Translate

2016/07/31

ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ХЕЛИКОБАКТЕР ПИЛОРИ (HELICOBACTER PYLORI)

ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ХЕЛИКОБАКТЕР ПИЛОРИ (HELICOBACTER PYLORI)


Изследването за Хеликобактер пилори (Helicobacter pylori) се провежда за откриване на инфекция с бактерия Хеликобактер пилори. Тази инфекция засяга стомаха и дванадесетопръстника и може да бъде причина за поява на язва.
Обикновено се използват следните тестове:
Изследване на антитела в кръвта. С този тест се търсят антитела в кръвта. Ако се открият антитела в кръвта към бактерия H. pylori това може да означава, че имате инфекция или сте имали инфекция в миналото.
Уреен дихателен тест. С този тест се търси бактерия H. Pylori - може да покажи дали имате такъв бактерий, както и дали проведеното лечение е било ефикасно. Прилага се по-рядко.
Изследване на антиген във фецес (изпражнения). С този тест се търси субстанция, която предизвиква имунна реакция (антигена на бактерия H. pylori) в изпражненията. Може да се използва, за да потвърди диагноза за инфекция или да се провери дали проведеното лечение е било успешно.
Биопсия на стомашна лигавица. С този тест се зема малко парченце стомашна или дуоденална лигавица с помощта на ендоскопия. Теста може да се използва за потвърждаване на диагноза, както и за да се провери ефекта от проведената терапия.
 
В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?
Изследването за Хеликобактер пилори (H. pylori) се провежда в някой от следните случаи:
За да се провери дали причината за язва или гастрит е инфекция с H. pylori.
За да се провери ефекта от проведената ерадикираща терапия.
 
Необходима ли е предварителна подготовка?
Изследване на антитела в кръвта.
Преди провеждане на кръвен тест за изследване за антитела не е необходимо да правите нищо.
 
Изследване на антиген във фецес (изпражнения)

Приемът на някои лекарства могат да променят резултатите от изследването. Съобщете на Вашия лекар за всички лекарства, които приемате независимо дали са по рецепта или не. Може да се наложи да спрете приема на някои от тях преди провеждането на теста.
Не трябва да се приемат инхибитори на протонната помпа поне 2 седмици преди провеждане на теста.
Не трябва да се приемат лекарства съдържащи бисмут 1 месец преди провеждане на теста.
 
Биопсия на стомашна лигавица и уреен дихателен тест
Не се хранете и не приемайте течности поне 6 часа преди провеждане на биопсия на стомашна лигавица или уреен дихателен тест.
Приемът на някои лекарства могат да променят резултатите от изследването. Съобщете на Вашия лекар за всички лекарства, които приемате независимо дали са по рецепта или не. Може да се наложи да спрете приема на някои от тях преди провеждането на теста.
Не трябва да се приемат антибиотици 1 месец преди провеждане на теста.
Не трябва да се приемат лекарства съдържащи бисмут 1 месец преди провеждане на теста.
Не трябва да се приемат инхибитори на протонната помпа поне 2 седмици преди провеждане на теста.
Не трябва да се приемат H2 блокери 24 часа преди теста.
 
Ако имате каквито и да е въпроси за това как да се подготвите за изследването, какви са рисковете или какво означават получените резултати се обърнете към Вашия лекар.
 
Метод на провеждане на изследването:
Изследване на антитела в кръвта

Вземане на кръв от медицински специалист:
Поставя се еластичен маншет на ръката, с помощта, на който вените стават по-големи и е по-лесно вземането на кръв;
Почиства се мястото, от където ще бъде взета кръвта;
Поставя се игла във вената. Възможно е да се наложи повече от един опит за вземане на проба кръв;
Поставя се спринцовка;
Изпълва се спринцовката с кръв;
След събиране на достатъчно количество за пробата кръв се отстранява еластичния маншет;
Поставя се памучен тампон върху иглата, след което тя се изтегля внимателно от вената;
Притиска се мястото, от което е взета кръв.
 
Уреен дихателен тест
Дихателният тест се провежда като налага да издишате в специални балони или ботилка с течност.
За провеждане на теста е необходимо:
Да се вземе проба от издишан въздух преди да е започнал теста.
Да приемете специално лекарство, с помощта на което може да се осъществи теста - 1ЗС урея. Приетата 1ЗС урея се хидролизира от уреазата на бактерия до амоняк и маркиран бикарбонат.
Взема се проба от издишан въздух през определени интервали. В дихателните проби се определя дали се получава взаимодействие между H. pylori и 1ЗС урея като се измерва издишания въглероден диоксид.
Провеждане на изследването онема около 30 минути.
 
Изследване на антиген във фецес (изпражнения)
Пробата от изпражнения може да бъде взета в дома, в лекарския кабинет, в болницата или друго медицинско заведение. Ако давате проба в домашни условия ще получите специален контейнер.
За да се вземе проба от изпражнения е необходимо:
Да разполагате с чист и стерилен контейнер, в който се поставя проба от изпражнения, без значение от това каква е консистенцията им. Трябва да внимавате да не попада урина, тоалетна хартия или други примеси.
На контейнера трябва да се обозначи име, дата на вземане на пробата, лекуващ лекар.
След вземане на проба ръцете трябва да се измиват добре, за да се предпазите от риск от разпространение на инфекцията.
Занесете контейнера с пробата, колкото се може по-бързо до лабораторията, в която ще се прави изследването.
Възможно е проба от изпражнения да се вземе с памучен тампон.
 
Биопсия на стомашна лигавица
Използва се ендоскопски метод, с помощта, на който се взема малко парче стомашна или дуоденална лигавица. Могат да бъдат взети до 10 проби.
Взетите проби се изследват в специализирани лаборатории дали съдържат бактерия H. pylori.
В по-редки случаи пробата може да бъде поставена в специален контейнер, който да улеснява растежа на бактериите H. pylori - култура. След това може да се определи чувствителност и да се избере подходящ антибиотик за лечение.
 
Какво ще усещате по време на изследването?
Изследване на антитела в кръвта.
Пробата от кръв за изследване на антитела се взема от вена на ръката. При това изследване може да усещате пристягане от еластичния маншет. По време на самото вземане на кръв няма да усещате нищо освен евентуално леко боцкане при поставяне на иглата.
 
Уреен дихателен тест
Провеждането на този тест обикновено не предизвиква дискомфорт.

Изследване на антиген във фецес (изпражнения)
Вземането на проба от изпразнения обикновено не предизвиква дискомфорт. Може да усетите дискомфорт при вземане на проба с памучен тампон (при поставяне на тампона в ректума).
 
Биопсия на стомашна лигавица
При вземането на биопсия от стомашна или дуоденална лигавица може да усетите кратка, остра болка при поставяне на интравенозния път.  Може да усетите промяна във вкуса, леко изтръпване или оток на гърлото след прилагането на локална упойка под формата на спрей. Трябва да се опитате да сте спокойни и да дишате дълбоко.
При въвеждането на ендоскопската тръба може да усетите гадене и дори спазми. По време на изследването няма да може да говорите, така че ако дискомфорта е много изразен сигнализирайте с жестове.
През интравенозния път се въвежда лекарство за релаксиране – то може да Ви накара да се почувствате сънливи и отпаднали след провеждане на теста. Възможно е да нямате ясни спомени от провеждането на изследването.
 
Има ли рискове от провеждането на изследването?
Изследване на антитела в кръвта
При вземане на венозна кръв за изследване на антителасъществува минимален риск от възникване на някои проблеми:
На мястото откъдето е взета кръвта може да се появи кръвонасядане. За намаляване на риска от това усложнение обикновено е достатъчно да притискате за няколко минути мястото след като се извади иглата.
Много рядко може да възникне възпаление на вената. Това състояние се нарича флебит и обикновено преминава след третиране с компреси.
При хора с проблеми в кръвосъсирването може да има продължително кървене. Продължително кървене може да има и при приема на някои лекарства като Аспирин, Варфарин и др., които предпазват кръвта от съсирване. Ако имате каквито и да е проблеми с кръвосъсирването или вземате лекарства съобщете за това на Вашия лекар.
 
Уреен дихателен тест
Не съществува риск при провеждане на уреен дихателен тест. Ако се използва радиоактивен материал, количеството му е по-малко, от дозата, която нормално се получава при ежедневното излизане навън.

Изследване на антиген във фецес (изпражнения)
Не съществува риск при изследване на изпражнения. Единствения риск е от разпространение на инфекция ако не измиете ръцете.
 
Биопсия на стомашна лигавица

При провеждане на това изследване съществува минимален риск (1 на 10,000) от пробиване на хранопровода, стомаха или дванадесетопръстника. Биопсията може да причини леко кървене на местата на вземане на пробите. Кървенето обикновено не налага лечение.
След провеждане на изследването може да усещате сухота на гърлото и гласа да стане дрезгав. Може да имате и оригване.
 
Ако имате някое от следните оплаквания се консултирайте незабавно с Вашия лекар:
Повръщане на кръв или поява на черни изпражнения.
Затруднения с преглъщането или говора.
Затруднено дишане или ускорена сърдечна дейност.
Силна болка в корема или гърдите.
Висока температура.
 
Резултати от проведеното изследване:
Изследването за Хеликобактер пилори (Helicobacter pylori) се провежда за откриване на инфекция с бактерия Хеликобактер пилори. Тази инфекция засяга стомаха и дванадесетопръстника и може да бъде причина за поява на язва.
Резултатите от урейният дихателен тест и антиген във фецес (изпражнения) са готови за няколко часа.
Резултатите от изследването на антитела в кръвта са готови за 24 часа.
Резултатите от биопсия на стомаха или дванадесетопръстника са готови за 48 часа.
Резултатите от култура са готови за 10 дни.
 
Изследване на антитела в кръвта
Норма:
Кръвната проба не съдържа антитела срещу H. Pylori.
Отклонение:
Кръвната проба съдържа антитела срещу H. Pylori.
 
Уреен дихателен тест
Норма:
Дихателната проба не съдържа маркиран въглероден диоксид.
Отклонение:
Дихателната проба съдържа маркиран въглероден диоксид.
 
Изследване на антиген във фецес (изпражнения)
Норма:
Пробата от изпражнения не съдържа H. pylori антигени.
Отклонение:
Пробата от изпражнения съдържа H. pylori антигени.
 
Биопсия на стомашна лигавица
Норма:
Пробите от биопсия не съдържат бактерия H. pylori.
Няма растеж на H. pylori на култура от проба от биопсия.
Отклонение:
Пробите от биопсия съдържат бактерия H. pylori.
Растеж на H. pylori на култура от проба от биопсия.
 
Кога не трябва да провеждате изследването?
Изследването за Хеликобактер пилори (Helicobacter pylori) може да не се проведе или получените от него резултати да не са полезни в следните случаи:
Уреен дихателен тест не се провежда по време на бременност или кърмене.
Приемът на антибиотици може да промени резултата от уреен дихателен тест, изследване на антиген в изпражнения, биопсия на стомашна или дуоденална лигавица.
Използването на някои лекарства (инхибитори на протонна помпа и Н2 блокери) – lansoprazole, rabeprazole, omeprazole, famotidine, ranitidine или лекарства съдържащи бисмут могат да променят резултата от уреен дихателен тест, изследване на антиген в изпражнения, биопсия на стомашна или дуоденална лигавица.
При биопсия на стомашна или дуоденална лигавица може да не се открие H. pylori, защото е взета проба от място, където няма инфекция.
При изследването на кръвна проба неправилното съхранение и контаминацията могат да доведат до неправилни резултати.
При провеждане на кръвен тест за антитела при ранна инфекция може да се получи фалшиво отрицателен резултат, защото все още не са се образували достатъчно антитела.
Вероятността от инфектиране с H. pylori нараства с възрастта. При по-възрастните хора има по-голяма вероятност да се открие бактерия.


6 изследвания за бактерии ще ни отърват от най-тежките болести

6 изследвания за бактерии ще ни отърват от най-тежките болести


Революция в медицината, така пловдивският биолог Янко Буюклиев определя създадената от него методика за диагностициране и лечение на повечето болести. Твърди, че ако тя се спазва, 90 процента от всички здравословни проблеми се решават веднъж за винаги. 
Христо НИКОЛОВ 

Буюклиев е завършил специалността биология и химия в ПУ „Паисий Хилендарски”. Макар, че от години си вади хляба с бизнес, продължава да следи новостите в изучаваната от него наука. Стигнал до прозрението, че повечето болести се дължат на вътреклетъчни паразити и на бактерии, за които никой дори и не изследва пациентите. „Достатъчно е да се направят изледвания на кръв и урина и посявки на секрет от гърло и полови органи, - убеден е той. – В повечето случаи в пробите се откриват хеликобактер пилори или паразити като токсоплазмоза и хламидии. В различно съчетание те причиняват от алергии до тежки болести като рака.” 
Според него достатъчно е всеки да си направи 6 нескъпи изследвания, за да открие тези причинители. След като започне борба срещу тях, дори и „нелечимите” болести изчезват, твърди Буюклиев. Убеден е, че ако тези негови предписания се спазват, човек може да се пребори дори и със злокачествените заболявания. Той смята, че дори и те се предават по полов път чрез хламидии. „За това и лечението на рака е безуспешно – болният отново се заразява по полов път от партньора си, защото никой не обръща внимание на хламидиите”, обяснявя пловдивчанинът. Подготвил е писмо но фондацията за борба с рака, основана от Бил и Мелинда Гейтс, в което призовава, вместо да хвърлят милиарди за търсене на лек за смъртоносната болест, просто да пропагандират редовното назначаване на тези 6 изследвания за бактерии и клетъчни паразити. Писал е и до Министерството на здравеопазването и лично до депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов, но досега не е получил никакъв отговор от нито една българска институция. 
Буюклиев твърди, че болни, които са следвали съветите му и са си направили тези изследвания, вече са решили проблемите си. Дава за пример мъж с рак на тестисите, който след откриване на причинителите и тяхното отстраняване, вече е напълно здрав. 
„Аз също имах подобен проблем, но благодарение на Янко сега съм много по-добре, - сподели пред репортера ни пловдивчанката Вили. 
Микробиоложката Вили Страхилова прави изследвания на много болни, изпратени от Буюклиев. Убедена е, че твърденията му отговарят на истината. „Те се подкрепят и от най-новите научни изследвания.”, съгласява се Страхилова. 
Буюклиев съзнава ,че му предстои тежка битка с лекарите, които не са свикнали да назначават подобни изследвания.


ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ХЛАМИДИИ

ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ХЛАМИДИИ


Изследването за хламидии се провежда на проба взета от тъканна течност или урина. Търси се бактерии наречен Chlamydia trachomatis - той причинява хламидийната инфекция. Тя една от най-честите полово предавани инфекции.
Използват се няколко вида изследвания, за да се открие причинителя. Най-често се използва проба взета от засегнатата област.
Тест амплифициращ нуклеиновите киселини (Nucleic acid amplification tests NAAT). При този тест се търси ДНК на бактерия. Това са най-чувствителните тестове. Те показват най-голяма точност и рядко дават фалшиво положителни реакции. Един от най-използваните тестове е полимеразо-верижната реакция (PCR test). При този тест може да се изследва и проба от урина.Тестове хибридизиращи нуклеиновите киселини (Nucleic acid hybridization tests ). При тези тестове също се търси ДНК на Хламидии. Този тест също е много чувствителен, но не толкова, колкото първия.
Елайза (Enzyme-linked immunosorbent assay, ELISA, EIA). При този тест се търси субстанция на Хламидия (антиген), която предизвиква имунна реакция на организма за борба с инфекцията.
Тестове с директна флуоресценция (Direct fluorescent antibody test, DFA). С този бърз тест също се търси антиген на Хламидия.
Култура на Хламидии. При този тест се използва специална хранителна среда, в която да расте бактерия Chlamydia trachomatis. Теста е скъп, а резултата се получава след 5 до 7 дни. Провеждането на това изследване се налага, ако лечението за хламидийна инфекция не е било успешно.
В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?
Изследването за хламидии се провежда в някой от следните случаи:
За да се установи дали оплакванията или полово предаваното заболяване е причинено от Хламидия.
За изследване на хора, изложени на висок риск за възникване на инфекция от Хламидия. Инфекцията причинена от хламидия невинаги предизвиква оплаквания.
              1. При сексуално активни жени на възраст под 24 години.
              2. Жени над 24 години с рисково сексуално поведение.
              3. Жени с тазово възпалителни заболявания.
              4. Жени със симптоми на цервикална инфекция.
              5. Бременни жени с хламидия в първи и трети триместър от бременността.
       Лечението на инфекцията от Хламидии може да предотврати инфекция на бебето.
За изследване на новородено, на което майката е имала хламидийна инфекция по време на раждането.
Необходима ли е предварителна подготовка?
Изследването за хламидии се провежда върху проба от тъканна течност на засегнатата област или урина.
Следвайте следните инструкции в зависимост от това какъв материал ще се изследва:
Проба от тъканна течност на засегнатата област (най-често маточна шийка): не използвайте вагинален душ, вагинални кремове или лекарства поне 24 часа преди провеждане на теста.
Проба от урина. Не уринирайте поне 2 часа преди да бъде взета проба от урина.
Метод на провеждане на изследването:
Проба от тъканна течност на засегната област
Може да се изследва проба взета от маточната шийка, уретрата, ректума или очите.
При мъже: за да се вземе проба от уретрата се използва памучен тампон, който се поставя в отвърстието на уретрата или ректума.
При жени: за да се вземе проба от маточната шийка е необходимо да се направи гинекологично изследване със спекулум (специален инструмент, който се поставя във влагалището). Пробата се взема с помощта на памучен тампон или малка четка.
За да се вземе проба от очите се използва малка четка, с помощта, на която се взема проба от вътрешната повърхност на горния и долния клепач.
В по-редки случаи може да се изследва и проба от гърло.
Проба от урина:
При изследване на проба от урина се провежда ДНК тест - най-често PCR тест. Преди вземането на пробата не трябва да уринирате поне 2 часа. Преди изследването не почиствайте гениталиите. Вземете първата порция урина – непосредствено като започнете да уринирате.
Какво ще усещате по време на изследването?
Вземането на проба от уретра, анус или ректум може да предизвика лек дискомфорт или лека болка.
Вземането на проба от маточната шийка може да предизвика дискомфорт, какъвто е при рутинно гинекологично изследване или вземане на цитонамазка.
Вземането на проба от очите е безболезнено, освен ако няма активно възпаление.
Има ли рискове от провеждането на изследването?
При провеждане на изследване за хламидии не съществува риск.
Резултати от проведеното изследване:
Изследването за хламидия се провежда на проба взета от тъканна течност или урина. Търси се бактерии наречен Chlamydia trachomatis - той причинява хламидийната инфекция. Тя една от най-честите полово предавани инфекции.
Нормални стойности:
Не се откриват антигени или ДНК на Хламидия.
При провеждане на културелно изследване – няма растеж на хламидийни бактерии.
Възможно е да се наложи да се направят други изследвания за полово предавани болести, за да се открие причината за оплакванията.
Отклонения от нормата:
Откриват се антигени или ДНК на Хламидия.
При провеждане на културелно изследване – растеж на хламидийни бактерии.
Кога не трябва да провеждате изследването?
Изследването за хламидии може да не се проведе или получените от него резултати да не са полезни в следните случаи:
Ако сте уринирали през последните 2 часа преди да дадете проба от урина или от уретра.
Ако има наличие на изпражнения в пробата от ректум
Ако сте приемали антибиотици пред провеждане на теста.
Ако сте използвали вагинален душ или други препарати 24 часа преди провеждане на теста.


2016/07/26

след това лечение няма да изпитвате болка с години – сол и зехтин За месец забравих пародонтозата! Лъжа е, че се лекува само в кабинет

За месец забравих пародонтозата! Лъжа е, че се лекува само в кабинет

Стойна Русева от Велико Търново написа своето читателско писмо, за да сподели как сама се е излекувала от пародонтоза!

Пародонтозата е заболяване, от което косите на всички настръхват. Защото тази болест на венците е първата стъпка към реалната загуба на зъби и тотален обрат в цялостния живот и ежедневие на човек.
Читателката ни от Велико Търново Стойна Русева обаче, изпрати писмо с рецептите, които тя лично е използвала и с които се е отървала от пародонтозата в рамките на месец. Разклатените й зъби се възстановили и вече може да се храни и дори да яде ябълка съвсем нормално.
Първият и доказан от нея метод за лечение на пародонтоза е да държим всеки ден поне по два пъти в устата си една лъжичка зехтин и да се жабурим с него, колкото се може по-дълго време. Зехтинът действа като истинско чудо за пародонтозата и спасява дори считани за неспасяеми случаи.
След това, вечер преди да си легнете, направете масаж на болните венци с една щипка йодирана сол, съветва Русева. Просто потопете пръста си в солта и започнете с нея да масажирате венците си като ги изплакнете само с по-хладка вода. Това се прави всяка вечер и след седмица подобрението ще се усети осезаемо.
Стойна Русева признава чудния ефект на всички тези рецепти, но споделя, че в нейния случай специално, помогнала най-много следната смес. Или така наречената морска вода.
„Взимате си близо 200 грама с по-топла водичка и я сипвате в малка бутилка, може и от минерална вода. В бутилката добавяте две-три капки йод, малко сода за хляб – едва на върха на ножа и малка лъжичка обикновена сол. Разбивате го това нещо много хубаво и с него си правите жабурене и гаргара след всеки прием на храна. Уникално действа, след две седмици венците ми се стегнаха и зъбите спряха да се клатят, а бях много зле“, споделя Стойна Русева.
Тя признава, че не пропускала обаче и ден, без да се жабури с натурален зехтин. Чат пат дъвчела и пресенживовляк, тъй като чула от стари лечители, че действието му за лечение на пародонтоза е феноменално.
„Само че като го дъвчете, трябва после да изплюете не само живовляка, но и слюнката, която е останала след него. Трябват ви само три-четири дни и ще видите, че зъбите и венците ви ще се заздравят осезаемо“, кълне се препатилата Стойна Русева.

2016/07/25

Листата от прясно зеле изтеглят болестите като магнит

Листата от прясно зеле изтеглят болестите като магнит


Освен, че прясното зеле е полезно да се приема сурово, ние използваме неговите листа, за да правим компреси при необходимост

Само да си припомним, че обикновеното прясно зеле има твърда целулоза, затова не трябва да се яде от хора, които имат язви.
Но ако задушите зелето или го запечете във фурната, то омеква и не дразни стомаха.
1. Зеле при отоци от травми
Ако вашите глезени, колена, китки  или лакти ви болят, защото са преуморени от работа или движение; ако сте имали травма на тези места или ако наскоро са свалили гипса, трябва да сложите зелеви листа за компрес.
zele-prjasno
Компрес от прясно зеле облекчава болката
Самият компрес се прави изключително лесно.
От зелката откъсвате 1 или 2 листа, но да не са най-външните, които по принцип изхвърляме.
Слагате листото или листата върху болното място и увивате с по-голяма кърта, шал,  бинт, наколенка или глезенка.
Трябва да спите така през цялата нощ.
На следващата сутрин ще видите, че листото е като изсъхнало, а мястото не трябва да ви боли. Ако травмата е стара или пък болката е била много силна, преди да сложите компреса с прясно зеле, ще се наложи да повторите процедурата още няколко дена.
2. Компрес от зелеви листа при проблеми с щитовидната жлеза 
Щитовидната жлеза страда най-вече от стрес.
zele-kompres
Не гледайте така тъжно, когато ви болят гърдите
Тя може да изпадне в състояние на хиперфункция – да произвежда в ненужно големи количества хормоните на растежа и  на метаболизма.
За да бъде „успокоена“ щитовидната жлеза и тя да започне да работи нормално се прави на гърлото и на щитовидната жлеза компрес от зелеви листа.
Трябва да сложите бинт или шал, за да задържите листото от прясно зеле на място.
Необходимо е да спите с този компрес и да го свалите на следващата сутрин.
3. При силно главоболие
Ако имате силно главоболие, причината може да е проблеми с очите. Затова е необходим преглед с очен лекар – офталмолог.
Ако главоболието не е заради очите, а породено от стрес или преумора, можете да го облекчите с компрес от листа на прясно зеле.
По-малки листа от зеле или нарязани по-големи налагате на челото, на слепоочията и на върха на темето.
Вие ще решите дали ще сложите забрадка, шал, шапка или по друг начин ще задържите листата на главата, но отново е добре да спите цяла нощ с тях.
zele
С компрес от прясно зеле усмивката ще се върне на вашето лице
Ако се притеснявате, че косата ви ще се смаже или ще се омазни, направете го през почивните дни.
Зелевите листа ще изтеглят болката и вие ще усетите огромно облекчение.
Ако болката не е толкова силна, стойте с компреса поне 2 часа лежейки в удобна поза. Можете да използвате това време да четете книга, списание, да слушате музика, да гледате филм, ако не искате да спите.
4. Листа от прясно зеле при разширени вени
Не се надявайте листата от прясно зеле да излекуват вашите изпъкнали разширени вени, но когато усетите болка или непоносимо парене, налагайте ги с листа от прясно зеле.
5.  Компрес на гърдите с листа от прясно зеле
У нас не се знае жените да слагат зелеви листа на своите гърди, особено когато кърмят, за да облекчат болката.
Но в чужбина това е често срещана практика.
Няма нищо специално. Просто откъсвате 2 листа от зелката и ги слагате в корсажа или в сутиена, за да изтеглят болката.
Жените, които използват помпи за изцеждане на кърмата често чувстват непоносим дискомфорт, както и жените, които кърмят бебета с поникнали  зъбки, защото децата ги хапят.

2016/07/23

Българин изобрети метод за отглеждане на домати без пръскане с отрови

Българин изобрети метод за отглеждане на домати без пръскане с отрови


Отровите и изкуствените торове са на път да отидат в историята. Българин изобрети нов ефикасен метод за отглеждане на домати, без да се налага те да се тровят с различни препарати. ”Мога да се похваля, че от 8 години гледам по този метод, като през последните 7 не пръскам с нищо освен с настойка от коприва или други билки и имам чудесни домати с доста висок добив. Дори и да е имало болни растения, са били по няколко годишно, без да ми заразят останалите”, съобщи за „Новинар” авторът на метода Тихомир Трайков. Той обясни, че подготовката е в няколко стъпки.
„През първата година обръщам добре мястото, като се забиват бетонни колове с по-малки бетонни за разпънки и се опъва тел най-отгоре”, обясни Трайков. Той уточни, че редовете трябва да бъдат на разстояние 1,7-2 м от кол до кол, като дължината им е в зависимост от дебита на водата за поливане, ако е с капково или пръскачки, това условие отпада. „Редовете са на север - юг и никога на изток – запад”, предупреди експертът. Следващата стъпка е оформянето на дълбоки лехи, които се окопават в дъното с угнил тор или компост. След това пътеките се засипват с около 5 см слой дървесна пепел или по-едри дървесни стружки, талаш, листа, слама или картон. „Най-важното предимство е предотвратяване на загубата на влага на почвата от пътеките, както и поддържането на добра среда за торните червеи, които са необходими за лехите, като се има предвид, че в годините напред лехите не се обръщат, а само се окопават преди засяване”, допълни Трайков.
Той уточни, че през първите месеци в горната част на лехите, непосредствено до пътеките, се засажда по един ред моркови, магданоз, чубрица, тук-там невен, босилек и много други полезни срещу мана растения. Освен това широколистият босилек придава по-хубав вкус на домата в съседство с него. След началото на май се засаждат по два корена домати почти един до друг, около 40 см, за да може да се вържат на един кол и двата през разстояние около метър. „След като заздравеят растенията, до тях се набиват коловете и се завързват кръстосано горе с телта”, уточни Трайков. Той подчерта, че при нужда пръска растенията с настойка от коприва, която е угнила 28 дни във вода. Ако бъде забелязано болно растение с черна мана по стеблото, се маха цялото внимателно и се изхвърля далеч от мястото.
„Ползвам едни и същи семена от биволско сърце, гигант и розов домат. Така с годините растенията придобиват имунитет в градината, в която са садени. Всяка градина има различни болести, гъби и бактерии. Купуваните сортове рядко са устойчиви и ако започвате с нов сорт, съхранявайте семената от първите най-хубави плодове на домата”, обясни Трайков. „През следващите години не се обръща мястото, а само се накопава преди засяване февруари или март и може да се мулчират и самите редове и лехи, но е добре и лехите да бъдат разграничени с дървен материал, керемиди, бетонни колчета по ваш избор”, каза още експертът.



2016/07/20

Американски лекар: Захарта съсипва сърцето!

Американски лекар: Захарта съсипва сърцето!


Световноизвестният американски лекар д-р Андрю Вейл – най-популярният в Америка специалист по алтернативна и интегративна медицина, дава ценни здравни съвети.
Д-р Вейл, вярно ли е, че захарта е вредна за сърцето?
Да, това е научно потвърдено. Проведено изследване показва, че двуседмична употреба на голямо количество захаросъдържащи напитки увеличава концентрацията на „лошия“ холестерол в кръвта като забележете, това в по-голяма степен касае мъжете. Предишни епидемиологични изследвания потвърждават, че употребата на захар увеличава риска от сърдечносъдови заболявания и смъртност. На нас ни е добре известна връзката между сладките напитки и метаболитните синдроми, а това четири пъти повишава вероятността да се превърнете в жертва на инфаркт в следващите 10 години. А защо не преставаме да ядем сладко и да пием газирани напитки? Отговор на този въпрос дава още едно изследване: оказва се, че при замяна на натуралната захар с подсладителя аспартам нараства нивото на стресовия хормон кортизол, т.е. нашият организъм има физическа тяга към захарта. Авторът на разработката Кевин Лаугеро – диетолог заявява, че захарта е способна да понижи нивото на стрес у човека, от което следва, че ние привикваме към сладкото и ставаме зависими от него, независимо от сериозните последствия за здравето.
Истинско заболяване ли е т.нар синдром на разбитото сърце?
Синдромът на разбитото сърце е реален медицински проблем, нарича се още стресова кардиомиопатия, или кардиомиопатия такоцубо. Отключва се заради някакъв стрес, обикновено свързан със смърт на близък човек, със загуба на работа, с развод, с тежка диагноза и дори с приятна изненада понякога. Симптомите на това състояние могат да наподобят инфаркт на миокарда, затова е плашещо докато излязат резултатите от тестовете. Те възникват за минути или часове след преживяното стресово събитие. Най-често от стресова кардиомиопатия страдат жени на средна и преклонна възраст, но и мъжете не са застраховани.
Синдромът на разбитото сърце може да бъде резултат и от физическа травма, от хирургическа намеса или тежък пристъп на астма. В редки случаи е резултат на лекарствен препарат или наркотик – например епинефрин за лечение на алергия, антидепресантите дулоксетин и венлафаксин, L-тироксинът също (хормон за щитовидната жлеза). Добрата новина е, че синдромът на разбитото сърце е напълно обратимо състояние и се лекува бързо. Но това не означава, че трябва да се неглижират подобни симптоми. Вие на всяка цена трябва да се прегледате при кардиолог и съответно да се изследвате. За лечение на този синдром се назначават аспирин, инхибитори, бета-блокери, диуретици и други препарати. По време на лечението е нужно да се намали натоварването, да си отдъхне сърцето. Много рядко се случва да се случи повторно.
Вярно ли е, че ниските хора по-често страдат от болести на сърцето?
Колкото и да е странно, ниският ръст действително предразполага към сърдечни заболявания. Ние, учените, отдавна се досещаме за това, но нямахме правдоподобно обяснение. През април 2015 година международно изследване, в което са включени около 200 000 човека от различни страни в света, помогна да се разгадае тази загадка. Резултатите от изследването показват, че всичко се дължи на нашите гени. Статистически всеки 6 сантиметра над собствената височина намаляват риска от коронарна болест на сърцето с цели 13,5%. Това важи за мъжете, но не и за жените, но трябва да се има предвид, че във въпросното изследване са участвали малко жени. Анализирайки 180 генетични варианта, които контролират ръста на човека, учените открили няколко такива, които едновременно предопределят риска от проблеми със сърцето. Оказало се, че съществуват генетични варианти, обуславящи едновременно ниския ръст и високото ниво на холестерол. Ето ти коронарна болест на сърцето. А човек като си помисли – само заради единия ръст!
През миналия век лекари и учени са си блъскали главите и са извеждали всевъзможни версии, дори най-невероятни. Но ако трябва да бъдем докрай справедливи, допълнителният риск от коронарна болест, свързана с ръста на човека, е доста незначителен в сравнение с такива рискови фактори, като хиподинамия, тютюнопушене, диабет, затлъстяване или хипертония. Пушенето например повишава риска от коронарна болест на сърцето с цели 200-300%. Така че здравословният начин на живот остава основна профилактика, а ниският ръст въобще не е оправдание за бездействието на много хора.
Ако млад човек е с повишен холестерол, трябва ли да се безпокои за сърцето си? Какво ще посъветвате?
Да, независимо, че е млад. Съгласно данни от Националния институт по сърцето, белите дробове и кръвта, една трета от американците са с повишено ниво на холестерола. Понякога причината може да е в гените. Но каквото и да е, при хора с хиперхолестеринемия рискът от сърдечносъдови инциденти е два пъти по-висок. Ние наблюдаваме ръста на заболяемост при младите хора. От 2000-та до 2010-а година в САЩ броят смърти в резултат на сърдечносъдови инциденти се е понижил с 30%, обаче в категорията 25-34 години се е увеличил с 5%.
Учени от Университета „Калифорния“ в Сан Франциско вече се опитват да отговорят на този въпрос. Те проведоха голямо изследване и откриха, че повишеният холестерол в младостта (18-30 години) увеличава 5,5 пъти вероятността от отлагане на калций по артериалните стени, когато тези млади хора навършат 45-50 години. Това е сериозен повод за безпокойство. Рисковите фактори за младите хора са същите, както и за по-възрастните – недостатъчно движения, наднормено тегло, употреба на захар и фастфуд. Но трябва да се има предвид и генетичната склонност. Какво мога да посъветвам такива хора? Нищо оригинално: да променят начина си на живот, повече физически труд, по-здравословно хранене с минимум животински мазнини, избягване на сладкишите с техните транс-мазнини и другите потенциално опасни добавки. Средният американец употребява ежедневно 255 ккал енергия със захарта, което съответства на 25 чаени лъжички. Това е ненормално. Последни данни ни показват, че захарта е по-сериозен проблем дори от наситените мазнини. Аз също така предлагам при проблеми с холестерола да добавите в менюто си растително масло, особено зехтин. В него има много полиненаситени мастни киселини и антиоксиданти, които понижават сърдечносъдовия риск.
д-р Андрю Вейл


2016/07/19

УЧЕНИТЕ: СЕМЕЙНОТО ЩАСТИЕ ЗАВИСИ САМО ОТ МЪДРОСТТА НА ЖЕНИТЕ

УЧЕНИТЕ: СЕМЕЙНОТО ЩАСТИЕ ЗАВИСИ САМО ОТ МЪДРОСТТА НА ЖЕНИТЕ


Aмepиĸaнcĸитe пcиxoлoзи твъpдят, чe щacтиeтo в бpaĸa ce дължи, нa пъpвo мяcтo, oт xapaĸтepa и мъдpocттa нa жeнитe. Имeннo oт жeнaтa зaвиcи дa зaпaзи миpa в ceмeйcтвoтo, зaявиxa изcлeдoвaтeлитe.

Haй- щacтливитe cъюзи в бpaĸa, cпopeд тяx, ca тeзи, в ĸoитo пъpвa в ceмeйcтвo cлeд paзгopeщeн дeбaт ce ycпoĸoявa жeнaтa, дopи и в cлyчaй, ĸoгaтo cъпpyзитe вce oщe ca ядocaни. Taĸтиĸaтa нa пoвeдeниeтo нa жeнaтa e пo-вaжнa пpи ypeждaнe нa paзлични вътpeшни ĸoнфлиĸти, oтĸoлĸoтo тaĸтиĸaтa нa мъжeтe, пишe Glоbаlѕсіеnсе.

“ Πo oтнoшeниe нa ĸoнтpoлa нa oтpицaтeлни eмoции, ĸoитo възниĸвaт в ĸaвги и ĸoнфлиĸти, жeнaтa, ĸaтo пpaвилo, e глaвнo дeйcтвaщo лицe, oт ĸoятo зaвиcи бъдeщoтo paзвитиe. Чyвcтвa ĸaтo гняв и пpeзpeниe, мoжe дa бъдaт  oпacни зa двoйĸитe. Haшeтo изcлeдвaнe пoĸaзвa, чe cпocoбнocттa нa cъпpyзитe, ocoбeнo жeнитe, миpнo дa paзpeшaвaт ĸoнфлиĸти, пoмaгa зa пpocпepитeтa и блaгocъcтoяниeтo нa бpaĸa“- ĸaзвa пcиxoлoгът Лиaн Блoĸ, pъĸoвoдитeл нa нayчнитe изcлeдвaния.

Уcтaнoвeнo e, чe пpи  двoйĸитe, в ĸoитo жeнaтa пo вpeмe нa ceмeeн cпop бъpзo ce ycпoĸoявa,  в ĸpaйнa cмeтĸa ca нaй-щacтливитe. B cъщoтo вpeмe, ĸoнтpoлът нa eмoциитe пpи мъжeтe пoчти нe oĸaзвa влияниe въpxy дългocpoчнoтo щacтиe нa бpaчнaтa вpъзĸa .

Te cъщo тaĸa oтбeлязвaт, чe в щacтливитe ceмeйcтвa жeнaтa yмeлo изпoлзвa „ĸoнcтpyĸтивeн диaлoг“ в пoвтapящи ce cпopoвe. Πpeдлaгaйĸи peшaвaнe нa пpoблeмa пo вpeмe нa cпop, тaĸa тя paзpeшaвa ĸoнфлиĸтитe.



http://30dumi.eu/archives/69634

10 начина да направите и поддържате тялото си алкално

10 начина да направите и поддържате тялото си алкално

Заболяванията са най-щастливи, когато живеят в киселинно тяло. Гъбички, бактерии и токсини се размножават бързо и плуват свободно, като предизвикват хаос. Точно обратното е вярно за алкалното тяло. Заболяванията мразят алкалност – алкалните органи са устойчиви, сигурни, здрави и достатъчно силни, за да се преборят с негативните нашественици. Така, че в битката на алкална срещу кисела среда, всички ние трябва да искаме алкална, за да спечелим. Зависи единствено от нас дали ще обърнем внимание на това как се грижим за себе си. Всичко, което правим може да повлияе на нивото на PH на тялото ни. Изброени са 10 начина да получите и поддържате алкално тяло. 10 начина за достигане и поддържане на алкално тялото:


10 начина за достигане и поддържане на алкално тялото:

Разберете каква е текущата алкалност на тялото ви:

Първата стъпка към достигане и поддържане на алкално тяло е да се определи каква е киселиността на тялото ви по скалата на киселина / алкалност. / Тази скала е с номера 0-14, идеалното число за всяко човешко същество трябва да бъде 7,3 – като 7,3 е леко алкално и е напълно балансирано. За да се определи това, трябва да закупите PH ленти или рН-метър за тестване на урината или слюнката при събуждане.

Яжте алкални храни:

Целта е да се яде излишък от алкални и ниско киселинни храни, така че тялото ви да се влияе от нейните алкални свойства.

Управление на стреса:

Стресът е един от най-големите виновници за насърчаване на вътрешната киселинност. Разберете какво причинява стресът ви и просто се отървете от него.

Отървете се от преработените храни:

Това са храни, които заемат фризерите и рафтовете на магазините за хранителни стоки. Има много по-здравословни версии, това са алкални храни, които са любезни към баланса на PН.

 Изпробвайте т. нар. Зен отношение:

Вие сте това, което мислите, така че опитайте се да имате щастливи, позитивни и здравословни мисли, независимо от текущата ситуация.

Алтернативни терапии:

Всеки медикамент от аптеките е кисел и ако не е възможно за вас да спрете приема му, винаги можете да практикувате алтернативни терапии. Алтернативни терапии включват акупунктура, вендузи, медитация, масаж, четкане на суха кожа и дълбоко дишане. Тези алтернативни терапии притежават лечебни способности, които могат да премахнат необходимостта от медикаменти.

Детоксикация:

Тялото се нуждае от непрекъсната детоксикация от диетите ни и от замърсителите на околната среда, които влизат в органите. Изцеждането на сок редовно, хидратиране с чиста вода и пиейки чайове за детокс, са лесни начини да  помогнете на тялото си да се запази чисто.

 Упражнения:

Движение най-малко 30 минути на ден, 5 дни в седмицата може да помогне да се освободят здравословни ендорфини.

Използвайте всичко натурално:

Отървете се от химически базираните почистващи препарати и използвайте такива, които съдържат само естествени съставки. Отървете се от конвенционалните лосиони, масла, почистващи средства и гримове – те съдържат нефт, канцерогени и множество други опасни съставки, които може да нахлуят в тялото и да създадат киселинност.

Подобряване на въздуха, който дишате:

откажете пушенето, подобрявайте качеството на въздуха чрез често проветряване и детоксикация на въздуха със стайни растения и естествени пречистватели. Автор: Prof. Hesin

Връзка към публикацията: 10 начина да направите и поддържате тялото си алкално

Диабет сахарный

Диабет сахарный


Диабет сахарный - заболевание, при котором в результате недостатка в организме гормона инсулина возникают сложные нарушения углеводного, жирового и белкового обмена. Сахарный диабет весьма распространен. Заболеваемость им растет из года в год, что объясняется как лучшим его выявлением, так и истинным ростом. Большое внимание в настоящее время уделяется выявлению ранних форм сахарного диабета.

  Инсулин вырабатывается бета-клетками панкреатических островков, в альфа-клетках образуется второй гормон — глюкагон, а в дельта-клетках, по данным исследований последних лет,— третий гормон — соматостатин.
  Инсулин — сложный белковый гормон; он отличается по своему строению от инсулина животных, из поджелудочных желез которых его получают. Наибольшее сходство имеется между инсулином человека, свиньи, собаки и кашалота. Глюкагон является низкомолекулярным белком. Соматостатин (14-членный белковый гормон) в основном образуется в подбугорье, но обнаружен также в панкреатических островках, в щитовидной железе, в желудке и лимфоидной ткани.

  Инсулин синтезируется в эндоплазматическом ретикулуме. Сначала образуется предшественник инсулина — проинсулин. Гранулы с инсулином передвигаются от места своего образования к поверхности. Предполагают, что оболочка гранулы с инсулином и мембрана сливаются, и в этом месте происходит разрыв, в результате чего инсулин выходит из клетки и попадает в кровь. Процесс этот называется эмиоцитозом. Основным стимулятором синтеза и секреции инсулина является глюкоза. При избытке сахара в крови раздражение этого рецептора повышает активность фермента аденилциклазы.

  Этиология и патогенез. Основное значение в этиологии сахарного диабета имеют три фактора: наследственная предрасположенность, ожирение и пожилой возраст. Этиологическими моментами могут также служить инфекция, психическая и физическая травмы. До последнего времени считали, что в основе сахарного диабета лежит абсолютная или относительная инсулиновая недостаточность. В  настоящее время в связи с изучением действия глюкагона на углеводный обмен эта теория подвергается сомнению и выдвигается «бигормональная» теория патогенеза сахарного диабета, согласно которой нарушения углеводного обмена обусловлены как абсолютной или относительной недостаточностью инсулина, так и абсолютным или относительным избытком глюкагона. В патогенезе сахарного диабета в настоящее время также придают значение соматостатину, который сильнее ингибирует выделение глюкогона, чем инсулина.
Биологическое действие инсулина хорошо изучено. Он снижает уровень сахара в крови и способствует синтезу жиров, белков и углеводов.

  Клиническая  картина, клинические формы, классификация и осложнения.
  Основные симптомы сахарного диабета — гипергликемия и глюкозурия, жажда, полиурия, похудание, общая слабость, снижение трудоспособности. Нередко наблюдаются поражения кожи в виде фурункулеза, гнойничков, кожный зуд, зуд промежности.  Помимо этих  характерных для сахарного диабета жалоб, больных нередко беспокоят головная боль, раздражительность, плохой сон, увеличение или снижение аппетита, боли в руках и ногах, боли в области сердца, снижение зрения.

  При сахарном диабете настолько часто поражается сердечно-сосудистая система, что многие исследователи называют сахарный диабет обменно-сосудистым заболеванием. Изменения сосудов делят на две основные группы: поражение мелких сосудов— микроангиопатия и крупных — макроангиопатия. Изменения мелких сосудов строго специфичны и характеризуются утолщением и расщеплением базальной мембраны капилляров, венул, артериол, отложением в ней ШИК-положительных гиалиноподобных веществ, жиров, белков, увеличением проницаемости сосудистой стенки. Развитие микроангиопатий объясняют нарушением в обмене углеводов, белков и жиров, обусловленным дефицитом инсулина. Определенную роль отводят гормонам и наследственной предрасположенности. Наиболее тяжелые клинические проявления имеются при наличии микроангиопатий в сетчатке глаз и почек.

  Развитие микроангиопатий по классификации, разделяют на 4 стадии.

  Первая стадия — умеренное расширение и извитость вен, развитие микроаневризм, острота зрения 1,0.
  Вторая стадия характеризуется поражением не только сосудов, но и сетчатки. Имеются точечные кровоизлияния, нерезко выраженная экссудация; острота зрения 0,9—0,7.
  В третьей стадии отмечаются выраженные изменения сетчатки: обширные и множественные кровоизлияния, значительная экссудация, дегенеративные изменения; острота зрения ниже 0,8.
  Четвертая стадия — пролиферативная. К перечисленным изменениям присоединяется пролиферация соединительной ткани, образуются новые сосуды. Зрение у большинства больных резко снижено.

  Морфологические поражения почек при сахарном диабете обусловлены микроангиопатией и атеросклерозом крупных артерий.
  Клинически по классификации различают 4 стадии нефропатии.

  Первая — скрытая, при которой клинические проявления поражения почек отсутствуют, изменения обнаруживают лишь при биопсии почек.
  Вторая стадия — протеинуричсская: периодически наблюдается протеинурия, изредка — цилиндрурия и микрогематурия; концентрационная функция почек не нарушена.
  Третья стадия — преазотемическая: отмечают транзиторную гипертонию и отечность лица и голеней, протеинурию, цилиндрурию, микрогематурию, небольшую анемию. Концентрационная функция почек не страдает.
  Четвертая стадия — азотемическая с постоянной и периодической азотемией.

  При сахарном диабете чаще возникают острый и хронический пиелонефрит. Макроангиопатии в основном характеризуются атеросклерозом. Чаще всего поражаются венечные артерии, артерии нижних конечностей  и головного мозга. Атеросклероз коронарных артерий у больных сахарным диабетом наблюдается чаще и больше выражен во всех возрастных группах по сравнению с лицами без сахарного диабета. Инфаркт миокарда у больных сахарным диабетом протекает тяжелее и является основной причиной смерти.

  Поражения сосудов нижних конечностей  проявляются  похолоданием,  ощущением  ползания мурашек, жжением, перемежающейся хромотой. Кожа холодная на ощупь, бледная. Пульсация тыльной артерии стопы и большеберцовой артерии ослаблена или отсутствует. Прогрессирование этих изменений приводит к гангрене. У больных сахарным диабетом часто возникает соматическая нейропатия верхних и нижних конечностей. Больные ощущают в ногах и руках онемение, жжение, чувство «ползания мурашек», мышечную слабость, судороги. Особенностью болей является то, что возникают они в основном в покое, ночью и уменьшаются при ходьбе. У больных сахарным диабетом, особенно при декомпенсации, может быть увеличена печень. Очень часто возникают холецистит и желчнокаменная болезнь.

  Принято различать потенциальный сахарный диабет, латентный и явный.  При потенциальном диабете имеется лишь потенциальная возможность заболевания сахарным диабетом, но заболевание диабетом не обязательно.
  Такая возможность существует в следующих случаях:
  1) если оба родителя больны сахарным диабетом;
  2) если один из родителей болен сахарным диабетом, а по другой наследственной линии имеются больные сахарным диабетом;
  3) если один из однояйцевых близнецов болен сахарным диабетом;
  4) если женщина родила живого или мертвого ребенка, имевшего при рождении массу тела 4,5 кг или более. Никаких клинических проявлений сахарного диабета у этой категории лиц нет. Уровень сахара в крови натощак, в течение суток и после нагрузки глюкозой — в пределах нормы.

  При латентной форме сахарного диабета повышение уровня сахара в крови выявляется только после приема легкоусвояемых углеводов. Для массового обследования используют упрощенный тест на толерантность к глюкозе, заключающийся в определении сахара в крови натощак через 1 и 2 ч после приема 50 г глюкозы. При наличии латентного сахарного диабета уровень сахара в крови по истинной глюкозе натощак нормальный, через 1 ч — более 1,8 г/л (180 мг%), а через 2 ч — более 1,3 г/л (130 мг%).

  При явном диабете уровень сахара в крови натощак превышает 1,1 г/л (110 мг%), сахар обнаруживают и в моче. Как правило, имеются клинические признаки болезни: жажда и полиурия. Явный сахарный диабет по степени тяжести разделяют на легкий, средней тяжести и тяжелый. Тяжесть диабета определяется совокупностью клинических проявлений: уровнем сахара в крови, наличием кетоацидоза, количеством инсулина, необходимого для компенсации сахарного диабета, наличием осложнений сахарного диабета, особенно поражением глазного дна и почек.

  При легкой форме сахарного диабета уровень сахара в крови в течение суток не превышает 1,4 г/л (140 мг%), компенсация достигается соблюдением диеты или периодическим приемом противодиабетических пероральных препаратов. При средней тяжести сахарного диабета уровень сахара в крови в течение суток не превышает 2,3 г/л (230 мг%), для компенсации сахарного диабета, помимо соблюдения диеты, требуется постоянный прием сахаропони-жающих таблеток или не более 60 ЕД инсулина. Возможны нерезко выраженные изменения глазного дна и сосудов почек. Изредка может возникнуть кетоацидоз. При тяжелой форме сахарного диабета уровень сахара в крови превышает 2,3—3 г/л, суточная потребность в инсулине — больше 60 ЕД, часто возникает кетоацидоз. Могут быть тяжелые поражения сосудов почек и глазного дна.

  В тех случаях, когда для компенсации сахарного диабета требуется более 200 ЕД инсулина, говорят об абсолютной инсулинорезистентности; если требуется 100 ЕД инсулина — об относительной инсулинорезистентности. Резистентность может возникать в результате связывания инсулина белками плазмы, образования антител к вводимому инсулину, повышения уровня контрин-сулярных гормонов, снижения чувствительности периферических тканей к действию инсулина.

  Течение сахарного диабета хроническое. При хорошей компенсации диабета, при легких формах его могут наступать длительные ремиссии; форма средней тяжести может переходить в легкую, а тяжелая — в среднетяжелую. При отсутствии же компенсации течение заболевания, как правило, ухудшается.

  По характеру течения различают сахарный диабет лабильный и стабильный.
  Для лабильного диабета характерны большие колебания уровня сахара в крови в различные часы суток (например, от 0,7 до 3,5 г/л), резкие колебания уровня сахара в одни и те же часы в течение ближайших суток. У таких больных часто возникает гипогликемия обычно к обеду, а в ночные и ранние утренние часы — гипергликемия и жажда. При лабильном течении часто развивается кетоацидоз вплоть до диабетической комы.

  При стабильном течении сахарного диабета разница в содержании сахара в крови в течение суток составляет не более 0,6—0,7 г/л; гипогликемии, как правило, не наблюдается. Лабильное течение характерно для тяжелой формы сахарного диабета, стабильное — для диабета средней тяжести.

  Клиническая картина сахарного диабета резко отличается у больных молодого и пожилого возраста (табл. 9). Поэтому принято различать юношескую (ювенильную) форму сахарного диабета и диабет взрослых.

  При сахарном диабете может возникнуть лактоацидоз и лактоацидотическая кома. При этом наблюдается увеличение соотношения лактат/пируват: высокая гипергликемия и кетонемия отсутствуют. Течение комы тяжелое, летальность высокая.

  Лабораторные методы диагностики. В постановке диагноза сахарного диабета и определении его тяжести большое значение имеет определение уровня сахара в крови и в суточной моче. Существуют качественные и количественные методы определения содержания сахара в крови или моче. Для качественного определения сахара в моче используют пробы Бенедикта, Нилендера, Гайнеса. Для количественного определения сахара в моче пользуются поляризационным аппаратом (сахариметром). Наиболее простое количественное определение сахара в моче производят по методу Альтхаузена.
  В настоящее время используют реактивные бумажки «глюкотест» и таблетированные «наборы для экспресс-анализа сахара в моче». Для определения кетоновых тел в моче существуют различные пробы: Ланге, Герхарда, проба с реактивом Лестраде и др.
  Определение содержания сахара в крови. Принцип большинства методов определения концентрации сахара в крови основан на восстанавливающих свойствах глюкозы. Существуют методы определения истинной глюкозы и глюкозы вместе с другими веществами, обладающими восстанавливающей способностью. К последнему принадлежит метод Хагедорна — Иенсена. У здоровых людей содержание сахара в крови натощак, определяемое этим методом, составляет 0,8—1,2 г/л (80—120 мг%). При определении истинной глюкозы методами Сомоджи—Нельсона и ортотолуидиновым содержание сахара в крови натощак составляет в норме 0,6—1 г/л (60—100 мг%), по глюкозооксидазному методу Нательсона — 0,5—0,95 г/л (50—95 мг%).

  Для экстренного определения уровня сахара в крови имеются диагностические бумажки «декстростикс» и «декстронал». Метод не очень точный, ошибка может быть в пределах 0,3—0,4 г/л.
ЛЕЧЕНИЕ
  Для лечения используют диету, инсулин и противодиабетические пероральные препараты. При лечении стремятся достигнуть компенсации сахарного диабета. Содержание сахара в крови в течение суток у здорового человека может достигать 1,6—1,8 г/л. В связи с этим сахарный диабет считают компенсированным при уровне сахара в крови в течение суток не выше 1,6—1,8 г/л. Следует отметить, что критерии компенсации при легкой форме сахарного диабета более строгие; при тяжелой форме, особенно лабильной, допускается более высокий уровень сахара в крови.

  О компенсации сахарного диабета судят в основном по уровню сахара в крови, но учитывают и содержание сахара в моче. При выборе лечения принимают во внимание тяжесть сахарного диабета и наличие осложнений.

  При ювенильной форме сахарного диабета методом выбора является инсулинотерапия.

  При диабете взрослых лечение проводят в основном противодиабетическими пероральными препаратами (сульфаниламиды и (или) бигуаниды).
  При сахарном диабете и ожирении (при отсутствии кетоацидоза) необходимо снижение массы тела путем субкалорийного питания.
  При отсутствии компенсации углеводного обмена показаны бигуаниды. Лечение инсулином таким больным не проводят. Только при наличии выраженной ретинопатии назначают комбинированное лечение инсулином и противодиабетическими пероральными препаратами.

2016/07/17

Press These Points On Your Palm And Wait – The Results Will Amazed You!

Press These Points On Your Palm And Wait – The Results Will Amazed You!




Some days you may feel like you have got the whole world in the palm of your hands. That might be a little lofty, but it can be said that you have yourself in the palm of your hands points. By pressing these specific points on your hands you can relieve pain in other parts of the body, because each point on the fingers is associated with at least one organ in your body as well as an emotion. You just need to press  each spot for 3 to 5 seconds while taking deep, slow breaths, and you will solve many health problems. Here’s how you can do this method:
Thumb
The thumb regulates the spleen and the stomach as well as depression and anxiety. So if you are feel emotionally stressed or if you have stomach pain, headaches or skin problems, pressing on the tip of the thumb will help bring you balance.
Index Finger
If you have problem with your bladder and kidneys, this point will help you to solve your problems with those organs.Also this can help you to manage disappointment, fear and confusion. By pressing this spot you can also get rid of toothaches, muscle pains, back problems and heartburn.
Middle Finger
This point regulates the gall bladder and liver. If you’re having problems with your temper or are feeling irritable or indecisive, by pressing on this spot can improve your mood.  Also it will help you to improve vision and blood circulation, to relieve pain from menstrual cramps, and migraines.
Ring Finger
By pressing this point  you can stimulate colon and lung function. It can also improve emotions such as fear of rejection and negativity. People who have  digestive problems, skin conditions or respiratory problems such as asthma can solve their problems by pressing on this point.
Pinky Finger
This point regulates the heart and small intestine. When feeling nervous, worried or insecure, your confidence may improve by pressing on this point. By pressing this point can also resolve issues with bones, heart problems, throat pain and bloating.
Base of the Thumb
By pressing this point you can solve your problem with cough, respiratory distress. and also depressing this point can improve your thyroid function.
Center of Palm
This point regulates the stomach. Pressing on this spot will help you to alleviate abdominal pain or digestive distress.
Fleshy Part of Palm
The fleshy  part of palm is responsible for heart and endocrine function. This  point can help you to  regulate heart problems and balance out the hormones.
Exterior of Palm
Pressing this point can help you with appendix issues and it will also help you to control your sugar levels.
source:positivemed.com/

Everything is in the palm of your hand – press these points for what it hurts

Everything is in the palm of your hand – press these points for what it hurts


Everything is in the palm – press these points for what it hurts
Instructions:
• Press the thumb point, which means, what hurts you in the body  –  for 5 seconds
• Release your thumb – 3 seconds.
• Then press again … repeat this for several minutes.
• When prolonged massage at least once a day – after a week you will feel much better.

БЪЛГАРСКИЯТ СИМВОЛ IYI и ЕКСПЛОАТИРАНЕТО МУ В ТУРСКАТА ФИЛМОВА ИНДУСТРИЯ И ЛИТЕРАТУРА

  БЪЛГАРСКИЯТ СИМВОЛ IYI и ЕКСПЛОАТИРАНЕТО МУ В ТУРСКАТА ФИЛМОВА ИНДУСТРИЯ И ЛИТЕРАТУРА Имаме 11000 последователи , които са посочили за пър...