Въпрос на време е когато целият свят ще разбере, че искрата на познанието е блеснала за първи път в нашата Родина, а не в Ориента. Определени учени знаят това отдавна, но е много трудно да се разчупи остарялото вярване, че цивилизацията се е зародила в далечната Месопотамия. За щастие се намират и такива изследователи като Гордън Чайлд, който преди време, открито призна, че Тракия не е обикновено място, а е важен център, в който е грейнала зората на европейската цивилизация.
Австралийският учен бе удивен от откритията направени в нашите земи от българските археолози Детев, Миков и др. Чайлд със сигурност би определил земята ни като извор не просто на европейската, но също и на световнатацивилидация, ако знаеше, че най-старото обработено злато се намира на наша територия, на коятo се появили също и първите букви.
По времето когато австралийският учен прави своето смело изказване, Варненския некропол все още не бе открит. Все още не бе известно, че древните ни предци изпреварват значително хората от Месопотамия и Египет с изобретяването на писмеността. Не става дума за някакъв незначителен период от 50-100 години, не, нашите деди създават писмени знаци 2000 по-рано от обитателите на Шумер и Египет.
Днес прогресивни изследователи като Ричард Ръгли, Марко Мерлини, д-р Харалд Хаарман и др. прокарват тази неудобна за определени среди истина. Д-р Хаарман не само успя да изолира и каталогизира 210 различни знака от древната писменост на дедите ни, но също посочи връзката им с по-късните и използвани на остров Крит писмености Линеар А и Линеар Б – 1750-1150 пр. Христа. Това, което е убегнало на вниманието на немския учен е фактът, че Линеар А и Линеар Б не изчезват безследно в края на Бронзовата епоха. Тяхното продължение намираме в старобългарските руни.
БР- Български руни
ЛП-Линеарна писменост
Големият брой бщи знаци е ясна индикация, че по времето на Бронзовата епоха предците ни са обитавали Югоизточна Европа, където са се появили и прототипите на линеарните писмености. Ако на старобългарските руни дадем звуковата стойност въз основа приликата им с линеарните знаци получаваме смислени български думи. На розетката от Плискаможем да разчетем лепи-хубав, лоно-основа, сая-сянка, буря, вопъл и др.
Това само по себе си е нещо сензационно, нещо невероятно! Фактът, че комбинациите от руни от розетата дават ясни български думи, ако се замести със звуковата стойност на Линеар Б, си е ярко доказателство за това, че старобългарската писменост действително е свързана с писмеността от Бронзовата и по-ранната Каменно-Медна и Новокаменна епоха.
В древни документи изписани с Линеар Б се срещат имена като Арей, Бато, Ботийо, Бото, Видул, Дако, Дайко, Дале, Данко, Даро, Дедил, Дуна, Дунийо, Дуто, Кайо, Косо, Котел, Коти, Куйо, Муко, Перко, Перкон, Пирин, Рая, Руман, Руси. Техният български характер е повече от ясен и е огромен пропуск, че българските лингвисти проучили микенската ономастика не са представили на българския читател важната информация.
В документите от Бронзовата епоха се среща и друга група имена, която е по-малка, но по-интересна и доста по-важна:Дуло, Вокил, Ерма, Ермесио, Крум, Винайо, Кубир, Исевер, Кармесийо, Токей. Първите три - Дуло, Вокил иЕрми са названия на старобългарски родове. Останалите отговарят на имената на старобългарските владетели Крум, Винех, Кубер, Севар, Кормесий, Токт. Документите, на които присъстват както родови, така и лични старобългарски имена са на около 3300 години. Това е поредната сензация, която бе осъдена да остане в сянка.
Сензациите не свършват тук обаче. Освен старобългарските руни, също и глаголицата показва връзка с древните писмености ползвани у нас и на остров Крит в далечното минало. Паралелите между глаголицата и Линеар А, Линеар Б са доста на брой. Това е нещо важно и интересно, най-същственото е факта, че има съвпадение не само във формата, но също и в звуковата стойност.
ГЛ-глаголица
зс- звукова стойност
ЛА-Линеар А
ЛБ- Линеар Б
Както бе споменато в началото – линеарните писмености произлизат от по-ранната балканска писменост. Понеже глаголицата показва силни прилики с Линеар А и Линеар Б, следно е да се запитаме дали няма и прилики с най-древната писменост на дедите ни? Сравним ли формите на буквите от свещената ни азбука с първите знаци от земите ни, установяваме, че има значителен брой паралели.
БНП- Балканска неолитна/енеолитна писменост
ЛА- Линеар А
ЛБ - Линеар Б
Подобно нещо просто няма как да почива на случайност. Не е и някакъв необясим феномен, ако приемемлогичното обяснение, че ние българите сме потомци на най-древния цивилизован народ. Проучванията на генетиците показаха убедително, че значителна част от нас носи кръвта на население, което е обитавало земята ни още през Каменната епоха, т.е. ние сме наследници на хората, които римляни и гърци наричат траки. Наследници сме на народа открил колелото, въвел организираното земеделие и скотовъдство в Европа, дал на много хора знания по металообработка и не на последно място писмеността.
Предците ни бяха набедени за диви варвари обичащи златото и войните. Чуждите летописци обрисуваха дедите ни в черни краски, за да скрият кражбата на история, а и по-лесно да си присвоят заслугите на нашия народ към световната култура и история. Редица важни извори бяха оставени в сянка.
Един от тях е свидетелството на Алкидамант за това, че не кой да е, а тракиецът Орфей е създател на писмеността. Друго важно свидетелство е дал Диодор Сицилийски, който разказва, че Орфей и Лин са първите, които са ползвали най-древната азбука. Интересно е и твърдението на Плиний Стари по отношение на това, че древните балканци, пеласгите са занесли азбуката в Лациум (Италия).
Защо определени учени са си затворили очите за тези важни свидетелства за мен е загадка. Не мога да си обясня и това защо бе позволено негативния облик на дедите ни да просъществува и в ново време посредством поддържането на неверното твърдение, че траките, наречени в по-късни времена българи са били безписмен народ. Та паралелите между свещената ни азбука – глаголицата и линеарните писмености са толкова много и са толкова ясни! С линеарните писмености са документирани български имена. Kакво повече да искаме?
Hие разполагаме дори с сведението на писалия още в началото на ХХ век Архимандрит Кирил Рилски, който е убеден, че глаголицата е древна азбука, с която траките, наречени по-късно българи са документирали своите езически култове.
Потвърждение за това срещаме в старо издание на житията на Св.Кирил и Методий, така наречените Панонски Легенди. Там срещаме един важен фрагмент –“Бог, който иска от всекиго да познае истината и достигне до по-високо стъпало на съвършенство, като видя твоята вяра и подвиг, и сега в наши години откри букви за нашия език каквито по-рано не е имало, а само в най-старо време.”
Тук става дума за глаголицата, казано е, че нейните букви са от най-старо време и, че светите братя са намерили документи с тази древна писменост, която е подходяща за записване на езика на предците ни. Ранен вариант на глаголицата е ползван за Библия Бесика, която е същото това произведение, което Урфил е създал за гетите. Поради тази причина древната форма на глаголицата е известна и като готица, както знаем от проучванията на проф. Ценов.
Уви, тези важни неща също са пренебрегнати от хората написали историята ни в ново време. Намериха се дори такива, които обявиха свещената ни азбука просто за вариант на гръцки бързопис от Средновековието. Тези индивиди останаха слепи за това, че повечето от глаголическите знаци имат паралели в минойскота и микенска писменост от Бронзовата епоха, има успоредици и дори сред знаците на по-старата с хилядолетия Балканска писменост.
ГЛ- глаголица
зс-звукова стойност
ЛА- Линеар А
ЛБ- Линеар Б
ГР - гръцка азбука
ЕВ - еврейска азбука
КП - коптска азбука
СМ - самаританска азбука
И това не е всичко, българската реч съхранила в себе си тайни, които показват, че предците ни са имали азбука още от незапомнени времена. Ние имаме свои думи за най-важните термини свързани с писмеността. Във ведически арийски откриваме глагола пишати-пиша. Той е де факто идентичен на старобългарския писати-пиша. Още по-важно е това, че арийската дума пишати означва и украсявам. Същото значение срещаме и в българския език. Писана, изписана е синоним на украсена.
Друга интересна арийска дума е рекха-резка, рекхати означава режа, правя резки, а чира отговаря на нашата думачерта. Тук трябва да се спомене свидетелството на Черноризец Храбър по отношение на това, че дедите ни са ползвали в далечното минало черти и резки – “Прѣжде оубо словене не имъхѫ книгъ, нъ чрътами и рѣезами четѣхѫ и гатаахѫ...”.
Не по-малко интересна дума е арийската рупа-знак. Тя отговаря на българската рубило-писало, нещо, с което се правят знаци. Питаями пък означава печатам, нанасям печат върху нещо – глина, плат, кожа. Арийската маси се превежда като мастило, течност за писане.
Ведическия глагол четати е идентичен на старобългарския чьтати-чета. Значението на арийската дума е виждам, разбирам, различавам, а точно това е смисъла на четенето – да разбереш знаците пред очите ти.
Думите пишати, рекха, чира, рупа, питаями, маси, четати са на повече от 3500 години и имат ясни български успоредици, които от своя страна не са заемки, а изконни български думи. Това не бива да ни учудва, арийците не са дравиди, чиято родна земя е Индия, а стари балканци, които колонизират доста земи в Азия. Нека не забравяме, че най-древното име на Тракия е Ария – поредния важен, но дълго игнориран и пренебрегван факт.
Пренебрегвано е и съобщението на Луций Ариан по отношение на това, че тракиецът Дионис е създателят на индийската цивилизация. Сведенията на Ариан са потвърдени от още стари учени. За похода на Дионис в Индия пишатФилострат, Еврипид, Хигиний, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний, Страбон. Доста са авторите, но когато никой не ползва работите им е все едно, че нищо не е казано.
След като важните свидетелства са премълчани, не е трудно да се създадат заблуди защото читателят няма възможност да направи обективна преценка. Внушени бяха ред имислици като безписмеността на траките, тяхното изчезване, азиатския произход на старите българи. Днес, благодарение на популяризирането на важни исторически извори и резултатите от генетическите проучвания знаем, че траки и българи са само две имена на един и същ народ. Знаем и, че древните ни предци са създали не една, а няколко писмености.
Дедите ни изразиха своето благородство раздавайки писмеността и културата си на други народи. Светите братя Кирил и Методий извоюваха правото да ползваме своя азбука за религиозната си литература и доказаха на хазари, юдеи, гърци, немци и др. че българите са не само господари на бойното поле, но също са способни да победят и със своята мъдрост.
В различни епохи, още от началото на цивилизацията в нашата земя грейва искрата на познанието. С право ние можем да се гордеем с това защото без дедите ни Европа щеше да остане още дълго време в мрак. Тази гордост задължава, длъжни сме да останем верни на дедите си.
Длъжни сме да не униваме пред трудностите, а да ги посрещаме с увереността, че ще бъдат преодолени. Длъжни сме да продължаваме да се стремим към светлината защото силите на злото не спят. Борбата между слънцето и мрака е вечна, ние обаче сме на светлата страна.
Благодаря на г-жа Стефка Иванова и д-р Дориан Александров за ценната информация
Използвана Литература:
1.Св.Свети Кирил и Методий, Панонски Легенди, Факелъ, 1934;
2.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
3.H.Haarman, Einführun in die Donauschrift, Buske, Hamburg, 2010;
4. А.Милев, Гръцките Жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;
5.A. Evans, SCRIPTA MINOA II, The written documents of Minoan Cretan with special reference to the archive of Knossos, Vol. II, Oxford, Clarendon Press, 1952, 6Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;
7.M.Vasmer, Die Bulgarische Literatur im Zeitalter des Zaren Simeon und ihre Bedeutung für die Orhodoxe Slawenwlt, Berlin, 1929;
8.А. Хофер Едле фон Сумтал, М. Маргаритов, За Кирил и Методий, София, 1989;
Илия Георгиев Вълков (Юл Браун) е роден в полунощ на Великден, 16 април 1922 г. Детството му минава в голяма и богато обзаведена къща в центъра на Варна на ул. „Генерал Колев“ 13. Завършва с отличие Търговската гимназия през 1941 г., служи в морска рота в град Хора на гръцкия остров Самотраки.
