: представи си, че Слънцето, светлината падат върху тебе като душ и като че ли се намираш в едно море от светлина, здраве, сила, мощ, добрина, като че ли си потопен в Бога. Ако болестта е на определено място, ще кажеш на болното място: Излез оттук, аз имам работа, трябва да служа на Бога, иди си! Ако болестта е по цялото тяло, ще кажеш: Иди си от мене. Ще направиш паси с дясната ръка от горе на долу, приближаваш ръката си до устата и се изтърсва напред, като в същото време духаш три пъти.

Ще ви дам един метод, чрез който да си въздействате при разстройство на черния дроб. Турете дясната си ръка отпред на корема, с длан към корема, а лявата на кръста, пак с длан към тялото, и мислено прекарайте енергиите на Слънцето към центъра на Земята. След 1015 минути състоянието ви ще се подобри и ще станете весели.

Ако пулсът се намали до един удар, пак има възможност за спасяване на човека. Той може да прекара и три дни с такъв слаб пулс. Ако мисълта на близките му е положителна, пулсът постепенно ще се ускори; когато близките на болния се молят за него, поддържат положителна мисъл, те ще го спасят.

Течните сапуни са в основата на епидемията от кожни заболявания

В последните години кожните заболявания се увеличават все повече и повече. Това са едни изключително досадни и упорити проблеми, които могат да бъдат болезнени, да смущават съня, да влошават качеството на живот и като цяло да занижат самочувствието на човек.

Според д-р Маккена от Университета на Източен Съсекс една от причините за тези кожни проблеми се крие в течните сапуни или по-точно в един консервант, който се използва в тях. Той се казва метилизотиазолинон и причинява тежки алергични реакции при някои хора, пише вестник „Дейли мейл“.

Тази химическа съставка се слага рутинно в разнообразие от козметични продукти, но най-вече се намира в течните сапуни, в душ-геловете, във верото за съдове и в мокрите кърпички.

Метилизотиазолинонът е известен още и като Kathon CG. Той е използван в козметиката най-вече през последните десет години, тъй като предотвратява растежа на бактерии и дрожди.

Проблемът е, че макар и да е антибактериален, той предизвиква тежки алергични реакции, ако се прекали с употребата му. Едно от тези заболявания е контактният дерматит (възпаление на кожата, причинено от контакт с дразнещо вещество).

През 2013 г. лекарите в САЩ го обявиха за алерген на годината, а лекарите във Великобритания искат да го забранят за употреба в козметиката, която се предлага на Острова.

Ако имате кожни проблеми, най-добре е да спрете да употребявате всеки продукт, който съдържа този химикал, а най-разумно е да си купувате старомодните сапуни във вид на калъп.

Освен това след всяко миене на ръцете използвайте овлажняващ крем, за да помогнете за подобряване на състоянието на сухата кожа.

Когато пък миете съдовете си, винаги използвайте ръкавици, които да предпазват кожата на ръцете ви.

БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВИ ПРЕДИ 681г. до 2137г.пр.хр.

БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВИ ПРЕДИ 681г. до 2137г.пр.хр.

"Българите — това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът" Магнус Феликс Енодий, 486 г.епископ на Павия (Италия), летописец, автор на над 500 произведения

Едва ли има на света друг народ, който така слабо да по­знава своята история.
Ние имаме големи учени историци, издадени са монументални исторически трудове, но академичният им научен език е недостъпен за простосмъртните,а учебниците по история са написани толкова скучно, сякаш авторите им са имали едничката цел: да накарат българ­четата, още едва проходили, да намразят историята на своя народ – и за съжаление, тази цел е вече почти постигната;
от друга страна това незнание се дължи и на многократ­ното пренаписване на историята, нагаждайки я всеки път към интересите на властващата политическа сила, та човек не само ще се обърка, но може и да се побърка; а може би причината е по-отчайваща: старата наша история надвишава сегашното ни жалко самочувствие като народ, сравнението с миналото ни потиска и ние не искаме да си го спомняме…

Тъй или иначе, България е най-старата европейска държава, която не е сменила името си през вековете.
Испания е Испания от 1479, Швейцария е Швейцария от 1291 година, Швеция е Швеция от началото на XI век, Полша е Полша от края на X век, Франция е Франция от 843 година, Англия е Англия от 827, а България е България от 681 година. Така пише в учебниците по история. Така знаех и аз.

Но преди осем години пристигна у нас един унгарски професор да търси надгробната плоча на не знам кой си техен крал, умрял някога в България; плочата я намерихме зазидана в стената на една селска черква и нямаше как да му я дадем, но за утеха го заведохме в кръчмата и там унгарският професор, може би от яд, че не му дадохме тази ценна реликва, или за да изтъкне своя патриотизъм, още преди да пийне от първата ракия, се провикна:
- Как е възможно да броите началото на своята държава от 681 година след Христа, когато още през 2137 година преди Христа сте имали българско царство на север от Китай и по време на слънчевото затъмнение на 22 октомври същата 2137 година преди Христа сте победили китайците, както пишат тъжно техните летописци в хрониките си; победили сте ги, защото китайците били прост народ и се уплашили от затъмнението, а прабългарите знаели предва­рително за него и нарочно нападнали същия ден; аз, вика унгарецът като отпи от ракията, това го знам, защото покрай тази ваша държава е поминувало и нашето мад­жарско племе, ние, вика, с вас сме от едно коляно и от една кръв; не по друга причина, а за да спасят империята си от не­удържимите набези на българите, предвождани от своя хан Тимоти от рода Дуло (от същия род са, както знаете, и Кубрат, и Аспарух, и Крум, и прочие), китайците започнали да строят Великата китайска стена, но не успели още да я довършат и ето ги – българите се задали пак откъм север, тогава китайците качили върху стена­та китайки-циркаджийки и онези сурови българи, като видели китайките да мятат голи кълки, се прехласнали и докато се прехласвали, китайският мравуняк продължавал да гради нататък стената; като разбрали измамата, прабългарите напопържали ки­тайците, пришпорили конете си и препуснали на запад подир слънцето да търсят края на стената;
те препускат, китайците градят, те препускат, китайците градят – така българите стигнали до пустинята Такламахан, напоили конете си в реката Тарим и се разделили на две: едни­те тръгнали на север, другите – на юг. Ха наздраве!

Тези, дето тръгнали на север, прехвърлили планината Тяншан и нарекли най-високия връх на името на своя бог Тангра – така се казва върхът и досега – Хан Тенгри, а хребета, по който препускали, нарекли на себе си – Болгар; продължили нататък, прекосили планините Памир и Хиндукуш и тук, където сега е северен Афганистан, основали вто­ра държава, наречена също България, но понеже другите народи не можели да произнесат ъ-то във вашия език, наричали държавата ви Балхара (Балх), Болгар или Булгхар, а гърците я наричали Бактра или Бактрия (то аслъ кой може да произнесе правилно името ви: рус­наците ви викат балгари, англичаните – балгейриън, французи­те – бюлъгар, немците – булгарен, арабите – бурджан, ний, унгарците, сега ви викаме булгар, а преди сме ви викали пол-гар, булгар ви наричат и арменците, чехите ви наричат булхар, украинците – балхар, индийците – балгхар, персийците – бол­гар…).

Другите българи, дето тръгнали на юг, прекосили Тибет, и забележете – вика унгарецът, допивайки първата ракия, -живели известно време край планината Мадара, после пре­хвърлили Хималаите, минавайки през прохода Шипка, и слез­ли в Индия, опъвайки юртите си край река Тунджа; после тези българи отишли към Ефрат, в Месопотамия, и там основали третата българска държава; наричали на­рода балхарис, сиреч българи, царицата им носела същото име – Балкис, това е Савската царица, описана в Библията, дето ходела да задава гатанки на Соломон през 1001 година преди Христа.

По-късно тези българи тръгнали на запад, заселили се в Египет, в областта Сакар, после поемат на север и стигат до Балканския полуостров, планината, където спират, наричат Сакар планина, реката край нея кръщават Тунджа, прохода, през който прехвърлят Балкана на север, наричат Шипка, а све­щената си планина – Мадара; те носели със себе си тези стари и далечни имена, както европейците са занесли в Америка имената на своите стари градове – Лондон, Париж, Москва, Берлин, Ню Орлеанс, Ню Берн и т.н… Ха наздраве!

Но да оставим Савската царица да задава гатанки на цар Соломон, а ние да видим какво правят ония българи на север, дето основаха държавата си Балхара под планината Памир.
Девизът на тези прабългари някога бил: „Не замръквай, където си осъмнал!”, после станал: „Не умирай, където си роден!”, но тук, под сянката на Памир, им харесало и започнали да градят градове, да сеят жито и да развъждат добитък, да добиват желязо и мед, да украсяват жените си със сребро и злато; древногръцкият историк Страбон нарича Балх, столица­та на Балхара, „перлата на Азия”, тук през VI век преди новата ера пророкът Заратустра[2] е написал свещената си „Зенд-Авеста”.
Кога е било основано това прочуто царство, не се знае, това се губи из мъглата на вековете, вика унгарецът, като от­пива от втората ракия, но известно е, че египетският фараон Рамзес II, съблаз­нен от богатствата на Балхара, се опитал да я завладее през 1275 година преди раждането на Христос, и докато българите разгромявали войската му в подно­жието на Памир, Мойсей решил да избяга от Египет и повел поробените евреи през пустинята към обетованата земя Ханаан, така че вашата история е по-стара от Библията, вика ун­гарецът, и вий, българите, сте спасили бедните евреи не само през Втората световна война, но и 33 века по-рано.

През 329 година преди Христа и Александър Македонс­ки нахлул в Балхара, но до бой не се стигнало – вместо войс­ка, насреща му излязла принцесата Роксана и го попитала: „Какво търсиш тук, Александре?”; пленен от красотата й, той отвърнал: „Намерих повече от това, което търсех”, паднал на колене пред нея и я помолил да му стане жена и царица на света (това била първата – и единствената – жена на Александър, и тя била българка!); на другия ден се качили двамата навръх планината Хиндукуш – Аристотел му бил казал, че там е краят на света и отвъд тази планина се плискал безкрайният световен океан, но като погледнал от върха на изток, Александър видял, докъдето стигало човешкото око, безкрайни поля и планини – и заплакал, защото разбрал, че няма да може да завладее целия свят, поболял се и скоро след това умрял. Просъществувала тази велика ваша държава до 230 го­дина след Христа, когато я покорява персийският цар Арташир I.

Далече преди това обаче, неизвестно защо, старият цар Кардама оставил престола на сина си Ила, прехвърлил се на юг през Памир и основал в Северна Индия четвъртата българ­ска държава. Наричала се тя също Балхара и просъществувала едно­временно със старата Балхара много векове. Споменът за нея е запазен в индийските веди – в „Адхарва-веда”, написана на санскрит през X век преди Христа.
Нещо повече – индийски царе до X век след Христа продължавали да се наричат Кардамити, както династията на Бурбоните във Франция или на Романовите в Русия, а пред името си слагали титлата балхара – името на древната държа­ва се превърнало в титла, както името на Цезар.

Оттогава са и общите ви думи в двата езика: уча, чета, будя, баща, татко, лик, хубав, китна, шал, сандал, тава, халка, чорба, компот, соя и много други.

Бежанци от покорената памирска Балхара тръгват на север и край днешния град Самарканд основават петата българска държава, а голямото езеро, до което стигала гра­ницата им на изток, нарекли на себе си – Балхаш; просъще­ствувала тази държава до VII век след Христа; други от победените българи тръгват на запад, прекося­ват пустинята Каракум и основават на изток от Каспийско море шестата българска държава, кръщават морето Болгар дингезе (Българско море), така се наричало то до Късното средно­вековие, а планината, в подножието на която спират, наричат Балхани – както и вие наричате най-голямата си планина в днеш­на България; трети от българите отиват отвъд Каспийско море и там основават седмата българска държавица, наречена Балкария (така се нарича и до днес тази автономна републичка в Руската федерация), а градовете си нарекли пак със старите български имена Балхар и Булкар-Балх; четвърти от българите, водени от вожда си Вунд, през 127 година преди Христа прехвърлят планината Кавказ и се заселват в земите на днешна Армения, там основават осмата българска държава, нарекли местността Булхар, главния си град – Балк, тези имена те носели до IX век след Христа, а една от реките там и сега се нарича Балгаручай. Където и да идат българите, все носят името си и, макар изкривено от произношението на съседните народи, го оста­вят след себе си като светли стъпки по картата на тъмния ази­атски континент.

Прекрачвайки от старата в новата ера, българите пре­крачват от Азия в Европа – стигат до Азовско и Черно море и там митичният цар Авитохол, както свидетелства „Именникът на българските ханове”, основава през 165 годи­на след Христа деветата българска държава, призната – нещо нечувано – дори от гърците и наречена от самия византийски патриарх Никифор:[3] ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ!

Вий, вика унгарецът като допи втората ракия, и тази България не броите, защото била на друга територия.

Кое, обаче, е по-важно: земята, където се намира държа­вата – или народът, който е основал всичките тези български държави? Прочула се тази Стара Велика България най-много при хан Кубрат. Този хан Кубрат (който си е жив потомък на Атила, „бичът Божий”, но тури му пепел!) незнайно защо расъл в Константинопол, изучил се там, образовал се и приел христи­янството през 619 година – през същата година, когато Мохамед започнал да пропо­вядва в Мека исляма, а застанал начело на Велика България през 632 година, когато умира Мохамед. Това за образованието не го казвам случайно, вика унга­рецът, защото вий, българите, след този Кубрат имате само един учен цар – Симеон Велики, който също живял в Констан­тинопол и учил там в най-стария европейски университет – Магнаурската академия, а всичките ви по-сетнешни царе, до последния, са прости и необразовани. Тъй че напразно вий се отричате от прабългарите, вика все по-ядосано унгарецът и си поръча третата ракия, ако има нещо свястно във вас, наследили сте го от тях, защото те не са били монголци, както ви разправят, нито пък хуни или тюрки, а индоевропейци със загадъчни космичес­ки познания.

За разлика от безпросветните италианци, които в 1600 години след Христа изгарят на кладата Джордано Бруно, поне­же твърдял, че Земята се върти около Слънцето, прабългарите не само знаели това – издълбаното върху надгробните им камъни Слънце с кръжащите около него 6 пла­нети е било нещо като техен държавен герб (по-късно, след насилственото покръстване, богомилите го превърнали в свой сакрален знак), та още през 4768 година преди Христа тези умни прабъл­гари изчислили, че Земята се завърта около Слънцето за 365 дни и една четвърт от деня без малко и пресметнали това „без малко” с невероятна точност: съпоставяйки движението на Земята с движението на Юпитер, те уточнили, че Земята обикаля около Слънцето за 365 дено­нощия и 2422 хилядни от денонощието, което е с половин секунда по-малко от абсолютно точ­ното астрономическо време, измерено днес. Основавайки се на тези свои астрономически знания, прабългарите създали най-съвършения календар, известен досега: годината започвала в деня на зимното слънцестоене, на 22 декември; този ден, понеже слънцето стои, бил обявен за нулев, останалите 364 дни били разпределени в четири сезона, по 91 дни; всеки сезон бил разделен на три месеца, първият месец от сезона имал 31 дни, останалите два – по 30; по този начин първият ден на първия месец от зимния сезон съвпадал със зимното слънцестоене, първият ден на първия месец от пролетния сезон – с пролетното равноденствие, първият ден на първия месец от летния се­зон – с лятното слънцестоене, първият ден на първия месец от есенния сезон – с есенното равноденствие. На всеки че­тири години високосният ден се прибавял преди първия ден на седмия месец – в деня на лятното слънцестоене, също бил нулев ден, прабългарите го наричали ени, днес го нари­чаме Еньовден.

Унгарецът надигна третата ракия, отпи една бавна глътка и продължи:
- Ученият хан Кубрат обичал да наблюдава нощното небе и да чете по звездите съдбата на хората и на народите.
В една такава нощ, като се взирал в залязващите Плеяди, той видял, че неговата звезда угасва, спомнил си за брата си Самбат Кий, който основал града Киев и го кръстил на свое име, после заминал на запад подир залязващото слънце, ос­новал там грамадна държава, дето са сега Чехия, Словакия, Унгария, Прусия и Полша, но не я нарекъл България (така че няма да я броим), нарекъл я в чест на дедите си Дулоба – „Стра­ната на Дуло”, другите народи пък я наричали на неговото име: от Самбат – Само, но като умрял Самбат Кий и държавата му загинала; та Кубрат си помислил: „И моята държава ли ще умре след смъртта ми?”, повикал петимата си синове – Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек – и им рекъл:
- Синове мои, свършват земните ми дни.
- Олеле, тате, недей! – проплакал най-малкият, Алцек. -Какво ще правим без тебе?
- Сега ще ви кажа – рекъл Кубрат. – Баяне, я вземи оня наръч пръчки. – Баян отишъл и взел наръча пръчки, който ле­жал до огнището, където мъждукал свещеният неугасващ огън.
- Ха сега се опитай да ги счупиш всичките наведнъж -казал му Кубрат.
Баян бил най-възрастният, най-силният от синовете на Кубрат, затова му викали Батбаян. Ударил той снопа пръчки о коляното си – не се чупят. Ударил втори път – пак не се чупят. Трети път ударил с все сила – същото.
- Не мога – рекъл, – тате.
- Нека опитат и другите – казал Кубрат.
Опитали един по един и другите четирима синове на Куб­рат, но никой не могъл да счупи наръча пръчки.
- Дайте ги сега на мен – рекъл Кубрат.
Подали му наръча, той взел да измъква от него пръчките една по една и с лекота ги чупел – една по една.
- Еее, така и баба знае! – извикали в един глас синовете му. – Една по една всеки може.
- Точно така – казал Кубрат. – И вас, ако се разделите след моята смърт, един по един всеки ще ви пречупи. Ако сте заедно като този наръч пръчки, никой няма да може да ви побе­ди. Разбрахте ли?
- Тъй верно, разбрахме! – отвърнали в един глас петима­та му синове.
- Какво разбрахте?
- Съединението прави силата.
Като чул тези хубави думи, великият хан Кубрат се ус­михнал щастливо и издъхнал.
Тези хубави думи „Съединението прави силата” вий сте ги изписали и върху герба си, вика унгарецът, като отпи втора глътка от третата ракия, но тежко ви и горко, ако спазва­те този завет като Кубратовите синове.
Защото още не бил изстинал трупът на стария хан – и синовете му се скарали кой да седне на бащиния трон.
- По старшинство на мен се пада – казал Батбаян.
- Тая няма да я бъде, ти да ни командваш – рекли четири­мата му горди братя.
На другия ден погребали баща си по християнски, както им бил заръчал, погребали го заедно със скиптъра и меча му, защото не могли да поделят и тях.
Народа на Велика България обаче поделили на пет равни части и всеки застанал начело на ордата си.
- Аз оставам тук, на бащината си земя – казал Батбаян.
- Аз поемам на север – казал Котраг.
- Аз на юг – казал Аспарух.
- Тогава аз тръгвам на запад – казал Кубер.
- Аз идвам с тебе, бате – казал Алцек. И поели в четирите посоки на света.
Хазарите това и чакали. Щом ордите на четиримата бра­тя залезли зад хоризонта, нападнали Батбаяна и след две-три години от Старата Велика България останал само спо­менът. Котраг повел ордата си на север – все по Волга, все по Волга, препускали, препускали… и като стигнали там, където река Кама се влива във вели­ката река, Котраг спрял и се огледал – на изток се синеел об­лакът на планината Урал, на север и на запад зеленеели без­крайни гори и поля.
Било лятото на 665 година. Хан Котраг слязъл от черния си кон и забил меча си в рохкавата земя:
- Ето тук ще съградим град и ще го наречем Болгар, тук ще бъде моята България!
Това била десетата България. Наричат я Волжка Бълга­рия, а заради богатството й в ония времена я наричали Сребър­на България.
През X век сребърните българи приели от арабите исля­ма, имали те велики царе и още по-велики поети; дала е тази ваша България велики поети и други велики люде и на Русия, защото, както е известно, вика унгарецът, като отпи пак от ракията, великата руска поетеса Анна Ахматова се отказа­ла от бащиното си име Горенко и се нарекла на българския си прапрадядо хан Ахмат; корените на другата велика поетеса Марина Цветаева също са оттам, и Гогол е оттам, оттам е и великият бас Шаляпин, руски­ят цар Борис Годунов е българин, и Суворов, и Кутузов, дето победи Наполеон, и Ермак, дето завладя Сибир и го хариза на руснаците…
Тази славна и богата държава просъществувала до 1278 година, когато след половинвековни отчаяни битки била зав­ладяна от татарите на Чингиз хан, но българите съхранили своята свяст и, мине – не мине век, вдигали бунтове – и срещу татарите, и срещу руснаците, за­това през 1937 година Сталин ги разпилял из лагерите в Сибир, но и днес, както е известно, те отново надигат глава и искат държавата им да се казва България.

Тук унгарският професор млъкна и се замисли. Ще из­ползвам мълчанието му да добавя още няколко думи за тази България.
За разлика от нашата България, която няма запазени стари летописи (за което ще стане дума по-нататък), през 1680 година летописецът от Волжка България Бахши Иман събира в сборника си „Джагфар Тарихъ” („Исто­рията на Джагфар”) древни български хроники, написа­ни през предишните 4-5 века; от тях става ясно, че върху територията на Волжка България много векове преди това е имало друга прабългарска държава, наречена Идел; в една от хрониките – „Хон китабъ” („Книга за хуните”) на Кул Гали, се твърди, че историята на българите започва 33 000 години преди Христа и че българската цивилиза­ция е съществувала паралелно или по-рано от цивилиза­цията на Шумер, с която сме имали един и същ корен, че Троя е бил български град и етруските са прабългари, из­бягали от този град, че египетските фараони също са били прабългари, а ацтеките, инките и майте са потомци на прабългарите, преплавали океана или преминали по ледо­вете от Камчатка в Аляска; с турците пък, които ще ни поробят след 7 века, сме били родни братя и сме имали общ праезик (затова много от думите, които смятахме за турски, се оказаха прабългарски)… Моят кураж ми стигна да се върна до 2137 година преди Христа, когато за пръв път българите се споменават в китайските хроники; да се върне по-назад в мрака на вековете оставям на някой свой колега с по-храбро въображение.

Унгарецът отпи бавно от чашата си и продължи:

- Кубер поел на запад, след него препускал Алцек, пре­хвърлили Карпатите и се спуснали в Панония, в равнината край реките Тиса, Дунав и Сава, където е днешна Унгария; понечили да основат държава и там (просъществувала тя само година-две, така че няма да я броим), аварите обаче по­срещнали на нож българите, след няколко сражения Кубер бил победен и побягнал с дружината си на юг и като стигнал, където е днес Македония, основал там край Битоля и Прилеп единадесетата българска държава; именно срещу тази България, която напирала да превзе­ме Солун, се отправил на поход през 688 година византийски­ят император Юстиниан II Носоотрязания и едва не бил пленен и побягнал позорно, както пише във византийските хроники, а войниците му били избити от прабъл­гарите на Кубер.

По-късно, след век и половина, тази Куберова България се съединила с Аспаруховата България – вероятно това е бил тайният замисъл на двамата братя… Алцек продължил на запад, стигнал до страната на фран-ките, крал Дагоберт го приел с радост, но през нощта заповя­дал всичките българи да бъдат изклани; Алцек се събудил от виковете на умиращите и с остана­лите живи мъже и жени побягнал на юг през Алпите. Било зима, как са оцелели, не е известно, но през пролетта се появили в горната част на Италийс-кия ботуш и продължили да слизат надолу, през Ломбардия, Тоскана и Умбрия, стигнали до Рим и Неапол, оставяйки след себе си вечното свое българско име: Булгаро (край Бергамо), Булгаро грасо (край Комо), Тера Булгарорум (край Римини), Монпге Булгаро…
Не успял Алцек да основе дванадесетата българска държа­ва, но неговите българи оставили из Апенините не само името си, но и кръвта си:
Данте, вика унгарецът, е от българския род Алдъгьори, и Борджиите са българи, и Верди е българин, а Паганини напра­во си е потомък на българския хан Паган…

Между нас да си остане, сниши гласа си унгарецът, един потомък на вашия Кубрат, наречен Арпад, дошъл по нашите земи и през 889 година (да не ме чуй някой унгарец!) основал Унгария…

А кой основа вашата – дванадесетата българска държа­ва през 681 година? – провикна се унгарецът, като гаврътна ракията си. – България, дето стана най-голямата държава в Ев­ропа, от Киев до Атина и от Черно море до Адриатика, че и Пеща, днешната унгарска столица, влизаше в пределите й! Що не я основаха славяните, дето от два века се мотали из Балканския полуостров, що не я основаха траките, дето са там от 1500 години?

Ами защото прости хора държави не могат да правят. От славяните вий наследихте загадъчния мързел и бленуването, а от траките – анархизма и забравата, затова не помните и соб­ствената си история. Тука унгарският професор стана, качи се на автомобила си и си замина. Сигурно прекаляваше той в приказките си, но някакъв прапраспомен заброди из тъмните пещери на кръвта ми и ме будеше нощем, зарових се в разните стари и нови истории и се оказа, че такива Българии наистина е имало, един автор раз­казва за една, друг – за друга, трети яростно ги отрича, а ние всички нехаем…

И тъй ден след ден, век след век – „Било ли е, не е ли било?” – и всичко потъва в мъглата на вековете и, уви – в мъгла­та на нашата памет. Другите народи провъзгласяват за истина и най-малката вероятност, а ние погребваме и най-големите истини под кръста на съмнението. Кое е по-добро?

Повече може да намерите в книгата „Български хроники” Стефан Цанев