Translate

2018/06/01

ПОСТОЯНА УМОРА, ЛОШО ЗРЕНИЕ, НАДДАВАНЕ НА ТЕГЛО И Т.Н.-НЕДОСТИГ НА Б12...

ПОСТОЯНА УМОРА, ЛОШО ЗРЕНИЕ, НАДДАВАНЕ НА ТЕГЛО И Т.Н.-НЕДОСТИГ НА Б12...

Липсата на няколко или дори само на един витамин може да бъде причина за появата на няколко много обезпокоителни симптоми
витамин
Тялото ни е сложна и съгласувана система, в която всеки орган е еднакво важен. Всички тези малки „предавки“ са незаменими и ако нещо се обърка – системата се срива. Обикновено всичко започва с една малка неизправност, която поражда по-сериозни последици. Липсата на един от витамините често е отправна точка.
Един от най-важните витамини в нашето тяло е витамин В12, защото спомага за нормалния метаболизъм и оптималното функциониране на клетките. Друга важна функция е участието му в производството на холин, който устоява на нашите лоши навици и предотвратява мастната дегенерация на черния дроб. Той участва и в синтеза на аминокиселини, което в крайна сметка засяга умствената активност на човека и настроението му.
Когато в организма има липса на витамин В12, то започва да изпраща сигнали под формата на различни симптоми. Важно е да реагираме с това навреме и да възстановим дефицита, за да предотвратим бъдещи здравословни проблеми. Днес ще ви разкажем за симптомите на този недостатък и как да го лекувате.
Дефицит на витамин В12 – 8 основни симптома
По-долу има видеоклип, в който народен лечител споделя рецептата за идеална вечеря, и казва кои храни съдържат витамин В12. Изгледайте го, макар и на руски, информацията е разбираема, а и по-голяма част от нея ще споделим и в статията.
1. Умора
Постоянната умора е първият признак за липса на витамин В12. Липсата на витамин В12 може също така да причини и лошо настроение. Симптомите са подобни на прояви на депресия, така че хората често отиват с това предположение на психолог. Като цяло, умората може да възникне по различни причини, и за да не се правят преждевременни изводи, е най-добре да се направят тестове.
В различните лаборатории се прави отделен тест, който изследва нивата на витамин В12. Цената средно е около 20 лева на изследване за серумното ниво на B12
2. Мускулна слабост
Липсата на витамин В12 причинява не само обща умора, но и слабост в мускулите, летаргия, мързел.
3. Изтръпване на ръце и крака
Липсата на В12 е причина за дефицит на червени кръвни клетки, които доставят кислород до клетките. Поради пониженото ниво на кислород може да възникне изтръпване или мравучкане в крайниците.
4. Загуба на памет
Забелязали ли сте, че в последно време сте започнали да забравяте ключовете или не можете да си спомняте името на някой, когото срещате случайно? Това може да е следствие от липсата на витамин В12.
5. Бледа кожа
Поради липсата на този витамин, червените кръвни клетки могат да се разпаднат, което освобождава жлъчния жълт пигмент билирубин. От това кожата може да стане бледа. Не, не се превръщате във вампир, но най-вероятно ви липсва B12.
6. Проблеми с усещането на вкус
Този симптом се среща при около половината от хората с недостиг на витамини. Има намаляване на вкусовите рецептори в езика, особено на онези, разположени отстрани. Тези хора могат да загубят значителна част от теглото поради факта, че храната не им е вкусна. Въпреки че в някои случаи има и увеличение на телесното тегло поради метаболитно разстройство.
7. Зрително увреждане
В редки случаи липсата на В12 може да засегне очния нерв, съдовете на ретината, причинявайки двойно виждане, замъгляване или дори временна слепота.
8. Емоционални разстройства
Витамин В12 стимулира производството на серотонин. Ако този хормон не е в достатъчно количество, може да доведе до емоционални разстройства. Те могат да се изразяват и в такива прояви, като внезапни промени в настроението, повишена раздразнителност или сълзи без причина.
РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ
Всеки от тези симптоми индивидуално показва липса на витамин, В12 и в никакъв случай те не могат да бъдат игнорирани. Ако забележите промяна в обичайното ви състояние – дайте кръв за измерване нивото на B12 в кръвта.
Но какво ще стане, ако дефицитът се потвърди?
Всичко зависи от това колко ниско е нивото на витамина. Преди да приемате витамини под формата на лекарства и добавки, консултирайте се с лекар. Той ще предпише правилната доза. Има един важен момент – използването на комбинирани лекарства. Витамин В12 работи само в комбинация с фолиева киселина . И за една идеална комбинация към всичко това е необходимо да добавите и B1 и B6.
За да избегнете липса на витамини, трябва леко да преразгледате диетата си. Необходимо е да добавите следните продукти: говеждо и телешко месо, птиче месо, пилешки яйца, зърнени храни. В края на краищата, повечето дефицит на витамини се случва именно поради небалансирано хранене и дори от прекомерно потребление на кафе. В рисковата група са възрастните хора и вегетарианците.

Ето обещаното видео, което ще ви разкрие тайната на идеална вечеря при сто болести и ще ви каже кои храни съдържат витамин В12.
Много често в забързаното си ежедневие, ние не обръщаме внимание на всички тези симптоми, защото те изглеждат незначителни. Можем да реши, че всичко това е стрес, или просто да ги пренебрегнем. Не правете това, за да не сблъскате с много по-сериозни последици. Грижете се за себе си и за своето здраве!


ВСИЧКО ЗА "РАЗДРАЗНЕНОТО ДЕБЕЛО ЧЕРВО"...

Image may contain: one or more people

Как да успокоим раздразнено дебело черво? Лечение: Лекарства. Билки. Диета. Пробиотици. Добавки. Какво е раздразнено дебело черво (Синдром на раздразненото дебело черво)? Симптоми. Причини. Рак на дебелото черво. Раздразнено дебело черво при дете. Раздразнено дебело черво и бременност.
Болката е честа при раздразнено дебело черво!
Раздразнено дебело черво или още синдром на раздразненото дебело черво е състояние, което засяга 1 от всеки 5 души на планетата. По-често се появява при млади жени. Макар че е с ясно изразена симптоматика, т.нар. синдром на раздразненото дебело черво не причинява трайни здравословни поражения.
Раздразнено дебело черво – лечение
Самото лечение на раздразненото дебело черво е комплициран процес. То може да се проведе както чрез традиционни медикаменти, така и чрез народни средства и рецепти. Често се налага промяна в хранителните навици, прием на добавки, в това число пробиотици, физическа активност. При по-тежки случаи се прибягва и към психологическа помощ за преодоляване на състоянието. От съществено значение при разглеждания синдром е не само да се ограничи моментното проявление на неразположенията, но да се „изкоренят” причините, довели до храносмилателни смущения.
Лекарства при раздразнено дебело черво
Ако се подходи към традиционен подход на лечение, то при синдром на раздразненото дебело черво най-често се предписват следните групи медикаменти:
Спазмолитици
Основното предназначение на спазмолитиците е да премахват спазми на гладката мускулатура, а с това и болката. Използват се и при проблеми с храносмилателната система. Характерното при тях е, че водят до облекчение, но не лекуват източника на болката.
Спазмолитиците биват следните групи:
М-холинолитици – алкалоиди (Атропин), полусинтетични и синтетични М-холинолитици, фитопрепарати (Беладона);
С митропно действие – такива са дротаверин (Но Шпа), пинавериум, папаверин и други;
Комбинирани спазмолитици – синтетични препарати, какъвто е спазмалгон, фитопрепарати, при които се използват растения със спазмолитично действие – копър, лайка и други.
Сред често прилаганите медикаменти със спазмолитично действие са:
Атропин – действа спазмолитично по отношение на бронхите, жлъчните пътища и пикочните пътища, като се прилага и при спастичен запек, чревни колики и други;
Бутилскополамин – действа отпускащо върху червата, като действието му продължава около 6 часа;
Папаверин – използва се за лечение на висцерални спазми, както и при спазми на кръвоносните съдове и най-вече при стомашно-чревни спазми;
Дотаверин – това е синтетичният вариант на Папаверин, който се отличава със спазмолитичен ефект върху гладката мускулатура на стомашно-чревния тракт;
Мебеверин – спазмолитичен продукти, който действа селективно при спазми на гладките мускули няа стомашно-чревния тракт. Препоръчва се особено при спазми на дебелото черво.
Медикаменти срещу диария или запек
В зависимост от симптомите, които се проявяват при конкретния случай, при раздразнено дебело черво се назначават медикаменти срещу диария или запек.
В групата на препаратите, които стопират диарията, влизат капсули Пробиен Стоп, Бионорм, Бутарен, Димексанол, Имодиум Инстант, Стоперан, Смекта, Лопедим и други.

При запек се препоръчва някои от следните лекарства: Елакса, Санилакс, Бизакодил, Бизалакс и други.
Билки при синдром на раздразненото черво. Народни рецепти
В случай, че ще се търси лек срещу раздразненото дебело черво в народната медицина, ето кои са някои от най-популярните натурални лекове.
Джинджифил
Билки помагат при раздразнено дебело черво!
От край време за джинджифила се знае, че успокоява храносмилателната система. Най-често при раздразнено дебело черво се прилага под формата на чай. За приготвянето му е достатъчно да се настърже ½ ч.л. пресен джинджифил в чаша с гореща вода. След като билката кисне около 10 минути, чаят се прецежда и изпива. На ден могат да се консумират по 3-4 и повече дози.
Рецепта с джинджифил с успокояващ ефект при синдром на раздразненото дебело черво ни е изпратила и читателката ни Катя Йонкова: „Смесват се по равно сух джинджифил, черен пипер и зелен кардамон. 1 лъжица от билките се добавя към чаша с гореща вода и се оставят за 10-15 минутки да си пуснат билките полезните вещества. Прецежда се и след всяко хранене се отпиват по няколко глътки от отварата. Няма да повярвате – това е достатъчно да изчезнат газовете, подуването и болката, от които страдаме при раздразнено дебело черво!”, пише ни Катя.
Моркови
По отношение на проблемите с храносмилането морковите имат двупосочно действие. От една страна, неутрализират характерните неразположения, от друга, регулират както запека, така и диарията. Могат да се консумират както пресни в суров вид, така и варени. При желание може да се приготвя и прясно изцеден сок от моркови.
Марули
Уникален домашен лек при проблеми с дебелото черво е марулята. Тя има ползи и когато се консумира сурова, но най-ефикасна е леко задушена.
Кисело мляко
Ползите на киселото мляко при раздразненото дебело черво се крие в изобилието от активни биокултури. С още по-ясно изразен ефект е комбинацията от чаша кисело мляко, към която се добави малко псилиум. Ако от сместа се консумира час след всяко хранене, то това ще доведе до трайно облекчение на състоянието.
Копър
За копъра се знае, че има мощно действие срещу чревните спазми. Конкретно семената от копър подпомагат изхвърлянето на мазнините от храносмилателната система. В същото време потискат повишеното производство на слуз в червата, което е сред признаците на разглежданото състояние.
В зависимост от предпочитанията, а и от сезона, копърът може да се използва като прясна билка или да се набавят семена. Достатъчно е 1 ч.л. семена или 1 ч.л. пресен копър да се запари в чаша с вода.

Друг вариант е семена от копър да се консумират директно, като предварително леко се запекат за 10-15 минути на 160 градуса.
Ленено семе
С доказани ползи при раздразнено дебело черво е и лененото семе. От него се приготвя чай, като 1 с.л.семена се запарва в чаша с гореща вода. Препоръчително е напитката да се консумира непосредствено преди лягане.
Лайка
Доказаните успокояващо и противовъзпалително свойства на лайката я превръщат в лек при проблеми с дебелото черво. Приемът й успокоява лигавицата на дебелото черво, намалява подуването на корема и спазмите, подобрява чревната функция.
Отвара от лайка се приготвя по традиционната схема – 1 ч.л. от билката се добавя към 1 ч.ч. гореща вода. Връща се на слаб огън за 15 минути. След като се охлади се прецежда. На ден е добре да се консумират по 2-3 дози до преминаване на неразположенията.
Съвети срещу запек при раздразнено дебело черво
Предлагаме ви няколко конкретни съвета в случай, че разглежданият синдром провокира запек:
пресни круши, сок от круши или от сушени круши по естествен начин регулират храносмилането и облекчават запека;
пригответе си пресен сок от зеле, който успокоява чревните смущения. Ако не разполагате със сокоизстисквачка, сварете малко количество от зеленчука. След като омекне, го смачкайте с вилица с малко вода.
Съвети срещу диария при раздразнено дебело черво
Диария и запек се редуват при раздразнено дебело черво!
Ако раздразненото дебело черво провокира диария, можете да използвайте следното:
бананите облекчават симптомите на разглеждания синдром, като в същото време съдържащите се в тях разтворими фибри абсорбират ненужните сокове в чревния канал;
приготвя се отвара от 1 с.л. стрити плодове от кориандър и 400 мл гореща вода. След като лековитата напитка престои около 2 часа, се прецежда. На ден се изпиват по 3 дози от 100 мл преди хранене;
приготвя се отвара от 2 с.л. листа от къпина и 500 мл гореща вода. Отварата кисне 12 часа. След прецеждане, на ден се изпиват по около 100 мл преди всяко от трите основни хранения;
подуването на корема, газовете и диарията се облекчават с масло от мента,
по 2 пъти на ден се приготвя лек от ½ ч.ч. извара и 2 с.л. псилиум. Добавя се малко сол и се консумира еднократно.
Диета/хранене при раздразнено дебело черво
Знаем, че здравословното хранене е от съществено значение за здравето на всеки един от нас. При пациенти със синдром на раздразненото дебело черво то има още по-голяма роля. От значение обаче е и обстоятелството, че някои на пръв поглед полезни храни могат да влошат драстично състоянието и да предизвикат болка, подуване, диария. Именно поради това не може да се посочи една единствена диета, която е общоприложима при всички, които имат смущения в храносмилателната система.
Принципи на хранене
Като основни принципи на хранене, които е препоръчително да следват страдащите от раздразнено дебело черво, могат да се изведат следните:
редовно хранене – в случая от значение е да не се пропуска едно или повече хранения през деня. Най-добре да се консумира малко храна на кратки интервали и да не се правят дълги паузи;
много вода – изпиването на поне 8 чаши вда на ден е от значение за добрата хидрация на тялото. Конкретно по отношение на разглеждания синдром, не позволява дехидратацията и спомага за по-лесната дефекация при пациенти със запек;
по–малко кафе и чай – препоръчително е на ден да не се консумират повече от 2 чаши чай или кафе, тъй като съдържащият се в тях кофеин има допълнително може да влоши симптоматиката;
без газирани напитки и алкохол – най-добре е алкохолните и газираните безалкохолни напитки изцяло да се изключат от хранителния режим;
отказ от тютюнопушене – никотинът е допълнителен фактор, който провокира обостряне на симптомите на синдрома на раздразненото черво. Освен това – заедно с цигарения дим човек поглъща и въздух, който допълнително подува червата и предизвиква болка;
фибри – добре е да се изгради режим на хранене, в който редовно да присъстват фибрите. Сами по себе си те могат да се набавят от плодове и зеленчуци, зърнени храни, пълнозърнести продукти.
Имайте предвид обаче, че според някои специалисти в областта на храненето при раздразнено дебело черво фибрите следва да се приемат с повишено внимание. При запек те биха имали положителен ефект, но при пациенти с диария могат да доведат до влошаване на оплакванията;
без мазни, пържени и пикантни храни – тези храни често предизвикват спазъм на дебелото черво, болки и диария.
Важно!
Добре е с повишено внимание да се приемат храни, най-вече въглехидрати, които съдържат лактоза или млечна захар. Консумацията им, особено в големи количества, може да предизвиква подуване на корема, метеоризъм водниста диария.
Подходящи храни
Храненето е от съществено значение при раздразнено дебело черво!
Вече споменахме, че понятието „подходящи храни” при синдром на раздразненото черво е относително и зависи от състоянието на конкретния пациент. И все пак се препоръчва прием на малки порции плодове, зеленчуци, масла с растителен произход, още картофи, ориз, риба и нетлъсто месо. Кленовият сироп е правилен избор за подсладител.
Като цяло добре е човек да се храни разнообразно, без да се изключват напълно определени хранителни групи, защото това лесно води до хранителен дефицит и други здравословни проблеми.
FODMAP диета
Сред популярните хранителни режими при т.нар. синдром на раздразненото черво е FODMAP диетата. Основен принцип и при нея е да не се налагат строги ограничения, а от менюто да се изключи само това, за което със сигурност се знае, че предизвиква оплаквания.
Самата абревиатура на режима посочва и това, на което трябва да се обърне внимание, или казано иначе – да се контролира приемът на „ферментируеми олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли”.

В най-голяма степен тези вещества са въглехидрати, които предизвикват характерни оплаквания като болка и подуване на корема, газове, диария, запек.
Ето и в кои храни се откриват споменатите въглехидрати:
олигозахариди – в пшеницата, бобовите храни и в някои зеленчуци като лука и чесъна;
дизахариди – форма на лактозата, която се открива в прясното краве и козе мляко;
фруктоза – това е основният монозахарид, който не се препоръчва при проблеми с дебелото черво. Той се съдържа в някои плодове и в меда;
полиоли – представляват многовалентни алкохоли, използвани за подсладители. Налични са както в някои плодове като сливи и праскови, така и в подсладените напитки.
При пациенти с разглеждания синдром тази диета трябва да се стартира след консултация със специалист, който да съобрази менюто с индивидуалните хранителни потребности. Важно е да се има предвид, че само при някои е наложително изключването на цялата гама FODMAP от ежедневното хранене.
И все пак не трябва да се очакват магически резултати от FODMAP диетата. Тя не е в състояние да излекува синдрома на раздразненото дебело черво, но може драстично да подобри състоянието.
Пробиотици при раздразнено дебело черво
Наред с контрола върху храненето, при раздразнено дебело черво от съществено значение са и пробиотиците. Става дума за онези полезни микроорганизми, чиято основна задача е да регулират чревната микрофлора и да не позволяват размножаването на патогенни микроорганизми. Самите пробиотици могат да се набавят както с храната (откриват се в киселото мляко, някои сирена, сладоледи и прочие), така и чрез добавки. Препоръчва се прием за поне 4 седмици на избрания продукт, за да се установи дали той действа положително. Ако не настъпят желаните резултати, може да се избере друг.
При пациенти с раздразнено дебело черво изборът на пробиотик често пада върху някой от следните продукти:
*Пробиотик комплекс – продукт на Doctor Nature, който съдържа 7 полезни млечно-кисели бактерии. Те укрепват нормалната чревна флора, помагат при лошо храносмилане, стомашни нарушения, запек, диария и други;
*Лактик ферментс – Лактик ферментс на Equilibra е едновременно пробиотик и пребиотик, действащи за възстановяването на стомашно-чревния коморт. Препоръчва се горещо при пациенти със синдрома на раздразненото дебело черво. Комбинацията от пробиотик и пребиотик подобрява активността на храносмилателната система и укрепва баланса на чревната микрофлора. В същото време стимулира имунната система и преодолява някои от основните причини за смущенията;
*Лакто Про – Лакто Про на Sanct Bernhard е още една хранителна добавка, която е насочена към нормализиране на микрофлората на храносмилателната система. Помага при хранителни разстройства и неутрализира последиците от гнилостните процеси в стомаха и червата. Препоръчва се при срив на имунната система и психически стрес, предизвикали стомашни проблеми.
Добавки при раздразнено дебело черво
Бодилакс е с доказан ефект при запек!
Като стана дума за прием на допълнителни елементи, които могат да са от помощ при основните симптоми на раздразнено дебело черво, ще ви предложим накратко и някои хранителни добавки, които се препоръчват при запек, диария, подуване на корема и другите характерни оплаквания:
Бромелаин – основното му приложение е за облекчаване на подутия стомах. Подпомага храносмилането, намалява подуването, газовете и болката в корема. Стимулира растежа и размножаването на полезните бактерии в червата. Съдържа растителни екстракти;
Гастритикс – добавката се отличава с комбинирано действие при подуване на корема, диария и запек. Продуктът на Nature’s way помага при повечето храносмилателни смущения, като забележимо подобрява функционирането на цялата система. Има успокояващ ефект върху целия стомашно-чревен тракт, като неутрализира раздразненията в стомаха и червата изцяло. Съдържа корен от див ям, семена от копър, медицинска ружа, джинджифил, червен бряст и други;
Бодилакс – представлява хранителна добавка с иновативна формула, която се препоръчва основно при запек, но помага и при голяма част от останалите неразположения, характерни за синдрома на раздразненото дебело черво. Препаратът допринася за правилното функциониране на храносмилателната система, поддържа нормалната моторика на червата и отговаря за добрата перисталтиката. Ефектите си дължи на комбинацията от кора от зърнастец, корени от ревен и още полезни растения, сред които казанлъшка роза, анасон и други.
Какво е раздразнено дебело черво?
Раздразненото дебело черво или още Синдром на раздразненото дебело се свързва с нарушена чревна функция. Характерното е, че не се индикира структурна увреда, като засегнатите пациенти са от различен пол, възрастова група и социално положение. Може да се каже, че най-често проблемът се наблюдава при млади жени.
Състоянието се свързва с редица симптоми, най-ясно откроимият от които е болката. Тя се появява периодично, отчита се в различни части на корема, като интензитетът и продължителността варират. В някои случаи след дефекация или отделяне на газове неразположенията преминават. В други коликите, спазмите и усещането за тежест остават. Наблюдава се още промяна в изпражненията. Възможно е да се редуват пристъпи на запек и диария, да се променят формата и консистенцията на изпражненията, да е налице усещане за непълно изхождане. Характерни за състоянието са още неотложни позиви за посещение на тоалетната по голяма нужда, а като съпътстващи симптоми се определят промени в апетита, често гадене, тежест в стомаха, киселини.
Важно!
Имайте предвид, че наличието на кръв в изпражненията не е симптом на раздразнено дебело черво. В случая може да става дума за по-сериозно състояние, което трябва да се диагностицира от специалист!
На този етап няма единодушие по отношение на това, които са основните фактори, които провокират симптома на раздразненото черво. Сред основните предпоставки място намират стресът в ежедневието, емоционална нестабилност, но още свръхактивност в червата, непоносимост към определен хранителен продукт, инфекция и други.

При някои пациенти състоянието не изисква специални грижи – неразположенията преминават с времето. Когато обаче те продължат за дълъг период от време, необходимо е да се потърси адекватна медицинска помощ. Вариантите за лечение и преодоляване на болката и дискомфорта са различни. Какъвто и подход да се избере обаче, от съществено значение е да се проведат необходимите прегледи и изследвания, които да изключат диагнози като колит, чревна инфекция, болест на Крон, онкологично заболяване или друга болест със сходна симптоматика.
Причини за раздразнено дебело черво
Вече споменахме, че трудно може да се говори за общовалидна причина за появата на синдром на раздразненото черво. Различни фактори от ежедневието като стрес, неправилно хранене, застоял начин на живот могат да провокират състоянието. Негативен ефект могат да имат и хормонални смущения и вредни аспекти от околната среда.
Все пак – като основни причини за храносмилателни смущения се сочат следните:
ежедневен стрес
разколебана микрофлора – причината най-често е прекарана инфекция;
меню, бедно на витамини и минерали, необходими за укрепване на лигавицата на дебелото черво;
меню, бедно на храносмилателни ензими;
липса на полезни бактерии.
Симптоми за раздразнено дебело черво
Раздразненото дебело черво предизвиква болка, подуване и други!
Сред първите сигнали за това, че нещо нередно се случва с храносмилателната система, са подуването и тежестта в корема. Следва появата на газове и промяната при изхождането. В зависимост от индивидуалното състояние на всеки пациент и конкретно на дебелото му черво, симптомите се проявяват с различна продължителност и интензитет.
Все пак като основни признаци за раздразнено дебело черво се сочат следните:
болка в корема, остри спазми;
подуване на корема;
газове в червата;
диария;
запек;
наличие на слуз в изпражненията;
усещане за непълно изпразване на червата.
Сред съпътстващите признаци на състоянието са главоболието, лесната уморяемост, психологическата нестабилност, в това число депресията.
Често при пациенти с проблеми с дебелото черво се появяват болки в гърба или бедрата, чести позиви за уриниране, болезнена менструация.
Рак на дебелото черво
Когато става дума за симптомите на раздразненото черво, няма как да пропуснем болката. Освен в корема, болка може да се появи и в самото дебело черво.
Към този признак за здравословен проблем трябва да се подходи с повишено внимание, тъй като в някои случаи той може да индикира нещо по-сериозно. Става дума за рак на дебелото черво.

За да изключите опасността от онкологично заболяване, обърнете внимание на най-честите симптоми на злокачествено заболяване на дебелото черво:
коремни крампи, появяващи се най-често след хранене – ако се отличават с увеличаване на продължителността и интензитета, трябва да се обърне специално внимание;
необоснована умора – въпреки че ежедневната умора е нещо характерно, трябва да й се обърне внимание, ако е продължителна и необоснована;
загуба на тегло;
изменения в изпражненията – основният признак за риск от здравословен проблем е появата на кръв в изпражненията. Необичайните цвят, форма или размери също трябва да се обсъдят със специалист.
Раздразнено дебело черво при децата
Синдромът на раздразненото дебело черво често се появява и при най-малките. При бебета и деца до 3-годишна възраст се изразява най-често като диария, а с напредването на възрастта се появяват и оплаквания като болка в корема, подуване, редуващи се запек и диария.
Често комбинацията от няколко симптома води до поставяне на диагноза, която не задоволява много от родителите. В желанието си да облекчат децата си те продължават да посещават различни специалисти, да изпробват препарати и диети. В повечето случаи – без резултат.
Смята се, че децата често израстват този здравословен проблем. Въпреки неразположенията, които им е създавал, той не оставя последици и вече порасналият има пълноценно и безпроблемно храносмилане.
Раздразнено дебело черво и бременност
При бременните жени често се появяват много от симптомите, характерни за раздразненото дебело черво. Става дума както за повишеното газообразуване, така и за запека, подуването, а понякога и болката.
От една страна, това се дължи на измененията, които настъпват в резултат на самата бременност. От друга, причината е и чисто механична – уголемяващата се матка притиска черва, затруднява тяхната перисталтика, често възпрепятства и изпразването им.
Макар и в редки случаи, може да се говори за истински синдром на раздразненото черво, като причините за появата му по време на бременност наподобяват тези при останалите пациенти. Често те отшумяват с раждането.

ХРАНИТЕ, КОИТО НАМАЛЯТ ПОВИШЕНАТА ВИ ПИКОЧНА КИСЕЛИНА...



ХРАНИТЕ, КОИТО НАМАЛЯТ ПОВИШЕНАТА ВИ ПИКОЧНА КИСЕЛИНА... 
Патрик Холфорд е британски лекар, бакалавър и пионер в новите подходи към здравето и здравословното хранене. Той е автор на 37 книги, преведени на над 30 езика
Патрик Холфорд
Патрик Холфорд е специалист в областта на храненето и психичното здраве. Автор е на книгата „Кажи „Не!“ на артрита“, издадена през 1993-та година. В нея Патрик Холфорд дава идеи и съвети как да се подобри състоянието при артрит, без необходимостта задължително да се ползват лекарства. Храната може да бъде отлично средство за поддържащо лечение, както и предпочитан начин за превенция, е мотото на специалиста.
Загрижени сте за болката в ставите? Или сте забелязали, че ставите на пръстите ви са възпалени? По този начин тялото ви сигнализира, че най-вероятно имате повишено ниво на пикочна киселина. Значи е време да обърнете внимание на диетата си, категоричен е Патрик Холфорд.
Кои са полезните продукти, които ще помогнат за намаляване на нивото на пикочната киселина в организма? Ето и петте предложения на Патрик Холфорд.
Как да намалите нивото на пикочната киселина? С ето тези пет храни, които действат не по-лошо от лекарства!
1. Артишок
Факт e, че артишокът има научно доказани диуретични свойства, което му позволява бързо да почисти тялото от токсините.
Този зеленчук съдържа голям брой полезни минерали и антиоксиданти. За да не губи артишока своите полезни свойства, е необходимо да се приготви правилно: сварете го за 20-45 минути в дълбок тиган с отворен капак.

Ако венчелистчетата лесно се отделят от сърцевината на зеленчука, то той вече е готов за консумация. Най-вкусната и полезна част е центъра на артишока.
2. Лук
Лукът също е отличен съюзник в борбата за здравето и мобилността на ставите. При продължителна употреба този зеленчук може значително да намали нивото на пикочната киселина в организма. За да се случи това Патрик Холфорд съветва да вземете две средни глави лук, да обелите люспите и след това да ги срежете на половина.
Сварете обеления лук в 1,5 литра вода, докато стане мек. Полученият бульон трябва да се изсипе в бутилка и да се добави сока от половин лимон. Пийте тази напитка през целия ден.
3. Тиква
Ако сте фен на тиквата, то вие имате страхотен късмет! В крайна сметка, тиквата, както и артишока, притежава диуретични свойства и насърчава екскрецията на пикочната киселина.
Тиквата помага да се отървете от токсините и другите вредни вещества, които се натрупват в тялото, така че не забравяйте да я хапвате по-често. Особено сега, когато е сезонът на този толкова вкусен зеленчук.
4. Целина
Целината помага да се нормализира естественият рh-баланс на кръвта. С нейна помощ тялото лесно се освобождава от пикочната киселина. Целина може да се консумира както сурова, така и след термична обработка.
5. Моркови
Този корен, подобно на целината, насърчава образуването на алкална среда, която със сигурност помага при пречистването на тялото от пурините и кристалите на пикочната киселина. Струва си да не пропускате сутрин, през която да си приготвите пресен сок от моркови.
Бъдете внимателни към вашата диета! Ето тези храни повишават нивото на пикочната киселина в тялото: пушени колбаси, червено месо, карантия, газирани напитки и хлебни изделия.
Източник: www.patrickholford.com
КОЛКОТО ПОВЕЧЕ СПОРТУВАМЕ, ИМАМЕ ПО-ГОЛЯМ ШАНС ДА НИ "ХВАНЕ" НЯКОЯ АТЕРОСКЛЕРОЗА...

Колкото повече спортуваме, толкова по-вероятно е да ни „хване“ някоя атеросклероза. Едно интересно изследване на фокус
атеросклероза
Атеросклероза – заболяването, с което започва всичко лошо. Дори и спортът не е гаранция, че можем да избягаме от нея.
Мързелите противници на спорта често ни уверяват, че „твърде многото спорт вреди“. Изненадващо, понякога те са прави. Това не означава, че техният мързел ще им донесе здраве и дълъг живот. Но, както стана ясно, прекалената физическа активност може да доведе до ранна атеросклероза.

Интензивната физическа активност води до ранна атеросклероза: отлагането на калций в съдовете. Новината, която се появи преди известно време, беше публикувана в много медии. Тази новина идва от сравнително авторитетно място, и няма как да не се доверим на източника. Не се мина много време, и хората решиха безопасно да забравят за това. Но напразно…
Шокът е нашият начин
Всъщност, резултатите от това изследване са още по-шокиращи. Те опровергават много неща, в които сме научени да вярваме. Например, че появата на ранна атеросклероза може да се възпрепятства не само от много интензивни натоварвания, но и от обикновените движения, които правим без принуда всеки ден.
За да разберем всичко това, ние не се обърнахме към някоя от хилядите публикации и интерпретации на новината. Решихме директно да ползваме оригинала: статия, публикувана в научното списание Mayo Clinic Proceedings. Списанието се издава от световно известната частна клиника „Майо“. Това е огромна и авторитетна медицинска институция, в която работят около 60 000 души, от които 4,500 (лекари и учени). Майо клиник се намира в Минесота, в сравнително малкия град Рочестър. Публикуваните статии и изследвания в списанието се радват на авторитет в научната общност. Ето защо е необходимо изследването да се третира по подходящ начин.
Цифри и проценти
Ако внимателно проучим таблицата от научната статия (ние я адаптирахме към обикновения читател), се оказва, че високата физическа активност увеличава риска от атеросклероза на по-ранна възраст с/до 80% (71% за жените и 86% за мъжете).
Това означава, че хората, които редовно тренират в салона, на бягащата пътека, с велосипед и т.н., са имали атеросклероза почти два пъти по-често, в сравнение с тези, които не са много мобилни. Атеросклерозата достига дори и до онези, които са действали в съответствие с препоръките на лекарите: 150 минути седмично физически упражнения (в САЩ това е включено в официалните препоръки за пациентите). Това натоварване увеличава риска от атеросклероза с 11%.
Учените, които са провели изследванията, останали изумени: те очаквали абсолютно противоположни резултати. Има утвърдено мнение, че когато се спортува, това намалява холестерола, глюкозата в кръвта и мазнините под кожата изгарят, сърцето и кръвоносните съдове се облекчават. И всичко това потиска развитието на атеросклерозата. Ето защо, милиони хора по света почти всеки ден правят опити да „избягат от сърдечния удар“, ходят на фитнес, карат велосипед или се зареждат с други видове физическа активност.
Четвърт век наблюдения
Учените първо решили да видят как нивото на физическата активност, през една немалка част от човешкия живот, засяга съдовете. Наблюдението на доброволците продължило 25 години (най-активните години от човешкия живот). За първи път техният здравен статус е бил оценен, когато са били на възраст между 18 и 30 години. После, след четвърт век, лекарите-изследователи отново се срещнали с тях. Разговаряли, били попълнени въпросници и след периода на наблюдение на всички участници била направена компютърна томография на гърдите. Този вид изследване показва истинското състояние на съдовете, колко калциеви отлагания са били отложени по стените и колко атеросклеротични плаки – промените, които в крайна сметка водят до сърдечни удари (инфаркти) и други сърдечно-съдови бедствия.
Според придържането към активен начин на живот всички участници в изследването бяха разделени на три групи.

В първата група влезли най-пасивните. Те не бягат, не скачат, не спортуват и на ден им се събира най-много десетина минути ходене пеша. Това са хора, които работят в офис, използват коли и уикендите предпочитат да прекарат у дома с книга или пред телевизора.
Втората група спазва предписанието от 150 минути, а понякога дори го надвишава. Най-често това са семейни хора, с малки деца, по-раздвижени професии и създадени навици, що се отнася до почивка сред природата.
И третата група включва най-активните. Те, през всичките тези години, са се занимавали с различни физически натоварвания поне 450 минути на седмица, т.е. ако класовете бяха ежедневни, те щяха да прекарат повече от час в тях.
Интересно е да се отбележи, че през последните години този тип хора са станали значително повече, дори е модерно и има цяла спортна индустрия, която работи за тази таргет-група. И сега тези хора, участващи в сериозна надпревара за здравето си, са с 80% по-голяма вероятност да ги „настигне“ някой инфаркт. Как да си обясним това?
Трудни отговори
Едва ли има специалист, който от раз би могъл да даде коментар на така получените резултати. Те са напълно неочаквани. Трудно е да се съмняваме в тях, защото проучванията са били проведени внимателно и коректно. В такива случаи експертите предпочитат да изчакат, докато се извършат нови изследвания, или се отворят нови масиви от информация, или се разкрият причините за такива резултати.
Самите изследователи обаче, не избягват да говорят по темата. Те коментират, че при спортисти, които са изложени на по-интензивни натоварвания, се наблюдава нещо подобно. Ето как те обясняват появата на атеросклерозата в по-ранна възраст: големите натоварвания не само помагат на сърцето. Те са и стрес за съдовете. Високото кръвно налягане по време на тренировка (като патологична артериална хипертония) насърчава развитието на атеросклероза и отлагането на калций в съдовете. Учените не изключват, че причината за откритите промени може да е същата. Необходими са само малко повече изследвания.
Какво следва след това?
Трябва ли да правим упражнения? Да тичаме, да въртим педалите на колелото? Да плуваме и да си организираме походи в планината? Разбира се, че да.
Това изследване е тук, за да ни покаже нещо, което съвременните хора игнорират. Нещо, в което забързаният начин на живот ни превърна. Ние се превърнахме в хора на крайностите – и по отношение на храненето, и по отношение на спорта, и по отношение на лечението. Балансът е много важен за нашето здраве. Затова, не се притеснявайте да хапнете парче торта с приятели. След това се разходете за около 45 минути, приберете се у дома и изпийте чаша билков чай…

Научете се да откривате баланса не само в грижата към себе си, но и в отношението към другите, и ще бъдете щастливи и здрави, съветват сърдечните лекар от Майо клиник.

ЛЕЧЕНИЕ С ХРАНА, А НЕ С ЛЕКАРСТВА...

ЛЕЧЕНИЕ С ХРАНА, А НЕ С ЛЕКАРСТВА...
Храната може да бъде лекарство, стига да знаем принципите на здравословното хранене. А японците определено знаят как да се хранят правилно
храната
Храната може да излекува тялото, казва един японски гастроентеролог. И през годините на своята практика той многократно е доказал това.
Всички знаем, че в Япония живеят най-много дълголетници. Въпреки напреднала си възраст те изглеждат страхотно и могат да се похвалят с отлично здраве. Каква е причината? Как го правят? Един от основните фактори е балансираната диета.

Днес решихме да споделим с вас съветите на известния японски гастроентеролог Хироми Шиня. Той знае как да се поддържа здравето, за да достигнем до заветните 100 години.
Принципи на правилното хранене на известния японски гастроентеролог Хироми Шиня
Хироми Шиня е световно популярен японски лекар. Той има над 40 години стаж. Издал е множество книги и статии, посветени на принципите на правилното хранене. В книгите си той е публикувал съвети и програми, които се използват от много знаменитости и обикновени хора. Хироми Шиня твърди, че можем да възстановим здравето си без да използваме каквито и да е лекарства, а само като преразгледаме диетата си.
Какво съветва японският лекар? Първата стъпка към подобряване на здравето трябва да бъде справяне с лошите навици. Освен това, той твърди, че използването на животински продукти оказва неблагоприятно влияние върху здравния статус.
Списъкът с вредни храни на доктор Хироми Шиня включва и млечните продукти. Те съдържат окислени мазнини, които увеличават броя на вредните бактерии, в момента в който се озоват в червата. Това води до образуването на токсини и свободни радикали, които могат да причинят заболявания като рак и диабет.
Японският лекар не казва, че трябва напълно да се откажем от месото. Той твърди, че много по-важно е да се определи правилното съотношение на продуктите в диетата. Неговият съвет е да се балансира диетата, така че месото да е не повече от 10-15%, а растителните продукти – 85-90%.
ПРАВИЛНОТО СЪОТНОШЕНИЕ НА ХРАНИТЕ В ДИЕТАТА, СПОРЕД ДОКТОР ХИРОМИ ШИНЯ
1. Зърнени храни – 50% от дажбата за деня
Те трябва да бъдат включени в диетата, защото съдържат фибри и много микронутриенти, които са необходими за правилното функциониране на човешкото тяло. За да се извлече максимума, трябва да се ползват във възможно най-чиста форма – например кафяв ориз.
Всичко, благодарение на външния слой на зърната. Той не позволява въглехидратите да се разграждат твърде бързо, като по този начин се забавя процеса на смилане на храната.
2. Плодове и зеленчуци – 35-40% от диетата
Незаменим източник на фибри, витамини и микроелементи, които са необходими за нашето тяло. Най-добре е да ги ядете сурови, защото топлинната обработка намалява количеството витамини.
3. Месо – 10-15% от дажбата
Причината месото да получава толкова малък процент е, че организмът ни отделя твърде много енергия, за да го смели. Според японския гастроентеролог, яденето на месо води до бързо стареене на тялото. Той съветва да се замени месото с риба, защото рибата съдържа много повече полезни вещества и е по-лесно смилаема.
Има една проста схема, която ще помогне да се изчисли необходимото количество месо или риба на ден: за всеки килограм тегло – 1 грам протеинов продукт
Various Paleo diet products on wooden table, top view
Не по-малко важно – Хироми Шиня вярва, че отхвърлянето на млечните продукти и мазните храни (маргарин, майонеза) може да гарантира по-голяма и дълговременна мобилност на хората. И това е не просто убеждение, а реалност, която е нормална за всеки по-възрастен японец. Той също така препоръчва да се яде бавно, и по-възможност не и докато се движим. По този начин храната се смила много по-лесно. И освен това – приемът на храна намалява с поне 40% ако отделяме поне три пъти повече време за сдъвкването на храната.
Почетно място в системата си гастроентеролога отделя на консумацията на вода. Струва си да се отбележи, че той препоръчва да се пие само артезианска вода, не от чайник, и със сигурност не от кран. Водата трябва да се пие сутрин преди закуска. Разбира се, японците могат да си позволят да пият без проблем артезианска вода (вода от глетчер), защото те предлагат една от най-чистите и известни води – Фиджи.
Японският специалист пояснява, че водата овлажнява лигавиците, повишава имунитета и предпазва тялото от вируси. Ако човек не пие достатъчно вода, лигавицата изсъхва, поради което се намаляват защитните функции и в тялото влизат различни бактерии, вируси и микроби. Той съветва да се консумира вода съгласно следната схема: 500 ml преди закуска, обяд и вечеря. Водата трябва да е със стайна температура.

Отхвърлянето на лошите навици и балансираното хранене са гаранция за добро здраве в продължение на много години. Логично е, че поради това състоянието на здравето ще се подобри, тялото ще се тонизира и няма да се нуждаем от повече медикаменти.
Съгласете се, че тези препоръки не са толкова сложни и не изискват титанични усилия. Просто трябва да преразгледаме ежедневната диета и да си изградим няколко полезни навика. Това е много малка цена за здравето и дълголетието.
Ако ви хареса статията – споделете я с приятелите си!

КАК "ЛИСТОВКИТЕ" ЗА ЛЕКАРСТВАТА ЗАБЛУЖДАВАТ И ОБЪРКВАТ ПАЦИЕНТИТЕ...

КАК "ЛИСТОВКИТЕ" ЗА ЛЕКАРСТВАТА ЗАБЛУЖДАВАТ И ОБЪРКВАТ ПАЦИЕНТИТЕ...

В инструкциите на лекарствата се обръща голямо внимание на потенциалните странични ефекти
Налице е обаче, недостатъчна информация за ползите от тях, се казва в доклад на Британската академия по медицина.
Експертите призовават за редакция на съдържанието на поясненията, така че те да имат по-балансиран информационен подход.
Не са за средно големи умове
Учените са установили, че пациентите са объркани от информацията, която се съдържа в информационната листовка на лекарствата и не вярват на научните изследвания. Според тях при съставянето на пояснителните бележки трябва да има ясна връзка с пациента.
Описанието на страничните ефекти в анотацията на различните лекарства често отнема твърде много място и просто обезсърчава пациента, уверяват изследователите. Самата възможност за развитие на нежелани реакции много рядко е обяснена адекватно. Вместо това се поставя акцент върху вероятността за тяхното развитие или се подчертава тяхната сериозност. Обикновено употребата е подценена и описанието на ползите от лекарството отнема много по-малко пространство, отколкото потенциалната опасност за здравето.

Всичко това прави хората нервни без причина, и е възможно повече от половината от пациентите да спрат да приемат предписаните лекарства. Според проучване, включващо над 2000 възрастни, в Обединеното кралство, и 1000 лекари, само една трета от населението разчита на информацията в резюмето, а останалите, когато става въпрос за използване на лекарства, се доверяват на мнението на семейството и приятелите.
Авторът на доклада, професор Сър Джон Тоук, вярва, че поясненията са написани на медицински професионален език, който е неразбираем за обикновения пациент. Например, в съпътстващите инструкции за лекарството парацетамол се казва, че неговото приложение може да доведе до панкреатит и хепатит. Няма обаче и дума за условията, при които могат да възникнат тези нежелани реакции и колко реален е този риск.
В допълнение, вместо ясно обяснение как се облекчават симптомите на заболяването, много от поясненията описват биологичните механизми на действие на лекарството.
Милиони трикове
Според професор Тоук анотациите са написани „като че ли не за болните, a за да бъдат прочетени на някой научен симпозиум“. Проблемът с разбирането на това, за какво точно е предназначено лекарството, става още по-голям.
Пациентите трябва да са сигурни, че приемат лекарство, което е предписано точно за техния случай, и да не бъдат измъчвани от съмнения. В противен случай те просто няма да искат да бъдат лекувани, смята експертът.

Разбира се, законовите и регулаторни стандарти изискват от производителя да предостави подробна информация за лекарството, но, питат се авторите на доклада – тази информация винаги ли е от полза за пациента?
Самите пациенти са напълно съгласни с учените. Силвия Кърк от Лондон, майка на две деца, която е участвала в публичния семинар на доклада, призна, че тя не винаги чете пояснителните бележки към лекарствата, ако случаят не се отнася за децата ѝ, едно от които има астма.
„Когато ги чета, сърцето ми се свива, защото се страхувам, че вредата от лечението ще бъде повече от ползата“, казва жената. Други участници в дискусията са съгласни с това, според което някои данни нямат смисъл изобщо. Като цяло, пациентите предпочитат да следват препоръките на лекаря, и какво е написано в рецептата. В края на краищата, когато човек вече е в лошо състояние, той не се нуждае от допълнителни отрицателни емоции, особено възрастните хора.
Ако трябва да научите повече за каквито и да било странични ефекти на дадено лекарство, винаги можете да се обърнете към официалния сайт, който съдържа цялата необходима информация.
И решението е?
За да се подобри ситуацията, авторите на доклада призовават за използване на времето за посещение при специалист. Може би лекарят дори ще трябва да отдели повече време на прием, особено при пациенти с много заболявания. Що се отнася до самите пациенти, те трябва да зададат на своя лекар следните въпроси:
Дали това лекарство е подходящо за мен? Как ще се подобри състоянието ми след като започна да го взимам?
Какви са ползите и вредите от това лекарство за мен лично?
Дали лекарството ще повлияе на моя начин на живот?
Дали това лекарство е съвместимо с другите лекарства, които приемам?
В допълнение, изследователите смятат, че би било хубаво да се разшири и достъпа до надеждни онлайн източници на информация за пациенти и лекари.
Като цяло, учените подкрепят идеята за по-точно представяне на информацията за лекарствата – както за лекарите, така и за пациентите. Въпреки това, те предупреждават, че известна степен на несигурност в медицината е неизбежна. Медицинската наука постоянно се движи напред. Непрекъснатият поток от информация е труден за обработка, което от своя страна води до скептицизъм и недоверие. И само с тясното сътрудничество между лекари и пациентите, при което открито се обсъждат всички аспекти на научните постижения, огромният потенциал на медицинската наука през ХХІ век може да бъде напълно реализиран.

Лекари: Червеното вино пази от 200 вируса, намалява риска от диабет тип 2

Лекари: Червеното вино пази от 200 вируса, намалява риска от диабет тип 2

Червеното вино намалява риска от диабет тип 2 при жените
Освен любимо питие за наздравици гроздовият еликсир засилва имунитета. В натурален вид, без оцветители и други препарати то би могло да помогне за оздравяването ни. Лекарите смятат, че червеното вино е щит срещу 200 вируса, включително и грипните. Чаша на ден за жените и две за мъжете пазят от болно сърце и диабет.
Червеното вино съдържа флaвоноиди – вещества, известни с антиoксидантните и противoвъзпалителните си свойства. При разграждането им от специфични чрeвни бактерии се отделя химикал, който стимулира имунната реакция. Това вещество не лекува грипната инфекция, а само отслабва симптомите, смятат учените. Доказано е, че червеното виното помага и срещу хеликобактер пилори. Тя е основен причинител на гастрит, язва и рак на стомаха.

Благодарение на съставката си ревестрол гроздовият еликсир защитава кръвoносните съдове, нaмалява образувaнето на съсиреци и понижава нивата на лошия холестерол. Една чаша от алкохолната напитка, доказано намалява шанса от сърдечен удар и инсулт. Що се отнася до диабета, чашката се оказва много добър наш приятел в превенцията и на това заболяване.
червеното вино
Червеното вино намалява риска от диабет тип 2
Редовното пиене на алкохолната напитка в умерени количества намалява риска от диабет тип 2 при жените с до 40%.
Това се дължи на факта, че виното сваля инсулиновата резистентност. Също така намалява риска от инфаркт при хората с тази болест. Ползите от червената напитка не спират до тук.

Редoм в борбата срещу диабeта и сърдечните заболявания, виното бори и загубата на памет при по-възрастните хора. Специалисти смятат, че дори намалява риска от мозъчни заболявания като алцхаймер и деменция с до 80 на сто. Резултатите от редовната му консумация се отразяват не само на здравето ни, но и на външния ни вид.
Младост
Гроздовият еликсир подмладява. Високата концентрация на антиоксиданти в червеното вино ефективно прочиства кожата ни от свободните радикали в процеса на стареене. Вследствие на това тялото и лицето ни изглеждат по-млади и по-жизнени от всякога. Освен това една чаша на вечеря топи излишните килограми.
Проучвания сочат, че умерената консумация на вино, намалява риска от трупането на мазнини. Комбинирана със здравословно меню и физически упражнения, това е перфектна рецепта за извайване на мечтаната фигура. За да се чувстваме по-млади, по-красиви и по-здрави, е от голямо значение да намерим начин да се справим и с непрекъснатия стрес, на който сме подложени.
Виното се оказва лекарство и в този случай, тъй като то е чудесен антидепресант. Специалисти смятат, че то намалява стреса и безпокойството, позволявайки ни напълно да се отпуснем. Разбира се, не като препием, а като приемем умерено количество.

НАЙ-РАЗПРОСТРАНЕНИТЕ ЗДРАВНИ ЗАБЛУДИ...

НАЙ-РАЗПРОСТРАНЕНИТЕ ЗДРАВНИ ЗАБЛУДИ...

Добре е да сте наясно с истината
В този материал ще ви запознаем с най-разпространените здравни заблуди.
Живеем във времена, в които сме затрупани от информация.

Понякога получаваме толкова много информация, че не само блокираме, а започваме да се боим от всичко около нас. До голяма степен това важи и за здравето.
Ежедневно сме атакувани с толкова много съвети за здравословен живот, че в определен момент започваме да се питаме кое от всичко това е вярно.
Повтарян дълго време, всеки здравен съвет бива изкривен и след време започва да носи грешна информация.
Ето кои са най-разпространените здравни заблуди, в които обществото все още вярва безрезервно:
1. Плуването след хранене предизвиква спазми!
Това твърдение няма нищо общо с истината! След хранене голяма част от кръвта отива към храносмилателната система и е далеч от мускулите. Този факт ще намали способността ви за плуване, но в никакъв случай няма да предизвика спазъм.
2. От нощното хранене се дебелее повече!
Калориите са си калории и няма никакво значение по кое време на деня ги приемате. От значение обаче е какво консумирате, както и количеството на приетата храна.
Учени твърдят, че организмът усвоява еднакво приетите храни, без значение по кое време са постъпили. Безспорно обаче нощното хранене ще попречи на спокойния ви сън.
нощното хранене
Нощното хранене пречи на спокойния сън
3. Алкохолът унищожава мозъчните клетки!
В действителност той не унищожава всички мозъчни клетки. Но пък безспорно уврежда краищата на невроните, когато се консумира в големи количества.
Хубавото е, че ефектът е временен и ако се подложите на няколкодневно въздържание, ще поправите щетите.
4. Морковите подобряват зрението!
Това е абсолютна заблуда. Истината обаче е, че те предотвратяват макулната дегенерация, която е водеща причина за слепота при хора, навършили 60 години.
5. Постите избяват от токсините!
Няма научно доказателство, че това е така. Органите, които ни избавят от токсините в организма, са бъбреците, черният дроб и далакът.

КАК МЪРЗЕЛА НАИСТИНА РАЗБОЛЯВА...

КАК МЪРЗЕЛА НАИСТИНА РАЗБОЛЯВА...
Мързелът е състояние, което лесно може да бъде объркано (или извинено) с хронична умора, или дори депресия
мързелът
Но, това че ви мързи съвсем не означава, че сте болни! Но може да означава, че като всички други хора по света и вие сте били обект на „мързеливата атака“, както я наричат учените.
Оказа се, че абсолютно всеки човек веднъж на всеки 12 дни изпада в състояние на мързел, който може да продължи от 12 часа до 15 дни.

Склонността към мързел се наследява и се определя от гените. Ако изкуствено се изключи гена на мързела, човек ще работи без да мисли за заплата.
Но, както стана дума в началото, мързелът може да има и чисто медицински причини. Такива например са, ниска кръвна захар, проблеми със сърцето или кръвоносните съдове.
40% от възрастното население на света изпитва финансови затруднения заради постоянното отлагане на работа, която трябва да се свърши.
Мързеливите хора ядат около 17% повече в сравнение с тези, които работят усилено през деня.
Хората, работещи в екип, са по-мързеливи от тези, които работят сами. Колкото повече колеги, толкова повече мързел. Ако работите в екип, вашата индивидуална ефективност автоматично се намалява с 7%.
И още – мързеливите хора са с по-висок риск от хронични заболявания, заради нежеланието им да се включат в различни здравни инициативи. Както вече стана ясно, мързелът е най-прекият път към наднорменото тегло, а то от своя страна може да провокира такива хронични болести, като високо кръвно налягане и диабет. И ето фактите в цифри – само 35% от мъжете и 24% от жените имат препоръчаната от СЗО достатъчна физическа активност.
И нека този факт не бъде извинение за някои хронични ленивци, но мързелът е знак за висока интелигентност
IQ-то мързливците е над средното с около 10%
Освен това мързелът е естествена защита срещу преумората. Обикновено острата атака на мързел е сигнал, че е дошло време да излезем в отпуск.
Повечето мързеливи хора живеят в Малта, според списание „Форбс“. Процентът на физически неактивно население там, е около 71%. На второ място е Саудитска Арабия (68.8%). На пето място е Сърбия, където 68.3% от населението предпочита да е неактивно.
Откъдето и да го погледнем – мързелът не е полезен. За да си спестим ненужните периоди на неактивност е необходимо да внимаваме с какво се храним. Мастните храни увеличават честотата на мързеливи атаки.
БОЛКИ В ГЪРБА-КОИ СА ПРИЧИНИТЕ?...
No automatic alt text available.
Болки в гърба – какви са причините?
80% от хората са страдали поне веднъж от болки в гърба. Проблемът касае всички възрастни и двата пола са еднакво потърпевши.
Тази неприятност до голяма степен се дължи на неправилното положение на тялото при седене и стоене, при което отпуснатите мускули на гърба и корема не дават достатъчна опора на гръбнака. Как да подобрим нещата? С правилно лечение, рехабилитация и, най-важното – с правилно движение!
болките в гърба
Болките в гърба могат да бъдат внезапни
При по-леките болки в гърба се препоръчва кратка почивка на легло с използване на лекарства, мехлеми, кремове, гелове и др. срещу болката. При продължително залежаване цели пет пъти нараства рискът проблемът да стане хроничен и да се стигне до инвалидност.
Най-уязвимото място в гръбнака е дискът между последния бедрен и първия кръстов прешлен. Цялата тежест на горната половина на тялото пада върху площ с размера на монета. И най-често се стига до проблеми именно в тази област.

Болките в гърба могат да бъдат внезапни и еднократни или хронични и продължителни. За хронични болки говорим, когато продължават над три месеца или се повтарят в рамките на една година.
Поставяне на диагноза
Болките в гърба могат да се дължат на редица причини. Най-често срещаната е дисбаланс на мускулите на гърба. Други проблеми са свързани с междупрешленните дискове. Най-честото заболяване е лумбагото (което често наричаме „сецване в кръста“) – внезапна рязка болка при навеждане или завъртане на гръбнака, при която се стига до претоварване или скъсване на връзките между прешлените.
Дисковете са гъвкави хрущялни „възглавнички“, които разделят прешлените като буфери. Натискът, на който са подложени, зависи от положението на тялото. При лежане на гръб той е около 25 кг, а при стоене – около четири пъти повече. Ако вдигнем предмет с тегло 50 кг, натоварваме гръбнака си с тежест от 700 кг!
Но повече от моментното натоварване вреди продължителното неправилно положение на тялото. Ако седим прегърбени, с извит гръбнак, натискът върху дисковете между хрущялите се разпределя неравномерно, деформира ги и може да доведе до разкъсването им, при което може да изтече част от мекото желеобразно ядро. Причина за болката е притискането на оголените нервни влакна. Повредените дискове могат да причинят и прищипване на нерва, преминаващ край тях. При раздразване на седалищния нерв, който преминава по протежение на гръбнака в областта на кръста, болката се спуска по външната страна на бедрото чак до ходилото. Решението на тези проблеми е задача на невролозите, а в краен случай – на неврохирурзите.
Друга група възможни увреждания са дегенеративните изменения – износване на дисковете, образуване на шипове по прешлените, остеопороза или намаляване на калция в костите, артроза, артрит, който представлява възпалително заболяване на ставите, болест на Бехтерев и др.
Болките в гърба обаче могат да са проява на заболяване на други органи – жлъчка, бъбреци, панкреас, гинекологични органи и др. Не се изключват и туморите и метастазите в гръбнака.
Не можем да не споменем и сколиозата.
Това е изкривяване на гръбначния стълб, което може да е вродено, а също и придобито заради неправилна стойка. Лекува се със специална гимнастика, а в някои случаи се налага носене на корсет и дори операция.
Естествено, болките в гърба могат да се дължат и на травма, довела до счупване или изместване на прешлен. В този случай е застрашен и гръбначният мозък.

Увреждането на нервите на гръбначния мозък може да се прояви чрез двигателни нарушения и намаляване на чувствителността на крайниците, както и чрез нарушения в отделителната система. И в двата случая трябва да се отиде на лекар.

ЗАЩО НЕВРОЛОЗИТЕ НИ "ЗАБЛУЖДАВАТ"...

ЗАЩО НЕВРОЛОЗИТЕ НИ "ЗАБЛУЖДАВАТ"...

Невролозите поставят заблуждаващи диагнози, тогава когато не са наясно какво е заболяването
Заблуждаващите диагнози са следствие най-често от некомпетентност, повърхностно отношение и недостатъчно назначени изследвания и тестове.
Някои медицински термини са странни за обикновените хора почти толкова, колкото който и да е екзотичен земен език.

Често зад сложно и непонятно звучащите диагнози е скрита не патология, а банална недостатъчна диагностика.
Има диагнози, които някои лекари обичат да използват (особено недостатъчно квалифицираните невролози и терапевти).
Дума с три букви
В неврологията такива диагнози са поне две. Една от тях е вегето-васкуларна дистония (или вегетативно-съдова дистония, ВСД), която понякога се нарича невроциркулаторна или дисциркулационна дистония. Симптомите на ВСД са: нарушение на съня, палпитации, слабост, загуба на апетит, замайване, умора, главоболие, затруднено дишане, прекомерно изпотяване. Възможно е да има атаки на неразумен страх (пристъпи на паника).
Ясни критерии и методи за диагностика на тази „болест“ няма, тъй като нейните симптоми са многобройни и разнообразни. Със съкращението ВСД е лесно да се прикрият огромен брой различни заболявания.
Обикновено ВСД се „лекува“ с ноотропни лекарства, и такива които подобряват съдовата функция. Като правило, и двата типа лекарства са безполезни. Що се отнася до ноотропичните лекарства, те обикновено са лекарства с неизвестен механизъм на действие, които не са адекватно клинично тествани, и следователно нямат доказателствена база, която да отговаря на стандарт, основан на доказателства. Ако помогнат, то положителния резултат, който дават, може да бъде обяснен само с плацебо ефект. Ето защо, ако сте диагностицирани с ВСД и ви се предпише лечение, потърсете друг специалист.
ВСД, като диагноза, невролозите са склонни да поставят на по-млади хора. Когато пациента е по-възрастен, „диагнозата“ е дисциркулаторна енцефалопатия (или ДЕ). Това са т.нар старчески изменения на главния мозък. Също така, медицинската присъда може да звучи като „хронична мозъчна исхемия“. Въпреки факта, че тази болест всъщност се появява в МКБ-10 (Международната класификация на болестите) под наименованието „мозъчно-съдова болест“, заедно с инсулт и някои други, по-редки патологии, на практика такава сложна „диагноза“ лесно може да се постави на всеки възрастен човек, който се оплаква от спадове в паметта, главоболие и замаяност.
Не тези изследвания!
Такива симптоми (спадове в паметта, главоболие и замаяност) могат да бъдат свързани изключително с атеросклероза на кръвоносните съдове, които хранят мозъка. Въпреки че в действителност замайването и главоболието много рядко се свързват с лоша съдова функция. Обикновено има много различни заболявания, поради което предписаните съдови лекарства естествено няма да помогнат на човека, оплакал се от спадове в паметта, главоболие и замаяност.
Разбира се, влошаването на когнитивните способности и паметта също може да възникне поради лошото кръвоснабдяване към мозъчните съдове. Но, за да сте сигурни в правотата на диагностицирането, е необходимо да се назначи компютърно или магнитно резонансно изображение (в режим на ангиография). Не е необходимо да се прави ЕЕГ (ехоенцефалография, необходима само за диагностициране на епилепсия) и още по-морално остарялата РЕГ (реоенцефалиграфия), както и други безполезни изследвания. Поради това е по-добре да прекарате времето си в търсене на добър специалист, който ще назначи изследвания, които са не само необходими, но и от които ще има полза.
Главоболието като болест
Много често диагнозите вегето-васкуларна дистония (ВСД) и дисциркулаторна енцефалопатия (ДЕ) лекарите поставят на пациенти, страдащи от първично главоболие – мигрена, болка от напрежение или клъстерна болка. Тези заболявания не са свързани с никакви други патологии и имат свое собствено, отделно специфично лечение. За да се диагностицират, изследване не е необходимо. Компетентният невролог трябва внимателно да проучи оплакванията на пациента и да проведе обстоен неврологичен преглед.
Например, смята се, че мигрената се среща само при млади хора (предимно жени), а с възрастта (особено при менопауза) винаги минава. Но това невинаги е така. Това заболяване възниква при мъжете (макар и три пъти по-рядко, отколкото при по-слабия пол) и при възрастните хора. Мигренозните атаки се отстраняват с нестероидни лекарства и специални медикаменти – триптани.

Главоболие с напрежение, при което главата компресира, стегната като в обръч, също е много често явление. Заедно с мигрената, то съставлява 99% от всички първични главоболия. Свързва се със спазъм на черепните мускули и връзки на главата. Такова заболяване се проявява не само от стрес, безпокойство и депресия, но и от продължителна лоша поза, неправилно вдигане на тежести и други неща. За да се справите с тази болка, ще трябва да си осигурите правилен начин на живот, позитивно отношение и гимнастика.
Зрението няма нищо общо с това!
И накрая, има и клъстерни болки. Те са редки (0.4% от всички хора). Те са много загадъчни и много болезнени. От клъстерно главоболие обичайно страдат мъжете. Тяхната особеност, и за разлика от мигрената, е че те възникват само от време на време, и пристигат с гръм и трясък. Това означава, че човек може да живее в продължение на една година нормално, а след това изведнъж, в рамките на един месец или някакъв друг период всеки ден (или дори по няколко пъти на ден) да страда от страшни и непоносими пристъпи на болка (болка като мълния, лъч или „клъстер“). След това всичко минава, все едно никога не се е случило. Но само до следващия път.
Атаката трае кратко – до час и половина, но болката понякога може да бъде толкова силна, че хората започват да мислят за самоубийство. Боли не само самата глава, но и очите. В този случай, самото око става червено и водно. Ето защо пациентите с клъстерна болка често се обръщат към офталмолози, но, разбира се, те не получават помощ от тях, защото нямат проблеми със зрението. И едва след като стигнат до добър невролог, получават облекчение. Клъстерната болка се елиминира от триптаните, които не трябва да се приемат под формата на таблетки, а под формата на хиподермични инжекции (лекарствата се произвеждат специално под формата на спринцовка). Също така при комплексно лечение могат да се използват блокери на калциеви тубули (канали) и антиаритмични (сърдечни) лекарства, както и кортикостероиди.
Какво може да се скрие?
При диагностициране с вегетативно-съдова дистония (ВДС) – мигрена, напрегнато главоболие, клъстерни главоболия, хипертония, хипертиреоидизъм, депресия и тревожни разстройства, синдром на раздразнените черва, вертиго и много други.
При диагнозата дисциркулаторна енцефалопатия (ДЕ) – артериосклероза на съдовете, мигрена, болест на Алцхаймер, хипертония, депресия, болестта на Мениер. Болестта на Мениер е хронично заболяване, което се, характеризира с повтарящи се пристъпи на световъртеж (вертиго), флуктуираща сензоневрална загуба на слуха, оплакване от шум и чувство за пълнота и натиск в ушите.

БЪЛГАРСКИЯТ СИМВОЛ IYI и ЕКСПЛОАТИРАНЕТО МУ В ТУРСКАТА ФИЛМОВА ИНДУСТРИЯ И ЛИТЕРАТУРА

  БЪЛГАРСКИЯТ СИМВОЛ IYI и ЕКСПЛОАТИРАНЕТО МУ В ТУРСКАТА ФИЛМОВА ИНДУСТРИЯ И ЛИТЕРАТУРА Имаме 11000 последователи , които са посочили за пър...