"ПОМОГНИ СИ САМ" ВКУСНИ ДИЕТИ ВМЕСТО ГОРЧИВИ ТАБЛЕТКИ

"ПОМОГНИ СИ САМ"

ВКУСНИ ДИЕТИ ВМЕСТО ГОРЧИВИ ТАБЛЕТКИ

Знаете ли, че понякога диетите ни лекуват по-ефективно, отколкото таблетките...

• При хипертония (високо кръвно налягане) например са необходими съдоразширяващи препарати. Но тези лекарства можете успешно да замените с корени и листа от целина, както и с грейпфрут. Това не означава, че при пристъп е достатъчно само да хапнете парче от цитрусовия плод. Но ако редовно ядете целина и грейпфрут, няма да ви мъчат хипертонични кризи и съдовете ви ще са в добър тонус.

• Искате ли да се преборите с хроничните заболявания, нужни са ви антиоксиданти, които се съдържат в морковите, зелето, доматите, чесъна, лука, в по-мазните риби и в цитрусите. Подбирайте зеленчуци с по-наситени цветове - в тях концентрацията на антиоксиданти е по-висока.

• При намален имунитет са ви нужни имуностимулатори, които се съдържат в достатъчно количество в киселото мляко и различните йогурти, както и в чесъна.

• Малко се знае за продуктите, които действат като антидепресанти. И затова, когато ни е скършено настроението и нещо ни измъчва, хапваме шоколадче. Но трябва да помните, че природни антидепресанти има също в меда, крушите и дюлите. Все пак при стрес най-полезни са портокалите. Кората им е богата на етерични масла, които премахват тревогата и нормализират съня.

• Язвените гастрити са бичът на времето. При такова заболяване добре е профилактично да ядете зеле, банани, смокини, да пиете зелен чай.

• А при варикозно разширение на вените пийте червено вино и хапвайте повече тъмно грозде, дини и пъпеши.

СИНДРОМА НА ДИОГЕН НЕ Е ДЕМЕНЦИЯ... СТРЕСЪТ И САМОТАТА ПРИЧИНЯВАТ СИНДРОМ НА ДИОГЕН

СИНДРОМА НА ДИОГЕН НЕ Е ДЕМЕНЦИЯ...

СТРЕСЪТ И САМОТАТА ПРИЧИНЯВАТ СИНДРОМ НА ДИОГЕН

Това болест ли е?...

Диоген от Синоп, гръцки философ от времето на Аристотел и Платон, според легендата е живял в бъчва, демонстрирайки пред света минималните си жизнени потребности, отказвайки се от всички съществуващи в момента удобства. В началото на 60-те години на миналия век в психиатрията се появиха много изследвания, посветени на пациенти, които по-рано са се диагностицирали със старческо слабоумие. В действителност, те привличали най-вече вниманието със странното си поведение, живеейки затворени в апартаментите си и избягвайки всякакъв контакт с външния свят.

В крайна сметка, това странно затворничество е било определено като отделно заболяване, с такива нарушения в поведението като: пълна социална изолация, затворено пребиваване в дома и пълно неспазване на хигиената. Това нарушение се нарича синдром на Диоген, което не е съвсем справедливо по отношение на гръцкия философ. Разпространението на този синдром в света е около 3% при възрастните хора над 65 години.

Пациентите, страдащи от това заболяване, обикновено натрупват в къщата си огромни количества боклук и живеят в крайна бедност. При това те не полагат никакви грижи за външния си вид и хигиена. Напълно безразлични са към тях. По същия начин, както и към праха и мръсотията, които се натрупват в жилището им. Странното е, че те могат да притежават голямо състояние, да държат големи суми пари в дома или банката, без да им отдават никакво значение.

Въпреки това, те смятат, че са бедни, което ги кара да трупат алчно спестяванията си и да съхраняват всички продукти, без да имат необходимост от тях. Те не изхвърлят нищо, така че къщата им пълна с боклук и непотребни вещи, които не биха им послужили. Често за такива пациенти първи разбират съседите, уморени да отблъскват нападението в апартамента си на орди от хлебарки, мишки и плъхове,които се разпространяват от един болен съсед, и да „вкусват“ аромата на разлагащи се нечистотии.

ЦВЕТОЛЕЧЕНИЕ...ПОДБЕРЕТЕ МЕНЮТО СПОРЕД ЦВЕТА ЗА ЗДРАВЕ

ЦВЕТОЛЕЧЕНИЕ...ПОДБЕРЕТЕ МЕНЮТО СПОРЕД ЦВЕТА ЗА ЗДРАВЕ

Чувствате умора и постоянно ви втриса, за бодрост не може и да се говори?...

Тогава трябва да си хапвате храни в червено! Това може би ви учудва, но е напълно обяснимо от научна гледна точка: всеки цвят има дължина на вълната и определен честотен диапазон. Така те се възприемат не само от очите ви, но и от стомаха по време на преработката на храната - за него цветът е допълнителна информация.

ЧЕРВЕНИЯТ стопля, дава много енергия и по-вишава настроението. Тези, които постоянно мръзнат през есента и зимата, могат да включат „вътрешното отопление“, като пият чай от шипка, червени боровинки, цвекло и червено зеле. Благодарение на ниската честота на тоептенето и голямата дължина на вълната червеният растителен пигмент притежава затоплящо действие. Освен това огненият цвят активира преработката на храната и обмяната на веществата, ободрява както никой друг.

ЗЕЛЕНИЯТ е „консервирана“ жизнена енергия и лечебна сила. Въпреки че е студен цвят (както синият и виолетовият), е не по-малко полезен през есента и зимата. Салатите, листните зеленчуци, броколите се противопоставят на възпалителните процеси, унищожават болестотворните бактерии и по този начин ни пред пазват от простуди.

ОРАНЖЕВИЯТ тушира спазмите и ни дава сили. Продуктите с този цвят - моркови, тиква, портокали - са идеални за подготовката на организма за зимата. Портокалите неутрализират отровите. Съдържащият се в оранжевите плодове и зеленчуци каротин защитава клетките.

ЖЪЛТИЯТ ни зарежда с положителна енергия и успокоява. Когато дните стават по-къси, можете да наваксате недостига на слънце с жълти лакомства (царевица, банани, манго). Също като слънчевите лъчи те подобряват настроението, отстраняват симптомите на депресията, успокояват нервите. Освен това тези продукти съдържат много витамин С, който повишава имунитета.

ЛИМОНОВИЯТ освежава и поддържа здравето. Продуктите с нежен жълто-зеленикав цвят (авокадо, артишок, зехтин) са добра профилактика срещу простудните заболявалия. Лимоновият допринася за отделянето на слуз, прочиства бронхите, укрепва имунната система, с две думи - подготвя ни за новия ден!

КОЛИТЪТ НЕ ОБИЧА НЕРВНО НАПРЕЖЕНИЕ

КОЛИТЪТ НЕ ОБИЧА НЕРВНО НАПРЕЖЕНИЕ

Бактерии и лош хранителен режим причиняват заболяването...

Колитът е възпаление или раздразнение на лигавицата на дебелото черво, което често засяга и тънкото черво. Заболяването има остра и хронична форма. Острото възпаление е сравнително често както у деца, така и у възрастни хора. То се причинява от различни инфекциозни агенти (колибактерии, салмонела и др.), диетични грешки, от химични отрови, които се елиминират или всмукват от дебелото черво.

Хроничната форма представлява възпаление на лигавицата на дебелото черво, причинено от различни видове бактерии, амеби, хелминти (глисти), токсични вещества (олово, живак), периодични диетични грешки, термични, простудни, алергични и други фактори.

ПО КАКВО ДА ГО ПОЗНАЕМ?

Острият колит започва с внезапни присвиващи болки вляво на корема. Много често телесната температура се повишава до 38 градуса С. Болните са отпаднали, обезводняват се за няколко часа. Езикът е зачервен и сух. Артериалното налягане се повишава.

Хроничният колит протича различно в зависимост от причината и от увреждането на организма. Болните се оплакват от непостоянни болки в корема, тежест, подуване. Болките се усещат най- силно, когато пациентът не спазва диета, а се храни с продукти, които дразнят слизестата ципа на дебелото черво.

ПРИЧИНИ

Колитът се дължи на лошо функциониране на храносмилателната система при употреба на предимно груба, дразнеща и недостатъчно качествена храна, на много месо и месни произведения, на алкохол и тютюн. Отключващ фактор в много случаи стават преживян стрес, постоянно нервно напрежение, психични натоварвания, свързани със спазване на срокове, както и наличие на болестотворни микроорганизми в червата.

КАК ДА СЕ ИЗБАВИМ?

Лечението на заболяването е успешно при спазване на назначения лечебен режим. Обикновено то е консервативно. Определя се строга щадяща диета, съставена от пюрета и течности. По показание се прилагат антибак териални средства (антибиотици), спазмолитици, болкоуспокояващи лекарства. При подходящи случаи се препоръчва балнео- и климатолечение, топлинни физикални процедури.

ЗА ЗДРАВИ БЪБРЕЦИ... СОК ОТ МОРКОВ, ЦВЕКЛО И КРАСТАВИЦА ЧИСТИ БЪБРЕЦИТЕ

ЗА ЗДРАВИ БЪБРЕЦИ...

СОК ОТ МОРКОВ, ЦВЕКЛО И КРАСТАВИЦА ЧИСТИ БЪБРЕЦИТЕ

Не прекалявайте с месото!...

Когато се консумират месни продукти, в организма се образува голямо количество пикочна киселина. Тя не е в състояние да се елиминира чрез бъбреците, което създава пренапрежение в органите. Това пък на свой ред действа зле на целия организъм. Незаменими изчистващи средства са зеленчуковите сокове.

Смес от морковен, цвеклов и краставичен сок е едно от най-добрите средства за очистване и лекуване на жлъчния мехур, черния дроб, бъбреците, както и за простатата и другите жлези.

Сок от един лимон в половин чаша гореща вода (няколко пъти на ден) и половин чаша смес от сок от моркови, цвекло и крастаца (3-4 пъти на ден) помага за изчистването на пясъка и камъните. В зависимост от размера и количеството рецептата се изпълнява няколко дни или седмици.

През това време трябва да се въздържаме от месо, концентрирани захари и нишесте.

Хиляди са хората по света, които с благодарност свидетелстват за добри резултати от суровите сокове на зеленчуците.

ЯБЪЛКАТА-ВАШИЯ ДОМАШЕН ЛЕКАР... КОЙТО ЯДЕ ЯБЪЛКИ, НЕ ХОДИ ПО ДОКТОРИ

ЯБЪЛКАТА-ВАШИЯ ДОМАШЕН ЛЕКАР...

КОЙТО ЯДЕ ЯБЪЛКИ, НЕ ХОДИ ПО ДОКТОРИ

Стара френска поговорка гласи: „Изяждането всеки ден по една ябълка пропъжда лекаря“...

Този плод притежава наистина чудодейни лечебни свойства. Той укрепва имунната система, прочиства кръвоносните съдове и запазва еластичността им. Ябълката има способността да абсорбира холестерина и токсините и спомага за извеждането им извън организма. Плодът съдържа витамините С и Р, В. От захарите в него преобладават фруктозата и глюкозата, а захарозата е значително в по-малки количества. От органичните киселини доминира ябълчната, а има още и винена, лимонена, хлорогенова, оксалова, салицилова, борна и др. Плодът съдържа сравнително голям процент пектинови вещества. В него има 15 аминокиселини, от които 6 незаменими - аргинин, валин, левцин, метионин, триптофан и хистидин.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

• Изяждането на 2 ябълки дневно може да предотврати калцирането на кръвоносните съдове и да предпази от сърдечен инфаркт. Това се дължи на факта, че пектинът понижава съдържанието на холестерин в кръвта.

• За премахване на повишения холестерол в кръвта и предотвратяването на вредните влияния на тлъстите храни пийте горещ чай, направен от 2 чаени чаши вода, 2 супени лъжици мед и 3 супени лъжици кубчета от ябълков плод.

• Ябълките отстраняват излишната вода в организма, заради калия, който съдържат. Те намаляват отоците, които се появяват при бъбречна и сърдечна недостатъчност.

• Ябълките действат добре на стомаха, тъй като имат способността да абсорбират натрупаните в стомаха хранителни токсини.

• Печени ябълки помагат при диарии.

• Ябълките, консумирани заедно със семенните гнезда и без да се обелват, засилват чревната перисталтика. Те са подходящи за хора с лениви черва.

• Консумацията на 1-2 ябълки дневно помага за успокояване на нервите и предразполага към спокоен сън.

• Ако усетим, че наближава криза от мигрена, трябва незабавно да изядем една ябълка, за да предотвратим или забавим кризата.

• Превантивно против настинки вземайте по 1 супена лъжица ябълков сок и една чаена лъжичка мед.

• При изтощение смесете 1/2 чаена лъжичка ябълков сок и 1 супена лъжица мед, разбъркайте ги в чаша гореща вода и ги изпийте.

• Благоуханието на ябълките активизира мозъч ната дейност.

• При високо кръвно налягане -1 и 1/2 кг ябълки се разпределят на 5-7 порции и се изяждат за един ден.

• При анемия оказва благоприятно влияние компот от ябълки, приготвен с отвара от шипки и подсладен с мед.

• При артрити можете да приготвите мазило от добре разбъркани равни части ябълков сок и мед, с което да мажете и втривате в зоните на болката.

• При жлъчни инфекции се прави следната смес - 1 чаена лъжичка ябълков сок се разбърква с 1 чаена лъжичка мед и 1 чаена лъжичка сок от червени боровинки. От сместа се взема сутрин, обед и вечер (прави се всеки път нова доза). Помага да се унищожат бактериите, предизвикващи жлъчната инфекция.

• Плодът е добро профилактично средство против образуване на камъни в бъбреците заради наличието нахлорогенова киселина в него. Тя предотвратява натрупването на оксалова киселина в тези органи. При камъни в бъбреците действа добре отвара от ябълки: 3-4 плода се нарязват и варят в литър вода 10 минути. Отварата се пие 3 пъти дневно преди ядене.

• Консумацията на ябълки се препоръчва на пушачите и работещи с отровни вещества, тъй като изчиства никотина и токсините.

• При анемия се препоръчва да се изяде 1 ябълка, в която са престояли за 1 денонощие няколко забити чисти пирона.

• При болки в очите се сварява 1 ябълка, пасира се и пюрето се налага върху очите. Това успокоява болката.

• За отслабване се изяждат 2 кг ябълки за един ден с литър минерална вода. Диетата се прави веднъж седмично.

БОЛКИ В КОРЕМА-"ТЪМНАТА ИНДИЯ В МЕДИЦИНАТА"...

БОЛКИ В КОРЕМА-"ТЪМНАТА ИНДИЯ В МЕДИЦИНАТА"...

Не ги пренебрегвайте!...

Болките в корема са много често срещащи се оплаквания и затова с основание неведнъж се връщаме към тях. Защото с болки може да започне и протече заболяване на всеки един от органите в коремната кухина. Това са заболяванията на хранопровода, стомаха и червата (гастрит, язва, рак, стенози, ентерити, колити, апендицит и др.), черния дроб и жлъчните пътища (холелитиаза, холецистит), панкреаса, пикочо-половата система (нефролитиаза, извънматочна бременност, аборт и цр.). Болки в корема могат да се появят и при инфекциозни и паразитни болести, заболявания на ендокринната, двигателната, дихателната, сърдечно съдовата и нервна система. Характерът на болките се определя от нервните структури в коремните органи, видът и стадият на заболяването. Коремните органи получават нервни влакна от: вегетативната нервна система (нервус вагус исимпатикус), цереброспиналните (гръбначномозъчни) нерви и т.н. Това създава многообразие от комбинации и клинични изяви на болката.

Вегетативната болка

Нарича се още висцерална, тя е тъпа, дълбока или остра, пристъпна, коликообразна, трудно се локализира, променя се по интензитет и намалява при натиск върху нея или промяна на положението на тялото. Комбинира се и с други вегетативни смущения - гадене или повръщане. Такава е най- често болката при жлъчно- каменната болест (болка в дясно подребрие, която се излъчва към дясното рамо или плешката), при бъбречно- каменната болест (болка в кръста с излъчване към съответната страна на корема и пикочния мехур), при еластичния колит (съпроводена с подуване на корема).

Соматичната болка

Получава се от дразнене на гръбначно-мозъчните влакна и е по-често постоянна, дълбаеща, пареща. Усилва се при натиск върху заболелия орган, както и при промяна на положението на тялото, при тичане, кашляне. Тя се локализира точно. Такава е болката при неусложнена язвена болест. Явява се предимно на гладно (при дуоденална язва), слаба до остра с излъчване към гърба, облекчава се при приемане на храна.

Апендикуларната болка

Тя се появява с различен интензитет в дясната коремна половина и постепенно се локализира в долния сегмент, засилва се при натиск.

Слаби или силни, поради многообразието си на клинични изяви, коремните болки налагат своевременно уточняване. Това е особено наложително при

Острата коремна болка

Тя може да е симптом на т. нар. остър корем - когато органът, източник на болката, е пред перфорация или е вече перфорирал с опасна последица - перитонит и фатален край при несвоевременно диагностициране. Такива са болките при остър апендицит, перфорирала язва на стомаха или дванадесетопръстника, перфорирала киста, “преплитане“ на червата. До остър корем може да се стигне при остър хо лецистит, панкреатит, аборт, извънматочна бременност и др. В тези случаи своевременната диагностика, установяване на перфорацията или угрозата от такава е от огромно значение, защото единствено успешно е своевременното оперативно лечение. Всяко забавяне може да струва живота на пациента.

Затова внимателно при коремни болки! Когато болките в корема са необичайни, появяват се за пръв път, с неизяснена причина - потърсете лекаря! Това е гаранция за своевременна диагностика и успешно лечение - хирургическо или консервативно – медикаментозно.

НАТРАПЛИВАТА БОЛЕСТ-"ВЕЧНО СЕ БОРЯ И ВСЕ СЪМ ПОБЕЖДАВАН"... НАТРАПЛИВАТА НЕВРОЗА ТЕРЗАЕ БОЛНИЯ

НАТРАПЛИВАТА БОЛЕСТ-"ВЕЧНО СЕ БОРЯ И ВСЕ СЪМ ПОБЕЖДАВАН"...

НАТРАПЛИВАТА НЕВРОЗА ТЕРЗАЕ БОЛНИЯ

Този вид невроза се изразява в натрапващи се мисли, представи и действия,...

чиято безсмисленост болният осъзнава, ала не е в състояние да преодолее. Разбира техния болестен характер и непрекъснато се бори срещу тях, но безуспешно. Болестните мисли, представи и действия се осъзнават като изхождащи от самата личност, а не внушавани или предавани отвън. Те нахлуват в съзнанието на болния против желанието му и въпреки съпротивата му. Вътрешният напор, от една страна, и непрекъснатите опити за съпротива, от друга, определят тревожната мъчителност на тези състояния. Съмненията дали са изключени някои електрически прибори, дали са затворени вратите и прозорците преди излизане от дома и пр. тласкат към многобройни проверки.

Други пациенти са обладяни от натрапливо броене (аритмомания) - броят етажи, прозорци, стълби, тъмни и светли квадрати на мозайката и т.н., което ги изморява, но въпреки това го правят. Особено мъчителни са натрапливите мисли да се извърши някакво агресивно или автоагресивно действие. Имапримери за кухненска работничка, която дълго време страдала от мисълта, че ще отреже някой от пръстите си; бръснар се терзаел, че може да заколи някой клиент. Всъщност такива мисли никога не се осъществяват на практика. В многократно повтарящите се ритуални действия може да се влага предпазен, магически смисъл, който не съответства на мирогледа на болния. Например всичко да се повтаря нечетен брой пъти, защото на гробищата се носят четен брой цветя. Прекъсването на ритуала увеличава напрежението, появява се чувство за застрашеност (въпреки осъзнаваната безсмисленост), поради което всичко започва отначало.

Лечението на натрапливата невроза е комплексно, като се цели снижаване на тревожността и депресивността. Необходимо е поддържането на психо-терапевтична връзка с лекуващия психиатър, който да назначи съответните медикаменти и дозировка.

ЗАЩО МИ ПРЕСКАЧА СЪРЦЕТО И КОГА ДА ВИКАМ "БЪРЗА ПОМОЩ"?... ДА ПОТЪРСИМ ПРИЧИНИТЕ ЗА АРИТМИЯТА

ЗАЩО МИ ПРЕСКАЧА СЪРЦЕТО И КОГА ДА ВИКАМ "БЪРЗА ПОМОЩ"?...

ДА ПОТЪРСИМ ПРИЧИНИТЕ ЗА АРИТМИЯТА

Обикновено ако аритмията се появи след 50-годишната възраст, лекарите не си блъскат много главата откъде се е взела тя...

Естествените възрастови процеси (например разрастване на съединителната тъкан в сърдечния мускул) водят до изменения в проводимостта на електрическите импулси.

Аритмията при младите хора може да бъде следствие от редки вродени или наследствени заболявания, или прекарано инфекциозно заболяване - например миокардит. Понякога причина за аритмия може да се окаже повишена функция на щитовидната жлеза.

Нередовното биене на сърцето може да бъде предизвикано от кофеин, цигари, алкохол, кашлица, лекарства, потискащи апетита, психотропни препарати, наркотици от типа на кокаина и марихуаната.

В случаите, когато причината за нарушения ритъм не може да бъде отстранена, се налага лечение. Естествено, не става дума за препоръки от сорта: „Не пуши, не пий и т.н.“.

Кога трябва да извикате “Бърза помощ”?

Ако дори и само веднъж почувствате симптоми на аритмията - усещане за повече или по-малко удари, затихване, преобръщане, прекалено бързо или прекалено бавно биене на сърцето, трептения в гърдите или шията, слабост, задушаване и болки в сърцето - е желателно да си направите изследване при кардиолог. Дори и ако аритмията е отшумяла от само себе си. Тя може да се възвърне по всяко време и да доведе до сериозни усложнения.

„Бърза помощ“ трябва да се извика, когато аритмията не преминава няколко часа. Най-простият метод за изясняване доколко опасни са прескачанията на сърцето, е да си направите електрокардиограма.

По-редките аритмии биха могли да бъдат уловени с помощта на друг апарат /холтер/, който се слага на болния за цяло денонощие. Тези апарати са с много малки размери, с модерен дисплей и се прикрепват заедно с 5-6 електрода на гърдите на болния. Той непрекъснато записва сигналите през цялото денонощие. След това данните се вкарват в компютъра, разчитат се и кардиологът прави своето заключение - да се лекува ли човекът или не.

КАКВО ДА ПРАВИМ ПРИ ВИСОКА ТЕМПЕРАТУРА?... АКО БОЛЕДУВАМЕ С ТЕМПЕРАТУРА...

КАКВО ДА ПРАВИМ ПРИ ВИСОКА ТЕМПЕРАТУРА?...

АКО БОЛЕДУВАМЕ С ТЕМПЕРАТУРА...

Когато скалата на термометъра се качва нагоре, какво да правим?...

Когато възрастен човек боледува и температурата му започва да се качва рязко нагоре, трябва да знае две особено важни правила.

Правило 1

Не бързайте да смъквате температурата си по-ниско от 38-39 градуса по С с лекарства или с водни процедури. Ако се опитате да го направите, ще попречите на организма да се бори с инфекцията по естествен път. Сваляйки температурата си, вие давате шанс на инфекцията да се развива и да причини усложнение на организма. След това ще се наложи продължително лекуване с антибактериални лекарства (антибиотици), с което за дълго време ще загубите работоспособността си.

Правило 2

Не вземайте средства, които могат изкуствено да повишат температурата и да нанесат на организма необратима вреда.

Към тях спадат

►алкохолът;

►компресите със спирт и със синап;

►парене в сауната или горещ душ и вана;

►електрическо одеало и горещи напитки (чай от малина например).

Организмът се бори с високата температура с интензивно изпотяване. Потта се изпарява от повърхността на тялото, охлажда организма и го предпазва от прегряване.

Затова всеки, който боледува с повишена температура, трябва до помни следното:

►При висока температура не завивайте нито децата, нито възрастните с дебели завивки и не ги обличайте в топли дрехи, които ще попречат на тялото да се охлажда.

►Завийте болния с леко одеяло с памучен чаршаф, който да може да попива влагата. Същото важи и за възглавницата.

►Обуйте на болния чорапи, на тялото - дълга памучна нощница, които да обират потта, но и да не позволяват преохлаждане.

►Интензивното потене е съпроводено с бързо обезводняване, особено при децата, при слаботелесните и при възрастните хора. За да се избегне това обезводняване, болният е длъжен да пие с мярка чиста вода (най-добре минерална) и да приема хранителни добавки със съдържание на калций и на магнезий.

"ЗАБЛУДЕНИТЕ РОДИТЕЛИ..." ЗАБЛУДИ ЗА ДЕТСКИТЕ БОЛЕСТИ

"ЗАБЛУДЕНИТЕ РОДИТЕЛИ..."

ЗАБЛУДИ ЗА ДЕТСКИТЕ БОЛЕСТИ

Понякога родителите, без да подозират, с действията си правят така, че вместо да оздравеят, децата им дълго боледуват...

Бедата е в това, че родителите често се заблуждават за начините на лечение на децата.

ЕТО НЯКОИ ОТ ЗАБЛУДИТЕ

ПРИ ВИСОКА ТЕМПЕРАТУРА ДЕТЕТО ДА Е ДОБРЕ ЗАВИТО

Това не е вярно. Организмът понижава температурата си чрез изпаряване и следователно, ако родителите завият плътно детето, той не може да изпълнява лечебната си функция.

ЧЕСТО ЛИ ТРЯБВА ДА СЕ ХРАНИ ДЕТЕТО?

Съществува мнение, че при температура детето трябва да се храни по-често, за да възстанови загубената енергия. Точно обратното. Организмът насочва енергията си към борбата с инфекцията и затова е по-добре да се освободи от храносмилателната функция, която изисква доста енергия. Ако детето няма апетит, е по-добре да се ограничи с поемането на много течности.

Известни психолози предупреждават: „Внимание! При засилване на неразположението, повишена температура, силно главоболие, при болки в стомаха, гадене, повръщане, разстройство - никога не настоявайте детето да яде! Дори не му предлагайте - опасно е!“

ДА СЕ ДАВАТ ЛИ ТЕЧНОСТИ ПРИ БОЛКИ В ГЪРЛОТО?

Някои родители смятат, че щом детето се оплаква от болки в гърлото, не трябва да му се дават много течности, за да не го боли при преглъщането. В действителност течността промива лигавицата на гърлото. По този начин тя изчиства веществата, произведени от организма в резултат на възпалителния процес и предизвикващи болката.

НУЖЕН ЛИ Е КРЕМЪТ ПРОТИВ СЪРБЕЖ ПРИ ДЕЦАТА?

Съществуват много антихистаминови кремове, които премахват сърбежа при ухапване от комари. Специалистите предупреждават, че кремовете против сърбеж могат да предизвикат алергична реакция и съветват да се използват специалните течности на базата на амоняка, намаляващи болката от ухапването. Желателно е мястото на ухапването да се дезинфекцира и да се внимава детето да не го разчете, защото инфекцията попада в организма. Кожата може да се намаже с овлажняващ крем, облекчаващ болката.

ДА СЕ СЛАГА ЛИ АНКЕРПЛАСТ ВЪРХУ МАЛКА РАНИЧКА?

Някои прекалено тревожни родители смятат, че трябва да се слага анкерпласт или бинт на най-незначителната раничка. Това не е необходимо. Ако от раната не тече кръв, контактът с въздуха помага на зарастването. Бинт и анкерпласт да се използват при големи рани и порязвания.

ШИПОВЕТЕ НА ВРАТА... ШИЙНАТА ОСТЕОХОНДРОЗА ПОЧТИ ОБЕЗДВИЖВА ВРАТА

ШИПОВЕТЕ НА ВРАТА...

ШИЙНАТА ОСТЕОХОНДРОЗА ПОЧТИ ОБЕЗДВИЖВА ВРАТА

Стресът и депресията, предизвикващи рефлекторно напрежение в мускулите на врата и раменния пояс, са най-честите причини за нея...

Случвало ли ви се е да се събудите сутрин с усещане, сякаш ви е изтръпнал вратът? Това означава, че с шийната остеохондроза се познавате лично.

КОИ СА В РИСКОВАТА ГРУПА

Най-често това са притежателките на "лебедови шии" (колкото по-дълги са прешлените, толкова са по-уязвими) и хората, които работят с часове пред компютъра.

Вратът е слабото място и на секретарките и младите майки: при хранене, повиване, обучаване на малкото дете да ходи се налага дълго време да са в принудителна поза с ниско сведена глава. Неголямото, но редовно и продължително напрежение на вратните мускули нарушава кръвообращението в мускулатурата, поддържаща този отдел на гръбначния стълб. Притиснатите мускули създават неравномерно натоварване върху междупрешленните стави и нарушават подхранването на хрущялните дискове. Те се износват, съчлененията губят подвижност, телата на прешлени тe се сдобиват с костни израстъци, които притискат нервните коренчета и гръбначните артерии.

СИМПТОМИТЕ 

За това, че проблемът вече е възникнал, говори дори краткотрайната болка във врата, понякога дори за кратко появяващото се изтръпване и чувство за тежест в тила в зоната на яката, раменния пояс и ръцете.

Ако не се вземат мерки, болката ще се усилва и може дотолкова да ограничи подвижността на врата, че ще държите главата си като скъпоценен съд (съществува дори такава диагноза - "синдром на кристалната ваза"), страхувайки се да я обърнете или да я наклоните.

Впрочем стресът и депресията, предизвикващи рефлекторно напрежение в мускулите на врата и раменния пояс, са най-честите причини за шиша остеохондроза.

Всекидневният масаж на тази зона е НАДЕЖДНА ПРОФИЛАКТИКА НА ЗАБОЛЯВАНЕТО

Отделете за него 5 минути сутрин и вечер, повтаряйки всеки елемент 8-10 пъти. Всички движения изпълнявайте отгоре надолу: от границата на растежа на косата към рамената. Не притискайте шията с длани отстрани и отпред: в тези места минават важни кръвоносни съдове, чието притискане може да предизвика припадък. Следете дишането си: то трябва да бъде спокойно, без задър жане на въздух, което затруднява оттичането на венозната кръв от мозъка.

1. Седнете изправени, отпуснете рамене, повдигнете глава и леко я отметнете назад. Прилепете длани към врата и леко, без натиск разглеждайте от ъглите на долната челюст към ключиците.

2. Плътно притиснете длани към задната повърхност на врата и няколко пъти го разгладете. След това извършвайте плъзгащи движения, натискайки с ръбовете на дланите мускулите.

3. Като постепенно засилвате натиска с четирите пръста, разтривайте врата и тила отгоре надолу.

4. Размачкайте вратната мускулатура с дясната ръка на лявата страна, и обратно. Стиснете мускула между възглавничката на палеца и четирите останали пръста, а после го премествайте към върховете им.

5. Завършете процедурата с леко разглаждане.

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ

* За да се укрепят шийните прешлени, изпивайте 2-3 супени лъжици сок, изстискан от корени и листа на целина.

* Въздържайте се от резки движения на главата.

* Правете почивки при работа с вдигна ти нагоре ръце: миене на прозорци, боя дисване, при които шийните прешлени се подлагат на колосално натоварване.

* Не гледайте телевизия и не четете легнали. В такова положение мускулите на врата и раменния пояс се напрягат прекомерно, от което страдат и прешлените.

С годините при много жени от гордата стойка на главата остава само спомен. Причината е хормонално обусловено разрушаване на дисковете и прешлените на мястото на съединение на гърба и врата. Мускулите на това място отслабват, подпухват от мазнини, вратът губи способност да се изправя. Да спаси положението може само задължителното изпълняване на специални упражнения.

Why you shouldn't exercise to lose weight, explained with 60+ studies

"I'm going to make you work hard," a blonde and perfectly muscled fitness instructor screamed at me in a recent spinning class, "so you can have that second drink at happy hour!"

At the end of the 45-minute workout, my body was dripping with sweat. I felt like I'd worked really, really hard. And according to my bike, I had burned more than 700 calories. Surely I had earned an extra margarita.

The spinning instructor was echoing a message we've been getting for years: As long as you get on that bike or treadmill, you can keep indulging — and still lose weight. It's been reinforced by fitness gurus, celebrities, food and beverage companies like PepsiCo and Coca-Cola, and even public health officials, doctors, and the first lady of the United States. Countless gym memberships, fitness tracking devices, sports drinks, and workout videos have been sold on this promise.

There's just one problem: This message is not only wrong, it's leading us astray in our fight against obesity.

To find out why, I read through more than 60 studies on exercise and weight loss. I also spoke to nine leading exercise, nutrition, and obesity researchers. Here's what I learned.

1) An evolutionary clue to how our bodies burn calories

When anthropologist Herman Pontzer set off from Hunter College in New York to Tanzania to study one of the few remaining hunter-gatherer tribes on the planet, he expected to find a group of calorie-burning machines.

Unlike Westerners, who increasingly spend their waking hours glued to chairs, the Hadza are on the move most of the time. Men typically go off and hunt — chasing and killing animals, climbing trees in search of wild honey. Women forage for plants, dig up tubers, and comb bushes for berries. "They're on the high end of physical activity for any population that's been looked at ever," Pontzer said.

Table of contents

1) An evolutionary clue to how our bodies burn calories
2) Exercise is excellent for health
3) Exercise alone is almost useless for weight loss
4) Exercise accounts for a small portion of daily calorie burn
5) It's hard to create a significant calorie deficit through exercise
6) Exercise can undermine weight loss in other, subtle ways
7) Exercise may cause physiological changes that help us conserve energy 
8) Energy expenditure might have an upper limit 
9) The government and the food industry are doling out unscientific advice 
10) So what actually works for weight loss?

By studying the Hadza lifestyle, Pontzer thought he would find evidence to back the conventional wisdom about why obesity has become such a big problem worldwide. Many have argued that one of the reasons we've collectively put on so much weight over the past 50 years is that we're much less active than our ancestors.

Surely, Pontzer thought, the Hadza would be burning lots more calories on average than today's typical Westerner; surely they'd show how sluggish our bodies have become.

On several trips in 2009 and 2010, he and his colleagues headed into the middle of the savanna, packing up a Land Rover with camping supplies, computers, solar panels, liquid nitrogen to freeze urine samples, and respirometry units to measure respiration.

In the dry, open terrain, they found study subjects among several Hadza families. For 11 days, they tracked the movements and energy burn of 13 men and 17 women ages 18 to 75, using a technique called doubly labeled water — the best known way to measure the carbon dioxide we expel as we burn energy.

When they crunched the numbers, the results were astonishing.

"We were really surprised when the energy expenditure among the Hadza was no higher than it is for people in the US and Europe," says Pontzer, who published the findings in 2012 in the journal PLOS One. While the hunter-gatherers were physically active and lean, they actually burned the same amount of calories every day as the average American or European, even after the researchers controlled for body size.

Pontzer's study was preliminary and imperfect. It involved only 30 participants from one small community.

But it raised a tantalizing question: How could the hunting, foraging Hadza possibly burn the same amount of energy as indolent Westerners?

As Pontzer pondered his findings, he began to piece together an explanation.

First, scientists have shown that energy expenditure — or calories burned every day — includes not only movement but all the energy needed to run the thousands of functions that keep us alive. (Researchers have long known this, but few had considered its significance in the context of the global obesity epidemic.)

Calorie burn also seems to be a trait humans have evolved over time that has little to do with lifestyle. Maybe, Pontzer thought, the Hadza were using the same amount of energy as Westerners because their bodies were conserving energy on other tasks.

Or maybe the Hadza were resting more when they weren't hunting and gathering to make up for all their physical labor, which would also lower their overall energy expenditure.

This science is still evolving. But it has profound implications for how we think about how deeply hardwired energy expenditure is and the extent to which we can hack it with more exercise.

If the "calories out" variable can't be controlled very well, what might account for the difference in the Hadza's weights?

"The Hadza are burning the same energy, but they're not as obese [as Westerners]," Pontzer said. "They don't overeat, so they don't become obese."

This fundamental concept is part of a growing body of evidence that helps explain a phenomenon researchers have been documenting for years: that it's extremely difficult for people to lose weight once they've gained it by simply exercising more.

2) Exercise is excellent for health

Before we dive into why exercise isn't that helpful for slimming, let's make one thing clear: No matter how working out impacts your waistline, it does your body and mind good.

A Cochrane Review of the best available research found that while exercise led to only modest weight loss, study participants who exercised more (even without changing their diets) saw a range of health benefits, including reducing their blood pressure and triglycerides in their blood. Exercise reduces the risk of Type 2 diabetes, stroke, and heart attack.

A number of other studies have also shown that people who exercise are at a lower risk of developing cognitive impairment from Alzheimer's and dementia. They also score higher on cognitive ability tests — among many, many other benefits.

If you've lost weight, exercise can also help weight maintenance when it's used along with watching calorie intake. In an October 2017 study published in the journal Obesity, researchers examined what happened to 14 of the contestants on the Biggest Loser weight loss reality show, six years after they attempted to slim down for TV. They again found there was no relationship between physical activity and weight loss during the active weight loss of the show.

"So the people who lost the most weight on the show weren't necessarily the people who did the most exercise — instead, it was the people who ate the least," said study author and National Institutes of Health mathematician and obesity researcher Kevin Hall. But they also found there was a strong relationship between exercise and keeping weight off. (The study participants who managed to maintain their weight loss after six years got 80 minutes of moderate exercise per day or 35 minutes of daily vigorous exercise.)

"Consistent with previous reports, large and persistent increases in [physical activity] may be required for long-term maintenance of lost weight," the researchers concluded.

So exercise, in summary, is like a wonder drug for many, many health outcomes.

3) Exercise alone is almost useless for weight loss

The benefits of exercise are real. And stories about people who have lost a tremendous amount of weight by hitting the treadmill abound. But the bulk of the evidence tells a less impressive story. 

Consider this review of exercise intervention studies, published in 2001: It found that after 20 weeks, weight loss was less than expected, and that "the amount of exercise energy expenditure had no correlation with weight loss in these longer studies."

To explore the effects of more exercise on weight, researchers have followed everybody from people training for marathons to sedentary young twins to post-menopausal overweight and obese women who ramp up their physical activity through running, cycling, or personal training sessions. Most people in these studies typically only lost a few pounds at best, even under highly controlled scenarios where their diets were kept constant.

Other meta-analyses, which looked at a bunch of exercise studies, have come to similarly lackluster conclusions about exercise for losing weight. This Cochrane Review of all the best available evidence on exercise for weight loss found that physical activity alone led to only modest reductions. Ditto for another review published in 1999.

University of Alabama obesity researcher David Allison sums up the research this way: Adding physical activity has a very modest effect on weight loss — "a lesser effect than you'd mathematically predict," he said.

We've long thought of weight loss in simple "calories in, calories out" terms. In a much-cited 1958 study, researcher Max Wishnofsky outlined a rule that many organizations — from the Mayo Clinic to Livestrong — still use to predict weight loss: A pound of human fat represents about 3,500 calories; therefore, cutting 500 calories per day, through diet or physical activity, results in about a pound of weight loss per week. Similarly, adding 500 calories a day results in a weight gain of about the same.

Today, researchers view this rule as overly simplistic. They now think of human energy balance as "a dynamic and adaptable system," as one studydescribes. When you alter one component — cutting the number of calories you eat in a day to lose weight, doing more exercise than usual — this sets off a cascade of changes in the body that affect how many calories you use up and, in turn, your bodyweight.

4) Exercise accounts for a small portion of daily calorie burn

One very underappreciated fact about exercise is that even when you work out, those extra calories burned only account for a tiny part of your total energy expenditure.

"In reality," said Alexxai Kravitz, a neuroscientist and obesity researcher at the National Institutes of Health, "it’s only around 10 to 30 percent [of total energy expenditure] depending on the person (and excluding professional athletes that workout as a job)."

Components of total energy expenditure for an average young adult woman and man.

 Javier Zarracina/Vox

There are three main components to energy expenditure, Kravitz explained: 1) basal metabolic rate, or the energy used for basic functioning when the body is at rest; 2) the energy used to break down food; and 3) the energy used in physical activity.

We have very little control over our basal metabolic rate, but it's our biggest energy hog. "It's generally accepted that for most people, the basal metabolic rate accounts for 60 to 80 percent of total energy expenditure," Kravitz said. Digesting food accounts for about 10 percent.

That leaves only 10 to 30 percent for physical activity, of which exercise is only a subset. (You can read more about this concept here and here.)

"It's not nothing, but it's not nearly equal to food intake — which accounts for 100 percent of the energy intake of the body," Kravitz said. "This is why it's not so surprising that exercise leads to [statistically] significant, but small, changes in weight."

5) It's hard to create a significant calorie deficit through exercise

Using the National Institutes of Health Body Weight Planner — which gives a more realistic estimation for weight loss than the old 3,500-calorie rule —the NIH's Kevin Hall created this model to show why adding a regular exercise program is unlikely to lead to significant weight loss.

National Institutes of Health Body Weight Planner.

 Javier Zarracina/Vox

If a hypothetical 200-pound man added 60 minutes of medium-intensity running four days per week while keeping his calorie intake the same, and he did this for 30 days, he'd lose five pounds. "If this person decided to increase food intake or relax more to recover from the added exercise, then even less weight would be lost," Hall added. (More on these "compensatory mechanisms" later.)

So if one is overweight or obese, and presumably trying to lose dozens of pounds, it would take an incredible amount of time, will, and effort to make a real impact through exercise.

That's why Hall thinks researchers find again and again that exercise can help maintain weight loss, but it doesn't help people lose weight. "You need a huge volume of exercise to [burn enough calories for weight loss]," he said. "But to maintain weight loss does not require a deficit of energy."

6) Exercise can undermine weight loss in other, subtle ways

Exercise can even undermine weight loss in subtle ways. How much we move is connected to how much we eat. As Hall put it, "I don't think anybody believes calories in and calories out are independent of each other." And exercise, of course, has a way of making us hungry — so hungry that we might consume more calories than we burned off.

One 2009 study shows that people seemed to increase their food intakeafter exercise — either because they thought they burned off a lot of calories or because they were hungrier. Another review of studies from 2012 found people generally overestimated how much energy exercise burned and ate more when they worked out.

"YOU WORK HARD ON THAT MACHINE FOR AN HOUR, AND THAT WORK CAN BE ERASED WITH FIVE MINUTES OF EATING AFTERWARD"

"You work hard on that machine for an hour, and that work can be erased with five minutes of eating afterward," Hall added. A single slice of pizza, for example, could undo the calories burned in an hour's workout. So could a cafe mocha or an ice cream cone.

There's also evidence to suggest that some people simply slow downafter a workout, using less energy on their non-gym activities. They might decide to lie down for a rest, fidget less because they're tired, or take the elevator instead of the stairs.

These changes are usually called "compensatory behaviors," and they simply refer to adjustments we may unconsciously make after working out to offset the calories burned.

7) Exercise may cause physiological changes that help us conserve energy

VIDEO:  https://youtu.be/eXTiiz99p9o

The most intriguing theories about why exercise isn't great for weight loss describe changes in how our bodies regulate energy after exercise.

Researchers have discovered a phenomenon called "metabolic compensation."

"The more you stress your body, we think there are changes physiologically — compensatory mechanisms that change given the level of exercise you're pushing yourself at," said Loyola University exercise physiologist Lara Dugas. In other words, our bodies may actively fight our efforts to lose weight.

This effect has been well documented, though it may not be the same for everyone.

For one fascinating study, published in the journal Obesity Research in 1994, researchers subjected seven pairs of young, sedentary identical twins to a 93-day period of intense exercise. For two hours a day, nearly every day, they'd hit a stationary bike.

The twins were also housed as inpatients in a research lab under 24-hour supervision and fed by watchful nutritionists who measured their every calorie to make sure their energy intake remained constant.

Despite going from being mostly sedentary to spending a couple of hours exercising almost every day, the participants only lost about 11 pounds on average, ranging from as little as 2 pounds to just over 17 pounds, almost all due to fat loss. The participants also burned 22 percent fewer calories through exercise than the researchers calculated prior to the study starting.

By way of explanation, the researchers wrote that either subjects' basal metabolic rates slowed down or subjects were expending less energy outside of their two-hour daily exercise block.

In a more recent study, published in Obesity in May 2016, Kevin Hall's group again looked at 14 of the Biggest Loser reality show participants. They took a number of measurements — bodyweight, fat, metabolism, hormones — at the end of the 30-week competition in 2009, and again six years later, in 2015.

Though all the contestants lost dozens of pounds through extreme diets and hours of exercise at the end of the show, by the six-year mark their waistlines had largely rebounded. But the most remarkable finding was that the participants' metabolisms had vastly slowed down through the study period. They were essentially burning about 500 fewer calories (about a meal's worth) each day than would be expected given their weight.

This metabolic effect persisted, despite the fact that most participants were slowly regaining the weight they lost.

Dugas calls this phenomenon "part of a survival mechanism": The body could be conserving energy to try to hang on to stored fat for future energy needs. Again, researchers don't yet know why this happens or how long the effects persist in people.

"We know with confidence that some metabolic adaptions occur under some circumstances," said David Allison, "and we know with confidence some behavioral compensations occur under some circumstances. We don't know how much compensation occurs, under which circumstances, and for whom."

8) Energy expenditure might have an upper limit

Another hypothesis about why it's hard to lose weight through exercise alone is that energy expenditure plateaus at a certain point. In another Pontzer paper, published in 2016 in the journal Current Biology, he and his colleagues found evidence of an upper limit.

They cast a wide geographic net, recruiting 332 adults from Ghana, South Africa, Seychelles, Jamaica, and the United States. Tracking the study participants for eight days, they gathered data on physical activity and energy burned using accelerometers. They classified people into three types: the sedentary folks, the moderately active (who exercised two or three times per week), and the super active (who exercised about every day). Importantly, these were people who were already doing a certain amount of activity, not people who were randomized to working out at various levels.

Here, physical activity accounted for only 7 to 9 percent of the variation in calories burned among the groups. Moderately active people burned more energy than people who were sedentary (about 200 calories more each day), but above that, the energy used up seemed to hit a wall.

"After adjusting for body size and composition," the researchers concluded in the study, "total energy expenditure was positively correlated with physical activity, but the relationship was markedly stronger over the lower range of physical activity."

In other words, after a certain amount of exercise, you don't keep burning calories at the same rate: Total energy expenditure may eventually plateau.

In the traditional "additive" or "linear" model of total energy expenditure, how many calories one burns is a simple linear function of physical activity.

"That plateau is really different than the standard way of thinking about energy expenditure," Pontzer said. "What the World Health Organization and the people who build the Fitbit would tell you is that the more active you are, the more calories you burn per day. Period, full stop."

In the "constrained" model of total energy expenditure, the body adapts to increased physical activity by reducing energy spent on other physiological activities.

Based on the research, Pontzer has proposed a new model that upends the old "calories in, calories out" approach to exercise, where the body burns more calories with more physical activity in a linear relationship (also known as the "additive" model of energy expenditure).

He calls this the "constrained model" of energy expenditure, which shows that the effect of more physical activity on the human body is not linear. In light of our evolutionary history — when food sources were less reliable — he argues that the body sets a limit on how much energy it is willing to expend, regardless of how active we are.

"The overarching idea," Pontzer explained, "is that the body is trying to defend a particular energy expenditure level no matter how active you get."

This is still just a hypothesis. Pontzer and others will need to gather more evidence to validate it, and reconcile contradictory evidence showing that people can burn more energy as they add physical activity. So for now it's a fascinating possibility, among all the others, that may help explain why joining a gym as a sole strategy to lose weight is often an exercise in futility.

9) The government and the food industry are doling out unscientific advice

Since 1980, the obesity prevalence has doubled worldwide, with about 13 percent of the global population now registering as obese, according to the WHO. In the United States, nearly 70 percent of the population is either overweight or obese.

A lack of exercise and too many calories have been depicted as equal causes of the crisis. But as researchers put it in an article in BMJ, "You cannot outrun a bad diet."

Since at least the 1950s, Americans have been told that we can. This Public Health Reports paper outlines the dozens of government departments and organizations — from the American Heart Association to the US Department of Agriculture — whose campaigns suggested more physical activity (alone or in addition to diet) to reverse weight gain.

Unfortunately, we are losing the obesity battle because we are eating more than ever. But the exercise myth is still regularly deployed by the food and beverage industry — which are increasingly under fire for selling us too many unhealthy products.

"Physical activity is vital to the health and well-being of consumers," Coca-Cola says. The company has been aligning itself with exercise since the 1920s, and was recently exposed by the New York Times for funding obesity researchers who emphasize a lack of physical activity as the cause of the epidemic.

PHYSICAL ACTIVITY AND DIET SHOULD NEVER BE GIVEN EQUAL WEIGHT IN THE OBESITY DEBATE

Coca-Cola is just one of many food companies that are encouraging us to get more exercise (and keep buying their products while we're at it): PepsiCo, Cargill, and Mondelez have all emphasized physical activity as a cause of obesity.

The exercise myth for weight loss also still appears in high-profile initiatives, like the former first lady Michelle Obama's Let's Move campaign — largely because of the food industry's lobbying efforts, according to Marion Nestle, a New York University nutrition professor. The White House's exercise focus to end childhood obesity, Nestle said, was "a strategic decision to make the message positive and doable and, at the same time, keep the food industry off its back."

But this focus on calories out, or the calories we can potentially burn in exercise, is "an inadequate and a potentially dangerous approach, because it is liable to encourage people to ignore or underestimate the greater impact of energy-in," an obesity doctor and professor wrote in the journal Public Health Nutrition.

In other words, we can lose sight of the fact that it's mostly too much food that's making us fat.

"There are all kinds of reasons to exercise that are good for your health," says Diana Thomas, a Montclair State University obesity researcher. "However, if you're trying to lose weight, the biggest problem I see is food. We need to cut back the food we're eating."

The evidence is now clear: Exercise is excellent for health, but it's not important for weight loss. The two things should never be given equal weight in the obesity debate.

10) So what actually works for weight loss?

At the individual level, some very good research on what works for weight loss comes from the National Weight Control Registry, a study that has parsed the traits, habits, and behaviors of adults who have lost at least 30 pounds and kept it off for a minimum of one year. They currently have more than 10,000 members enrolled in the study, and these folks respond to annual questionnaires about how they've managed to keep their weight down.

The researchers behind the study found that people who have had success losing weight have a few things in common: They weigh themselves at least once a week. They restrict their calorie intake, stay away from high-fat foods, and watch their portion sizes. They also exercise regularly.

But note: These folks use physical activity in addition to calorie counting and other behavioral changes. Every reliable expert I've ever spoken to on weight loss says the most important thing a person can do is limit calories in a way they like and can sustain, and focus on eating healthfully.

In general, diet with exercise can work better than calorie cutting alone, but with only marginal additional weight loss benefits. Consider this chart from a randomized trial that was done on a group of overweight folks: The group that restricted calories lost about the same amount of weight as the group that dieted and exercised, though the exercisers didn't cut as many calories:

The calorie restriction groups lost more weight than the group that both dieted and exercised.

If you embark on a weight loss journey that involves both adding exercise and cutting calories, Montclair's Thomas warned not to count those calories burned in physical activity toward extra eating.

"Pretend you didn't exercise at all," she said. "You will most likely compensate anyway, so think of exercising just for health improvement but not for weight loss."