10-те най-вълшебни гъби – лекуват от рак до диабет и алкохолизъм
Все повече съвременния хомо сапиенс проглежда за лечебните свойства на Гъбите. Според някои изследователи тяхната сила да лекуват дори рак се дължи на способността им да изсмукват особени химически субстрати от дърветата, по които растат. Така се оказва, че определени гъби са своего рода лаборатория, в която те улавят или сами произвеждат безценни за здравето биологично активни съставки. Фунготерапевти от дружеството по лекарствените гъби в България изготвиха класация на 10-те най-лечебни мицела в света. Ето тяхната история и неподозираните им целебни свойства.
1. Гъба Шиитаке (Lentunula edodes)
Гъбата Шиитаке, например в древна Япония я наричали Гъба на спящия Буда”. Считали, че тя е подарък именно от Буда, който след дрямка се събужда и отново я зарежда с целебни сили. Лечителите на императора я използвали при симптоми на захарен диабет.
Същата гъба се използва широко и в народната медицина в Югоизточна Азия. Така се оказва, че това природно чудо има близо 3-хилядна история на култивиране и използване.
Японците още почуквали със специални за целта дървени чукчета по кестеновите дънери с прорасли по тях гъби. Така според вярванията искали да събудят силата на Буда, но всъщност стимулирали нарастването на мицела.
Още преди 600 години по време на династията Мин са давали профилактично Шиитаке на Императора и придворните му преди есенно- зимния сезон за повишаване на съпротивителните сили. За това още я наричали и „Гъба-император”.
Шиитаке е най-добре изучената гъба. Основното и действие е противотуморното, благодарение на съдържащия се в нея полизахарид лентинан, който въздейства чрез имунната система. В Япония по настоящем лентинанът е одобрено лекарство за лечение на рака на стомаха, а Института за Военно- медицински изследвания на САЩ във Фредерик, щата Мериленд, определя лентинана като едно от най- активните вещества за защита от радиация. Дори саркома на Капоши се поддава на лечение с лентинан.
Както е известно в резултат на мутациите в организма на човека постоянно се образуват онкоклетки. Но организмът има естествена защите против тях.
Едно от най-важните средства за защита – това е веществото перфорин, което “перфорира” обвивката на раковата клетка, причинявайки нейната смърт.
Лентинанът активизира макрофагите и Т-лимфоцитите, които се насочват към тумора и започват изработването на перфорина. Перфорина е основният показател на защитеността на организма от рак. Ако има доброкачествени образувания по кожата, то нивото на перфорина е 60 % от нормата, ако има доброкачествени тумори, то нивото е 40 %, ако падне по-ниско – това е пряка заплаха от онкологично заболяване. Противотуморният индекс на Шиитаке е 45, действието е пролонгирано (привикване след 2-3 г.).
– Втората уникална група вещества, които съдържа Шиитаке са “гъбените фитонциди”, изпаряеми съединения, които притежават способността да се борят с всякакви вируси, включително и с този на СПИН. Шиитаке има изразено антивирусно действие. Тя стимулира производството на интерферон.
– Шиитаке изхождайки от нейното въздействие на факторите на клетъчния и хуморален имунитет е великолепен имуномодулатор. Тя е ефективна при автоимунни заболявания благодарение на имунокорекцията.
– С гъбата Шиитаке може да подкрепите вашата имунна система и да постигнате оптимално здраве. Голям брой изследвания, извършени през последните десет години установяват уникална съставка на гъбата Шиитаке – еритаденин , който понижава нивата на холестерола, независимо какви мазнини са давани. Дори когато на лабораторните животни се дава диетичен протеин, богат на метионин /учените, изследващи аминокиселини са открили, че усилва образуването на холестерола/, еритаденинът все още понижава нивата на холестерола в зависимост от дозата. Хипохолистеринемичната активност на препарата е проявена при доза 100 мг/кг.
Изследванията откриват още, че гъбата Шиитаке е най-добрият хранителен източник на силен антиоксидант – L-ерготионеин, открит благодарение на нов аналитичен метод. Този антиоксидант се съдържа в гъбата в количество 40 пъти повече от това, което е открито в пшеничния зародиш.
– Ефективно намалява артериалното налягане; при понижено налягане не се препоръчва.
– Намалява способността на тромбоцитите към агрегация, възпрепятства образуването на тромби и подобрява реологията на кръвта. Профилактичният прием на аспирина за сърдечно-съдовите пациенти става ненужен. От друга страна при склонност към кръвотечения и тромбоцитопения назначаването на Шиитаке е противопоказано.
– Притежава противобактериално действие, потиска патогенната микрофлора.
– Оказва противовъзпалително действие, в т.ч. на лигавиците, т.е. способен е да заздравява ерозиите и язвите в стомашно-чревния тракт.
– Възстановява формулата на кръвта.
– Бори се с низшите гъбички.
– Намалява захарта в кръвта при захарен диабет, при това даже при инсулинозависима форма.
– Възстановява миелиновата обвивка на нервните влакна, благодарение на което е ефективна при разсеяна склероза.
– Великолепен хепатопротектор (защитава черния дроб).
– При психо-неврологични заболявания дава тласък към ремисия.
– Единствената гъба, която може да даде алергична реакция, но масленият препарат не дава такъв ефект, което позволява да се назначава на деца след 5 години по 1 капсула или 1 ч.л. на ден.
Гъбата Шиитаке, която се ползва под формата на хранителна добавка е отгледана по особени технологии от фармацевтична японска култура (да не се бърка с хранителната деликатесна гъба Шиитаке, която има сладък карамелен привкус.).
Култивирането й в Щатите се увеличава по-бързо от това на която и да е друга гъба. Месестият й вкус подхожда на почти всяко ястие, и наред с чудесните си кулинарни качества, гъбата притежава лековити свойства. Дори сред останалите гъби шиитаке има високи хранителни стойности: тя съдържа всички основни аминокиселини, както и еритаденин – уникална аминокиселина, която според някои учени понижава холестерола.
Шиитаке е също богата на желязо, ниацин и B витамини, особено B1 и B2.
Изсушена на слънце, тя е богата на витамин D. Запарки от култивираният й мицел съдържат полизахарида KS-2 – пептид, който съдържа аминокиселините серин, треонин, аланин и пролин.
2 .Мейтаке (Grifola frondosa)
MaitakeНаричат я Гъба-овен, а японското и название- „Танцуващата гъба”е свързано с нейната форма, която напомня танцуваща нимфа. В древността хората, които имали щастието да намерят тази гъба танцували от радост, тъй като през феодалната епоха за нея давали сребро, равно на теглото и (а тя по някога стигала до гигантски размери- повече от 50 см в диаметър и до 4 кг тегло). Използували я основно за намаляване на „злобата и болестите на живота” и за успокояване на нервите.
Расте в див вид в Япония и някои райони на Китай. Използува се традиционно в китайската и японска кухня.
Наричана е още „Гъба на японските гейши”. Гейшите били длъжни да опитват всяко от многобройните блюда на госта да не би да е отровно и така те били застрашени от напълняване. За да не напълняват, редовно приемали Мейтаке и ефектът бил отличен.
В англоговорящия свят, Мейтаке е известна като „горската кокошка”. Казва се че гъбата, която расте на снопове, прилича на настръхналата опашка на мътеща кокошка. По-рядко гъбата се нарича „овча глава”, а понякога и „кралят на гъбите” заради размера си. Латинското й име Грифола фрондоса. Грифола е името на гъба, която расте в Италия.
Някои учени вярват, че е получила името си от митичното същество грифон, което имало глава и криле на орел и лъвско тяло.
Фрондоса означава „като листо”, тъй като припокриващите се качулки на гъбите мейтаке наподобяват листа.
Мейтаке е вкусна кулинарна гъба, но японците я ценят и заради лековитите й свойства. Традиционно са я използвали като тоник за стимулиране на имунната система и увеличаване на жизнеността, и се е предполагало че предпазва от рак и високо кръвно налягане. Поради тази причина учените се насочили към ефекта й върху тези болести при началото на експериментите с мейтаке преди три десетилетия. В последните години гъбата е обект на голям научен интерес. В Медлайн, интернет база данни на Националната библиотека по медицина, съществуват повече изследвания на мейтаке от колкото на която и да е друга описана гъба.
Тъй като култивирането на мейтаке е скорошно изобретение, производителите успяват да станат независими от гъбарите едва през последните 2 десетилетия. Японската промишлена култивация започва през 1981 с 325 тона предимно за храна. Световното производство на мейтаке днес може би надхвърля 50 000 тона.
Употреба: помага при диабет, наднормено тегло, висок холестерол, високо кръвно налягане, рак на простата и пикочния мехур; защитава черния дроб и е силен имуномодулатор.
– Основно свойство – способност да намалява теглото. Топи мазнините и предотвратява констипацията.
– Нормализира баланса на половите хормони при жените, като намалява проявите на патологичния климакс, намалява или даже отстранява неприятните явления на предменструалния синдром като: раздразвителност, режещи болки, главоболие, слабост и умора.
– Способства за разнасянето на доброкачествени хормонозависими тумори, на образувания в щитовидната жлеза, на кисти с различни локализации, ефективна че при мастопатии.
– Ефективна е в съчетание с калций и с витамин D при остеопорози, особено в постклимактеричния период. Като профилактика на този процес се препоръчва приемане от всички жени след 50 годишна възраст.
– Три различни лекарства за борба с рака, извлечени от гъби, са одобрени от Японското Министерство на Здравеопазването. Най-известното от тях е PSK , което е най-продаваното противораково лекарство в света. То се добива от гъба, позната като каваратейк. В последните 10 години японски учени твърдят, че Мейтаке е по-ефикасна от PSK, тъй като химичната структура на полизахаридите и е различна от бета-глюканите, открити в други лечебни гъби. Известно в научните среди като бета 1.6 глюкан, който ефикасно стимулира клетъчната имунна реакция.
– Мейтаке намалява страничните ефекти на химиотерапията – слабост, гадене, намален апетит и окапване на косата.
– Нормализира холестериновия обмен, помага при сърдечно-съдови заболявания намалявайки атерогенните поражения на съдовете.
– Имуномодулатор, помага при лечение на алергични състояния.
– Противоонкологичен индекс 45, действие пролонгирано.
– Гъбата е много богата на меланини– черни пигменти с уникални свойства.
3. Рейши-Гъбата на дълголетието
Според вярванията на китайците Ганодерма е “вълшебният крал на билките” (Ganoderma lucidum, Ling Zhi). Наричат я още „Манентаке” и „Гъба на дълголетието”. Тя има дълга история на използване от 5000 години като лечебен препарат. Императорите от Великите японски и китайски династии превръщат консумацията на Ганодерма под формата на чай или извлеци във вид религиозен ритуал, осигуряващ дълголетие и жизненост.
Рейши се смята за “елексир на вечната младост”, обект на постоянното търсене от древните привърженици на Даоизма.
Тя е класифицирана като най-доброто от всички лечебни средства от домашната аптека, използвани от китайски лекари.
Рейши е няколко вида: червена, виолетова, розова, но най-лековитата е тази, която расте в Япония на сливови дървета. Използват се само млади гъби. Гъбата е дървесна, горчива на вкус. Много трудно се намира в природата. Спорите и са грапави, твърди и се закачат на всякакъв вид дървета, но могат да прорастнат само при определена температура.
Поради това е невероятно капризна гъба и рядко се открива в див вид. Ако имал късмет, на берача на гъби му било достатъчно един- единствен път да открие гъбата Рейши и пазейки в тайна дървото години на ред да събира реколта, продавайки я на китайските придворни лекари.
Линджи е много популярна в Азия. Това е най- древната гъба, използвана като лечебно средство.
Терминът „линджи” на китайски буквално означава „растение на душевната потентност” или „гъба на безсмъртието”. Китайският символ за това име се състои от три логографични знака – един за „шаман”, един за „молитва” и един за „дъжд”. Рейши се зове още „десет хиляди-годишна гъба” и „гъба на безсмъртието”, защото се вярва, че носи дълголетие. Днешното й име, под което е известна и на запад, идва от Япония. Гъбата е наричана още „лакиран нос”, заради лъскавата й повърхност, и „гъбата фантом”, защото се открива много трудно.
Заради високите си здравословни качества и отсъствието на странични ефекти гъбата придобива на Изток репутацията на първоелемент измежду лечебните гъби. „Линджи” сега е включена в американското „Ръководство по билкова фармакология и терапия” (American Herbal Pharmacopoeia and Therapeutic Compendium). Тайната на култивирането и е открита едва през 1972 г., когато един японски фермер успява да извлече култура от гъбата. В Япония и Китай екстракт от Рейши се използва практически при всички заболявания. Като митично свойство на гъбата се явява нейната способност да увеличава силата на духа и повишава позитивната емоционална нагласа.
Гъбата Рейши е царицата на адаптогените и превъзхожда дори женшена. Адаптогените имат три важни качества: безопасни са и нямат странични ефекти, действат върху цялото тяло и нормализират физиологичните функции. Рейши съдържа и органичен германий – елемент с функции на адаптоген.
В древността Рейши още получава названието “билката на светеца” или „слънчевата билка”. Линджи се смята за символ на небесната сила, на красотата, на щастието, богатството и дълголетието. Ганодерма дори се превръща в един от елементите на културата, изображенията и се срещат и в архитектурните орнаменти, и в живопистта и графиките и в религиозните сюжети. Тя е станала известна на Запад като „Източната вълшебна гъба”. Наричат я още „Елексирът на светците” и дори и приписвали свойството да съживява мъртвите.
Латинското име на гъбата е Ganoderma lucidum: gan означава „лъскава”, derm означава „кожа” и lucidum означава „бляскава”. Рейши е провъзгласена за царя на билковата медицина, като много билкари я поставят дори над жен-шена.
Рейши не е кулинарна гъба. Въпреки че някои хора правят чай от нея, тя се използва предимно с медицински цели, тъй като има много неприятен горчив вкус. Той се дължи на съдържащите се в рейши 119 вида терпеноиди – ароматни вещества, които имат противовъзпалително, антираково и антивирусно действие. Култивираният мицел на гъбата не горчи, така че хората които я приемат на капсули не бива да се притесняват от вкуса.
Рейши се счита за тоник. Като такъв, тя натрупва енергия и увеличава силата на организма, при все че билкарите й приписват краткотраен успокояващ ефект. Вярва се че витамин C помага за по-доброто усвояване на рейши от организма, затова учените препоръчват успоредния му прием с гъбата.
– Съдържа полизахарид ланостан, който подтиска образуването на антителата, т.е. подтиска алергическата реакция.Лечението на алергии с Рейши е дълго- 1- 2 години, но е сигурно и действено и е без никакви странични ефекти. На деца се избягва да се назначава.
– В същото време рейши отлично възстановява отслабнал имунитет, активизира функцията на Т-лимфоцитите, увеличава количеството на левкоцитите в периферната кръв, притежава интерфероноподобно действие, т.е. отнася се към имунокоректорите. Рейши е единствени източник на тритерпени, чиято молекулярна структура е подобна на стероидните хормони.
– Адаптоген, нормализира хормоналния фон в организма, възстановява функцията на надбъбречните жлези, което се отразява благоприятно при лечението на бронхиалната астма.
– Подобрява ретикулоендотелната система и адренокортикалната функция. Съдържа още RNA , което унищожава вирусите, като предизвиква отделянето на интерферон, олеинова киселина, циклооктасулфур, които подтискат отделянето на хистамин и LZ-8 имуномодулиращ протеин.
– Притежава противотуморна активност. Противораковия индекс е 45, и е с пролонгирано действие. Използва се заедно с Шиитаке и Кордицепс. Такова съчетание потенцира противотуморното въздействие на тези гъби. Основните антитуморни съставки на Рейши са полизахаридите и елемента германий.
– Рейши притежава следните качества на препарат за лекуване на рака:
Стимулира и подпомага имунната и ендокринните системи, предотвратява появата на тумори, подобрява циркулацията и премахва вредните свободни радикали.
Спира синтезата на ДНК в раковите клетки и активността на ензимите в туморните образувания, генерира макрофаги, регулира Т- и B-лимфоцитите и по такъв начин спира развитието на раковите клетки.
Намалява токсините и облекчава страничните ефекти и болките при химио- и лъчетерапия.
Стимулира детоксикацията на черния дроб, стимулира регенерирането на нови клетки в него.
Помага при ракови асцити, подобрява апетита, облекчава болките в последните стадии на рака.
– Един от най-ефективните гъбени препарати при сърдечно-съдови заболявания. Усилва работата на сърцето, способства за нормализацията на холестериновия обмен и особено подобрява състоянието на съдовете, препятствайки тяхното атерогенно поражение, разтваря съсиреците в кръвта, има антиоксидантни своийства и извежда свободните радикали. Препоръчва се по време на възстановителния период след прекаран инфаркт или инсулт.
– Лечение на всякакви бъбречни заболявания.
– Лекува епилепсия. Това рядко свойство е забелязано през 17 век, когато с Рейши е бил излекуван наследникът на Микадо (официалната титла на Японския император).
– Проявява хипогликемично действие при захарен диабет.
– В клинични условия подобрява клиничното самочувствие на болните. Те по-добре понасят курсовете на химиотерапия и лъчелечение.
– Ефективна при много видове аритмии.
– Оказва успокояващо действие на ЦНС при безсъние, разсеяност, мигрена и тумор- индицирани болки.
– Оказва противокашлечно и отхрачващо действие.
– При респираторни заболявания повишава специфичните и неспецифични имунни своийства, включително на ниво клетка, има ефикасно антиалрергично действие, предпазва клетките на дихателните пътища, облекчава симптомите на хронични заболявания на респираторната система, понижава температурата.
– Подпомага за отпускането на гладката мускулатура в бронхите и червата.
4.Кордицепс (Cordyceps Sinensis)
Кордицепсът расте при много студени условия в Цинхай-Тибетските гори, от 2000 до 4000 метра надморско равнище, при силен недостиг на кислород. Събирането му е трудно. В китайската провинция Дзилин расте и тъй нареченият Северен Кордицепс. Това е друг вид Кордицепс- Cordiceps militaris (L.).
Един килограм висококачествен субстрат на кордицепса струва над 3 хил. долара.
Това е много рядка гъба, притежаваща уникален цикъл на развитие. Тя паратизира на гъсениците на определен вид пеперуди- Hepialide („пеперуда-прилеп”).
При приближаването на гъсеницата гъбата изхвърля спори, които проникват в нея през кожата. Спорите прорастват едва когато гъсеницата се зарива в земята, за да прави пашкул. За отбелязване е, че загиналата гъсеница не гние, вероятно кордицепсът произвежда вещества, които възпрепятстват процесите на разлагане. Във връзка с това в онкологията го назначават при некроза на инфилтратите и той спира процеса на некроза.
Чудесата на гъбата Кордицепс са познати в Китай от най-малко 1000 години, и гъбата там се счита за национално лековито съкровище, скъпоценен и на практика свещен тоник. Като хранителна добавка тя повишава енергията и жизнеността. Кордицепс е една от най-безопасните медицински храни. Гъбата се използва за лечение на чернодробни заболявания, рак, ангина пекторис, сърдечна аритмия, бронхиални проблеми, анемия, туберкулоза, жълтеница, емфизема, безплодие и сексуални смущения. В традиционната китайска медицина кордицепс подхранва Ин, стимулира Ян и съживява меридианите на белите дробове и бъбреците.
Гъбата има дълга писмена история в Китай. Първото й споменаване датира от 620г.сл.н.е. по времето на династията Танг. Литературата от този период описва странен организъм който живее високо в планините на Тибет и може да се превръща от растение в животно и обратно.
Латинският произход на името „кордицепс” е следният: „корд” означава „бухалка”, „цепс” означава „глава” а „синенсис” означава „китайски”.
Противораковият индекс на гъбата е висок – 60, но действието й е кратковременно (не повече от половин година), като въздейства най- много на лимфата и кръвта. В онкологията е приложима главно при лимфоми, лимфогрануломатози, тромбоцитопении и други заболявания на кръвта. При изредените заболявания, а също и при тумори на главния мозък я назначават първично. В такива случаи се препоръчва използването на екстракт от гъбата по 3 капсули 3 пъти дневно в съчетание с Рейши и Агарикус (последната също по 3 капсули от по 250 мг 3 пъти дневно).
Кордицепсът става популярен в света след високите постижения на китайските лекоатлетки през 1993 г.
Те са приемали Кордицепс по време на тежките тренировки на голяма надморска височина.
Кодрицепс съдържа кордиципин или дезоксиаденозин и кордицигинова киселина. Той спомага за по-доброто усвояване на кислорода и по-лесно справяне на организма с хипоксията и ацидозата. Кордицепсът съдържа още белтъчини, аминокиселини, ненаситени мастни киселини и микроелементи. “Златната билка” на Тибет е изключителен адаптоген, който:
- повишава енергийните нива на организма
- повишава имунитета
- подобрява белодробната функция и белодробния капацитет..
1. Кордицепса служи като натурален антибиотик.
Оказва бактериостатично въздействие върху няколко десетки патогенни бактерии, в това число пневмокок, стрептокок, златист стафилокок; има противовъзпалително действие аналогично на хормоните и не им отстъпва по ефективност. В това си качество Кордицпса дори е с по- висока ефективност от хидрокортизона.
2. В Центъра по Фунготерапия на Санкт Петербург използват Кордицепс при напреднали форми на рак на черния дроб, бъбреци, задстомашна жлеза, левкози, при онкология на мозъка и други.
В останалата онкология 2 пъти по 2 капсули от по 250 мг дневно е отлично допълнение към тройката Шиитаке, Рейши, Агарик.
3. Злокачествени новообразувания на различните органи, дори и в по късен стадий на заболяванията:
При тумори на главния мозък я назначават първично. Подобряване на функциите на поразения орган, подтискане на главното огнище на тумора (затова при злокачествените и особено при доброкачествените тумори на мозъка Кордицепсът дава стабилен положителен резултат). За болните с доброкачествен тумор на мозъка Кордицепса се явява като идеално средство за стабилно лечение.
4. Болести на кръвта:
Тромбоцитопенична пурпура (болест на Верлхоф). При левкози – стабилизиране на процеса и предотвратяване прехода на заболяването в злокачествен стадий. Специално при децата, при остра левкоза се назначава заедно с Рейши.
5.Болести на кръвоносните съдове на сърцето:
Кордицепс умерено и продължително увеличава кръвотока в коронарните съдове, увеличава устойчивостта към кислороден глад във връзка с което е актуален при сърдечно-съдови заболявания.
Способен е да регулира съотношението на калция и фосфора в кръвта (коронаросклероза, исхемическа болест на сърцето, стенокардия, инфаркт на миокарда, риск от тромбообразувания).
6. Кордицепсът много добре повишава хемоглобина след химио- и лъчева терапия, а също така лекува следлъчева кандидоза, използва се и като противогъбичен препарат (по 2 капсули от 250 мг дневно).
7. Антитоксично действие:
Кордицепсът подобрява динамиката на клетките в черния дроб, бъбреците, дробовете и обмяната на веществата на целия организъм а това способства за изхвърлянето от организма на тосичните вещества в това число и чревните отрови, лекарствени съединения и радионуклеотииди.
8. Болести на горни дихателни пътища:
Бронхит, пневмония, бронхиална астма, емфизем на белия дроб, туберкулоза и др. (кашлица, безсилие, изпотяване, задух, отпадналост като следствие на слаби дробове и т.н.)
9. Бъбречни болести:
Кордицепса помага за обмяната на веществата в бъбреците, и на динамиката на тъканите клетки в бъбреците, отслабва и възстановява патологичните и медикаментозните травми на пикочопровода. Премахва болки в краката и в областта на кръста , предотвратява полюциите и честото уриниране (гломерулонефрит, пиелонефрит, цистит и др.).
10. Болести на черния дроб:
Хепатит, профилактика на цироза на черния дроб, подобряване на обмена в клетките на черния дроб (хепатоцитите) за сметка на подобрено кръвоснабдяване и хранене като може да предотврати развитие на цироза.
11. Тази гъба е великолепен имуномодулатор. Особено се препоръчва при изтощени болни, при възрастни хора, а също така за профилактика на вирусни и бактериални инфекции.
12. Профилактичен и оздравителен ефект:
Реално Китайският Кордицепс е профилактика срещу развитие на практически всички заболявания.
5. Златната гъба- Агарикус Блазеи
Гъбата Агарикус Блазеи (Agaricus Blazei Murill) има няколко имена: „Златната гъба”, „Гъба на живота и дълголетието”. На конгреса по микология и фунготерапия през 2006 г в Ню Йорк Агарикус Блазеи е призната за най- перспективната гъба за лечение в онкологията и за употреба в геронтологията (наука за старенето).
Веществата съдържащи се в нея не само убиват онкоклетките, но и забавят процесите на стареене. Гъбата е открита и описана едва в 1965 г. от американския миколог Мюрил.
Националният Раков Център в Япония оповестява своите първи резултати от изследването си още през 1980 година. Също и в САЩ биват публикувани научни изследвания за тази гъба..
Agaricus Blazei Murill произхожда от бразилските дъждовни гори. Местните я наричали
„Гъбата на Бога” и я използвали като последно средство за помощ при сериозни заболявания.
Навсякъде по многочислените фрески и глинени фрагменти на ацтеките има изображения на тази гъба. Дълго време се е считало, че това е магическа или халюциногенна гъба, с която жреците докарвали в транс своите съграждани, но се оказало, че това е обикновенна ядлива гъба.
При изследване на коренните жители на тропическите гори недалеч от Сан Пауло, където основно живеят 90- 100 годишни ловци и рибари, учените установили, че биологичната им възраст била много по- малка от официалната. Те определили, че клетките на организма им се делят със забележимо по- малка скорост в сравнение с останалите хора, а това означава, че процесът на стареене се забавя. Те редовно приемали Агарикус Блазеи.
В див вид Агарикус е наричана „ Гъба- копче”, тя едва се подава от земята. Характерно за нея е много резкият и мирис, има необичаен кисело- сладък вкус. Местните жители я търсят с кучета и ежедневно я прибавят във вид на прах към сосове, месни блюда и при приготвяне на тинктури.
Сега в света са открити около 30 близкородствени видове на Бразилския Агарикус, но само този- Агарикус Блазеи Мюрел може да се похвали с такива лечебни свойства и само той носи името „Слънчевата гъба на ацтеките”
Агарикус е ефективна при рак в последен стадий когато се развива асцит (набиране на възпалителна течност в корема) или лимфостаза (застой на лимфата). Гъбата практически никога не предизвиква алергични реакции. Тя много успешно изхвърля от организма продуктите на метаболизма на раковата клетка, даже когато тя е в състояние на некроза (разпад).
След химиотерапия Агарикус възстановява микрофлората в червата, която в този момент е в плачевно състояние, нормализира работата на черния дроб и бъбреците. Освен това потиска развитието на гъбичните заболявания (аспергилиоза, кандидоза и др.), които също се развиват след химиотерапия.
Агарикус се използва не само в онкологията, но и за лечение на заболявания на стомашно- чревния тракт, черния дроб, бъбреците, пикочо- половата система, лимфата и кръвта, даже при епилепсия и автоимунни заболявания (мултиплена склероза, системна червена вълчанка, енцефалопатии, склеродермия, полиартрит).
Бразилската гъба Агарикус е способна да потисне всякаква патогенна гъбична флора и за това се употребява при микози на кожата, ноктите, влагалището, устата и др.
В геронтологията (наука за старенето) Агарикус се използва за лечение на възрастни хора и за всички, които искат да забавят стареенето на организма си.
Освен много ценни витамини и минерали Agaricus Blazei Murill има най- високо съдържание на полизахариди от всички познати лечебни гъби, преди всичко бета D- глюкан. В екстракта всички тези вещества се съдържат във висока концентрация. Както пише в научната литература, гъбата силно стимулира имунната система. Приемането и довежда до нарастване на броя и активизиране на клетките “естествени убийци” и на макрофагите, т.е. на клетките, които отговарят за разрушаването на бактерии и вируси и за изхвърлянето на чуждите вещества, както и за образуването на химичните вещества „куриери” (като интерферон, интерлевкин), които също взимат участие в отбранителните процеси. По този начин се потиска образуването на много видове рак, както и растежа на туморите.
Agaricus Blazei Murill не само спира растежа на тумори, но води и до ремисия.
Това действие е доказано при изследвания при левкемия, при рак на червата, дробовете, половите органи, гърдата, панкреаса, простата, черния дроб.
Като особено полезен се е доказал при иноперабилни случаи на рак на черния дроб, цироза на черния дроб, рак на гърдата, както и при хепатит B и C. Това важи даже и в случаите, когато не е могла да бъде проведена нито химио – нито лъчетерапия. При повечето от пациентите туморния маркер спада веднага след няколко седмици и те започват да се чувстват по- добре и то в случаи, при които традиционната медицина не дава никакви надежди. Японски учени, изследващи рака са потвърдили чудното и преди всичко бързо действие на тази гъба даже и при пациенти в последен стадий на рак. Гъбата стимулира смяната на кръвта а имунната система се стабилизира в кратък срок. Макар и още да не е много позната в Европа, Агарикус е призната в Япония, Бразилия, Мексико, Уругвай и САЩ като гъба предотвратяваща рака, а в Япония даже е пусната официално като анти- раков медикамент.
Гъбата Агарикус или нейния екстракт могат драстично да намалят опасните странични ефекти от конвенционални терапии. Тя спомагат за разграждането на отровните вещества, които се образуват в тялото в резултат на химиотерапията.
При проследяване на 100 пациента с рак на гениталиите, които употребявали Агарикус е наблюдавано силно намаляване на страничните ефекти (като загуба на апетит, слабост, окапване на косата), а броя на естествените клетки- убийци се покачил значително.
Агарикус е доказала своята ефективност и при нарушени функции на черния дроб, на храносмилането, кръвообразуването, при повишени стойности на холестерина, при проблеми /уголемяване/ на далака и при слаба имунна система. За това екстрактът от Агарикус се прилага в САЩ като съпътстващо лечение на болните от СПИН.
6.Херициум -извънземната гъба
Херициум еринацеус (Hericium erinaceus) се открива в северното полукълбо из Европа, Източна Азия и Северна Америка. Екзотичният извънземен вид на гъбата е вдъхновил създаването на множество странни имена: лъвска грива, маймунска гъба, маймунска глава, меча глава, свинска глава, бяла брада, брада на старец, брадат таралеж, таралежова гъба, пом пом (понеже наподобява пискюл на върха на зимна шапка), и бял пом пом (понеже Херициум еринацеус варира от бяло до мръсно бяло на цвят.)
Япония гъбата е известна като ямабушитаке. Ямабуши (буквално „тези, които спят в планините”) са монаси-отшелници от сектата
Шунгендо към аскетският Будизъм. Херициум еринацеус наподобява сузукаке, извезана дреха която се носи от тези монаси. „Таке” означава гъба на японски. В Китай гъбата се знае под името шишигашира, което означава „лъвска глава”, и хоутоу, което означава „бебе-маймуна”. В някои текстове гъбата погрешно се нарича херициум еринацеум.
В традиционната китайска медицина Херицинум еринацеус се изписва при стомашни проблеми, язви и стомашно-чревни заболявания.
Екстракт от гъбата на име Хоутоу се продава в Китай. В Северна Америка индианците я използвали под формата на изсушена пудра за лекуване на порезни рани и спиране на кръвта.
Освен медицинска, Херициум еринацеус е и кулинарна гъба. Някои хора намират вкуса й близък до този на риба, раци или омари. Гъбата има гумена структура, подобна на калмарите. Промишленото й култивиране съществува отскоро. Допреди 2 десетилетия гъбата се е считала за рядкост, но сега се открива в менюто на повечето добри ресторанти.
Благодарение на своята форма гъбата Херициум е наречена „Бодлива таралежова брада” в Германия. Точният пък превод на китайският йероглиф е „Маймуноглава гъба”, тъй като външният вид на гъбата напомня на срещащи се в Китай маймуни, които са толкова космати, че човек не може да различи лицето им.
Гъбите „Сянгу” (ароматните гъби), както още наричат Херициума, са известни в Китай и извън него под наименованието „здравословна храна”. В Древен Китай те били известни като „лек, осигуряващ дълголетие”.
Между другото тази гъба може да бъде култивирана в собствената градина или на балкона.
Херициум е отлична кулинарна гъба, много богата на вещества (32 ароматни съединения и широк набор от биоактивни съставки). Прилага се за изчистване на организма от шлаките и за отслабване.
Препоръчва се на ден да се приемат около 100 гр. прясна гъба или 10 гр. сушена. На пазара вече се предлага високоефективния екстракт от гъбата, който е до 18 пъти по- концентриран. Като съпътстваща терапия при много тежки заболявания често се препоръчва по- силния екстракт от гъбата да се комбинира с прах (таблетки) от нея.
Гъбата Херициум под формата на капсули или таблетки се препоръчва като съпътстваща терапия при сериозни заболявания като:
- Рак, предимно на храносмилателните органи (стомах, хранопровод, черва, панкреас)
- При химиотерапия- намалява страничните ефекти
- Възпаления и язви, преди всичко на стомаха и на лигавицата на хранопровода, както и при проблеми с чревната флора, киселини в стомаха, рефлукс гастрит
- Възпаление на панкреаса
- Болест на Крон
- Наднормено тегло
- Хронични заболявания
- Заболявания на нервите (полиневропатия, Алцхаймер)
- Състояние на страх, депресия, безпокойство
- Влошено храносмилане
- Хемороиди
- За стимулиране на имунната система
- При инфекции
В гъбата Херициум е доказано наличието на големи количества калий, цинк, желязо, германий, селен, фосфор и малко натрий; освен това в гъбата се съдържат всички есенциални аминокиселини, както и различни полизахариди и полипептиди. Вече се култивира по целия свят. Тя е една от малкото растящи в Германия гъби, която е успяла да събуди интерес за изследване на нейния състав. Проф. Др. Шнитцлер от Техническия Университет в Мюнхен е донесъл тази гъба от Азия, където е работил дълги години. Неговото изследване потвърдило някои от свойствата на гъбата, познати вече от литературата. Доказано е наличието на антимикробни вещества, които спират например бактерията Helicobacter pylori, която се счита виновна за появата на стомашни язви и рак на стомаха. Според традиционната китайска медицина гъбата Херициум е добра за следните органи: бъбреци, черен дроб, далак, сърце и стомах. Тя подкрепя храносмилането, спомага за цялостното засилване, дарява с витална сила и потиска рака. Гъбата бива успешно прилагана при рак на стомаха, гастрит, язва на стомаха, язва на дванадесетопръстника и рак на хранопровода, т. е. в лечението на болести в областта на храносмилателната система (от хранопровода през стомаха до червото)!
Това нейно лечебно действие се преписва на полизахаридите и полипептидите, които активизират имунната система да разпознава раковите клетки и да ги убива.
Херициум спомага значително и за възстановяване на лигавиците. Едно изследване доказва успешното приложение на гъбата при болни от гастрит пациенти. При 82 % от заболелите се установява значително подобрение на типичните симптоми, при 58% от тях бива регистрирано дори пълно изчезване на възпалението. При това лигавицата бива заздравена трайно.
Японски учени пък откриват, че в гъбата се съдържат вещества като Еринацин, които стимулират фактора на растежа на нервите. Това би могло да бъде много полезно при заболявания на нервите и при пациенти с болестта Алцхаймер, тъй като така би се подпомогнала регенерацията на периферните нерви при неврологични болести и полиневропатия.
7. Кориолус пъстроцветен (Coriolus versicolor)
В Китайската традиционна медицина Кориолус се използва за засилване на черния дроб и далака, за извеждане на токсините и смъкване на температурата, като тоник за сърцето, за редуциране на слузта и се препоръчва при рак, хроничен хепатит, при умора както и при инфекции на горните дихателни пътища.
Гъбата Кориолус е позната в Германия като „Пеперудено крило” и се среща в различна форма върху изсъхнала широколистна дървесина. Тя няма добри вкусови качества и се отглежда предимно за медицински цели.
Кориолус многоцветен действа при:
- Различни ракови заболявания (хормонозависими рак на простатата, гърда, яйчници, пикочен мехур, както и кожа, черен дроб, бял дроб, хранопровод, левкемия, лимфом, черва, мозък, метастази)
- Намалява страничните ефекти от химиотерапията
- Бактериални инфекции
- Вирусни инфекции (грип, херпес)
- ХИВ- инфекции, Aids (СПИН)
- Засилва имунната система
- Диабет
- Ревматизъм
- Инфекции на горните дихателни пътища, бронхит
- Кандидоза
- Проблем с функцията на черния дроб, хепатит (хроничен, остър хепатит- А, B, C)
- Високо кръвно налягане
- Възпаление на червата
- Изтощение, хронична умора
- Гастрит, язва на стомаха и на дванадесетопръстника
- Инфаркт
- Заболявания на кожата, брадавици
- Мигрена
- Едем /оток/
- Бучене/ шум в ушите
При проведените фармакологични изследвания от гъбата са изолирани два полизахарида, PSP и PSK свързани с протеини, които доказано стимулират имунната система и спират развитието на туморите. През 1977 година PSK бива официално допуснат от Японското Здравеопазване като първия медикамент от гъби против рак, тъй като отдавна Кориолус се е доказал като спиращ растежа на рака и туморите при карцином на белите дробове, на простатата, на стомаха, на гърдата, на цервикса на матката, на дебелото черво, на пикочния мехур и на хранопровода, както и при левкемия, лимфоми, тумори на мозъка и при метастазиране.
Освен със своето антираково въздействие гъбата Кориолус се отличава със своята голяма сила при различни заболявания от възпалителен характер и инфекции. При клинични изследвания е доказано, че Кориолус активира клетъчната защита, при което бързо се образуват левкоцити, лимфоцити, моноцити, макрофаги, костномозъчни клетки, и естествените клетки- убийци. Кориолус действа антибактериално и противогъбично при следните причинители: E.coli, стафилококи, стрептококи, кандида, клебсиела, листерия, токсоплазмоза. Описано е и нейното противовирусно действие (срещу HIV, херпес, цитомегаловирус).
При болни от HIV пациенти се установява значително подобряване на качеството на живот, както и намаляваща умора. Непременно трябва да се спомене доброто влияние върху черния дроб.
Доказано е нормализирането на нарушената функция на черния дроб, ревитализирането на увредените чернодробни клетки и значителното минимизиране на симптомите на хепатит A, B, C и при цироза на черния дроб.
PSK притежава освен това и антиоксидантно действие, предотвратява увреждане на гените и намалява дадена ангиогенеза.
Гъбата Кориолус може драстично да редуцира тежките и опасни странични ефекти от конвенционалните терапии като химиотерапията, особено супресията на кръвообразуването и увреждането на лигавиците. Друго изследване освен това съобщава, че фармакологичното действие на медикаментите не се влияе от PSK.
8.Копринус (Coprinus comatus)
Гъбата Копринус в Германия е наричана още „Мастиларка”, тъй като старите екземпляри се разлагат до субстанция приличаща на тъмно мастило. Гъбата се среща по поляни, ниви и покрай горските масиви. Тя се култивира лесно, но е нетрайна.
Макар и да не представлява абсолютното лекарство, с приема на Копринус може лесно да настъпи значително подобряване на издръжливостта на тялото при диабетици. Диабета по този начин да може да бъде значително ограничен, но с приема на гъбите не може да бъде заместена евентуална инсулинова терапия, лекарски контрол и диета.
Приемът на Копринарката се препоръчва при:
- Диабет (намалява кръвната захар при диабет I и II)
- Атеросклероза, проблеми с оросяването
- Проблеми с храносмилането и хемороиди
- Проблеми с чревната флора
- Проблеми със съединителната тъкан
- Карцином на Ерлих- спира развитието му
- Възпаления
- Сърдечен инфаркт, заболявания на кръвоносните съдове, проблем със сърдечния ритъм
- Лечение на алкохолизъм
Копринус е много богата на минерални съединения и основни витамини, преди всичко на тези от B- групата. Също така тя е една от малкото гъби, богати на Vit. C. Копринус е доста добре изследвана гъба, тъй като е с европейски произход. Първите изследвания върху нейното снижаващо кръвната захар действие са проведени още през 1934 год. Оттогава изсушения прах от гъбата се прилага предимно при диабет. Той регулира нивото на кръвната захар, има противовъзпалително действие и може преди всичко да предотврати негативното въздействие от диабетичната болест върху сърцето и кръвообращението.
Копринус има предпазващо действие върху Лангерхансовите островчета (клетки, които произвеждат в панкреаса хормони, напр. инсулин). Чрез опити бива показано, че час и половина след като бива приложен праха, той снижава стойностите на кръвната захар до 41 %. Три часа след приема той все още е с 31 % по- нисък.
Даже 6 часа по- късно кръвта съдържа 20% по- малко захар, отколкото би съдържала без прием на гъбата.
Между способността на Копринус да снижава кръвната захар и тази на толбутамида (антидиабетик) не се наблюдава значителна разлика, но
тук причината за диабета бива лекувана и не настъпват никакви странични ефекти.
Биологично активните вещества, съдържащи се в Копринарката, снижават нивото на кръвната захар и смекчават атеросклеротичните последици от нарушената обмяна на захарта. Тяхното приемане представлява сериозен шанс за всеки диабетик за предотвратяване на слепота, спадане на бъбреците, ампутация на краката, сърдечен инфаркт или удар.
Освен всичко това учените открили и вещества, спиращи развитието на саркоми и карциноми. Гъбата се прилага успешно и при хемороиди и оплаквания от страна на храносмилателния тракт (запек и др.)
9.Ухото на Юда – Аурикулария
В Източна Азия гъбата Аурикулария (Auricularia polytricha) често се използва за храна.
Своето германско име „Ухо на Юда” Аурикулария дължи на легендата, че на бъзовото дърво, където Юда се обесил, почнали да растат гъби с формата на ухо.
Приемането на Аурикулария се препоръчва:
- за спиране на туморни новообразувания на съединителната тъкан
- за забавяне на съсирването, при тромбози
- при атеросклероза, при проблеми с кръвоснабдяването
- за намаляване на холестерола в кръвта
- за регулиране на кръвното налягане
- при хемороиди
- при ракови заболявания (на кожата, на простатата)
- за повишаване на либидото
- при мигрена
- за стимулиране на имунитета, при инфекции
- при шум/ бучене в ушите
- при наднормено тегло
- за снижаване риска от сърдечен инфаркт, при заболяване на сърдечните съдове
- за третиране на възпаления на кожата и на лигавицата
- при хронични заболявания
Освен витамините от B- групата и ценни белтъци Аурикулария съдържа важни минерални вещества като калий, калций, магнезий, фосфор и силиций. Аурикулария е много богата на вторични вещества, които могат например да попречат на кръвосъсирването и на дадено възпаление. Това е доказано чрез множество изследвания. Особено при възпалени лигавици се наблюдава значително подобрение.
Освен това гъбата регулира нивото на холестерoла, стимулира имунната система, неутрализира свободните радикали и спира образуването на злокачествени тумори на съединителната тъкан.
Способността на гъбата да спира кръвосъсирването подобрява реологията на кръвта. Това е важно за по- доброто кръвоснабдяване особено при увредени и стеснени кръвоносни съдове. Чрез Аурикуларията могат да се предотвратят тромбози и други запушвания на кръвоносните съдове и чрез това с голяма вероятност могат да бъдат предотвратени сърдечен инфаркт, атеросклероза или удар. Също може да бъде помогнато и при така наречената „витриннта болест”, която предизвиква силни болки в резултат на недостатъчно оросяване в краката. Аурикулария притежава голямо предимство пред обикновените медикаменти, тъй като субстанцията на гъбата не позволява да се натоварват остатъците колаген на вените, както правят някои кръворазредители.
Отдавна хората са разбрали, че Аурикулария може да се дава за забавяне кръвосъсирването. За това в Източна Азия честотата на тромбози и инфаркти сред населението е значително по- малка в сравнение с други страни с подобна ширина.
10. Полипорус (Poliporus umbellatus)
Гъбата Полипорус расте от юни до октомври в гъстите храсти на дъбови и букови гори. Често един гъбен храст може да съдържа повече от 100 плодни тела и може да тежи до 20 кг. Гъбата расте основно в Азия. За медицински цели се използва подземната и част, която подсигурява нейното оцеляване при лоши атмосферни условия.
Като много успешна се е показала терапията с гъбата Полипорус за:
- дехидратация (отводняване), но без загуба на калий; при отоци
- намаляване на холестерола
- регулиране кръвното налягане (влияе на диастолната стойност)
- подобряване структурата на кожата
- стимулиране имунната система
- справяне с инфекции
- за засилване на сърцето
- борба с възпаление на съединителната тъкан
- отстраняване на наднормено тегло
- лечение на хемороиди
В Полипоруса са открити Ергостерин, киселината Алфахидрокситетракозан, биотин (B- витамин), както и полизахариди и полипептиди. Тази гъба е богата на минерални и баластни вещества. От минералите са открити значителни количества калций, калии, желязо и олигоелементите манган, мед и цинк. Мангана подпомага не само растежа, но и функцията на много ензими, на нервите и се приема за заздравяване на костите. Медта е отговорна за образуването на червените кръвни телца, подпомага действието на много ензими и растежа на костите. Достатъчния прием на цинк стимулира отделянето на инсулин.
Полипоруса стимулира секрецията и екскрецията на урина, за това основно се използва за отводняване.
В традиционната китайска медицина се споменава, че гъбата подобрява структурата на кожата, прави мускулната тъкан по- еластична, отпушва порите и потните жлези и облекчава изхвърлянето на водите по време на бременност.
Помага при отоци, разстройство и жълтеница. Проведените от модерната медицина тестове потвърждават опита на старата китайска медицина. Приема на Полипорус повишава отделянето на вода, натрий и хлор. Ефекта е толкова силен, колкото е при медикаментите (напр. Етакринова киселина). Голямата разлика все пак се състои в това, че при медикамента се наблюдава загуба на калий, което е минус, тъй като калия има важна функция в човешкия организъм.
Екстракта на гъбата притежава потискащо туморите действие. То се приписва на нарушението на ДНК на туморните клетки. В изследвания на пациенти с левкемия и с рак на белите дробове е доказано лековитото действие на гъбата. Освен това лечението с Полипорус неутрализира страничните ефекти от химиотерапията при болни от рак.